Решение по дело №2002/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260045
Дата: 13 август 2020 г.
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120202002
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260045

 

гр.Бургас, 13.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 2002 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на „Й.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***************************************, чрез представляващия – Й.Т., против Наказателно постановление № 472381-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност. Не се оспорват фактическите констатации, но се акцентира, че обектът представлява ведомствена бензиностанция и се използва единствено и само за дейността на дружеството. В тази връзка и с оглед липсата на предишни нарушения се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

В писмено становище жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт К., която оспорва жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложната на л. 7 разписка НП е връчено на представител на дружеството-жалбоподател на 14.05.2020г., а жалбата е депозирана на 18.05.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 02.10.2019г. в 10.40 часа В.М. - инспектор по приходите в НАП, извършил проверка по спазване на данъчното законодателство на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с. ***********************, стопанисвана от дружеството– жалбоподател. По време на проверката свидетелят констатирал, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с НАП фискално устройство „Datecs” с ИН на ФУ № DT557826. М. проверил Книгата за дневни финансови отчети в обекта, при което констатирал, че за дати: 19.07.2019г., 22.07.2019г., 25.07.2019г., 27.07.2019г., 05.08.2019г., 07.09.2019г., 08.08.2019г., 09.08.2019г., 10.08.2019г., 15.08.2019г., 18.08.2019г., 22.08.2019г., 24.08.2019г., 26.08.2019г., 05.09.2019г., 14.09.2019г., 19.09.2019г. и 29.09.2019г. не е бил изведен дневен финансов отчет. М. преценил, че с това си поведение дружеството не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с № 0344411/02.10.2019г., като представител на дружеството бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.

На 07.10.2019г. в ТД на НАП-Бургас се явил управителят, като в негово присъствие свидетелят съставил АУАН № F513863/07.10.2019г., в който описал всички дати, на които не са били издадени отчети, квалифицирайки извършеното като едно единствено нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на управителя, който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че прилага обяснения за пропуска. Във въпросното обяснение било посочено, че пропускът се дължи на прекъсване в електрозахранването. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.

         Въз основа на АУАН, на 21.10.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО издал отделно НП за всяка една от датите, описани в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на изложеното във възражението по акта, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.

Съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото НП. Видно от приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредбата – търговецът отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Това означава, че липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделно наказание/санкция. Казано по друг начин – неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в периода 19.07.2019г. – 29.09.2019г. – са 18 отделни, самостоятелни нарушения, които по мнение на съда неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от актосъставителя. Това е така, защото още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв случай следва за всяко едно от нарушенията да се определи отделна правна квалификация, както и да се опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В случая това не е сторено. Съставен е само един акт, в който реално са изброени 18 нарушения, но е дадена само една правна квалификация, което по мнение на съда е порочно и води до невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“ жалбоподателят – дали, че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за т.нар. „продължено“ нарушение и т.н.  Очевидно АНО се е опитал да „санира“ този пропуск, като на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и издаде НП за всяко едно от тях.

Съдът счита, обаче, че така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” по силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го валидират.

 При така установените обстоятелства следва извод, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като процесуално и материално незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 472381-F513863/21.10.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „Й.“ ООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС