РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Перник, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20221700100133 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Т. Г., с ЕГН: **********
и адрес:***, чрез своя процесуален представител адв. Н.Н., срещу Гаранционен фонд, с
ЕИК: ********** и седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. К. и С. С., с
която е предявен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, с който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 / тридесет хиляди/ лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на
ПТП от ***г., в ***, причинено от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство), ведно със законната лихва върху тях, считано от ***г. до датата на
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на ***г., в ***, през тъмната част на денонощието ищецът се
опитал да спре преминаващ автомобил - тъмен джип, който не спрял и при преминаването
покрай него го ударил със страничното огледало. Във връзка с настъпилото събитие е
образувано ДП № 327/2021 г. по описа на ** РУ при ОД на МВР - П., пр. пр. № 1804/2021 г.
по описа на РП - П., което е спряно.
Вследствие на процесното ПТП ищецът получил счупване на дясната малкопищялна
кост в горната трета на подбедрицата. Установена е палпаторна болка в задно-външната част
на дясната подбедрица, както и охлузвания. Охлузвания по дясна китка и дясна
предмишница. Поставена е гипсова имобилизация на десния долен крайник за тридесет
дни.Счупването му е причинило трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за период от около 2 месеца.
Лечебният и възстановителен период на Б.Г. продължава и към настоящия момент.
Вследствие на случилото се на ***г. целият живот на ищеца се е преобърнал, като е оставил
физически и емоционални вреди. Той е получил телесни увреждания, търпял и продължава
да търпи е болки и страдания за един продължителен период и със сигурност ще изпитва
1
негативните последици от събитието през целия си живот.
В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е подал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че няма доказателства за наличието на предпоставката
на чл. 558, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането - “неидентифицирано моторно превозно
средство”, даващи право на ищеца да претендира изплащане на обезщетение от
Гаранционен фонд. Ответникът оспорва механизма, обстоятелствата и причините за
настъпване на процесното ПТП. Предвид липсата на влязла в сила присъда или друг съдебен
или административен акт, не е установено твърдяното извършване на престъпление в
причинна връзка с конкретните увреждания, посочени в исковата молба.
Не са представени доказателства за установени на местопроизшествието следи от
движение на неидентифицирано МПС, части от автомобил, включително фотографско или
видеозаснемане. Въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-
издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за съда. Оспорва се
претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно
завишен и не отговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
При условията на евентуалност ако съдът намери иска за основателен е направено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който като
пешеходец сам се е поставил в опасност, стоейки на пътното платно и размахвайки дърво, в
нарушение на чл. 113 и чл.114 от ЗДвП.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
Видно от заявление от 14.12.2021г. ищецът е предявил претенцията си за заплащане на
обезщетение пред Гаранционен фонд по реда на чл.558, ал.3 КЗ, но в законоустановения
тримесечен срок няма отговор. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната
процедура по чл.558, ал.5 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иск по чл.557, ал.1, т.1 КЗ от увреденото лице.
По делото е приложено като доказателство ксерокопие на материалите по ДП
№327/2021г. по описа на ** РУ ОДМВР- П., което е спряно с Постановление от 01.11.2021г.
на Районна прокуратура- П., тъй като извършителят на деянието е останал неразкрит.
Същото постановление не е обжалвано по съдебен ред, като е влязло в законна сила.
По основателността:
По иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ настъпилото
пътно-транспортното произшествие и неговия механизъм, 2/ противоправното поведение на
соченото като делинквент лице при управляването на моторно превозно средство, 3/
твърдените претърпени неимуществени и имуществени вреди и техният действителен вид и
размер, 4/наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото пътно-
транспортно произшествие, 5/ обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство). Вината се предполага- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.
Видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/ процесното
ПТП от ***г. е посетено от двама служители на „Пътна полиция“ и двама служители на **
РУ ОДМВР-П., като по случая не е съставян констативен протокол за ПТП с пострадали
2
лица и не е извършван оглед на МП от дежурна група. В случая, единствените данни за
определянето на механизъм от техническа гледна точка, при който евентуално ПТП е
настъпило, се съдържат в показанията на пострадалия Б. Г., приложени в копието на ДП,
образувано по случая. В материалите по делото липсват точни данни относно точните
параметри за процесния участък, в който е станало процесното ПТП.
От обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК в с.з. на ПОС от 30.06.2022г. е видно,
че на ***г. ищецът Б. Т. Г. се е намирал вътре в джипа си, паркиран отстрани на пътното
платно на около 40 м. от вилата му, находяща се в ***. Същият е изчаквал минаването на
хората, които предходния ден са срязали гумите на джипа, с цел да запише регистрационния
номер на автомобила им. Едва след като чул шума на техния джип, който слизал от гората,
ищецът излязъл от джипа и застанал на пътя, като се подпирал на дърво. Ищецът очаквал, че
като го види водачът на джипа ще спре, но вместо това същият ускорил движението на
джипа.
Видно от същата САТЕ възможният механизъм на процесното ПТП с оглед
обясненията на ищеца е следният: на ***г., в ***, в тъмната част на денонощието, при
преминаване на неизвестен автомобил покрай стоящия срещу него, разположен вляво от
МПС пешеходец Б. Г., настъпва контакт между лявото огледало на автомобила и тялото на
пострадалия. При всички положения, независимо от зоната на контакт за пешеходеца, при
такъв удар тялото е извършило сложно равнинно движение с едновременна ротация и
транслация. Ротацията за тялото е била с посока обратно на часовниковата стрелка, гледано
отгоре, където предвид многократната разлика в масите на човешко тяло и МПС, с оглед
реализираното ъглово ускорение, върху опорния крак са действали значителни усукващи
сили на усукване. Предвид липсата на каквито и да било данни за прегазване на тялото или
директния му контакт с предните части на МПС /предно панорамно стъкло, преден капак и
предна броня/ от техническа гледна точка следва, че транслационното движение на тялото
след удара, освен с посока напред, е имало достатъчна компонента с посока навън от
коридора на МПС, позволяващо падането му върху терена извън коридора на МПС.
Видно от същата САТЕ от събраните по делото материали липсват данни, спрямо
които по технически път, категорично да бъде потвърдено, че е настъпило ПТП между
ищеца и неизвестен автомобил.
Видно от показанията на св.Е. Б. Т. /син на ищеца/, същият е пристигнал на
местопроизшествието непосредствено след процесното ПТП, като е бил извикан от баща си.
Свидетелят открил баща си в окаяно състояние, с охлузвания по лицето, ръцете и краката,
като бил окървавен по цялото си тяло. Свидетелят извикал органите на МВР, като попитал
баща си дали се нуждае от медицинска помощ. Ищецът отказал медицинска помощ и си
легнал да спи. След около четири часа извикал сина си с оплакване, че много го боли,
поради което и бил транспортиран до ВМА- гр.С., където му оказали спешна медицинска
помощ. Видно от същите показания свидетелят се е грижил за баща си „като за малко дете“
в продължение на четири месеца.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза на в.л.К.С., неоспорено от
страните, вследствие на процесното ПТП ищецът Б. Т. Г. е получил следните увреждания:
спираловидно счупване в горната /проксимална/ трета на дясната малкопищялна кост,
охлузване на ляво коляно и лява подбедрица.
Охлузванията са обработени хирургично, по отношение на счупването на дясната
малкопищялна кост е проведено консервативно лечение с поставяне на гипсова лонгета на
дясна подбедрица за срок от 30 дни. Носил гипсова имобилизация 1 месец. Бил болничен
отпуск 4 месеца. Няма останали белези от охлузванията по колената и китките. В момента се
оплаква от затруднено ходене и болки в двете колена.
Счупването на дясната малкопищялна кост му е причинило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за период от около два месеца, охлузванията са му
причинили болка.
При личния преглед на ищеца, извършен на ***г. от вещото лице, е констатирано
3
затруднено ходене, без функционален дефицит на ставите на десен долен крайник.
Видно от заключението по СМЕ в приложените медицински документи, няма описани
увреждания, които биха могли да се приемат за специфични от съприкосновение между
тялото на ищеца и неизвестното МПС. Счупването на дясната малкопищялна кост се е
получила при завъртане на тялото при опорен десен крак, при което се получават характерни
спираловидни фрактури, каквато е описана и при ищеца. Охлузванията в областта на ляво
коляно и лява подбедрица са вследствие на контакт с терена.
Наличието на предмет, който се държи или е прикрепен към човешкото тяло, променя
неговата форма, тежест и инерция при извършване на движения. Наличието на предмет-
дърво, увеличава инерционния момент, при извършване на различни движения- замахване,
въртене и др.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване елементите на
фактическия състав на иска с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Анализът на събраните
по делото доказателства не дава основание да се приеме, че искът е доказан по своето
основание. По делото липсват обективни данни, въз основа на които да може да се заключи,
че получените от ищеца травматични увреждания се дължат на ПТП, настъпило по вина на
водач на неидентифицирано моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е могло да бъде установено.
По делото няма съставен констативен протокол за ПТП, с който официални
длъжностни лица да са установили настъпването на твърдяното ПТП от ***г. Този факт се
потвърждава и от приетата САТЕ на в.л.Б. В., видно от която процесното
местопроизшествие от ***г. е посетено от двама служители на „Пътна полиция“ и двама
служители на ** РУ ОДМВР-П., като по случая не е съставян констативен протокол за ПТП
с пострадали лица и не е извършван оглед на МП от дежурна група.
В показанията на свидетеля Е. Б. Т. /син на ищеца/ същият твърди, че е извикал
органите на МВР. Този факт се потвърждава от материалите по ДП №327/2021г. по описа на
** РУ ОДМВР- П.. В същите се съдържат показанията на служителите на МВР, посетили
твърдяното местопроизшествие, видно от които не е констатирано такова ПТП, като ищецът
е заявил, че поводът да бъдат извикани на място е „желанието му да бъдат открити
извършителите на срязаните гуми на негови автомобили от предната вечер.“
Видно от САТЕ на в.л.Б. В. от събраните по делото материали липсват данни, спрямо
които по технически път, категорично да бъде потвърдено, че е настъпило ПТП между
ищеца и неизвестен автомобил.
Ищецът не е изпълнил и задължението си да докаже евентуалния механизъм на
твърдяното ПТП. Нещо повече обясненията на ищеца по реда на чл.176 ГПК в с.з. на ПОС
от 30.06.2022г. се различават от показанията му от ***г. по ДП №327/2021г. по описа на **
РУ ОДМВР- П.. В съдебно заседание същият твърди, че процесните увреждания са
получени от неустановено МПС, след като се е подпирал на пътя с едно дърво, а по
досъдебното производство, че е „заплашил водача на джипа, клатейки дървото в ръцете си
за да спре“.
Съдът намира, че не може да кредитира като доказателства за механизма на
твърдяното ПТП приетата САТЕ на в.л.Б. В.. В експертизата е посочено, че същата е
изготвена единствено върху данни, съдържащи се в показанията на ищеца Г., приложени в
копието на ДП, образувано по случая. Отделно в същата експертиза е посочено, че в
материалите по делото липсват точни данни относно точните параметри за процесния
участък, в който е станало процесното ПТП, участници в същото, местоположението им и
последиците.
По делото няма данни за процесното ПТП да има очевидци. По делото е разпитан
свидетелят Е. Б. Т. /син на ищеца/, който твърди, че е възприел баща си непосредствено след
твърдяното ПТП. Съдът обаче намира, че неговите показания касаят състоянието, в което е
4
намерил баща си, но нямат отношение нито към настъпването, нито към механизма на ПТП.
Освен това същите следва да бъдат преценявани по реда на чл.166 ГПК, като се отчете
евентуална заинтересованост на свидетеля.
Съдът намира, че ищецът не е доказал и причинно- следствената връзка между
горепосочените травматичните увреждания, посочени в заключението по
съдебномедицинската експертиза на в.л.К.С., и твърдяното ПТП. За травматичните
увреждания е приложена и медицинска документация от ВМА- С.. Видно от същата
експертиза в приложените медицински документи, няма описани увреждания, които биха
могли да се приемат за специфични от съприкосновение между тялото на ищеца и
неизвестното МПС. В съдебно заседание на ПОС от 30.06.2022г. вещото лице е заявило, че
принципно всеки удар оставя белези, но в процесния случай няма белези по лицето на
ищеца
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска
за главница. Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за
лихви.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответникът е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, с който претендира
сумата от 700лв. за експертизи и сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПОС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв. за настоящето производство.
Предвид гореизложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000лв., представляваща направени по
делото разноски, от които сумата от 700лв. за експертизи сумата от 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Б. Т. Г., с ЕГН: ********** и
адрес:***, чрез процесуалния му представител адв. Н.Н., срещу Гаранционен фонд, с ЕИК:
********** и седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. К. и С. С., с
правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 30 000 / тридесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от ***г., в ***,
причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство), ведно със законната
лихва върху тях, считано от ***г. до датата на окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Т. Г., с ЕГН: ********** и адрес:***, чрез своя процесуален представител
адв. Н.Н., да заплати на Гаранционен фонд, с ЕИК: ********** и седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от М. К. и С. С., сумата от 1000лв., представляваща
направени по делото разноски, от които сумата от 700лв. за експертизи сумата от 300лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6