№ 701
гр. П., 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря С.И.М.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100714
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез
пълномощника си ю.к. Петрова, срещу Я. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата в размер на 600.00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 17.09.2021 г. за периода от 15.10.2021 г. до
15.08.2022 г.; сумата от 123.94 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.08.2022 г.; сумата от 136.62
лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
1
15.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
25.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3408 от 28.11.2022 г. по ч. гр. д. № *** г.
по описа на ПРС и
- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от 17.09.2021 г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 180.00 лева за периода
от 15.10.2021 г. до 15.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок ответникът Я. И. М. не е подал отговор на
исковата молба и не е взел становище по исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. Петрова поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3408 от 28.11.2022 г. по ч.
гр. д. № 0*** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че
установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.
С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за
изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е
издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния
иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Сумата от 25.10 лева, представляваща законна лихва за периода от
15.08.2022 г. до 24.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 3408 от 28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС НЕ Е ПРЕДМЕТ на
2
предявения установителен иск.
По основателността:
От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт № ***, се установява, че на 17.09.2021 г. страните по делото са
постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави
на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 600.00
лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 723.94
лева, на 11 месечни вноски, с падеж на първата вноска съгласно представен
погасителен план на 15.10.2021 г., и падеж на последна погасителна вноска на
15.08.2022 г., при годишен лихвен процент от 40,90 % и годишен процент на
разходите от 48,26 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. В договора страните
са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга – „Фаст“, за
което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на
180.00 лева.
Няма спор, че по силата на процесния договор ответника е получил сумата от
600.00 лева.
Видно от приложеното и неоспорено от ответника извлечение по сметка
към Договор за потребителски кредит № ***, изготвено към 26.01.2023 г.,
ответникът не е извършвал погасявания по процесния договор, поради което и
ищецът не е отнасял суми за погасяване по кредите.
Ищецът „***" ЕООД на 25.11.2022 г. е подал до ПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против
ответника Я. И. М. за дължими суми по договор за потребителски кредит от
17.09.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС. В
рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3408 от 28.11.2022
г. против длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 16943 от
28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 0*** г. на ПРС, е отхвърлено заявлението за сумата
от 180.00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за
изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на
сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е
3
предявил настоящия иск.
По основателността на предявения установителен иск:
Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в
срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца
е налице правен интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между
ищеца и ответника е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по
който е изправна страна и по силата на който за ответника в качеството й на
кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума
заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на
страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Ответника не е депозирал отговор на исковата молба и не е оспорил
сключването на процесния договор за потребителски кредит, и доколкото
положения от ответника подпис в Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт № *** от 17.09.2021 г. не е оспорен от ответника, и не се
твърди, последният да не го е подписвал, то и следва да се приеме, че между
страните е сключен процесния договор. В тази връзка съдът намира, че
4
страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по
между им.
В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че
служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между
търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи
проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски
кредит.
Видно от приложеното и неоспорено от ответника извлечение по сметка
към Договор за потребителски кредит № ***, изготвено към 26.01.2023 г.,
ответникът не е извършвал погасявания по процесния договор, поради което и
ищецът не е отнасял суми за погасяване по кредите.
При така установеното, и с оглед задължението на съда да следи за
неравноправни клаузи в процесния договор, то преди съдът да се произнесе
по осъдителния иск, чиито предмет е закупения пакет допълнителни услуги
„Фаст“ от договора за кредит, следва да разгледа тяхната действителност,
респ. равноправност на уговорените между страните клаузи от договора, и по
които пакети ищеца е извършил погасяване с платената от ответницата сума
по договора.
Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло
нищожен а само отделни негови клаузи, като същия е произвел действие
касателно уговорения и усвоен размер на кредита (заема) и договорната
лихва. Съобразно константната съдебна практика възнаградителната лихва
следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е
договорен годишен лихвен процент в размер на 40,90 %, при 10,00 % основен
лихвен процент определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза
не е нищожна. По делото не се ангажираха и доказателства годишния
процент на разходите (ГПР) от 48,26 %; да надвишава посочения в договора
такъв.
По отношение на допълнителна услуга „Фаст“ - приоритетно становище
на искането му и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без
5
закупена допълнителна услуга, съдът намира, че клаузите досежно същите са
нищожни, респ. неравноправни, по следните съображения:
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за допълнителна услуга
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като тези
плащания не представляват плащане за услуга, а прикрити разходи по
кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че е уговорено предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тази услуга
ще бъде използвана. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така,
следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една
или повече погасителни вноски).
Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на
допълнителния пакет услуги са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В горния смисъл, предявения установителен иск е основателен и
доказан, поради което и следва да бъде уважен. Следва да бъдат уважени и
акцесорните претенции за дължимост на договорна лихва, мораторна лихва,
лихва за забава и законна лихва, предвид основателността на предявения
установителен иск, а тези претенции са акцесорни и следват съдбата на
главния иск.
По осъдителния иск:
Предмет на осъдителния иск е възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 180.00 лева за периода от 15.10.2021 г. до 15.08.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
6
окончателното изплащане на вземането.
Действителността на клаузите за закупената допълнителна услуги
„Фаст“ бе разгледана от съда по-горе при разглеждане основателността на
предявения установителния иск, като съдът достигна до извод за тяхната
нищожност, респ. неравноправност. Подробни доводи защо клаузите за тази
допълнителна услуга са нищожни, респ. неравноправни съдът изложи по-
горе, в частта на установителния иск, като намира за ненужно да преповтаря
отново доводите си в тази насока.
След като посочените клаузи са нищожни, респ. неравноправни, то и не
са произвели действие, поради което предявения осъдителен иск е
неоснователен и недоказани, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне на главните осъдителни искове, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането,
тъй като този иск е акцесорен по отношение на главния осъдителен иск, и
следва неговата съдба, поради което и същият е неоснователен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски,
като е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от
Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за
заповедното и исковото производства, от които: 100.00 лева – за исковото
производство и 50.00 лева – за заповедното производство, каквато сума за
юрисконсултско възнаграждение е определил и заповедния съд, от която е
присъдил съразмерната такава на уважената част от заявлението.
7
Тъй като с исковата молба са предявени два иска, определеното от съда
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разделено по равно за двата
предявени иска – установителен и осъдителен, или по 50.00 лева, по всеки
един от исковете.
Ищецът е доказал разноски по установителния иск за заплатена
държавна такса в исковото и заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и исковото производство, в размер на 128.69
лева, които с оглед изхода на делото по установителния иск следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
Съразмерно на уважената и предявена част от установителния иск на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 128.69 лева,
представляващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производства, които с оглед изхода на делото следва
да се възложат върху ответната страна.
С оглед изхода на делото по осъдителния иск на ищеца не следва да
бъдат присъждани разноски по този иск.
В заповедното производство при депозиране на възражението
ответникът е направил искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода
на делото такива не му се дължат, тъй като възражението в заповедното
производство е депозирано във връзка с предявения установителен иск, който
се уважава, а ответника в заповедното производство не е бил представляван,
респ. защитава по отношение на същия, в исковото производство не е бил
представляван, то по отхвърления осъдителен иск не следва да му бъдат
присъждани разноски.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „***“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Я. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, че Я. И. М. ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД
сумата в размер на 600.00 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *** от 17.09.2021 г. за периода от 15.10.2021 г. до
15.08.2022 г.; сумата от 123.94 лева, представляваща договорно
8
възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.08.2022 г.; сумата от
136.62 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
15.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
25.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3408 от 28.11.2022 г. по ч. гр. д. № *** г.
по описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, срещу Я. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
*** осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № *** от 17.09.2021 г.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 180.00 лева за периода
от 15.10.2021 г. до 15.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Я. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата от 128.69 (сто двадесет и осем лева и шестдесет и девет
стотинки) лева, представляващи държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно с
уважената част от исковете.
Сумата от 25.10 лева, представляваща законна лихва за периода от
15.08.2022 г. до 24.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 3408 от 28.11.2022 г. по ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС НЕ Е ПРЕДМЕТ на
предявения установителен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № 0*** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9