Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 11.05.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав :
Председател
: Васил Ганов
При секретаря Милена Софронова и в
присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
474 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Г.К. с ЕГН ********** против Наказателно
постановление №26-0000047 на началник отдел при Изпълнителна агенция
Автомобилна администрация, в частта, с която за
нарушение на чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е
наложена глоба в размер на 2000.00лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния
и процесуалния закон.
Ответната страна – Областен отдел при
Автомобилна администрация-Враца взема становище за законосъобразност на
наказателното постановление.
След като се запозна с депозираната жалба
съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
На 28.03.2019 г. в 11:00ч. на път II-15/7 км/ в местността „Деривол“, К.К. управлявал товарен автомобил МАН 32362, кат. N3G с peг. № **********, притежаващ лиценз
на Общността, оборудван с аналогов тахограф, марка KIENZLE № 0309442, пътуващ от гр. Бяла Слатина за гр. Враца.
Свидетелите Ю.Ф. и К.К. спрели водача със
стоп-палка за проверка. Последните поискали за проверка документите на водача.
Тъй като документите не били у него, той повикал своя началник да ги донесе. На
място за съдействие бил повикан и полицейския служител Н.Н.. При пристигането
си на мястото на проверката, началникът на водача представил съответните
документи.
Съставен
бил АУАН №258230 от 28.03.2019 г. от Ю.Ф.–инспектор при Областен отдел
„Автомобилна администрация“, според който на 28.03.2019 г. в 11:00ч. при проверка на път II-15/7 км/ в местността „Деривол“, К.К. управлявал товарен автомобил МАН 32362, кат. N3G с peг. № КН 9509 АХ, притежаващ лиценз на
Общността, оборудван с аналогов тахограф, марка KIENZLE № 0309442, пътуващ от гр. Бяла Слатина за гр. Враца,
по данни на водача, като е допускал следното нарушение: водачът отказва да
представи документите си за проверка.
Впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа
обстановка, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.93, ал.4 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2000.00лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №258230 от
28.03.2019 г., Наказателно постановление №26-0000047, Заповед
№РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните съобщения и технологиите, показанията на свидетелите Ю.Ф., Н.Н. и К.К..
При
така събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП
и АУАН са издадени от компетентен орган.
При извършен контрол на законосъобразността на
НП и АУАН се констатират следните
процесуални нарушения:
Съгласно чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление следва да са посочени и законовите разпоредби, които са били
нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква
пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано
в акта и в наказателното постановление, и посочените като нарушени правни
норми, т. е. описаното деяние следва да се подведе под конкретна правна норма,
съдържаща състав на административно нарушение. Съдът счита, че така направеното
описание в АУАН и НП не дава възможност да се разбере в какво точно се състои
нарушението. Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението като
такова по чл.93, ал.4 от ЗАвПр, указващ,че водач,
който откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с
глоба 2000.00 лв. По този начин нито в процесният НП, нито в АУАН е
посочена нарушената материална норма, което се явява нарушение по чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена разпоредба
е санкционна по своя характер и въз основа на нея се налага административното
наказание ,,глоба‘‘, но тя не съдържа в себе си правило за поведение, а
представлява чисто санкционна норма, уреждаща единствено наказанието, което
следва да се налага при реализация на нарушение. Следователно жалбоподателят не
може да разбере за какво нарушение му е наложена административна санкция.
Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна е от значение за
обезпечаване на правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да знае
точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
организира защитата си в пълен обем.
Посоченото нарушение е
съществено процесуални нарушение, тъй като ограничава правото на
защита на нарушителя, като последният е лишен от възможността да разбере
законовите разпоредби, които е нарушил. С оглед на изложеното до тук
съдът приема, че по този начин административният орган е допуснал съществени процесуални
нарушения – по чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
На следващо място в обстоятелствената част на
наказателственото постановление е констатирано, че водачът отказва да представи
документите за проверка.
Установи се обаче и от показанията на свидетелите
Ю.Ф., Н.Н. и К.К., че жалбоподателят в момента на проверката не е разполагал с
такива документи, като тези документи са били в неговия началник, като това
обстоятелство е било известно на полицейските служители в момента на
проверката. В случая жалбоподателят не е представил необходимите документи при
проверката, тъй като не ги е носил със себе си.
В
конкретния случай няма отказ на жалбоподателя К.К. да предаде изискуемите
документи. Личната си карта той е представил, а останалите документи не ги е
представил, защото не ги носил, а не защото е отказал да ги предаде, за което
се е обадил на шефа си да ги донесе. Тези действия на наказаното лице, описани
в показанията на свидетелите водят до извода, че той не е извършил нещо, което
да бъде възприето като отказ да предаде документите си. Липсват и данни от
които да се заключи, че лицето по някакъв друг начин е осуетил извършването на
проверката.
Независимо от регламентираната доказателствена сила на съставения акт за
нарушение, доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган,
тъй като обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл.16
от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство, съгласно чл.84 от ЗАНН.
По изложените съображения следва да се
направи извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно в
обжалваемата му част и поради липса на доказателства, установяващи по
категоричен и несъмнен начин, че описаното в него деяние е извършено от
жалбоподателя К.К..
Това възприетото води до извода, че обжалваното наказателно
постановление е следва да бъде отменено
в обжалваемата му част.
Предвид това съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000047 на
началник отдел при Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, в частта, с
която на К.Г.К., с ЕГН ********** за
нарушение на чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен
съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: