Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260045
гр.Бургас,
13.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа
НАХД № 2002 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Й.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***************************************, чрез
представляващия – Й.Т., против Наказателно постановление № 472381-F513863/21.10.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
(Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
неправилност. Не се оспорват фактическите констатации, но се акцентира, че
обектът представлява ведомствена бензиностанция и се използва единствено и само
за дейността на дружеството. В тази връзка и с оглед липсата на предишни
нарушения се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане
на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
В
писмено становище жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган се представлява от
пълномощник – юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Обобщава, че нарушението е
доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП
изцяло и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложната на л. 7 разписка
НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 14.05.2020г., а
жалбата е депозирана на 18.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 02.10.2019г. в 10.40 часа В.М. - инспектор по приходите в НАП, извършил
проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – ведомствена
бензиностанция, находяща се в с. ***********************,
стопанисвана от дружеството– жалбоподател. По време на проверката свидетелят
констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT557826. М.
проверил Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирал, че
за дати: 19.07.2019г., 22.07.2019г., 25.07.2019г., 27.07.2019г., 05.08.2019г.,
07.09.2019г., 08.08.2019г., 09.08.2019г.,
10.08.2019г., 15.08.2019г., 18.08.2019г., 22.08.2019г., 24.08.2019г.,
26.08.2019г., 05.09.2019г., 14.09.2019г., 19.09.2019г. и 29.09.2019г. не е бил
изведен дневен финансов отчет. М. преценил, че с това си поведение дружеството
не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали
продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с №
0344411/02.10.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в
ТД на НАП – Бургас.
На 07.10.2019г. в ТД на
НАП-Бургас се явил управителят, като в негово присъствие свидетелят съставил
АУАН № F513863/07.10.2019г., в който описал всички дати, на които не са били
издадени отчети, квалифицирайки извършеното като едно единствено нарушение по
чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го
подписал и получил копие от него, посочвайки, че прилага обяснения за пропуска.
Във въпросното обяснение било посочено, че пропускът се дължи на прекъсване в
електрозахранването. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани допълнителни
възражения.
Въз основа на АУАН, на
21.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО издал отделно НП за всяка
една от датите, описани в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението по акта, а също счел, че
горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в писмените и гласни доказателства и доказателствени
средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените
обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна
на санкционния акт, поради следните причини.
Съдът счита, че в конкретния
случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до
незаконосъобразност на издаденото НП. Видно от
приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата – търговецът отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки
ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Това означава, че
липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно и отделно нарушение, за
което следва да се наложи отделно наказание/санкция. Казано по друг начин –
неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в
периода 19.07.2019г. – 29.09.2019г. – са 18 отделни, самостоятелни нарушения,
които по мнение на съда неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от актосъставителя. Това е така, защото още с Тълкувателно
решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако
са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно
административно наказание и няма да се определя общо наказание...”.
Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв
случай следва за всяко едно от нарушенията да се определи отделна правна
квалификация, както и да се опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В
случая това не е сторено. Съставен е само един акт, в който реално са изброени
18 нарушения, но е дадена само една правна квалификация, което по мнение на съда
е порочно и води до невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“
жалбоподателят – дали, че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за
т.нар. „продължено“ нарушение и т.н.
Очевидно АНО се е опитал да „санира“ този
пропуск, като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и
издаде НП за всяко едно от тях.
Съдът счита, обаче,
че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната
нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма обаче не е основание
за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително
тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го валидират.
При така
установените обстоятелства следва извод, че наказателното постановление следва
да бъде отменено, като процесуално и материално незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
472381-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности –
Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „Й.“ ООД с ЕИК: ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС