Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260434
гр. Пловдив, 04.04.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 04.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7664/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0438-001651/17.11.2020г., издадено от ВПД Началник РУ
към ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на
Г.П.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата, в допълнителни мотиви и в съдебно заседание се
излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на
жалбата, като оспорва същата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност. С молба-становище от 31.12.2020г.
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото
потвърждение по следните съображения:
Наказателно постановление № 20-0438-000743/10.07.2020г.
е издадено от С. Ю.Х. на длъжност *** към ОДМВР Пловдив, * РУ Пловдив за това,
че на 03.11.2020г. около 11,32 ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.
България и ул. Васил Левски, Г.П.К., ЕГН **********, като водач на товарен
автомобил Дачия Логан с рег. № ****, е управлявал товарен автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ****, собственост на „Арон Трейд“ ЕООД, по бул. България,
в посока изток, като преминава през кръстовището на неразрешаващ сигнал на
светофарната уредба (червен), работеща в нормален режим, с което е извършил– не
съобразява поведението си със светлинните сигнали – нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е била
наложена на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 639422/ 03.11.2020г., издаден от Г.З.Т.,***, съгласно който
било констатирано, че на 03.11.2020г. около 11,32 ч. в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. България и ул. Васил Левски, Г.П.К., ЕГН **********, е
управлявал товарен автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ****, собственост на
„Арон Трейд“ ЕООД, по бул. България, в посока изток, като преминава през
кръстовището на неразрешаващ сигнал на светофарната уредба (червен), работеща в
нормален режим, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За разкриване на обективната истина по делото е била
разпитана като свидетелка на процесното деяние по искане на жалбоподателя
съпругата му К. К. Същата се е движила в колата със съпруга си като движението
се е осъществявало по бул. „България“ в посока изток – към панаира с нормална
скорост – около 40-45 км/ч. Свидетелката сочи, че когато автомобилът се е
намирал на 5-6 метра от светофара, е светнал жълт сигнал. Сочи, че
жалбоподателят е преценил, че трябва да премине, защото е бил доста натоварен с
голямо количество ориз и е можело да стане инцидент, поради възможността да възникне
ПТП. Твърди, че съпругът й не е имало как да спре, защото зад него е имало още
коли. Намира, че полицейският патрул е бил спрян на най-малко 100-150 метра
след светофара. Посочва, че в момента на преминаване през кръстовището все още
е бил жълт светофарът, като на ул. Васил Левски колите не били потеглили. Сочи,
че движението не е било много натоварено, било е обедно време, времето е било
мрачно, но влажно.
По делото е бил разпитан като свидетел и актосъставителят Т., който
посочва, че актът е бил съставен от него, като почеркът и подписът в него са
негови. Същият заявява, че на процесното кръстовище светофарите са
синхронизирани по начин, по който при движение наляво и надясно свети зелено
едновременно, а наляво е отделна секция, т.е. когато светне зелено на лява
секция, свети червено за направо и надясно. Сочи, че процесното МПС е навлязло
в кръстовището, докато лявото е светело зелено. При спирането на автомобила,
водачът е заявил във връзка с констатираното от органите нарушение, че не е имало
как да спре, защото е бил натоварен с ориз и не е могъл да спре, като е щяло да
стане по-опасно, ако е предприел спиране. При съставянето на акта водачът
първоначално не се съгласил, като започнал да спори, че бил минал на зелено и
не било вярно казаното, но впоследствие се съгласил и подписал акта без
възражения. По отношение на мястото, на което са били ситуирани полицаите,
свидетелят посочва, че същото е на около 20-25 метра от кръстовището, в посока
изток, на второто паркомясто на синята зона, тъй като първото е инвалидно
място. В показанията си свидетелят твърди, че е имал видимост по отношение на
светлината на светофарите, като са виждали много добре и стоплинията, като водачът
е навлязъл на чисто червено в светофара. Сочи, че заедно с водача е имало жена
с червеникава къдрава коса, която впоследствие е спорила още повече от водача и
го е разпалвала и заради нея е станало стълкновението.
При така описаното е налице противоречие в показанията на
свидетелите К. и Т. по отношение на момента на преминаване през процесното
кръстовище, доколкото свидетелката К. е възприела преминаването да е било на
жълт сигнал, а свидетелят Т. – на червен. При наличие на противоречие в
доказателствените източници, съдът изследва логичността, последователността,
обективността и безпристрастността на показанията и съпоставянето им с другите
събрани доказателства, като държи сметка и за възможната заинтересованост на
свидетелите.
В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на
актосъставителя Т., като намира същите за логични, непротиворечиви и
последователни. Същият напълно подробно си спомня цялостната ситуация и начина,
по който са се развили всички събития, включително обстоятелства, невключени в
обвинението, а именно – че автомобилът е бил натоварен с ориз (което се
потвърждава и от показанията на св. К.), както и че с водачът на автомобила е
имало жена, която не се е съгласила с констатациите на служителите на реда –
свидетелката К., които факти представляват подробности от момента на нарушението,
напълно потвърждаващи, че актосъставителят помни много добре процесното
нарушение. Актосъставителят посочва и че първоначално водачът е спорел за
извършеното нарушение, донякъде разпалван от съпругата си, но впоследствие
подписал актът без възражения, което се потвърждава и от процесния АУАН, в
който нарушителят е посочил, че няма възражения. Настоящият състав не се
съгласява с възражението на жалбоподателя, че от мястото, на което са били
застанали полицейските служители, е било невъзможно да се установи точно в кой
момент е навлязъл автомобилът в процесното кръстовище. От посоченото място,
където е бил ситуиран полицейският автомобил – второто паркомясто на синята
зона на бул. България след кръстовището с ул. „Васил Левски“ в посока „изток“,
има пряка видимост към кръстовището, като разстоянието от това място до
процесното кръстовище е достатъчно за установяването на точния момент на
преминаване на автомобилите през същото, респективно дали същите са нарушили
правилата за преминаване съгласно светлинната сигнализация.
От друга страна, съдът съобрази обстоятелството, че
свидетелката К. е съпруга на жалбоподателя, поради което за нея е налична
известна степен на предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. На
следващо място, същата в момента на нарушението се е намирала вътре в
автомобила, а не е била страничен наблюдател, поради което е и възможно да не е
могла да възприеме светването на червения забранителен сигнал в точния момент
на навлизане в кръстовището - преминаването на стоплинията. Същата освен това
видно от показанията на свидетеля Т. е спорела дори повече от жалбоподателя в
момента на установяването на нарушението, докато самият той в крайна сметка на
място се е съгласил с крайната констатация на полицейските служители и е подписал
акта без възражения, което също сочи на налична заинтересованост на
свидетелката. Свидетелката също така посочва че полицейските служители са се
намирали на не по-малко от 100-150 метра от кръстовището, което не отговаря на
истината, доколкото свидетелят Т. много ясно и убедително посочи, че
позиционирането на патрулния автомобил е било на второто паркомясто на синята
зона, след инвалидното място, което обективно се намира в непосредствена
близост до кръстовището. Не на последно място съдът съобрази и обстоятелството,
че свидетелката посочва автомобилът да се е движил със скорост 40-45 км/ч (а и
съгласно допълнителните мотиви на жалбоподателя – около 45 км/ч), която макар и
по-ниска от предвидената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е близка до максимално
позволената, като тази скорост в случая с оглед твърдяното натоварване на
автомобила се е явила несъобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
доколкото водачът не се е съобразил с превозвания товар, за да бъде в състояние
да спре при наличието на предвидимо обстоятелство, каквото би се явило
светването на забранителен сигнал (какъвто се явява и жълтият сигнал на
светофарната уредба) при приближаването до кръстовище.
С оглед на изложените съображения, настоящият състав не
кредитира показанията на свидетелката К. в частта им, в която се сочи че
автомобилът е преминал през кръстовището на жълт сигнал (който по правило също
се явява забранителен за навлизане в кръстовището), а кредитира показанията на
свидетеля Т., а именно – че процесният автомобил е преминал кръстовището на
червен забранителен сигнал.
Така, въз основа на гореизложеното, съдът намира, че посочената
в АУАН фактическа обстановка, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, изцяло отговаря на
реализиралото се в действителността, като доказателствената сила на АУАН-а не е
оборена в настоящото дело.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото
Заповед №8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на
актосъставителя и на административно-наказващия орган. От въззиваемата страна е
представена и Заповед № 8121К-4207/28.02.2020г., видно от която към
момента на съставяне на процесното НП издалият обжалваното НП С.Х. е бил
назначен на длъжност „***“ на Трето РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив и съгласно
т.2.8. от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. е компетентен да издава наказателни
постановления, като мястото на процесното нарушение попада именно в обхвата на обслужваната
от Трето РУ територия.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.11.2020г.,
на датата на нарушението, а НП - на 17.11.2020г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена
от съда, изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните
признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В посочената норма
са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на
участниците в движението – 1. съобразяване със сигнали на длъжностни лица упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, 2. съобразяване със
светлинните сигнали, 3. съобразяване с пътните знаци и 4. съобразяване с
пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН
и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение –
съобразяване със светлинните сигнали. Съгласно глава осма
от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение:
червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи
червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена
светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава
„Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента
на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото
доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод
беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетеля
очевидец Т., който е имал пряка видимост и непосредствено е възприел
светлинните сигнали на светофара и момента на преминаването на жалбоподателя
през кръстовището. Беше изяснено, че червеният светлинен сигнал означава, че
преминаването е забранено. Следователно, като е навлязъл и преминал
през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара,
жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално,
то с осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от
обективна страна.
Съдът съобрази и възражението, че в АУАН и НП не е посочено
кое именно предложение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е нарушено, като не е направена
препратка към съответната норма на ЗДвП, която регламентира на какъв сигнал на
светофара е разрешено и на какъв е забранено преминаването и на какъв
навлизането в района на кръстовището. В случая в АУАН и в НП ясно е посочено в
текстовата част на същите, че се касае за несъобразяване със сигнал на светофарната
уредба – червен, което касае втората хипотеза на визираните в чл. 6, т. 1 от ЗДвП предложения. По отношение на възражението, че не е направена препратка към
съответния текст на ППЗДвП, съгласно трайната съдебна практика на
административните съдилища в цялата страна, не се приема за съществено
процесуално нарушение липсата на такава препратка при индивидуализацията на
нарушението – в този смисъл са и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС - Кърджали по к.
а. н. д. № 202/2018 г.: „Отразени са
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, които са достатъчни за
индивидуализацията му.“,
Решение от
7.11.2018 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 388/2018 г. :„В случая тази норма на чл. 6, ал.
1 от ЗДвП създава
правила за поведение и не е необходимо да се посочва и нормата на чл. 37,
ал. 7, т. 1 от ППЗДвП
…. АНО не е посочил точната
хипотеза на правната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която е нарушена, но
тава не нарушава правото на защита на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице.“,
Решение №
585 от 4.10.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 726/2018 г. и др. В тази насока съдът съобрази, че
цитираната съдебна практика в допълнителните мотиви в настоящия случай не е
приложима, доколкото Решението по АНД № 4175/2020г. на РС-Пловдив касае случай,
при който не са били изложени нито факти в текстовата част на наказателното
постановление, нито съответна препратка при квалификацията на извършеното, като
процесното тогава НП се е явило незаконосъобразно именно поради кумулативната
липса и на двете посочени обстоятелства. В процесния случай обаче наличното
описание не буди съмнение за характера на повдигнатото обвинение. Другите две
посочени решения от жалбоподателя в допълнителните мотиви касаят случаи, при
които от доказателствата по делото не се установява извършването на нарушение,
поради което и те също са неприложими в настоящия случай.
По отношение на възраженията, че жалбоподателят е могъл да
премине през кръстовището на основание чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП и деянието
му не е противоправно, съдът съобрази, че същата норма касае само случаите, при
които преминаването е осъществено при жълт светофар, при случаите, при които
водачите които навлизат или се намират в кръстовището са длъжни да го
освободят. Доколкото се прие от фактическа страна, че преминаването е станало
на червен забранителен сигнал, то и тази норма е неприложима в настоящия случай.
Приложена е коректната санкционна норма на чл.183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Предвидената санкция от 100 лева е в абсолютно определен
размер, който изцяло кореспондира на определения от административно-наказващия
орган.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63,
ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на
юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен
наказващият орган. В случая това е ОДМВР – Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0438-001651/17.11.2020г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР-
ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на Г.П.К.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в настоящото
производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.