Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
16.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1175 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260092/10.11.2020г., постановено по АНД № 739/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непознаване на процесуалния и материалния закон. Неоснователно било прието от съда, че в АУАН и НП нарушенията били неправилно квалифицирани. Несъстоятелен бил изводът, че в диспозитива на НП не бил посочен вида на наказанието. В санкционния акт били допуснати технически грешки при изписване на вида на санкцията, но от цялата административнонаказателна преписка ставало ясно в качеството на какъв субект на дружеството била ангажирана административнонаказателната отговорност. Извършените нарушения били доказани. Конкретният случай представлявал изключително сложен фактически състав на нарушение на разпоредбата на чл.4б. т.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, във връзка с наложените три имуществени санкции, към трите продукта, които били от една и съща продуктова група, в съответствие с втората хипотеза на чл.18 от ЗАНН. Твърди се, че наказателното постановление било съобразено с изискванията на ЗАНН, като при издаването му административнонаказващият орган преценил, че по безспорен начин било установено извършването на нарушенията. Счита се, че изводите на съда били неправилни, необосновани, едностранчиви и избирателни. Това довело до неправилност и нелогичност на решението му.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът, „ДЕНС-91“ ЕООД, гр.С., чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково отменил Наказателно постановление № ППП - 05 от 13.07.2020г. издадено от Главен директор на Главна дирекция“ „Надзор на пазара“ при ДАМТН, с което на „ДЕНС-91“ ЕООД, гр.С., за три нарушения на чл.4б, т.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), и на основание чл.52б от ЗТИП, били наложени три наказания: За продукт от позиция 1 от наказателното постановление - 250 лева, за продукт от позиция 2 от наказателното постановление - 250 лева и за продукт от позиция 3 от наказателното постановление - 250 лева.
За да отмени наказателното постановление, районният съд приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяна на санкционния акт. АУАН отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице било описание на нарушенията откъм основните им съставомерни белези – дата на нарушение, начин на осъществяване и място. В АУАН и в НП обаче не била посочена точната правна квалификация на нарушенията, имало разминаване в текстовото описание и дадената правна квалификация. Посочил, че текстът на чл.4б, т.2 от ЗТИП никъде не конкретизирал какви елементи на маркировка следвало да имат продуктите и по конкретно - СЕ маркировка за съответствие. Последното изискване се съдържало в чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба за маркировката за съответствие. Поради това, за да била точна правната квалификация на нарушението същото следвало да бъде квалифицирано по чл.4б, т.2 от ЗТИП, във връзка със съответният текст на Наредбата за маркировката за съответствие. В противен случай не било ясно защо следвало да бъде налице твърдяната в НП маркировка. Извършеното нарушение следвало задължително да има връзка и с текста от съответната наредба, която въвеждала задължението за маркировката, за която се твърдяло, че не била поставена на съответния продукт. Последното било условие за съставомерност на нарушението. В случая не можело да се приеме, че жалбоподателят извършил нарушението, вменено му с текста на чл.4б, т.2 от ЗТИП. Административнонаказателната отговорност на лицето била незаконосъобразно ангажирана с налагане на три наказания за трите констатирани продукта, с твърдение за идентични липса на нанесена СЕ маркировка. Това всъщност било едно и също нарушение. Този извод се налагал и от самата редакция на текстовете на чл.4б, т.2 и чл.52б от ЗТИП, където се говорило за предлагане на продукти без съответното означение. Тоест, когато ставало въпрос за множество продукти с липсата на едно и също означение, то се касаело за едно нарушение, а не за различни такива. Наказанието в случая, доколкото нарушението било едно, следвало също да бъде едно. При положение, че наказанията за едно нарушения били три, то наказателното постановление следвало да се отмени изцяло.
Съдът установил и друг порок на наказателното постановление, тъй като в него не било посочено дали ставало въпрос за глоба или за имуществена санкция по отношение на трите наложени наказания. Това представлявало още едно основание за отмяна на санкционния акт.
Касационната
инстанция намира обжалваното решението за валидно и допустимо, постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
При правилно и пълно изяснена фактическа обстановка, настоящият състав изцяло споделя обоснованите и законосъобразни изводи на районният съд за наличие на основание за отмяна на обжалваният пред него санкционен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Спор по фактите между страните няма. Установява се, че при извършена проверка от служители на касатора на 11.12.2019г. в търговски обект стопанисван от „Денс 91“ЕООД, гр.С. находящ се в гр.Х., на ул.“П.“ № *** е установено, че търговецът е предлагал на пазара 3 бр. детски книжки – „Моята малка книжка с плодове“, „Моята малка книжка с животни“ и „Моята малка книжка с азбука“ с произход Китай, без нанесена СЕ маркировка.
Прието е от АНО , че с предлагането на всеки един от тези търговски продукти, без СЕ маркировка е извършено отделно нарушение по смисъла на чл. 4б, т.2 от ЗТИП и съответно и на основание чл. 52б от ЗТИП на търговеца са наложени три отделни наказания от по 250.00 лева.
Нормата на чл. 4б, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите, вменява в задължение на търговците да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са: с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7. Съответно неспазването на това изискване е скрепено с налагане на санкция по чл. 52б, ал.1 от ЗТИТ, според която норма на търговец, който предлага продукти без маркировка за съответствие или без допълнителна маркировка, когато такава се изисква в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по прилагането по чл. 26а, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв.
При това съдържание на законодателната уредба, предвиждаща налагане на наказание за предлагане на множество продукти без съответна СЕ маркировка, правилни и обосновани са изводите на районният съд, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице с налагане на три отделни наказания, тъй като в случая е осъществено само едно такова.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Т.е. за да е налице първата хипотеза на чл.18 от ЗАНН е необходимо с едно и деяние са осъществени две или повече различни нарушения, а за да е налице втората хипотеза е необходимо с две или повече различни деяния да са осъществени две или повече отделни нарушения.
В случая в НП се твърди, че санкционираното дружеството осъществява изпълнителното деяние на едно и също задължение - вменено с една и съща правна норма и насочено към един и същ непосредствен обект на защита, предлаганите продукти са еднотипни, фактическата власт върху тях е осъществявана от едно и също лице, и са предлагани на пазара по едно и също време и на едно и също място. Ето защо няма как да се приеме, че са осъществени три отделни нарушения, тъй като с осъщественото едно деяние не са застрашени, респ. увредени три различни непосредствени обекта на посегателство, и същевременно не са извършени три различни изпълнителни деяния.
Обосновани и са споделят от настоящият съдебен състав са и доводите на районният съд, че в случая е налице неопределеност на вида на наложеното наказание, тъй като в НП не е посочено дали се касае за наложена „Глоба“ или „Имуществена санкция“. Това безспорно нарушава правото на защита на дружеството да разбере каква санкция му е наложена, а от друга страна и съдът няма как да провери каква е била действителната воля на административният орган и законосъобразно ли е осъществил последния задължението си да наложи съответна по вид санкция на адресата на НП.
Допуснатите процесуални нарушения безспорно са от категорията на
съществените и водят до основание за отмяна на издаденият санкционен акт само
на процесуално основание, както правилно е приел и районният съд.
Предвид гореизложеното решението, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на касационният ответник за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 300.00 лева, представляващи действително заплатено възнаграждение за един адвокат за защита пред настоящата инстанция, съобразно представените договор за правна защита и съдействие от 15.02.2021г.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260092/10.11.2020г., постановено по АНД № 739/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр.София да заплати на „ДЕНС 91“ЕООД, гр. С. с ЕИК *** разноски по делото в размер на 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.