№ 77
гр. Тервел, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100154 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№322 от
14.05.2021г. от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
със законен представител Джейсън Кристос Кинг-изпълнителен директор
заедно с Марек Слачик-член на съвета на директорите, чрез пълномощник
адв.З. Й. Ц. от САК със съдебен адрес гр.София, ж.к.******** срещу А. А. А.
с ЕГН ********** с посочен адрес в заявлението с.*********, постоянен
адрес: ********** и настоящ адрес: *************, с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, с който
ищеца моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответника по делото дължи на ищеца сумите присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно: 296,13 лева,
дължими суми по издадени фактури, както следва: фактура №********** от
05.09.2018г. с настъпил падеж на 20.09.2018г., фактура №********** от
05.10.2018г. с настъпил падеж на 20.10.2018г., фактура №********** от
05.12.2018г. с настъпил падеж на 20.12.2018г., ведно със законната лихва
върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 15.07.2020
година до окончателното изплащане на сумата. Претендират да им бъдат
уважени сторените съдебно деловодни разноски, включително и тези за
юрисконсултско възнаграждение, както по заповедното така и по настоящото
производство.
В исковата молба се излагат съображения, че между „Теленор България”
ЕАД и А. А. А. е сключен Договор за мобилни услуги №********* от
03.09.2018г., съгласно който на потребителя са предоставени мобилен
телефонен номер ********* (със стандартна месечна абонаментна такса в
размер на 16,99лв.) и мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3бр.
фактури издадени в периода месец септември 2018г.- месец декември 2018г.
във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, които
1
произтичат от различни договори, сключени между оператора и потребителя.
Към периода на издаване на фактурите се прилагат условията договорени в
Договор за мобилни услуги №********* от 03.09.2018г. Договорът е
предсрочно прекратен, поради наличие на условията посочени в чл.11 от
Договор за мобилни услуги №********* от 03.09.2018г. и потребителят
дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси, считано от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл.ДДС. Изискуемостта на вземанията по
издадените фактури е настъпвала петнадесет дни след издаването на всяка.
Ищецът сочи, че ответникът не е извършвал плащания. Поради липса на
плащания от страна на потребителя, ищецът е депозирал заявление по чл.410
от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД №215/2020г. на ТлРС и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
От приложените по делото съобщения за връчване на книжа е видно, че
ответника по делото А. А. А. не пребивава на посоченият от ищеца в
исковата молба адрес и на осн. чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен
представител, след внесен депозит от ищеца.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор от
ответника, чрез особения си представител с който счита иска на ищеца за
основателен.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с молба моли да
бъде разгледано делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде
уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени
разноските сторени по настоящото производство и по проведеното
заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява от особения си представител, като счита че
искът е основателен, предвид събраните и приети по делото писмени
доказателства.
По делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия
от договор за мобилни услуги №********* от 03.09.2018г.; фактура
№**********/05.09.2018г.; фактура №**********/05.10.2018г.; фактура
№72817185596/05.12.2018г., пълномощно и фактура за изплатен адвокатски
хонорар, както и доказателствата, съдържащи се по и ЧГД №215/2020г. на
ТлРС.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния
съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по
слредните съображения.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 92/21.08.2020 г. по ч.гр.дело №
215/2020г. по описа на Районен съд – Тервел. Същата е връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е
уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
2
ищеца „Теленор България” ЕАД е изпълнил точно и в срок задълженията си
по договора, като е предоставил на ответника мобилен телефонен номер
********* (със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 16,99лв.) и
мобилно устройство Huawei Telenor 4G MiFi.
Ответникът не е изпълнил условията посочени в Договора и безспорно
между страните е, че дължи сума в размер на 296,13 лева за издадени и
незаплатени 3бр. фактури - фактура №**********/05.09.2018г.; фактура
№**********/05.10.2018г.; фактура №72817185596/05.12.2018г.
Между страните е възникнало облигационно отношение от сключен
договор за мобилни услуги. Ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника мобилен телефонен номер и мобилно устройство, с
което за ответника е възникнало задължение за плащане на месечни месечни
абонаментни такси. Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест
не доказва погасяване на задълженията по договорите. По тези съображения и
съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за
изцяло основателен и като такъв следва да го уважи.
Предвид основателността на претенцията относно главното задължение
основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно
задължение, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая с оглед
уважаването на иска в пълния му размер, съдът следва да осъди ответникът
да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство – 385,00
лв. (Триста осемдесет и пет лева), от които 25,00 лв. внесена държавна такса и
360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще следва на
на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ответника да бъде възложено
заплащането им в размер на общо 700,00 (Седемстотин) лева, включваща
внесената държавна такса в размер на 25,00 лв., адвокатски хонорар в размер
на 360,00 лв., внесен депозит за възнаграждение на особен представител в
размер на 300,00 лв. и 15,00 лева държавна такса за частна жалба.
Водим от горното, Тервелският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника А.
А. А. с ЕГН ********** с посочен адрес **********, постоянен адрес:
********** и настоящ адрес: *************, дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен
представител Джейсън Кристос Кинг-изпълнителен директор заедно с Марек
Слачик-член на съвета на директорите, следните суми: 296,13 (Двеста
деветдесет и шест лева и 13ст.) лева представляваща главница по неплатени
дължими суми по издадени фактури, както следва: фактура №********** от
3
05.09.2018г. с настъпил падеж на 20.09.2018г., фактура №********** от
05.10.2018г. с настъпил падеж на 20.10.2018г. и фактура №********** от
05.12.2018г. с настъпил падеж на 20.12.2018г., ведно със законната лихва
върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 15.07.2020
година до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 92/21.08.2020 г. по ч.гр.дело № 215/2020г. по
описа на Районен съд – Тервел.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** с посочен адрес **********,
постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: ************* да заплати на
ищеца Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със
законен представител Джейсън Кристос Кинг-изпълнителен директор заедно
с Марек Слачик-член на съвета на директорите, сторените по ч.гр.дело №215
по описа на ТлРС за 2020 г. разноски в размер на 385,00 лв. (Триста осемдесет
и пет) лева, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** с посочен адрес **********,
постоянен адрес: ********** и настоящ адрес: ************* да заплати на
ищеца Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със
законен представител Джейсън Кристос Кинг-изпълнителен директор заедно
с Марек Слачик-член на съвета на директорите сторените по настоящото
производство разноски в размер на 700,00 (Седемстотин) лева, включваща
внесената държавна такса в размер на 25,00 лв., адвокатски хонорар в размер
на 360,00 лв., 15,00 лева държавна такса за частна жалба и внесен депозит за
възнаграждение на особен представител в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи към
ч.гр.д. №215/2020г. на ТлРС, което да бъде върнато по служебен път в
деловодството на съда.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
4