Решение по дело №3109/2015 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 15.03.2016  г.

 

Великотърновският районен съд, девети състав , в публичното заседание  на четиринадесети март, през две хиляди и  шестнадесета година ,

                                                             в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Д.С. , като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 3109 по описа за 2015 г. , за да се произнесе  взе предвид:

Предявен е иск за развод с правно основание  чл.49, ал.1 от СК, заедно  със съединени  по реда на чл.322 ал.2 от ГПК  искове  за титулярство  при упражняване на родителските права и за издръжка на ненавършилите пълнолетие  деца на съпрузите.  

Ищцата    П.А.В.  чрез пълномощника си - адвокат  Е.Б. от ВТАК   твърди в исковата си молба, че с ответника   К.А.  К.    са сключили граждански брак на 07.01.2008 г. Преди това от съжителството им  на семейни начала са родени  четири деца , три от които  понастоящем не са навършили пълнолетие :  А. К.А., р. на *г. , В. К. ,р. на* г.  и  А К., р. на * г.  След сключване на  брака, ответникът  заминал  да работи в Гърция,  установил се там трайно, без да се завръща и почти се дезинтересирал  от  семейството си .    От няколко години   помежду им съществува непрекъсната фактическа раздяла, лишена от  всякакви  съпружески отношения.      

 Предвид горетвърдяното и с оценъчното твърдение, че бракът  й   е дълбоко и непоправимо разстроен  , ищцата   моли  съдът да постанови решение, с което да го прекрати с развод, без произнасяне по въпроса за вината.  Моли да й бъде възложено титулярството  при упражняването на родителските права  с определяне на режим на лични отношения на  бащата с децата, както и да бъде  осъден да им заплаща месечна  издръжка в размер на по 120 лева  до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване , заедно със законната лихва върху всяка  просрочена вноска  до окончателното й изплащане.

В с.з.  ищцата   лично и  чрез пълномощника си поддържа иска за развод, както  и останалите  искания.     

Ответникът    уведомен съгласно фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК не се явява и писмен отговор на исковата молба не е подал.  Назначеният му особен представител - адвокат Д.В.Д. от ВТАК  заявява, че  са налице  доказани  обстоятелства  представляващи  основание за  прекратяване на брака  и  за  уважаване на другите искания.  

Съдът след като изслуша явилата се страна,  двете деца, навършили 10 години    и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак  № 0001/07.01.2008  г.   на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Лясковец – вж. удостоверение за граждански брак от  същата дата.  От съжителството си на семейни начала имат родени 4 деца , три от които  понастоящем не са навършили  пълнолетие :  А. К.А., р. на * г. , В. К. ,р. на * г.  и  А* К., р. на * г. / приложените  удостоверения за раждане/.    Семейството е  пребивавало в Гърция. Преди 5-6 години  ищцата се завръща с децата в България и  се установява  да живее  в с.Къпиново, най- напред при майка си и баща си,  а впоследствие - на квартира. Работи като санитар в ДВХУИ с.Церова кория.   От 2 години  съжителства с друг мъж на семейни начала. Децата  учат в ОУ " П.Р.Славейков" в същото село.    Ответникът   продължава трайно да  живее и работи в чужбина и много рядко се завръща  в България.   Спорадично е изпращал  пари за  децата.  Съпрузите са преустановили общуването  помежду си .  Сведенията за  изложените факти/обстоятелства се извличат от   обясненията на ищцата   / в които съдът няма разумна причина да се съмнява/,  споделеното от децата,   изготвения писмен социален доклад на ДСП В.Търново и показанията на свидетелката  Райна Стайкова Бъцъкова.       

Тези факти/ обстоятелства/ обосновават извод за  основателност на брачния иск по следните правни съображения:

 Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и невъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 14, чл.15, чл.17 от СК - взаимно уважение, доверие, разбирателство, взаимопомощ, обща загриженост за материалното благополучие на семейството, вярност, съвместен живот и др. Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи  в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някой от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив  и безперспективност на брака. В конкретния случай е ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните от  няколко  години. В тяхното съзнание   вече  битува   непреодолимо от субективно – волево гледище  виждане/усещане за разделност  , т.е.  всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/  духовно, икономическо  и  интимно общуване, още повече, че ищцата вече е установила съвместен живот  с друг мъж . Това несоциално и непълноценно състояние на брака  показва  същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен  коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото.   То е каузална и закономерна последица на продължителната социална/ фактическа/ раздяла , обективно  противостояща на  моралната  и правна повеля за съвместен живот,   разрушила  безвъзвратно устоите на брака и довела   по естествен психологически  път  до  душевно отчуждение  между съпрузите и  липса на съзнание за общност.  Никой от тях не желае да промени това положение на разделност  и показателно доказателство за  това е фактът, че  ответникът  проявява безразличие към  делото за развод, а ищцата е установила съжителство на семейни начала с друг мъж.

 

   Спор за  родителските права относно децата  , както и за местоживеенето им  ,   няма.

 Титулярството върху упражняването им следва да бъде предоставено на майката. Това разрешение на въпроса има обичайна господстваща  приложимост в живота и съдебната практика и обстоятелствата  на   конкретния случай  го  налагат. Няма спор,  че ищцата изпълнява  добре своите родителски задължения , а децата   от  раздялата на родителите им ,  досега,  винаги са  пребивавали  в семейната среда на своята майка и не споделят оплаквания  от сегашното си житейско положение. В подкрепа на това разрешение са и изложените в писмения социален доклад на ДСП-В.Търново констатации и  мнение. От произнасянето на съда по въпроса за титулярството в упражняване на родителските права по отношение на децата  , естествено произтича и нуждата  от  определяне на някакъв режим за лични контакти между него  и бащата.

  Този режим следва да бъде обичайния, тъй-като няма изключителни обстоятелства:     срещите да се осъществяват всяка първа и трета  събота или неделя от месеца   по местоживеенето  на децата- от 10.00 часа до 18.00 часа , при положение , че бащата  не се е установил  трайно в България , а ако вече се е установил: всяка първа  и трета събота  и неделя от месеца - от 10.00 часа в събота  до 18.00 часа в неделя , с преспиване при  него ;  две седмици през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за  три дни   през  зимната/ Коледната/  и пролетната училищни ваканции.

По въпроса за издръжката на  децата :  

Съгласно правилото на чл. 143, ал.2 от СК законоустановените  родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца  независимо дали /последните/ са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката следва да се определя в резултат на  внимателно преценено съотношение между нуждите на правоимащото дете и възможностите на родителите в минимален мащаб , равен на ¼ от размера на МРЗ на страната - чл.142, ал.1, ал.2 от СК. 

Исковете  за издръжка  подлежат положителна санкция в пълен размер .

  Парично оценимите алиментни обичайни, обикновени  потребности на децата  за месец , с оглед възрастта им, факта ,  че са ученици  и икономическата ситуация в страната , биха възлизали в относителен размер на не повече от  200-210 лева за всяко от тях. Тъй-като по начало издръжката  на ненавършилите пълнолетие деца се дължи от двамата родители поравно, освен ако обективно възможностите на двамата родители не са съществено различни/ аргумент  от чл.13 от СК, вр. с чл.143, ал.2 от СК/, то участието на бащата  в паричното осигуряване на тази издръжка следва да бъде   в гореопределената стойност, тъй-като поради  факта, че работи в чужбина  няма съмнение , че неговите доходни възможности значително превишават тези на майката.   

 Издръжката издръжка следва да се изплаща  до 10-то число на текущия  месец, за който се дължи, като при забава ще се дължи законната лихва – чл.146, ал.1 от СК. Началният момент, от който  следва да се определи   изпълнението на  задължението  за заплащане на   присъдената  издръжка е  датата на подаване на исковата молба. 

  Ищцата не приела фамилното име на съпруга си , поради  което не може да се поставя  въпроса  за възникнало нейно лично  субективно преобразуващо право по чл.53 от СК.

                                   На основание чл. 69, ал. 2 от ГПК съдът определя окончателен размер на държавната такса по делото на сумата от 50 лева. Остатъкът от 25 лева съгласно чл. 329, ал.1, изр.1-во, чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК  следва да бъде заплатен от ответника. Върху уважените искове за  присъждане на издръжка  за децата , ответникът дължи заплащане на  следващата се държавна такса в размер на 518,40 лева - чл. 69, ал.1, т.7 , чл.71, ал.1, чл.78, ал.6 от ГПК, чл.1 от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК, както и сумата от 600 лева, представляваща  разноски от бюджета на съда за особен представител/ тъй-като е  осъдено лице  по исковете за издръжка/.

             

Предвид горното, съдът

             

Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 от СК гражданския брак между     П.А.В. , с ЕГН: **********   и   К.А.К., с ЕГН: **********  , сключен  с акт  № 0001/07.01.2008 г.    на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Лясковец,  като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал.2 от СК титулярството в упражняване на родителските права по отношение на  децата  А. К.А., с ЕГН: **********, В. К., с ЕГН: ********** и А. К. , с ЕГН: ********** на  майката  П.А.В. , с ЕГН: ********** ,    като определя децата да живеят  преимуществено при нея .

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата с децата, както следва: срещите да се осъществяват всяка първа и трета  събота или неделя от месеца   по местоживеенето  на децата- от 10.00 часа до 18.00 часа , при положение , че бащата  не се е установил  трайно в България , а ако вече се е установил: всяка първа  и трета събота  и неделя от месеца - от 10.00 часа в събота  до 18.00 часа в неделя , с преспиване при  него ;  за  две седмици през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за  три дни   през  зимната/ Коледната/  и пролетната училищни ваканции.

 

 ОСЪЖДА на основание  чл.143, ал.2 от СК  К.А.К., с ЕГН: **********  , да заплаща за  децата А. К.А., с ЕГН: **********, В К, с ЕГН: ********** и А К. , с ЕГН: **********  месечна издръжка  в размер на по 120/ сто и двадесет/ лева за всяко от тях , считано от 05.11.2015 г.  до настъпване на законни причини  за  изменението или прекратяването й , платима до 10-то число на всеки текущ месец, за който се дължи , заедно със законната лихва   при забава в изплащането  й.

 

Допуска на основание чл. 242, ал.1 от ГПК  предварително изпълнение на решението  в частта му за присъдената издръжка.

 

ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.2,  чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по реда на ГПК, чл.69, ал.1, т.7, чл.78, ал.6  от ГПК, вр. с чл.1  от Тарифата за ДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК К.А.К., с ЕГН: ********** *** и с настояще адрес в  Гърция , да заплати  по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 25 /двадесет и пет / лева, представляваща остатъка от окончателната държавна такса по бракоразводното дело, както и сумата от 518,40/ петстотин и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/  лева, представляваща  следващата се държавна такса върху уважените искове за издръжка, както и сумата от 600/ шесстотин/ лева, представляваща разноски от  бюджетните средства на съда  за негов особен представител - в двуседмичен срок от влизане в сила на решението  за развод и  в частта му за издръжката .

 

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването  му.

 

Районен съдия: