О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав
На 23 април 2020 година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 208 по описа за
2020 година
За да се произнесе
взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано
по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, против Решение №172/22.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№239/2019г.
С атакуваното решение
ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********,***, сумата 1480,81 лв.,
представляваща дължимо
допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от
23.04.2016г. до 23.04.2019г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране
на исковата молба – 23.04.2019г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 189 лв. – лихва за забава
върху главницата от 1480.81
лв. за периода на забавата,
считано от 01.08.2016г. до датата на
подаване на иска в съда – 23.04.2019г., и разноски по делото в размер на 330,21 лв. С решението си ЕРС е отхвърлил иска
за лихва за
забава, в частта му касаеща периода
30.07.2016 г. – 31.07.2016г., и за разликата над 189 лв. до 204.64 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът констатира, че
жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, относно осъдителната част от съдебното решение.
Същата в тази й част е редовна от външна страна, поради което следва да се
внесе за разглеждане в открито заседание.
ЯОС намира, че
въззивната жалба в частта, с която се обжалва Решение №172/22.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№239/2019г. от ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта му, в която е
отхвърлена претенцията на П.Д.Б. по чл.86 ЗЗД, за присъждане на
лихва за забава, за периода 30.07.2016 г. –
31.07.2016г., и за разликата над
189 лв. до 204.64 лв., е процесуално недопустима и следва да се остави без
разглеждане в тази й част, като въззивното производство следва да бъде
прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението, в
частта му, в която исковете предявени срещу него са отхвърлени.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция"
при МВР - гр.София, в частта, с
която се обжалва Решение №172/22.01.2020г. на EРС, постановено по
гр.д.№239/2019г., в частта му
в която е отхвърлена претенцията на П.Д.Б. по чл.86 ЗЗД, за присъждане
на лихва за забава, за периода
30.07.2016г. – 31.07.2016г., и за разликата над
189 лв. до 204.64 лв., и прекратява
въззивното производство по в.гр.д. №208/2020г.
на ЯОС в тази му част.
НАСРОЧВА делото
в о.с.з. на 14.07.2020 год.- 09.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на
12 часови /дневни и нощни/ работни
смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало
сумирано и чрез прихващане на положителните
с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове, му е заплащан като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране
на положения извънреден труд, е била приложена нормативната
уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители
извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи, като за спорния въпрос,
за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част
от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
Според въззивника
това е нормативната
база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на
възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР,
като неправилно районният съд бил приел,
че по отношение
на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за
нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като,
за да се
въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от
тези предпоставки не били налице - продължителност
на нощното работно време, по-малка от продължителността
на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице
работа по трудови норми.
Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна
на обжалваното решение в осъдителната му
част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни
инстанции. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, и да се
присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Препис от отговора да
се връчи на жалбоподателя.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която
частично е прекратено въззивното производство, подлежи на обжалване пред
Апелативен съд гр.Бургас, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.