№ 2266
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена жалба от „К.Е.Д.“ ЕООД длъжник по изпълнението по
изпълнително дело № 20221110400695 по описа на ДСИ Н.Г., с район на действие СРС
срещу постановление от 04.05.2022 г., с което е оставено без уважение възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, разгледано по реда на чл. 248
ГПК. В жалбата се твърди, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя е прекомерен и се иска същият да бъде намален до минималния по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200,00 лева за
образуване на делото. Жалбоподателят сочи, че е имал готовност да изплати целия дълг в
срока за доброволно изпълнение, но не е сторил това по единствена причина, че е подал в
срок искане за изменение на размера на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
Взискателят „НВМ С.“ ЕООД не взема становище по жалбата.
В мотиви си ДСИ Н.Г., сочи, че в срока за доброволно изпълнение не е постъпило
плащане на дълга от страна на длъжника, поради което на представителя на взискателя е
дължимо освен възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и такова за
представителство по изпълнителното дело за събиране на вземането. След изтичане на срока
за доброволно изпълнение на взискателя са дадени указания за внасяне на такси за
извършване на пълно проучване имуществото на длъжника и същите били изпълнени. Сочи,
че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя не надвишават размера на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и това за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел удовлетворяване
1
на вземанията.
Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу постановление срещу разноските по
изпълнението е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по изп.д. № 20221110400695 по описа на ДСИ Н.Г., с район на
действие СРС, е видно, че е образувано по молба 01.04.2022 г. на взискателя „НВМ С.“
ЕООД, чрез адв. Т.Т. срещу длъжника „К.Е.Д.“ ЕООД за събиране на сумата от 490,00 лева -
по изпълнителен лист от 07.02.2022 г., издаден по гр.д. № 8648/2020 г. по описа на СРС,
като в молбата е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжниците,
запор, опис и продажба на движими вещи и МПС и възбрана на недвижими имоти. Към
молбата е представен Договор за правни услуги с предмет за образуване и всички
изпълнителни действия срещу „К.Е.Д.“ ЕООД, в който е уговорено адвокатско
възнаграждение от 350,00 лева.
На 18.04.2022 г. на длъжника „К.Е.Д.“ ЕООД е връчена покана за доброволно
изпълнение за сумата 490 лева – главница, 350 лева – адвокатско възнаграждение и разноски
за такси в изпълнителното производство – в общ размер на 127,68 лева.
На 26.04.2022 г. до ДСИ е подадено възражение от длъжника „К.Е.Д.“ ЕООД срещу
разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, като е направено
искане за намаляването им до размер от 200,00 лева – разноски за образуване на делото.
С обжалваното постановление от 04.05.2022 г. ДСИ Н.Г. е оставил без уважение
възражението на длъжника по чл. 248 ГПК срещу разноските за адвокатско възнаграждение
по съображение, че в срока за доброволно изпълнение не е извършено плащане на дълга.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът
може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за
образуване на изпълнителното производство възлиза на сумата в размер на 200 лв.. В срока
за доброволно изпълнение не е постъпило плащане от длъжника. Такова е постъпило на
19.05.2022 г. на сумата от 617,68 лева, която е недостатъчна за погасяване на целия дълг,
поради което са предприети действия по установяване имуществото на длъжника и
насочване на изпълнението към банковата сметка на длъжника в „П.И.Б.“ АД. Независило от
размера на вземанията, чието принудително събиране е предприето, на взискателя е
дължимо и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за представителство в
изпълнителното производство чийто минимален размер съобразно разпоредбата на чл. 10,
т.2 от Наредбата е 200,00 лева. Уговореното възнаграждение за представителство, защита и
съдействие на страните в изпълнителното производство е 350,00 лева, което съдът намира,
че не надвижава минималното от 400,00 лева, поради което не подлежи на намаляване,
поради прекомерност.
С оглед изложеното съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в
2
него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в
частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е
определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от
17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено
разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II
т.о. и в определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „К.Е.Д.“ ЕООД срещу постановление
на ДСИ Н.Г. от 04.05.2022 г., с което е оставено без уважение възражението му в частта на
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20221110400695 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3