№. 446 / 29.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
г. Монтана 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 15.05.2018г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ П.
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия П. г.д.№. 693 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за защита право на собственост на недвижим имот, с пр. осн.чл. 108, вр. чл.79 ЗС, съединен с иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД И. по чл.33, ал.2 ЗС от ЗС.
Ищците- И..Г.М. xxx И. Л.Б. xxx 4, чрез пълномощник адвокат Н.В., адрес xxx, твърдят в исковата молба, че на 17.02.1997 год. с констативен Нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/ 1997 год. на районен съдия А. Т. при Районен съд Б. на тях- двамата ищци, на И.. М.И.. И. на ответника Д.П.И.. им било признато при равни права правото на собственост върху следния недвижим имот: овцеферма-овчарник „Ч.” в местността „. р.”, ведно с необходимата площ от 10,96 дка, представляваща парцел 1 (Едно) масив 21 по парцеларен план на стопанските дворове в кв. Заножене в землището на г. В. извън строителните границИ.
На 23.06.2006 год. отв. Д.П.Д. заедно със синовете си -отв. Т.Д.П. И. П.Д.П., продават на отв. П.Л.П. един земеделски имот с начин на трайно ползване за животновъдна ферма от 11358 кв.м в землището на В. в местността ,,Ч. (Ч.) р.”, представляващ имот №. xxxx , по плана на посоченото землище, подробно описан в Нотариален акт №. 3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район на действие, РС-Б., сумата от 1360 лв като продавачите си запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота заедно с купувача.
При сключване на сделката Д.П. не представя Нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/1997г. на БРС, а представя Договор за покупко-продажба с дата 02.05.1997 год., която дата е след датата на признатото им право на собственост с посочения от 17.02.1997 год. нотариален акт. Считат, че Договорът за покупко- продажба с дата 02.05.1997 год., представен при сделката, извършена на 23.06.2006 год. е нищожен, тъй като продавачът от този договор не е бил собственик на имота.
Твърдят, че в горепосочените нот. акта продавачът Д.П.И.. е записан И. с имената Д.П.Д., а с едно И. също ЕГН xxxxxxxxxx, което считат , че е основание за нищожност на нот. акт №. 3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К.,г. Б..
На следващо място твърдят, че не са поканени да закупят продаващата се идеална част от същия имот, съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за собствеността.
На 27.06.2007 год. купувачът П.Л.П., ЕГН xxxxxxxxxx с Нотариален акт №. 516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007
год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район на действие, РС-Б. продава същия имот с №. xxxx на фирма „К. И. Д.” ЕООД, ЕИК xxxx , която фирма е седалище И. адрес на управление: г. В. ул. „Б. 2.. Извършена сделка е между свързани лица-адресът на фирмата съвпада с адреса на единия от продавачите от предходната сделка /П.Д.П./. Последният е пълномощник в тази сделка на продавачите И. е представител на купувача „К. И. Д.” ЕООД-собственик И. управител.
В нот. акт №. 516/2007г. относно правата на продавачите от Нотариален акт №. 363/2006г. на нотариус О.К. /че си запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота заедно с купувача/ не се посочва нищо, а И. същите тези продавачи не са подписали нот. акт №. 516/2007г. Предвид изложеното считат, че Нотариален акт №. 516, т. ІІ. р.№. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К., р.№. 178 с
район на действие, РС-Б. е нищожен И. се позовават на тази нищожност.
В исковата молба се твърди още И. че месец февруари 1997 год. досега непрекъснато, необезпокоявани от никого И. нищо, без някой да е имал претенции към тях, те- двамата ищци продължават да владеят имота,
подробно описан по-горе, като ползват 1/2 (Една втора) реално обособена
част от него, а другата една втора реално обособена част от имота се ползва от Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx И. П.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx И. купувача - тях двамата виждат в имота в другата една втора реално обособена част.
Преди един месец случайно узнали, че са извършени тези сделки
през 2006 И. 2007 год., обективирани в горепосочените два нотариални акта- №. 363/2006г. И. №. 516/2007г. на нотариус О. К.. Поради това, че те си ползват реално обособената част от имота, както са описали по-горе е довело Д. невъзможността да узнаят за отчуждаването на целия имот по документи, извършено с двете сделки през 2006 И. 2007 год.
Обръщат се към съда с искане да бъде постановено Решение, с което:
- да бъде прогласена нищожността на сключената сделка за покупко-продажба, подробно описана в Нотариален акт №. 3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К. Д. размер на правото на собственост ¼ ид. част И. да бъде отменен същия нотариален акт Д. посочения размер на правото на собственост ¼ ид. част И. отменени правата на продавачите в съшия нотариален акт, които права са: „продавачите си запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота заедно с купувача”.
- да бъде прогласена нищожността на сключената сделка за покупко-продажба, подробно описана в Нотариален акт №. 516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К. Д. размер на правото на собственост 1/4ид. част ид. част И. да бъде отменен същия нотариален акт Д. посочения размер на правото на собственост ¼ ид. част.
- да бъдат осъдени ответниците да им предадат собствеността, владението И. ползването на имота И. да освободят имота им (да преустановят да го ползват), от който имот И. от построения в него овчарник правото им на собственост общо за тях- двамата ищци е 1/2 (Една втора) идеална част или по 1/4 (една четвърт) идеална част за всеки един от тях.
-да бъде постановено те- двамата ищци да закупят при равни права
1/4 идеална част от подробно описания по- горе недвижим имот, тази 1/4 ид. част , която е собствена на продавачите от нот.акт №.3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К. И. на купувача от нот.акт №.516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район РС-Б., за сумата от 340,00 (триста И. четиридесет) лева, представляваща 1/4 от сумата 1360 лв, предвид разпоредбата на чл. 33 от ЗС.
След указания за нередовност на исковата молба от съда по първоначално образуваното г.д.№. 32/22.01.2016г. в РС-Б., отводи, изпращането му по подсъдност на РС-Монтана, указания за нередовност на исковата молба от съдебен състав по настоящето, отвод И. преразпределение, са постъпвали от пълномощника на ищците уточняващи молбИ. Позовава се на ТР №. 3 от 29.11.2012г. по тълк.д.№. 3/2012г., ОСГК на ВКС
В определение/26.09.2016г. по чл.140 ГПК по г.д.№. 32/22.01.2016г. на РС-Б. е прието пр. осн. на предявените искове- чл.124 ГПК, чл.26, ал.2,пр.2 ЗЗД И. чл.33 ЗС. С молба/08.02.2017г. пълномощникът на ищеца Л.Д.- адв. Н. В. е заявила искане за изменение И. допълнение на предявения иск, като при усл. на евентуалност съдът да се произнесе относно правата на ищците: Да бъде признато за установено по отношение на тях-двамата ищци че са собственици на по ¼ ид.част от процесния имот И. сграда, които права са придобили по давност-повече от 10-годишно владение/чл.79 ЗС И. добросъвестно владение от 5 години/, а също така И. чрез сделка-покупка: на търг от Обл. управител на област Монтана, книжата за което са описани в нот. акт №. 26/1997г. на р.с. А. Т. при РС-Б..
Претендират за присъждане на разноските по водене на делото. По същество чрез адв. Н. В. представят писмена защита.
Ответниците Д.П.Д. с адрес xxx, Т.Д.П. с адрес xxx, П.Д.П. с адрес xxx, „К. И. Д.” ЕООД със седалище И. адрес на управление г. В., ул. „Б. №. 2. чрез упълномощения си процесуален представител адв. И..В.,xxx, са подали писмен отговор в рамките на указания им едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В същия изразяват становище за неоснователност на предявените искове, с твърдения за недоказаност, както И. за погасяването по давност на иска за изкупуване по чл.33 ЗС. Отричат претендираното от ищците право на собственост Оспорват изложените от ищците в първоначалното искова молба И. в допълнителната такава, вкл. И. твърдението им за придобиване на имота по давностно владение. Доводите си излагат чрез пълномощника в открито съдебно заседание устно И. в писмена защита, като претендират за присъждане на направените разноски по делото.
Ответниците П.Л.П. И. С. Г. П. с адрес: г. Б. ул.К. И. М. №. 5. не изразяват становище по исковете.
Доказателствата са писмени И. гласнИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища И. съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
С констативен Нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/ 17.02.1997 год. на районен съдия А. Т. при Районен съд г. Б. двамата ищци- И..Г.М. И. Л.Б.Д., както И. ответника Д.П.И.. И. И.. М.И.. са били признати за собственици при равни права на осн. чл.48, ал.8,чл.48а от ППЗСПЗЗ, вр. чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: овцеферма-овчарник „Ч.” в местността „. р.”, ведно с необходимата площ от 10,96 дка, представляваща парцел 1, масив 21 по парцеларен план на стопанските дворове в кв. Заножене в землището на г. В., извън строителните границИ. Видно от приложения нот.акт/л.8/ за удостоверяване правото на собственост са били представени документи: Договор за покупко-продажба на имущество от 30.01.1997г.; Протокол №. 18/2..01.1997г за спечелен търг И. др.
На 23.06.2006 год. отв. Д.П.Д. заедно със синовете си -отв. Т.Д.П. И. отв.П.Д.П., продали на отв. П.Л.П. един земеделски имот с начин на трайно ползване за животновъдна ферма от 11358 кв.м в землището на В. в местността ,,Ч. (Ч.) р.”, представляващ имот №. xxxx , по плана на посоченото землище, подробно описан в Нотариален акт №. 3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район на действие, РС-Б., за сумата от 1360 лв, като продавачите си запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота заедно с купувача/л.9/. При сключване на сделката продавачите са се легитимирали като собственици на прехвърления имот с представен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.05.1997 год. на областен управител Монтана /л.86 И. л.87 от настоящето/.
На 27.06.2007 год. купувачът по горепосочената сделка П.Л.П. /ответник в настоящето/ с нотариален акт №. 516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район на действие, РС-Б. продал същия имот с №. xxxx на фирма „К. И. Д.” ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище И. адрес на управление: г. В. ул. „Б. 2.. В тази сделка П.Д.П. действал като пълномощник на продавачите И. представител на купувача „К. И. Д.” ЕООД-собственик И. управител на дружеството/л.10/.
От приложените към отговора на исковата молба от ответниците писмени доказателства, както И. от служебно изисканите документи по г. д. №. 91/1997г. /преобразувано в г.д.№. 111/2007г./ по описа на РС-Б., приложени на л.78-л.138 от настоящето/ се установява, че са водени г.дела във връзка с процесния имот. С р. №. 2958/05 от 29.05.2006г. на ІV-то г.о. на ВКС, по г.д.№. 2117/2004г. е оставено в сила решение от 22.07.2004г. по в.г.д.№. 13/2004г. на Окръжен съд- Монтана. С последното решение е отменен КНА №. 26, т.І,нот.д.№. 62/1997г. на БРС И. е оставено в сила решението на РС-Б. от 23.07.2001г. по г.д.№. 91/1997г. в частта, с която е обявена нищожността на Протокол №. 18/2..01.1997г. И. сключения въз основа на него Договор за продажба от 30.01.1997г. досежно продаден на търг овчарник „Ч.” в м. „Ч. р.”, съставляващ парцел І, масив 21 по плана на кв. Заножене, г. В.. Такова е решението от 2..11.2007г. по г.д.№. 111/2007г. на БРС/приключило/.
Сега поземлен имот с идентификатор 12961.27.805 / с №. по предходен план xxxx / е разделен на два поземлени имота с идентификатори xxxx И. xxxx , а сграда с xxxx е разделена на две сгради с идентификатори xxxx И. xxxx .1 /писмо от АГКК,служба Монтана И. скици на л.163 И. сл. от настоящето д./. Проектът за частично изменение на ПУП е на основание заявление от управителя на „К. И. Д.” ЕООД, чрез управителя П.Д.П., одобрен със заповед на кмета на община В. №. 513/21.12.2017г., влязла в сила, без промяна на предназначението И. на собствеността.
По предявеният иск с правно основание чл. 108, вр.чл.79 от ЗС:
Приетото в съдебната практика становище е че при иск по чл.108 ЗС съдът следва да се произнесе по установителния иск за собственост И. по ревнадикационния.
Твърденията на ищците, че са придобили правото на собственост върху процесния имот се основават на констативен нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/ 17.02.1997 год. на районен съдия при БРС. Както по-горе е изложено, с влязло в сила съдебно решение по г.д.№. 91/1997/г.д.111/2007г. на БРС/ е обявена нищожността на Протокол №. 18/2..01.1997г. И. на сключения въз основа на него Договор за продажба от 30.01.1997г. досежно продаден на търг овчарник „Ч.” в м. „Ч. р.”, съставляващ парцел І, масив 21 по плана на кв. Заножене, г. В. И. е отменен констативен нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/ 17.02.1997 год. на районен съдия при БРС. Следователно заявеното от ищците придобивно основание- участие в търга И. снабдяване с констативния нотариален акт, поради обявената нищожност с посоченото съдебно решение не може да ги легитимира като собственици на процесния имот.
Обявената недействителност/нищожност/ на проведения търг, респ. сключения договор са факти, които следва да бъдат съобразени при преценка на другото заявено от ищците придобивно основание- по давностно владение, започнало с разпределение на ползването на имота от тогава/ 1997г./ насам във времето И. продължило непрекъснато, в очертаните от тях рамкИ. Доказателствата по делото не обосновават извод за претендираното от ищците владение по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС. Разпоредбата за кратката 5-годишна придобивна давност изисква добросъвестно владение, каквото не е доказано в процеса. Напротив, установено е от доказателствата , че ищците не са владели имота на правно основание, годно да ги направи собственици/обявената нищожност на протокол №. 18/2..01.1997г. И. сключения въз основа на него договор за продажба от 30.01.1997г И. отменения КНА №. 26/1997г/, при което не е налице добросъвестно владение от тяхна страна.
Придобиването на имота по давностно владение по чл. 79, ал.1 от ЗС също не е доказано в процеса. Установено е по делото, че след проведения търг през 1997г. за продажба активи на бившето ТКЗС, в който са участвали И. ищците, са си разпределили по равно кошарата/овчарник/ И. прилежащата й земя. Ищците И.. И. Л. са ползвали в съседство частите от сградата И. парцела, като са гледали там овце./свид.В.И..М./. Кошарата е била захранена с вода „още от времето на АПК-то” И. е имало вода по време на ползването. Ползването на имота от ищците продължило Д. 2014г./свид. П.Г.Я./. Св.В.И.. си спомня, че дошла полиция вдома им И. връчили на баща му документ „да напусне там това лозе, всичко, което станало преди около три-четири годинИ. Управителят на ответното дружество- П.Д. е извършвал редица строително-ремонтни работи в целия имот, като негов собственик. През последните около 10 години е наемал е работници за целта /свид. В.И.., св. П.Б. И. св. С.Й./. При посещенията И. работата на обекти в имота свидетелите заявяват, че не са виждали ищците да ползват И. стопанисват същия. При тази фактическа обстановка съдът намира, че ищците на са доказали И. този си довод за придобиване правото на собственост чрез продължило повече от 10 години владение. Ако е имало упражняване на фактическа власт върху процесния имот от тяхна страна, то това не е било непрекъснато И. необезпокоявано, явно манифестиране на намерението за своене през изискуемия от закона период от време. Имало е съдебни спорове за въпросния овчарник, както И. снабдяването на ответници с надлежни документи за собственост на тази сграда И. поземления имот И. реално упражнявана фактическа власт от страна на ответното дружество. Не е установено в процеса И. другото изискване на чл.108 ЗС- ответникът да владее имота И. това негово владение да е без правно основание. Представените от ответната страна доказателства дават основание за противоположен извод, при което положение исковата претенция за собственост И. ревандикация следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД: Не са събрани доказателства, въз основа на които да се обоснове извод за наличие на този порок на оспорените сделкИ. Съгласие от страна на ищците за извършването им в случая не е било необходимо, тъй като не е установено към момента на нотариалното им удостоверяване да са притежавали твърдените от тях права на собственост върху имота, предмет на разпореждането.
По предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС:
Кьм датите И. на двете оспорени сделки, документирани с нотариален акт №. 363 от 23.06.2006г. И. нотариален акт №. 516 от 27.06.2007г., ищците не са били съсобственици в имота, предмет на същите. Ищците обосновават собствеността си с Нотариален акт №. 26, т. І, н.д. №. 62 от 17.02.1997г на РС-Б.. Както по-горе е изложено, с влязло в сила съдебно решение е обявена нищожността на Протокол №. 18/2..01.1997г. И. на сключения въз основа на него договор за пордажба от 30.01.1997г. за продажба на овчарник „Ч.” И. е отменен констативен нотариален акт №. 26, т. І, д. №. 62/ 17.02.1997 год. на районен съдия при БРС.
С нормата на чл.33, ал.1 от ЗС е въведено ограничение на съсобственика, който иска да продаде правата си, като при избора на купувач е задължен да предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственицИ. При нарушение на това изискване за другите съсобственици възниква правната възможност да изкупят дела на разпоредилия се съсобственик при усл. на чл.33, ал.2 от ЗС. В случая въпросът за съсобствеността е разгледан И. изложен по-горе. Отделно от това ищците не представят доказателства, въпреки дадените им от съда указания за това/БРС/ относно момента на узнаване на сделката. Съгласно чл. 33, ал. 2, изр. последно от ЗС, искът за изкупуване трябва да бъде предяви в двумесечен срок от продажбата. В случая съдът приема, че иск за изкупуване е погасен по давност с оглед изтичане на предвидения от закона преклузивен двумесечен срок за предявяването му. От извършване на оспорените разпоредителни сделки през 2006г. И. 2007г. Д. подаване на исковата молба-22.01.2016г. без съмнение е изтекъл законовия срок за предявяване на иска за изкупуване. Ето защо съдът приема искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС за неоснователен И. като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени заявените от упълномощения им процесуален представител разноски по представен списък по чл.80 от ГПК- адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И. :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И..Г. xxx 33, ЕГН xxxxxxxxxx И. Л.Б. xxx 4, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощник адвокат Н.В., адрес xxx, искове против ответниците Д.П.Д. с адрес xxx, Т.Д.П. с адрес xxx, П.Д.П. с адрес xxx, „К. И. Д.” ЕООД със седалище И. адрес на управление г. В., ул. „Б. №. 2. /чрез упълномощен процесуален представител адв. И..В.,xxx, съдебен адресат/ И. отв. П.Л.П. И. С. Г. П. с адрес: г. Б. ул.К. И. М. №. 5., за постановяване на решение, с което:
- да бъде прогласена нищожността на сключената сделка за покупко-продажба, подробно описана в Нотариален акт №. 3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К. Д. размер на правото на собственост ¼ ид. част И. да бъде отменен същия нотариален акт Д. посочения размер на правото на собственост ¼ ид. част И. отменени правата на продавачите в съшия нотариален акт, които права са: „продавачите си запазват пожизнено вещното право на ползване върху имота заедно с купувача”.
- да бъде прогласена нищожността на сключената сделка за покупко-продажба, подробно описана в Нотариален акт №. 516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К. Д. размер на правото на собственост 1/4ид. част ид. част И. да бъде отменен същия нотариален акт Д. посочения размер на правото на собственост ¼ ид. част.
- да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по ¼ ид.част от процесния имот И. да бъдат осъдени ответниците да им предадат собствеността, владението И. ползването на имота, представляващ овцеферма- овчарник „Ч.” в местността „. р.”, ведно с необходимата площ от 10,96 дка, представляваща парцел 1 (Едно) масив 21 по парцеларен план на стопанските дворове в кв. Заножене в землището на г. В. И. да освободят имота им (да преустановят да го ползват)- поземлен имот с идентификатор 12961.27.805 / с №. по предходен план xxxx / разделен на два поземлени имота с идентификатори xxxx И. xxxx , а сградата в него с идентификатор xxxx е разделена на две сгради с идентификатори xxxx И. xxxx .1;
-да бъде постановено те- двамата ищци да закупят при равни права
1/4 идеална част от подробно описания по- горе недвижим имот, тази 1/4 ид. част , която е собствена на продавачите от нот.акт №.3. т. І. р. №. 3. д. №. 3. год. на нотариус О. К. И. на купувача от нот.акт №.516, т. ІІ. р. №. 3392, д. №. 517/2007 год. на нотариус О. К., р. №. 178 с район РС-Б., за сумата от 340,00 (триста И. четиридесет) лева, представляваща 1/4 от сумата 1360 лв, предвид разпоредбата на чл. 33 от ЗС, като неоснователнИ.
Осъжда И..Г. xxx 33, ЕГН xxxxxxxxxx И. Л.Б. xxx 4, ЕГН xxxxxxxxxx да заплатят на Д.П.Д. с адрес xxx, Т.Д.П. с адрес xxx, П.Д.П. с адрес xxx, „К. И. Д.” ЕООД, ЕИК xxxx , със седалище И. адрес на управление г. В., ул. „Б. №. 2., сумата 2600 лв- адвокатско възнаграждение-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: