№ 25
гр. Котел, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20222210100433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като същото е образувано по искова
молба на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************, чрез адв. Д. Т. Т. от ХАК, с адрес за връчване на съдебни книжа:
*********, срещу „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, чрез адв. И. Н. М. от АК Пловдив, с адрес: ************.
Ищецът е предявил положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземане с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ, като сочи, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 72/2022 г. по описа на РС Котел, срещу която
постъпила възражение от длъжника,
Ищецът твърди, че на 01.08.2017г. бил сключен „Договор за продажба на
електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група“ между него, като
продавач, и ответника, като купувач на ел.енергия, за обект „Промишлена сграда“
собственост на ответника в с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив.
Съгласно Раздел 1, чл. 1.1. от договора, ищецът продавал закупена от него нетна
електрическа енергия на ответника, съобразно изготвени графици за доставка, а
ответното дружество било длъжно да купува и заплаща потребената електрическа
енергия в сроковете и по реда и условията на договора. Договорът бил сключен за срок
от 12 месеца, като ако един месец преди изтичането му нито една от страните не
уведоми писмено другата, че ще го счита за прекратен с изтичането на срока му,
договорът се продължавал за същия период, като клаузата се прилагала многократно.
1
Основното задължение на продавача ищец било да продаде и обезпечи доставката
на ел. енергия в точката на присъединяване/доставяне на заявеното за купувача
количество ел. енергия в съответствие с регистрираните и приетите графици. Изрично
в чл. 3.1.5 от договора било посочено, че качеството на доставяната ел. енергия не било
отговорност и ангажимент на продавача, а качеството се осигурявало от собственика
на мрежата, през която се пренасяла енергията.
Сочи, че договорили цената на един MWh електрическа енергия да е в размер на
89.97 лева/MWh (осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки за един MWh),
като в тази цена не бил включен ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, такса
„Задължение към обществото“, определени от съответния Мрежови оператор и
регулаторните органи. В случай, че настъпи промяна в законодателството, цената за
един MWh закупена ел. енергия подлежала на актуализиране, след подписване на
двустранно допълнително споразумение към сключения договор между страните, като,
при условие, че купувача не бил съгласен с новата цена, той можел да прекрати
едностранно договора. Продавачът издавал фактура и справка за реално потребената
ел. енергия, отчетена чрез СТИ на последното число на текущия месец. Плащането се
извършвало в срок от 5 работни дни, след издаване на фактура от продавача. Сочи, че
ищецът не измервал количеството изразходвана ел. енергия, а тази информация се
подавала от съответното електроразпределително дружество, в случая
„Елсктроразпределение Юг“ ЕАД (ЕРП). Установяването на несъответствия при
отчитане на ел. енергия било задължение на ЕРП-то, като същото следвало да уведоми
доставчика, че било необходимо да бъдат извършени корекции във фактурирането и
плащането. За исковия период уведомления за несъответствия при отчитането на ел.
енергия не били постъпвали от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. При забава от страна
на купувача на плащането, същият дължал неустойка в размер на законната лихва за
забава, считано от момента на забавата до пълното погасяване на задължението.
Ищецът твърди още, че изпълнил задълженията си по договора, като доставял ел.
енергия, измерена съгласно СТИ в точките на присъединяване и надлежно
фактурирана. Ищцовото дружество издавало фактура на последното число на текущия
месец, по клиентски номер на дружеството - № *********, като плащането следвало да
бъде извършено до датата на крайния срок, посочен във фактурата.
Посочва, че ответникът не изпълнил задължението си за плащане на дължимите
суми по издадените фактури, което наложило депозиране на заявление по реда на
чл.410 ГПК и издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.
Вземанията, предмет на заповедта за изпълнение били за неплатени фактури за
доставена и консумирана електроенергия за периода от 31.01.2019г. до 31.07.2020г.,
както следва: Фактура № **********/31.01.2019г., Фактура №
**********/28.02.2019г., Фактура № **********/31.03.2019 г., Фактура №
2
**********/30.04.2019г., Фактура № **********/31.05.2019г., Фактура №
**********/30.06.2019г., Фактура № **********/31.08.2019г., Фактура №
**********/30.09.2019г., Фактура № **********/31.10.2019г., Фактура №
**********/30.11.2019г., Фактура № **********/31.12.2019г., Фактура №
**********/31.01.2020г., Фактура № **********/31.02.2020г., Фактура №
**********/31.03.2020г., Фактура № **********/31.04.2020г., Фактура №
**********/31.05.2020г., Фактура № **********/31.06.2020г., Фактура №
**********/31.07.2020г., - на обща стойност 20 027.81 лв.
Била начислена и неустойка в размер на законната лихва за забава върху всяка от
просрочените суми, за периода от 21.02.2019г. - 01.02.2022г. включително, както
следва:
По Фактура № **********/31.01.2019г., неустойка в размер на 172.39 лева, за
периода 21.02.2019г. до 01.02.2022г., вкл., Фактура № **********/28.02.2019г.,
неустойка в размер на 124.87 лева, за периода 21.03.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.03.2019г., неустойка в размер на 365.45 лева, за
периода 21.04.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/30.04.2019г.,
неустойка в размер на 448.18 лева, за периода 21.05.2019 г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.05.2019г,. неустойка в размер на 885.18 лева, за
периода 21.06.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/30.06.2019г.,
неустойка в размер на 491.54 лева, за периода 21.07.2019г. до 01.02.2022г. вкл.;
Фактура № **********/31.08.2019г., неустойка в размер на 365.63 лева, за
периода 21.09.2019г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/30.09.2019г.,
неустойка в размер на 294.77 лева, за периода 21.10.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.10.2019г., неустойка в размер на 292.40 лева, за
периода 16.11.2019г. до 01.02.2022г., вкл; Фактура № **********/30.11.2019г.,
неустойка в размер па 223.35 лева, за периода 16.12.2019г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.12.2019г., неустойка в размер на 184.36 лева, за
периода 16.01.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/31.01.2020г.,
неустойка в размер на 172.38 лева, за периода 16.02.2020г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.02.2020г., неустойка в размер на 165.34 лева, за
периода 16.03.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/31.03.2020г.,
неустойка в размер на 132.15 лева, за периода 16.04.2020г. до 01.02.2022г., вкл.;
Фактура № **********/31.04.2020г., неустойка в размер на 91.98 лева, за периода
16.05.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/31.05.2020г., неустойка
в размер на 62.27 лева, за периода 16.06.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура №
**********/31.06.2020г., неустойка в размер на 93.31 лева, за периода
16.07.2020г. до 01.02.2022г., вкл.; Фактура № **********/31.07.2020г., неустойка
в размер на 124.23 лева, за периода 16.08.2020г. до 01.02.2022г., вкл.
Иска се от съда да се признае за установено по отношение на ответника, че същия
3
дължи на ищеца сума в общ размер на 24 717.59 лева, от която 20 027.81 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 21.02.2022г. датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и 4 689.78 лв., неустойка за забава върху
главницата, за периода от 21.02.2019г. - 01.02.2022г. вкл.
Претендират се разноски, сторени в заповедното производство и в настоящия
исков процес.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен.
Твърди, че осъществява дейност по производство, съхранение и търговия със
замразени хранителни продукти и отдаване под наем на хладилни площи и камери на
територията на Област Пловдив и бил потребител на електроенергия, относно
притежавания обект с ИТН 2955604 - „Хладилни съоръжения“ с. Белащица, Община
Родопи. Обектът бил присъединен към ЕРМ през 2005г. посредством електропровод 20
kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената електроенергия
Ср.Н се извършвало в изграден мачтов трафопост също собственост на дружеството,
разположен в границите УПИ Ш-30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2
по ПУП на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив и се стопанисвал и поддържал от
него. Собственият мачтов трафопост и ел.провод 20 kV бил изпълнен в съответствие с
„Разрешение за строеж“ № 94/15.05.2000г. на община Родопи област Пловдив, от ИО
„Метални конструкции“АД и въведен в експлоатация/присъединен към
електропреносната мрежа с разрешение № 5711, издадено от ДНСК-София и
„Регионална дирекция строителен контрол“ гр. Пловдив на дата 04.08.2005 г.
Мачтовият трафопост и входящият извод на ел.провод 20 kV, СрН бил изграден,
на границата на УПИ Ш-30016, производствени и обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП
на с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив, съгласно чл.120 от ЗЕ. На границата на
имота от страната на СрН била предвидена и монтирана метална кабина за поставяне
на средствата за търговско измерване от електроразпределителния оператор,
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, съгласно чл.120 ЗЕ. В тази електрическата уредба
постъпвал ток средно напрежение/СрН/ на ниво 20 киловолта, трансформиран от
трансформатор в ток ниско напрежение на ниво 380 волта, откъдето се захранвали
обектите - „Хладилни съоръжения“, чрез собствената на ответника електропреносна
мрежа на ток с ниско напрежение. Дружеството било собственик и на мрежата ниско
напрежение след понижаващия трансформатор в УПИ II1—30016, производствени и
обслужващи дейности, кв. 2 по ПУП на с. Белащица, и чрез нея се захранвал
единствено той. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към
потребител, мястото на измерване било на страната с по- високо напрежение на
понижаващия трансформатор, ако същият е собственост на потребителя. Електромерът
4
на обекта, ИТН 2955604 бил поставен след мачтовия трафопост в нарушение на чл. 14
ал. 1 ПИКЕЕ и измерването на доставената ел.енергия се извършвало
незаконосъобразно от страната на ниво ниско напрежение/ НН/. Съгласно изричните
разпоредби, цената за количеството на консумираната електрическа енергия следвало
да се определя след измерване, което е извършено в местата, определени от ПИКЕЕ и
касаят договорите за продажба на електрическа енергия на свободния пазар.
Дължимостта на тази цена било пряко обвързано от спазването на изискването,
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата,
установени в посочените правила
Твърди, че уведомил ищеца и мрежовия оператор за налично несъответствие
между фактурираната и реално доставена електрическа енергия по издадените
фактури.
Сумите по процесните фактури били отчетени и начислени при измерване на
електрическа енергия от страната на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство /електромерът/ било разположено в ЗРУ 20 KV /киловолта/ в „Хладилни
съоръжения" с. Белащица след мачтов трафопост и ел.провод 20KV и не е следвало да
бъдат начислявани и фактурирани, а и заплащани от ответника. Извършваното от
ищеца определяне на количествата потребена ел.енергия било в противоречие с
правилото, че мястото на измерване следвало да бъде на страната с по-високото
напрежение, в случая - на средно напрежение. Следователно измерването било извън
нормативно определените места и за ответното дружество не възниквало задължение
за заплащането на цената по описаните фактури. Измерването на потребената от
ответника електроенергия по процесиите фактури за обект ИТН 2955604 - „Хладилни
съоръжения“ с. Белащица било извършено на ниво ниско напрежение в
разпределително устройство 20kV, собственост на ответника, като за да възникне
задължение за заплащане трябвало мрежовият оператор да монтира в подходящо
ел.табло измервателна група на средно напрежение, която да включва необходимите
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровода, чрез
обособяване на отделно поле „мерене".
Твърди още, че с Решение № 261486/17.05.2021г. по гр.д № 7961/20г. на PC-
Пловдив, потвърдено от ПОС с Решение № 442/21.10.2021г., постановено по в.гр.д. №
1700/2021г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД било осъдено от ответника за сума,
представляваща заплатена такса ПРЕНОС по ел.разпределителната мрежа до обекта на
ниско напрежение до обект с ИТН 2955604 без валидно правно основание и сума за
такса ДОСТЪП през ел.разпределителната мрежа за м. август 2018 г. за която била
издадена фактура № **********/31.08.2018г.
Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като неоснователни. Претендират се
5
разноски.
Становище е постъпило и от третото лице помагач на страната на ищеца. Счита се
претенцията за основателна. Правоотношението, свързано с отчитането на СТИ и
оспорването на получените стойности било обективирано в договор за достъп и пренос
на ел.енергия през електроразпределителната мрежа от 16.01.2015г. между третото
лице помагач и ответника. Получените стойности можели да бъдат оспорени от
мрежовия клиент пред електроразпределителното дружество в рамките на три работни
дни от получаване на данните, като неоспорените стойности се смятали за потвърдени
от клиента. / чл.26/. В случая се касаело за реално консумирана ел.енергия, измерена от
СТИ съответстващо на всички технически и метрологични изисквания и измерените
стойности били потвърдени от ответника.
Иска се уважаване на претенциите.
В с. з. ищецът редовно призован, не се явява и представлява, но в депозираното от
него становище излага подробни доводи за основателността на исковата претенция.
Претендира разноски, а в случай, че бъде отхвърлен предявения иск, прави възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
В с. з. третото лице помагач, редовно призовано, не се явява и представлява, но в
депозираното становище излага подробни доводи за основателност на предявените
искове.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява и представлява, но в становището
си от 27.01.2022 г., е посочил, че независимо от това в кое заседание бъде даден ход по
същество за решаване на делото, иска предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претеднира разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
внесени такси.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 21.02.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 20 027,81 лв.,
просрочена главница, неустойка за забава в размер на 4689, 79 лв., законна лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението, до пълното и погасяване.
Образувано е ч. гр. д. № 72/2022 г. по описа на РС Котел , като за горните суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
49/23.02.2022 г., като съобщението е връчено на ответника на 12.04.2022 г., а на
04.05.2022 г. е постъпило възражение срещу заповедта.
С разпореждане от 05.05.2022 г. по ч. гр. д. № 72/2022 г. по описа на РС Котел, е
указано на заявителя да предяви иск, като съобщението е връчено на 25.05.2022 г.
6
Исковата молба е входирана на 29.06.2022 г., но към нея е представено п. К. от
27.06.2022 г.
На 01.08.2017 г. между ищеца „Енерджи Маркет Финанс“ ООД и ответника
„Богалита Трейд“ ООД е сключен договор за продажба на ел. Енергия и участие в
стандартна балансираща група, по силата на който ищецът-продавач продава закупена
от него активна нетна ел. енергия на ответника-купувач, който на своя страна се
задължава да заплати потребената електрическа енергия. Договорът е сключен за срок
от 12 месеца, считано от началото на доставката на ел. Енергия до обект. Съгласно чл.
2.2 от договора в случай, че до един месец преди изтичане срока на договора страните
не се уведомят писмено, че считат договора за прекратен, то той се се счита
автомотично продължен за периода по чл. 2.1., като правилото се прилага многократно.
Съгласно раздел III от договора ищецът се задължава да продаде и обезпечи
доставката на ел. Енергия до точката на присъединяване на заявеното от ответника
количество ел. Енергия. Ищецът фактутира доставеното на ответника количество ел.
Енергия съгласно показанията на сти, за което има право да получи цената на
доставената ел. Енергия.
Съгласно раздел V от договора цената за един MWh закупена ел. Енергия от
ответника е в размер на 87, 97 лв., като страните по договора уговорели, че в нея не са
включени ДДС, акциз, такси за достъп и пренос, такса „задължение към обществото“ и
други. Плащанията е уговорено да бъдат извършване по банков път, като е посочена и
конкретна банкова сметка, чийто титуляр е ищеца.
По делото е представен рамков договор от 01.07.2017 г., сключен между третото
лице „ ЕРП ЮГ“ АД и ищеца, в качеството на доставчик, по силата на който е
регламентиран реда, по който се извършва обменът на данни и информация между
страните, включително и начина по който се фактурират и заплащат начислените суми.
В раздел II, чл. 2, ал. 2 страните са уговорили, че ако доставчикът няма сключени
договори за комбинирани услуги със своите клиенти, то раздел III, IV и V, не се
прилагат.
Съгласно определенията, дефинирани в раздел I от договора, договор за
комбинирани услуги означава сключен между доставчика и краен клиент, договор, с
предмет продажба на ел. Енергия и плащане на някои или всички от следните услуги:
достъп до мрежата, пренос на ел. Енергия и отговорност за балансиране.
Съгласно раздел V от договора „ЕРП ЮГ“ отчита пренесената ел. Енергия през
ел. Мрежата до обекта на клиента на доставчика, измерена със сти, по реда и условията
на ПИКЕЕ и ОУ, или сключен договор за достъп. „ЕРП ЮГ“ предоставя на доставчика,
данните въз основа на които е извършил фактуриране на предоставените мрежови
услуги, а доставчикът заплаща фактурираните суми в десетдневен срок от издаване на
фактура от „ЕР ЮГ“.
7
На 16.01.2015 г. между „ЕВН България“ ЕАД и ответника „Богалита Трейд“ ООД,
в качеството на мрежов клиент, е сключен договор за достъп и пренос на ел. Енергия
чрез електроразпределителната мрежа. По силата на този договор „ЕВН“ ЕАД
предоставя правото на ползване на ответника на електроразпределителната мрежа с
цел снабдяване на неговите обекти с ел. Енергия. Договорът е сключен за неопределен
срок и влиза в сила от неговото подписване.
Съгласно раздел IV за всяко място на измерване ЕВН осигурява, монтира,
поддържа и отичта търговски измервателни групи с изискванията на ПИКЕЕ, ПТЕЕ и
действащото законодателство. ЕВН води отчет на количеството доставена в мреждата
или потребена от мрежата активна и реактивна енергия. Измерването се извършва със
сти, собственост на ЕВН.
Съгласно раздел VI мрежовият клиент заплаща на ЕВН ЕР изчислените суми за
ползване на мрежови услуги по одобрените цени за ползване на мрежата.
Съгласно чл. 56 от договора мястото на измерване и вида на сти са посочени в
приложение № 1 към договора.
Представен е списък от който се установява, че е поставено средство за търговско
измерване за „Болагита Трейд“ ООД, за обект в с. Белащица и в с. Мокрен.
Между страните не е спорно, че обектът до който е доставена ел. енергия е
собственост на отвентика, в т. ч. и трафопостът, в който ел. енергията се трансформира
със собствени на ответника средства в ниско напрежение.
От заключението на назначената СТЕ се установява, че процесният електромер е
трифазен статичен с № 53399285 и е произведен през 2019 г., с метрологична
маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, като следващата
проверка следвало да се извърши през 2023 г., т. е. на всеки четири години.
Вещото лице е констатирало, че за периода от 31.01.2019 г. до 31.07.2020 г. до
обект ИТН ******** е доставена ел. Енергия, по месеци и в количества общо 127,567
MWh. В заключението си сочи обаче, че тази стойнсот е 125,169, като това се дължало
на факта, че въпросът касае период, започващ от 31.01.2019 г., а в претенцията на
ищеца се визира фактура от 31.01.2019 г., обхващата целия месец от началото му.
Средството за търговско измерване било поставено в метално табло „Мерене“,
което е монтирано на метална площадка при основата на мачтовия трафопост, след
трансформация 20/0,4 кВ. Измерването било на страна ниско напрежение на
трафопоста. Отчитането и фактурирането на ел. Енергия се извършвало на страна на
ниско напрежение.
В с. з. вещото лице поддържа заключението и пояснява, че нетната ел. Енергия
означава, че ищецът купува от свободния пазар ел. Енергия и я продава на фиксирана
цена на потребителя за 1 MWh, а поставянето на СТИ е от значение за начина на
8
присъединяване и необходимите мрежови услуги. Трафопостът бил поставена на
границата на имота на ответното дружество, но точката на измерване била на страна
ниско напрежение на трафопоста. Процесните фактури касаели доставена ел. Енергия
за обект на ответника в с. Белащица, община Родопи.
По делото са представени фактури, издадени от ищеца, за периода от 31.01.2019 г.
до 01.06.2020 г. с получател „Богалита Трейд“ ООД.
От заключението на назначената СИЕ се установява, че данъчната основа на
процесните фактури е формирана въз основа на снабдяване по среднопретеглени
почасови цени на БНЕБ; надбавка борсов индекс; акциз; такса „задължение към
обществото“ и ДДС. В данъчната основа не са включени „такси за достъп и пренос“.
Вещото лице е констатирало, че таксите за достъп и пренос са включени в други
фактури, с издател „ЕРП ЮГ“ ЕАД и получател „Богалита Трейд“ ООД.
Вещото лице констатира още, че общият размер на дължимата по фактурите сума
е 20 028,40 лв. С исковата молба се претендирало сумата от 20 027, 81 лв., но при
подаване на заявлениет по чл. 410 от ГПК била допусната грешка, като по фактура от
31.06.2020 г. била посочена сумата от 598,28 лв., вместо 598, 87 лв. В представените от
ищеца фактури правилно били начислени данните съобразно подадената информация
от „ЕРП ЮГ“ за доставено количество ел. Енергия. Въз основа на тези данни и с оглед
заложените единични цени по параграфи, дължимите суми за всеки компонент, както и
данъчно основа, били правилно изчислени.
При съпоставка на данните, които са подадени по електронен път от „ЕРП ЮГ“
към ищеца за доставено количество ел. Енергия към обекта на ответника, с тези
установени по по-горе, вещото лице е заключило, че количествата на същите съвпадат
напълно.
Общият размер на дължимата законна лихва по процесните фактури възлизала в
размер на 4700,64 лв.
В с. з. вещото лице поддържа своето заключение.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени
доказателствени средства, приложено частно гражданско дело и заключение на сте и
сие.
Съдът дава пълна вяра на анализираните по-горе писмени доказателствени
средства, тъй като същите са последователни, вътрешнологични и в съответсвие със
събраната по делото доказателствена съвкупност.
Писмените доказателствени средства, които не са взети предвид при изграждане
на горната фактическа обстановка са неотносими. Следва да бъде уточнено, че третото
лице помагач представя различен рамков договор, който съдът не е анализирал поради
това, че е излишен за настоящия правен спор. Нещо повече, третото лице „ЕРП ЮГ“ не
9
е оспорил успешно представения договор. Не са взети предвид и представените с
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като същите са
незаверени, като съдът е допуснал процесуално нарушение при тяхното приобщаване.
В допълнение следва да бъде посочено, че те неотносими по делото факти / различен
период и вземания/ или безспорни такива.
Съдът дава пълна вяра на заключението на СИЕ, тъй като същото е обектино,
пълно и обосновано, изготвено е от назначено компетентно вещо лице, поради което
съдът няма съмнение в неговата достверност.
Съдът дава вяра и на заключението на СТЕ по същите съображения, с изключение
на частите, които не са анализирани по-горе, тъй като представлят правни изводи на
вещото лице или съдържат предположения. Относно размера на предоставената ел.
Енергия съдът намира, че следва да вземе предвид стойността от 127,567 MWh, тъй
като в нея е включен целия исков период – началото на исковия период,
конкретизиран с това, че първата неплатена фактура е от 31.01.2019 г., която
същностно обхваща период на фактуриране 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, вр чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, вр чл. 327 ТЗ.
Исковете са процесуално допустими с оглед на това, че са предявени в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от заявителя, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, при условията на чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в
заповедта, суми.
Претенциите на ищеца се основават на твърденията, че с ответника сключил
договор за продажба на ел. Енергия, по силата на койт доставил топлинна енергия за
периода от 31.09.2019 г. до 31.07.2020 г., която ответникът консумирал, но не
заплатил.
С оглед тези твърдения и разпределената по делото доказателствена тежест, съдът
намира, че ищецът е доказал основанието на своята претенция в условията на пълно и
главно доказване. Безспорно е между страните, че са обвързани от договор за продажба
на ел. Енергия и участие в стандартна балансираща група, сключен на 01.08.2017 г.
Договорът е действителен и съобразно клаузата, предвидена в чл. 2.2, той е
продължил да обвърза страните, като по делото не се установи някоя от страните
изрично да се е противопоставила на другата относно продължителността на
договорното правоотношение.
В изпълнение на задълженията си по договора (раздел III), безспорно се установи,
че ищецът е обезпечил и доставил ел. Енергия до обекта на ответника за периода от
31.09.2019 г. до 31.07.2020 г. в размер на 127, 567 MWh, чрез услугите на „ЕРП ЮГ“.
10
Последното дружесто и подпомагаща страна по делото, по силата на сключен с ищеца
рамков договор от 2017 г., е поело задължението да отчита доставената до обекта на
ответника количество ел. енергия, и да издава фактури за нейната стойност / раздел V
от договора/. На своя страна, ищецът се е задължил да заплаща уговорените в договора
суми за предоставената от подпомагаща страна услуга, изразяваща се в пренос на ел.
Енергия до клиентите на ищеца.
Следва да бъде посочено, че и двете главни страни в производството са обвързани
от правните последици на сключени договори с „ЕРП ЮГ“. Тази подпомагащата
страна е предоставила правото на ползване на ответника на електроразпределителната
мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с ел. Енергия от ищеца, а ответникът се е
задължил да плаща цена на „ЕРП ЮГ“ за предоставеното ползване. Отговорността за
монтирането, поддържането и отчитането на СТИ се носи от подпомагаща страна по
силата на договора за достъп и пренос на ел. Енергия, сключен на 16.01.2015 г. между
подпомагащата страна и ответното дружество. Съгласно чл. 26 от същи, получените
измерени стойности могат да бъдат оспорени от ответника в рамките на три работни
дни, но неоспорените стойности в този срок се смятат за потвърдени от мрежовия
клиент. Съгласно чл. 39, т. 4 от договора „ЕРП ЮГ“ носи имуществена отговорност
при доставка на ел. енергия в място на доставка, несъответстващо на действащата
нормативна уредба. По делото не са налице данни, че отчетените стойност са оспорени,
поради което те се считат за потвърдени. С оглед на това съдът намира, че отчитането е
правилно извършено, доколкото липсват данни ответникът да е оспорил показанията.
Доводът на ответника, че в случая СТЕ е поставено на ниво ниско напрежение в
противоречие на ПИКЕЕ, поради което не се дължали начислените стойности за
консумирана ел. Енергия, е неоснователен. Действително по делото безспорно се
установи, че „ЕРП ЮГ“ неправилно е поставил средството за търговско измерване на
ниво ниско напрежение. Уговорката на страните в случая противоречи на разпоредбата
на чл. 14 от ПИКЕЕ. Извършеното от ЕРП ЮГ измерване е неправомерно, но това
поведение касае задължението на ответника за плащане на двата компонента от цената
на консумираната електрическа енергия – цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа. Дължимостта на тези компоненти е обвързано от
изричното условие за правомерно измерване, без значение дали същото е довело до
увреждане на потребителя, както и обстоятелството, че ответникът не е оспорвал
верността на измерването. В настоящия случай обаче предметът на разглеждания
главен иск, не е цената за достъп до и цената на пренос по електроразпределителната
мрежа, като част от цената на консумираната от ответното дружество електроенергия.
Цената за достъп и пренос е начислена по отделни фактури, издадени от
подпомагащата страна, като сумите не попадат в обхвата на предмета на делото.
Посоченото от ищеца Решение по гр. д. № 7961/2020 г. по описа на РС Пловдив касае
различен период, предхождащ исковия.
11
Подпомагащата страна е издала фактури до ищеца за доставеното количество ел.
енергия и до ответника за такса пренос. Тези факти се установяват, както от
представените по делото фактури, така и от заключението на назначената по делото
СИЕ.
По делото безспорно се установи от заключението на двете експертизи, че за
исковия период ищецът е доставил на ответника ел. Енергия в размер на 127, 567
MWh, за които били издадени фактури от 31.01.2019 г. до 31.07.2020 г., на обща
стойност 20 027, 81 лв. Заключението на СИЕ безспорно установява съответсвието
между подадените от „ЕРП ЮГ“ данни до ищеца, с отчетените по фактурите
стойности, поради което съдът приема, че безспорно се установява доставеното
количество ел. Енергия до обекта на ответника за исковия период, издадени са за това
фактури и правилно отразени стойности по всяка една от тях.
По делото не се установи ответникът да е заплатил претендираните с двата иска
суми.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът е доказал изцяло по основание
и размер предявения главен установителен иск по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ за
признаване на установено спрямо ответникът, че дължи сумата от 20 027, 81 лв.,
представляваща общия сбор от главници, за които са издадени фактури от 31.01.2019 г.
до 31.07.2020 г., за която сума е издадена и заповед за изпълнение.
С оглед основателността на главния иск, по отношение на акцесорния иск за
забава, съдът намира, че с неизпълнението на задължението да плати начислените по
фактурите суми, ответникът е изпаднал в забава съгласно чл. 5.2.2.2 от договора за
продажба на ел. Енергия и участие в стандартна балансираща група, сключен на
01.08.2017 г., считано от 21.02.2019 г. до 01.02.2022 г. От заключението на СИЕ се
установява, че размерът на претендираната лихва за забава възлиза в размер на 4700
лв., т. е. 10,22 лв. повече от претендираното. Ето защо, акцесорният иск за заплащане
на обезщетение за забава е доказан също в своето основание и размер, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, които са
в общ размер на 3138,70 лв, от които 998,70 лв. за държавна такса, 650 лв.
възнаграждение за вещи лица и 1400 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските са
доказани в своето основание и размер, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК
12
*********, със седалище и адрес на управление: *********, чрез адв. И. Н. М. от АК
Пловдив, с адрес: ************, че дължи на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, чрез адв. Д. Т. Т. от ХАК, с адрес
за връчване на съдебни книжа: *********, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ,
сумата от 20 027.81 лв. / двадесет хиляди двадесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки/, представляваща главница по неплатени фактури за доставена и консумирана
ел. енергия за периода от 31.01.2019 г. до 31.07.2020 г., издадени по договор за
продажба на ел. енергия от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението, както и сумата
от 4689,78 лв. / четири хиляди шестотин осемдесет и девет лева и седемдесет и осем
стотинки/, на основание чл. 86 от ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.02.2019 г. до 01.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 72/2022 г. по описа на Районен съд
Котел.
ОСЪЖДА Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, чрез адв. И. Н. М. от АК Пловдив, с адрес: ************, да
заплати на „Енерджи Маркет“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ************, чрез адв. Д. Т. Т. от ХАК, с адрес за връчване на съдебни
книжа: *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 3138,70 лв.
/три хиляди сто тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща
сторените в заповедното и исково производство разноски.
Решението е постановено при участието на привлеченото трето лице помагач –
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд Сливен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
13