№ 350
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900273 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. М. П. с ЕГН
********** с адрес *******, с която срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр. София, жк Дианабад,
бул.Г.М.Димитров 1, в условията на обективно кумулативно съединяване и
след допуснато изменение в размера на иска, на осн.чл.214, ал.1 от ГПК, са
предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
1. Сумата от 95 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017г. в гр.Варна, на
пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски по вина на ЯН. П. ЯН. с
ЕГН ********** като водач на л.а. ***** с рег. № *****, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор с
полица ******, валидна от … до 12.02.2018г., и изразяващи се в
счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца;
счупване на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца; счупване
на двете срамни кости, обусловило трайно затруднение на движенията на
долен крайник за период от около 2-3 месеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране на
исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата, и
2. Сумата от 4 354.98 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи за лекарства, медицински изделия,
такси за болнично и извънболнично лечение и др., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране
на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.
1
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че на 01.03.2017г. на пътен възел между
ул.Мир и бул.Васил Левски при управлението на МПС л.а. ***** с рег. №
***** водачът ЯН. П. ЯН. нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.119,
ал.1 от ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на ищцата три средни
телесни повреди : счупване на дясна тазобедрена ямка, счупване на дясна
хълбочна кост, счупване на двете срамни кости.
С присъда № 260031 от 29.09.2020г., постановена по нохд № 156/2020г.
по описа на ВРС, изменена в частта на определеното наказание с Решение №
53/09.03.2021г., постановено по внохд № 1441/2020г. по описа на ВОС, ЯН. П.
ЯН. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3,
б."а", вр. ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 НК, поради което и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца с изпитателен срок от
три години и лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че наличието
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно
установени.
Сочи се, че пострадалата П. търпяла интензивни физически болки и
страдания в дълъг период от време; претърпяла две оперативни намеси,
едната от които с поставяне на реконструктивни плаки; в продължение на два
месеца била изцяло на легло, като в резултат на рехабилитация проходила с
помощта на проходилка и патерици; окончателно започнала да се движи
самостоятелно през април 2018г. Била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно, което наложило да получава помощ от своите близки
ежедневно. Всичко това довело до нарушаване на обичайния й ритъм на
живот, не можела да ходи на работа и да се грижи за домакинството. Наред с
това ищцата претърпяла и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни
психични изживявания, свързани с нарушен сън, страх, сърцебиене, задух и
световъртежи, поради което постъпила на лечение в МЦ Терапия 2007
АИСМП ООД Варна с диагноза протрахирано посттравматично стресово
разстройство. Твърди се, че с Решение №1307 от заседание №055/26.03.2018г.
на ТЕЛК има определена 50 % трайно намалена работоспособност.
Твърди се, че с покана от 31.10.2019г. и допълнително уведомление от
27.12.2019г. ищцата заявила пред ответното дружество искане за плащане на
застрахователно обезщетение, като с писмо изх. № 430/31.01.2020г. била
уведомена, че претенцията няма да бъде уважена.
Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач е
налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество, поради което насочват прекия иск срещу
застрахователя.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на
2
разноски.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, посочен в
ИМ; наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите
увреждания. Оспорва се твърдението за продължителността на лечебния и
възстановителен период на ищеца, както и интензитета на търпените болки и
страдания. Твърди се, че ищцата не е провела адекватно на уврежданията
лечение. Счита се, че голяма част от ангажираните разходни документи не се
относими към процеса на лечение. Оспорва исковете за имуществени и
неимуществени вреди по размер, както и акцесорните искове за лихва.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в
ПТП, като навежда твърдения, че ищцата е навлязла рязко на пътното платно,
нарушавайки разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от
ППЗДвП, скъсявайки времето за реакция на водача.
Настоява се за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
разноски.
С допълнителната искова молба ищецът възразява срещу изложените в
отговора на исковата молба твърдения и възражения относно допустимостта
на заявените искови претенции и поддържа релевираните доводи в исковата
молба досежно основателността на предявения иск. Счита, че фактическият
състав за ангажиране на деликтната отговорност е изпълнен, поради което се
явява дължимо претендираното застрахователно обезщетение за всеки един
от ищците. Намира, че предявения размер на исковите претенции е адекватен
на вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, в
резултат на причинените вреди.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба от ответника, в който се поддържат направените възражения в
отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
заявените искови претенции. Ответното дружество настоява за тяхното
отхвърляне.
Правната квалификация на предявените от ищцата искове : чл.432, ал.1,
вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е възложено да проведе пълно и пряко доказване на
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно
противоправно действие, извършено от ЯН. П. ЯН.; настъпили вреди –
телесни увреждания и психически страдания, причинно-следствена връзка
между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента;
вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на
3
имуществените вреди, както и да обоснове размера на претендираните
обезщетения. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до
доказване на противното.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже
изпълнението си по договора за застраховка, както и твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, а именно, че като
пешеходец е навлязла рязко и внезапно на пътното платно, нарушавайки
разпоредбите на чл.114, ал.1 от ЗДвП във вр.чл.166, ал.1 от ППЗДвП,
скъсявайки времето за реакция на водача, което е в пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на присъдено нещо относно
изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние, но само относно това : дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобрази заключенията на САТМЕ, СМЕ и СПЕ приема за
установено от фактическа страна следното :
По делото се установява наличието на настъпило застрахователно
събитие, причинено от ЯН. П. ЯН. с ЕГН **********от гр.Варна, чиято
гражданска отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От приложените по делото Присъда № 260031 от 29.09.2020г.,
постановена по н.о.х.д. № 156/2020г. по описа на ВРС и Решение №
53/09.03.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 1441/2020г. по описа на ВОС, се
установява, че ЯН. П. ЯН. е признат за виновен в това, че на 01.03.2017г. на
пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски при управлението на МПС л.а.
***** с рег. № ***** нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.119, ал.1
от ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, и по непредпазливост причинил на П. М. П. три средни телесни повреди
: счупване на дясна тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца; счупване
на дясна хълбочна кост, обусловило трайно затруднение на движенията на
долен крайник за период от около 2-3 месеца и счупване на двете срамни
кости, обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за
период от около 2-3 месеца, и на М. П. П. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване, изкълчване на междуфалангената става на първия пръст на
дясната ръка, счупване/изкълчване на долната междуфалангена става на
втория пръст на дясната ръка, обусловило трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник за период не по-малък от 2 месеца, като деянието е
4
извършено на пешеходна пътека и от него е настъпила телесна повреда на
повече от едно лице – престъпление по чл.343 ал.3 б.а вр. ал.1 б.б вр.342 ал.1
от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за девет месеца,
която е отложена на осн.чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок в размер на три
години.
Не се спори от страните, както и се установява при извършена служебна
справка в Информационна база данни на Гаранционен фонд, че към момента
на извършване на деянието МПС марка ***** с рег. № **** има активна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за което е издадена
застрахователна полица № ******.
Съгласно заключението на вещото лице по проведената САТЕ
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието; сух асфалт; в
района на ПТП е ситуирана пешеходна пътека М8-1. Скоростта на движение
на автомобил ***** с рег. № **** към момента на задействане на спирачната
му система възлиза на 24.80 км/ч. При сблъсъка с автомобила пресичащата
пешеходка се е движила в посока отляво-надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. Първоначален контакт е реализиран в дясната
страна на пешеходката с предната част на автомобила на разстояние 0.50 м от
левия край, при което се е получила вдлъбнатина по декоративната решетка.
След удара от автомобила пешеходката е била подкосена, дясната й страна
изпада на преден капак на автомобила, след което е отхвърлена напред и
изпаднала на пътната настилка пред автомобила, който е преустановил
движението си от задействаната спирачна система. Сблъсъкът между
автомобила и пешеходката е настъпил преди да е започнало спирането и при
движение на пешеходката с обикновен ход. Според експерта мястото на удара
между автомобила и пешеходката се намира на разстояние 3.70 метра след
пешеходната пътека. Към момента на възникване на опасността не са
съществували ограничения във видимостта на водача към приближаващите
пешеходци. Според направените от вещото лице изчисления дължината на
опасната зона за спиране на автомобила възлиза на 11.67 метра. Отстоянието
на автомобила от мястото на сблъсъка на пешеходката възлиза на 10.12 метра
и е по-малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила. В
резултат вещото лице докладва, че пешеходката попада в опасната зона за
спиране на автомобила и неговият водач не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на сблъсъка. Произшествието би могло да бъде
предотвратено при вариант на движение на пешеходката със скорост, при
което автомобилът да е преминал с цялата си дължина през мястото на удара
преди пешеходката да е изминала разстояние от 1.5 метра и при движение със
скорост по-ниска от 2.50 км/ч. Към момента на удара с автомобила
пострадалата пешеходка се е придвижвала с обикновен ход и скорост от 4.90
км/ч. След направени изчисления експертът не намира данни за рязко
навлизане на пешеходката на платното за движение.
Вещото лице по СМЕ докладва, че в резултат на ПТП ищцата е
получила Счупване на десния ацетабулум /ямката на дясната тазобедрена
5
става/, обуславило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от три месеца; Счупване на таза /дясна пубисна кост- горно
и долно рамо и дясна илиячна кост/ обусловили трайно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни; Контузия на главата и дясно
коляно обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според експерта описаните травматични увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. В съдебно заседание пояснява, че така
установените телесни увреждания са идентични с посочените в присъдата по
н.о.х.д. № 156/2020г. по описа на ВРС. Експертът докладва, че е проведено
оперативно лечение на счупването на ацетабулума- костните фрагменти са
съединени с метал, срока за възстановяване е около 6 мес. Счупването на таза
е лекувано с постелен режим 30 дни , след това рехабилитация,
ориентировъчен срок за възстановяване около 3 мес. След приемането е
поставена директна скелетна екстензия и на седмия ден е проведено е
оперативно лечение-костните фрагменти са съединени с две метални верижки
и винтове, след изписването лечението е покой на легло за около 30-45 дни и
провеждане на рехабилитация за изправяне и възстановяване на движенията в
дясната тазобедрена става. Контузията на главата се лекува с обезболяващи и
покой за около 15- 20дни. След спиране на противосъсирващата терапия е
настъпила тромбоза на вена феморалис в дясно. Няма медицински данни за
срока на проведеното лечение. Извършената операция на дясното коляно
няма връзка с ПТП. Операцията е за заболяване на коляното-медиопателарна
плика което е вродено състояние и възпаление на вътрешната обвивка на
коланото -синовиит. Оздравителния процес е протекъл около година.
Останали са ограничени движения в дясната тазобедрена става. Усложнение е
развилата се флеботромбоза на вена феморалис. Към момента на прегледа
ищцата е в добро общо състояние. Походка самостоятелна с леко накуцване с
десния крак. В областта на седалището, в дясната му част има голям
дъговиден оперативен белег с дължина около 30 см. и друг в областта на
крилото на хълбочната кост в дясно с дължина около 11см. И двата белега са
ясно видими с цвят бледо розови на нивото на кожата. Движенията в дясната
тазобедрена става са ограничени- свиване до 80градуса при норма 125градуса
ротация външна и вътрешна до 20градуса при норма 45градуса.
Според медика пълно възстановяване е невъзможно, счупването на
ацетабулума ангажира ставната повърхност на дясната тазобедрена става.
Това води до болки и ограничаване на обема на движения в ставата и по бързо
настъпване на артрозни промени в ставата. Представените финансови
документи за закупени медицински консумативи, лекарства, помощни
средства и медицински плаки са необходими за лечението на травматичните
увреждания на ищцата. Има платежни документи за провеждана
рехабилитация.
Вещото лице по проведената съдебно-психиатрична експертиза
докладва, че при освидетелстването ищцата е споделила, че още преди да
проходи самостоятелно имала „изтръпвания на дланите, сърцебиене",
6
усещане, че я „залива студена вода". Била с нарушен сън. След завръщането и
на работа оплакванията се засилили. Имала пристъпи със задух, световъртеж,
„светли кръгове пред очите", сърцебиене, неопределен страх. Състоянието
било преходно, отключвало се без явна провокация. Пристъпите стигали д о
2-3 дневно. Според експерта описаната от П.П. симптоматика, макар и
ретроспективно, се вписва в диагноза „Паническо разстройство". Пояснява,
че основна характеристика на Паническо разстройство (епизодична
пароксизмална тревожност) са повтарящите се пристъпи на силна
тревожност, които не се ограничават до определена ситуация или
обстоятелства, поради което са непредсказуеми. Основните симптоми варират
по интензивност при различните пациенти, но често срещани са: внезапен
пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж
и чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация). Често се
среща вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване. Отделните
пристъпи обикновено продължават няколко минути, но понякога и по-дълго;
честотата на пристъпите и ходът на заболяването са също твърде променливи.
Паническото разстройство може да възникне без ясна причина, но често
началото му следва период на интензивен стрес или събитие, застрашаващо
живота и здравето на лицето. В случая роля на преципитиращ фактор
вероятно е изиграл именно преживеният инцидент и последиците от него.
Вещото лице докладва, че в медицинското удостоверение от 30.10.2019
г. е вписана диагнозата „Протрахирано посттравматично стресово
разстройство". В посоченото удостоверение няма описание на състоянието на
лицето към него момент, нито анамнестични данни за развитието на
разстройството. Предвид данните от актуалното експертно изследване,
описаната кличнична картина и липсата на аргументация за диагнозата
„Посттравматично стресово разстройство", експертизата не намира
достатъчно основания за приемане на тази диагноза, а приема, че се касае за
Паническо разстройство. Посочено е в заключението, че П.П. е провела
медикаментозно лечение с антидепресант (Ремирта 30 мг/дн) и курс
Транскраниална електромагнитна терапия с добър според нея ефект.
Преустановила медикаментозното лечение, след като се почувствала по-
добре. Понастоящем не приема медикаменти.
В заключение вещото лице счита, че описаните от Осв. лице усещания -
задух, световъртеж, неопределен страх, сърцебиене представляват симптоми
на Паническо разстройство. В конкретния случай преживяното ПТП и
свързаните с него увреждания е изиграло ролята на отключващ фактор за
Паническото разстройство.
Лечението на паническото разстройство може да включва
медикаментозна терапия и психотерапия. Осв. П. е провела лечение през
октомври 2019 г., по нейни данни с добро повлияване. Понастоящем не
провежда лечение, като паническите пристъпи са ограничени до 1-2 месечно.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
7
ищцовите свидетели – М. П. П., съпруг на ищцата и Дора Петрова Младенова,
майка на ищцата, както на свидетелите на ответника – ЯН. П. ЯН., водач на
л.а. ***** с рег. № ***** и Д. Н. Г., пътник в автомобила.
Св. М.П. е придружавал съпругата си към момента на ПТП на
01.03.2017г., като тя вървяла пред него. Огледали се и преценили, че могат да
пресекат преди приближаващия автомобил, който идвал откъм ул.Мир и
завивал към бул. Левски. Тръгнали с нормален ход. След като колата ги удря
от дясната страна, съпругата му полегнала върху капака й, а той се оттласнал
и паднал на 2-3 метра от нея. Пристигналите линейки ги отвели в спешния
център. Непосредствено след ПТП ищцата имала много силни болки в
областта на таза и десния крак; било констатирано счупване на таза; една
седмица преди операцията била на екстензия. Една седмица след операцията
била изписана. Обслужването в болницата и дома било много трудно и тежко,
като дори поставянето на памперс било придружено с болки поради счупения
таз. В болницата ищцата била уплашена и изпитвала страх от операцията и
състоянието си. Прибирането у дома станало с носилка, тъй като не можела да
се движи. Долната част на тялото била трудно подвижна, поради което
закупили специален дюшек, възглавница, медицински стол-тоалетна;
инвалидна количка. В началото ползвала памперс; после количка и стола.
Всяко ставане било придружено с болки, световъртеж. Кракът й отекъл,
поради което започнала да приема медикаменти против съсирване и тромби.
За осъществяване на раздвижването ползвали услугите на рехабилитатор у
дома. Първоначално да прохождане, а по-късно за упражнения при
раздвижване. Четири месеца след ПТП ищцата започнала да използва
патерици, но трудно пазела равновесие. По-късно ползвала и бастун, който
оставила година след ПТП. Двамата ходили на процедури в Павел баня,
където ищцата провела процедури за облекчаване на болките в крака. Ищцата
била настабилна и психически. Постоянно се страхувала при пътуване в
автомобил. Шофирала, но с притеснения. Предприемала пресичане едва при
пълно спиране на автомобила. Понастоящем имала болки в кръста, таза,
десния крак и коляното, особено при студено и влажно време. Преди често се
разхождали двамата, сега това станало невъзможно на дълги разстояния.
Ищцата изпитвала затруднения и при изкачване на стълби.
Св. Д. М. видяла дъщеря се на втория ден след ПТП, в болницата,
където тя била в безпомощно състояние. Плачела постоянно; имала
световъртеж; всеки допир на тялото до леглото й причинявал болка. По време
на престоя в болницата, където й били извършвани дренажи и допълнителни
манипулации, поради съмнения за вътрешни травми, била напълно зависима
от съпруга и майка си. Така било и у дома. Първо сядала в леглото, подпряна
с възглавници, след което опитвала да поставя крака на пода. Изпитвала страх
да остава сама; световъртежа продължавал, с гадене. Месец след прибирането
у дома започнала работата с рехабилитатор. Първоначално тръгнала с
проходилка, а после – с патерици. Получила оток и посиняване на десния
крак; болки в коляното, което наложило операция. Понастоящем
8
психическите проблеми продължавали, т.к. ищцата се страхувала при
пресичане на пешеходна пътека, както и когато шофира или е пътник в
автомобил.
Св. Я.Я. шофира л.а. ***** с рег. № **** към момента на ПТП. Сочи, че
на пешеходната пътека е „намалил до максимум“. Обръща се и вижда, че
жената бяга напред, мъжът след нея и тя се блъска в колата. Водачът
задейства спирачките, жената се блъска в колата, а той се подпира. Твърди, че
събитието става на 3-4 метра след пешеходната пътека, като при
преминаването му през пешеходната пътека на нея и пред нея е нямало никой,
както и на 100 метра в двете посоки.
Св. Д.Г. е пътувала в л.а. ***** с рег. № **** към момента на ПТП на
задната седалка. Твърди, че пешеходците са били до островчето, като преди
това са прескочили мантинелата. Според свидетеля двамата са бързали,
очаквайки да преминат преди автомобила.
По делото са приети разходооправдателни документи за медицински
консумативи и изделия, лекарства и медикаменти; рехабилитационни
процедури. Представено е експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ
Св.Марина Варна с определена на ищцата 50 % трайно намалена
работоспособност до 01.04.2024г. с водеща диагноза Счупване на
ацетабулума. Представено е медицинско удостоверение с изх. №
937/30.10.2019г. от Медицински център Терапия 2007 АИСМП за извършена
медикаментозна терапия при диагноза Протрахирано посттравматично
стресово разствойство.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно
установени от еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни
доказателства, както и предвид компетентните и неоспорени експертни
заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за него в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по нохд №
156/2020г. по описа на РС Варна съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите
за него болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с
деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ.
9
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП между собственика на причинилия
увреждането автомобил и ответника като застраховател по риска. Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 477, ал.1 от КЗ,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.2 от КЗ
застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. С оглед определяне
справедлив размер на дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени
характера, степента и продължителността на търпените от ищеца болки и
страдания от причинените с ПТП травми, така и наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Ищцата П. М. П. е жена на средна възраст, към момента на ПТП – на
***; работоспособна; с данни за трудов договор; липсват данни за наличие на
хронични или други заболявания; омъжена. Установява се, че ищцата е
възпрепятствана да обгрижва себе си и домакинството си в продължение на
около половин година, през които е била подпомагана от трети лица при
ежедневните битови и хигиенни нужди. Извършена е оперативна намеса с
поставяне на медицинско изделие. В продължение на повече от месец е
стационирана на постелен режим; с постепенно изправяне (четири месеца
след ПТП) и прохождане при ползване на помощни средства – проходилка,
патерици, бастун. Събитието е довело до продължително прекъсване на
трудовата заетост на ищцата, както и получаване на трайна
нетрудоспособност в размер на 50 %. Доказа се наличието на травми на
психиката, доколкото в резултат на инцидента ищцата е преживяла стрес,
изпитва страх при пътуване с автомобил, при пресичане. Вещото лице
диагностицира Паническо разстройство. По делото са налице доказателства
за провеждане на рехабилитация. Към настоящия момент общото състояние
на ищцата е добро. Ищцата полага труд; шофира, води социален живот.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват
средно тежка по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като
10
свързаните с нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост,
могат да бъдат репарирани със сумата от 70 000 лева.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди : Вещото лице по СМЕ докладва, че представените
счетоводни документи удостоверят ползване на необходими за лечебни и
оздравителни процес медикаменти, консумативи, мед.плаки и лекарства,
които възлизат на 4 354.98 лева, до който размер подлежат на обезщетяване
причинените имуществени вреди.
Застрахователят релевира възражение за съпричиняване, обосновано с
твърдения за принос в причиняването на увредата поради внезапно и рязко
навлизане на ищцата на платното за движение, с което е скъсила времето за
реакция на водача на МПС.
Съгласно т.7 от Постановление № 17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по
приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване
на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, е необходимо и достатъчно да се установи причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съпричиняване по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по
пътищата, и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди на основание
чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
Вещото лице по САТЕ докладва, че към момента на удара с автомобила,
пешеходката се е придвижвала с обикновен ход и скорост 4.90 км/ч, като
експертът не е установил данни за рязко навлизане на платното на движение.
Показанията на св.Я. и св.Г. не кореспондират с останалия събран
доказателствен материал по делото, вкл. експертното становище. По
изложените съображения приносът на ищцата за причиняване на резултата -
настъпилите травматични увреждания - остава недоказан. Като основателен и
доказан искът следва да бъде уважен за сумата от 70 000 лева, като за
разликата над 70 000 лева по предявения размер от 95 000 лева, като
неоснователен и недоказан - отхвърлен.
Основателен и доказан се явява иска за присъждане на разходите за
11
понесените имуществени вреди в размер на 4354.98 лева, съгласно
представените писмени доказателства.
Предвид липсата на пълно или частично плащане на удовлетворените
искови претенции дължима е и претендираната законна лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба за окончателното плащане
на задълженията.
По отношение на разноските:
На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК във вр.ТР 6/2012г. по т.д.№2/2012г. на
ОСГТК на ВКС ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С оглед изхода по спора и на осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на съда авансираните от бюджета на
съдебната власт суми в размер на 3508 лева, за държавна такса и
възнаграждения на вещите лица по СМЕ и СПЕ.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното
дружество дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 3 050.39 лева.
На осн.чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски за вещи лица по
СМЕ, САТЕ, съд.удостоверения и възнаграждение на свидетел в общ размер
от 572.44 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********
със седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1, да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** с адрес *******, следните суми :
Сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 01.03.2017г. в гр.Варна, на
пътен възел между ул.Мир и бул.Васил Левски по вина на ЯН. П. ЯН. с ЕГН
********** като водач на л.а. ***** с рег. № *****, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника по договор с полица ******,
валидна … до 12.02.2018г., и изразяващи се в счупване на дясна тазобедрена
ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за период от около 7-8 месеца; счупване на дясна хълбочна кост,
обусловило трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от
около 2-3 месеца; счупване на двете срамни кости, обусловило трайно
затруднение на движенията на долен крайник за период от около 2-3 месеца ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2021г. (датата
на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на
12
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000 лева до
претеднирания размер от 95 000 лева, като неоснователен
Сумата от 4 354.98 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищeцa имуществени вреди – разходи за лекарства, медицински изделия, такси
за болнично и извънболнично лечение и др., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.04.2021г. (датата на депозиране на исковата молба
в съда) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 да заплати на П. М.
П. с ЕГН ********** с адрес *******, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 050.39 лева.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** с адрес ******* да заплати на
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със седалище гр.
София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 разноски за вещи лица по СМЕ,
САТЕ, съд.удостоверения и възнаграждение на свидетел в общ размер от
572.44 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК ********* със
седалище гр. София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров 1 да заплати по сметка
на Окръжен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт авансираните
от бюджета на съдебната власт авансираните от бюджета на съдебната власт
суми в размер на 3508 лева, за държавна такса и възнаграждения на вещите
лица по СМЕ и СПЕ.
НА ОСН.ЧЛ. 127, АЛ.4 ОТ ГПК банковата сметка, по която могат да
бъдат преведени сумите по исковите претенции е IBAN **************.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13