Решение по дело №3527/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 623
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Яна Вълдобрева
Дело: 20211000503527
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 265603 от 03.09.2021г., постановено по гр.дело № 83/2020г. на
Софийския градски съд, ГО, 26 състав, са отхвърлени исковете на Е. Г. Т. и Ц. К.
Т., предявени против „Трекмания“ ООД, за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер по 150 000 лева за всеки от ищците, ведно със
законната лихва, считано от 20.08.2017г. до окончателното им плащане,
причинени от смъртта на сина им Н. Ц. Т., починал на 20.08.2017г. в Италия в
резултат на противоправно бездействие на планинския водач Е. Л. Е..
Въззивна жалба против решението е подадена от Е. Г. Т. и Ц. К. Т., чрез
адв.М.М.. Жалбоподателите сочат, че решението е неправилно-постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, тъй като съдът е направил
погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Смятат, че съдът
неправилно е игнорирал заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М.
М., според което синът им е починал от височинна болест с развит белодробен и
мозъчен оток; че по време на изкачването е имал уморен вид и шумно учестено
дишане, проявил е признаци на лесна уморяемост; че при надморска височина
3000 м, височинната болест при сина им е била „вероятна до сигурна“ и е
трябвало незабавно да бъде свален на по-ниска надморска височина; че
височинната болест, проявила се при Н. е пример на некардиогенен белодробен
оток, който може да се развие за минути, както и че ако в рамките на 6 минути не
се започне сърдечен масаж, обдишване и подаване на кислород, тогава
проблемите стават наеобратими. Твърдят, че не е съобразен изводът на д-р М., че
1
в досието на починалия липсват данни за хроничен застой на сърдечна
недостатъчност и исхемична съдова болест, както и становището му, че появата
на сидерофаги в клетките може да се дължи освен на патология, така и на
предсмъртна агония. Предвид това оспорват извода са първоинстанционния съд,
че дори и планинският водач да е бил до пострадалия, смъртта е щяла да настъпи.

Жалбоподателите смятат, че неправилно съдът е приел, че направените
снимки с телефона на Н. не могат да служат за ориентир относно времето на
настъпване на събитията, без да съобрази становището на вещото лице Г. Р., както
и автоматичната смяна на часовото време на телефона. Сочат, че съдът не е
обсъдил и взел предвид становището на експерта д-р Д., който е посочил в
изготвеното от него заключение на СМЕ, че водачът Е. е следвало да остане при
Н., за да изчака болките в бедрото му да преминат напълно и в случай, че същите
станат нетърпими, да позвъни на спешна помощ за хеликоптер, както и
изразеното от този лекар мнение, че е възможно острият белодробен оток да е
причина за спирането на сърцето и че ако белодробният оток е в начална фаза,
следва веднага да се извика спасителна служба с хеликоптер и да се слезе на по-
ниска надморска височина, за да се преодолее. Поддържат, че именно
бездействието на водача Е.-необаждането на спешна помощ, отказването от
изкачването и сваляне на Н. на по-ниска надморска височина са в причинна връзка
с настъпилата смърт. Жалбоподателите сочат, че съдът е следвало да обсъди
противоречието между показанията на свидетелката Р., според която Н. е бил
заварен мъртъв и извършените от екипа на Спешна помощ реанимационни
действия в продължение на 20 минути. Смятат, че именно предприетата от
пристигналия спешен медицински екип реанимация и записаното в картата за
спешни случаи, че той е бил в безсъзнание, са доказателство, че Н. все още е бил
жив, към момента на пристигането на екипа. Не на последно място, въззивниците
смятат, че заключението на д-р Д., изготвил СМЕ, според което при Н. са били
налице комбинация от фактори, която е довела до непредотвратима смърт, са в
пълно противоречие с аутопсионния протокол и останалите събрани по делото
доказателства. В заключение, сочат, че бездействието на водача Е., изразяващо се
в поредица от грешни решения, довели до влошаване на здравословното
състояние на Н., представлява виновно неизпълнение на задълженията на
планинските водачи да следят за здравословното състояние на всички участници,
да не ги оставят сами продължително време (в случая Н. е останал сам повече от 2
астрономически часа, а не както е приел съдът 50 мин), да предприемат действия
по намиране на спешна медицинска помощ и по сваляне на по-ниска надморска
височина. Предвид всичко изложено искат да бъде отменено решението и вместо
това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, ведно
със законната лихва, считано от 20.08.2017г. до окончателното плащане .
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник „Трекмания“ ООД,
чрез пълномощника адв. В.Т., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения за
правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният окръжен съд е бил сезиран от Е.Г. Т. и Ц. К. Т. с
искова молба с която против „Трекмания“ ООД са предявени искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за плащане на обезщетения
за неимуществени вреди в размер по 150 000 лева на всеки от ищците, причинени
от смъртта на сина им Н. Т., починал на 20.08.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 20.08.2017г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че Н. Ц. Т. - син на ищците, участвал в
туристическа програма, организирана от ответното дружество за изкачване на
ледника Мармолада с връх Пунта Пеня в Италия с начална дата 19.08.2017г., като
в експедицията участвали общо 20 души. Сочи се, че пътуването започнало на
18.08.2017г. с микробус, като Н. пътувал с лекия автомобил на един от водачите
на групата-М.. Твърди се, че на 19.08.2017г. групата пристигнала в хижа в масива
„Алто Алидже“, Доломитите, Италия, която се намирала на 2 000 м надморска
височина, като по време на вечерята на групата синът им споделил, че е лекуван
от ОВИ и че тъкмо е приключил с антибиотика. Твърди се също, че на
20.08.2017г. в 6,45 часа започнало изкачването на ледника Мармолада, който бил
с височина 3 343 метра, без никаква предварителна аклиматизация, като групата
била разделена на две по-малки групи-всяка с по 6 души, като на първата група за
водач бил определен М., а за втората, в която участвал и Н. Т., за водач бил
определен Е. Е.. Сочи се, че около 7,15-7,30 часа групата на Е. достигнала
ледника и спряла за кратка почивка, когато Н. помолил да се отвърже от групата
за да отиде до тоалетна, бавил се около 4 минути, след което достигнал отново
групата, като това се случило на 2 850 м надморска височина.Твърди се също, че
по време на изкачването на ледника Н. се движил предпоследен, а след него бил
водачът Е., като синът на ищците бил задъхан и имал болки в крака, а в
подножието на връх Пунта Пиня, при надморска височина 3 100 метра Т.
споделил, че лявото бедро много го боли, спрял да пие вода и след кратка почивка
тръгнали отново нагоре. Поддържа се, че водачът обяснил, че след 30 метра ще
направят почивка на по-безопасен участък, но Н. споделил, че кракът продължава
да го боли и иска да остане да си почине, а водачът Е. започнал да масажира
крайника, след което групата потеглила нагоре към върха, който бил на около 500
метра, а Н. останал на един камък за да си почива. Сочи се, че групата достигнала
върха, престояла на него около 10 минути и се върнала обратно, като намерили Н.
по гръб, започнали да му правят изкуствено дишане и сърдечен масаж, а една от
участничките-Р., след като констатирала, че зениците му са разширени и няма
пулс, извикала планинската спасителна служба, от където пристигнал хеликоптер
с лекари, които предприели реанимационни действия-аспирация, интубиране,
изкуствена вентилация, но без успех, като според картата за спешна помощ Н.
починал в 12,20 часа.
Ищците смятат, че смъртта на сина им е вследствие противоправното
бездействието на планинския водач Е., който въпреки проявата на затруднено
дишане у Н., не е взел бързи и адекватни мерки за подобряване на здравословното
му състояние и не го е свалил незабавно на по-ниска надморска височина. Сочат,
че синът им не е имал хронични заболявания, че преди пътуването е развил ОВИ,
която е излекувал с предписан антибиотик, чийто курс на лечение е приключил
3
преди изкачването на планинския маршрут. Според ищците, налице са достатъчно
данни, от които може да се направи извод, че синът им е развил височинна болест,
което е изисквало незабавно да бъде свален на по-ниска надморска височина, а
вместо това планинският водач, служител при ответника, го е оставил сам в
продължение на час, през което време Н. е починал. Посочват, че планинският
водач виновно не е изпълнил задълженията си да следи за здравословното
състояние на всички участници в експедицията, както и моралното си задължение
на човек, който е можел своевременно да се обади на спешния медицински център
в Белуно и да го свали веднага на по-ниска надморска височина. Считат, че с
бездействието си и респективно неизвършване на животоспасяващи процедури
след появата на затрудненото дишане на Н., планинският водач Е. е увредил сина
им, който е починал.
Ищците твърдят, че между тях и починалия им син е съществувала силна
емоционална връзка, изпълнена с обич, взаимна грижа и разбирателство и
неочакваната му смърт им е причинила сериозни болки и страдания. Смятат, че е
реализиран съставът на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и доколкото
водачът Е. е работил за ответното дружество, то последното, като работодателя на
увреждащото лице, следва да бъде осъдено на основание чл.49 от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Такмания“ ООД оспорва
исковете по основание и по размер. Оспорва твърденията на ищците, че е налице
противоправно бездействие от страна на водача на групата Е., като твърди, че при
организиране на екскурзията и провеждането й са спазени всички правила за
височинно изкачване и изискванията за аклиматизация. Сочи, че причина за
смъртта на Н. Т. е внезапно спиране на сърдечната дейност, вследствие на
органично вроден порок на сърцето, недоизлекувана инфекция и електролитен
дисбаланс-последица от инфекцията и нейното лечение. Твърди, че планинският
водач Е. Е. е изпълнил всички изисквания за височинно изкачване и за
аклиматизация на участниците в експедицията-нощувката преди изкачването е
била на височина под 3 000 м, като липсва бърза смяна на надморската височина.
Сочи, че действително Н. е бил оставен сам за кратко, но това е станало по негова
воля и желание, а не поради неизпълнение на задължения на водача Е.. Поддържа,
че при откриването на Н. в безсъзнание водачите на групата са извършили
възможните животоспасяващи действия - обдишване, сърдечен масаж и са
уведомили спасителната служба. Според ответника смъртта на Т. е настъпила
много бързо и е била непредотвратима.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.04.2017г. между Н. Т. и ответника „Трекмания” ООД, като
туроператор, е сключен договор за туристическото пътуване до планинска верига
в Италия с начало 19.08.2017г. и с продължителност 6 дни, като по време на
екскурзията е следвало да се изкачи ледника Мармолада до връх Пунта Пеня, с
височина 3 343 метра; че в групата са участвали 10 души и планинските водачи-В.
М. и Е. Л. Е.-двамата собственици на ответното дружество. Няма спор и, че
планинските водачи притежават трета степен на професионална квалификация по
професия „Планински водач“ на Център за професионално обучение към
„Асоциация „Планини и хора“, както и че в периода от 18.08.2017г. до
4
25.08.2017г. водачите са били командировани от „Трекмания” ООД за планинско
водене при пътуването.
Установява се от събраните писмени и гласни доказателства, че преди
пътуването до Италия Н. Т. е имал остра вирусна инфекция, заради която личният
му лекар д-р С. С. му е предписала Ердомед, Фортекал и Аугментин. Няма спор и,
че представената по делото рецепта за Смекта, Ентерол и друго лекарство, д-р С. е
издала на Н. Т. за предишно негово пътуване до Виетнам.
На 20.08.2017г. по време на екскурзията при изкачването на ледника
Мармолада в Италия, организирана от ответното търговско дружество
„Трекмания” ООД, е починал Н. Ц. Т.-син на ищците.
Образуваното по случая ДП № 49/2018г. по описа на ОСлО при ОП-Стара
Загора, пр.пр. № 614/2018г. по описа на ОП-Стара Загора, за престъпление по чл.
123, ал.1 НК-за изясняване дали смъртта на Н. Т. не е причинена поради незнание
или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, е прекратено с
постановление на прокурор от 01.03.2019г., поради липсата на данни за
извършено престъпление.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели-П. Р. и Ю. З. се установява
безпротиворечиво, че на 18.08.2017г. туристическата група е тръгнала за Италия,
като синът на ищците е пътувал с лек автомобил, управляван от водача М.; че
вечерта на 18.08.2017г. групата е пренощувала в Р Словения, Постойна яма, като
вечерта част от участниците в екскурзията-жените и Н. Т. излезли да вечерят на
ресторант.
Свидетелката П. Г. Р. твърди, че е лекар и е работила в Бърза помощ, а с Н. се
запознала същия ден и той изглеждал напълно здрав и в кондиция. Спомня си, че
кашлял от време на време и свидетелката се пошегувала, че това вероятно е
пушаческа кашлица. Твърди, че тогава той й споделил, че е изкарал вирусна
инфекция и че този ден му е последното хапче-антибиотик. Сочи, че на
19.08.2017г. групата пристигнала в Италия с микробус и се настанили в хижата,
като тя се разходила заедно с Н., правили си снимка, а после цялата група яли и
пили на обща маса. Твърди, че групата спала в обща спалня, като не си спомня
някой да е кашлял или да хърка през нощта. Твърди, че на 20.08.2017г. – когато
трябвало да изкачват върха Пунта Пеня, групата се разделила на две по-малки
групи - по 5 човека, като на първата група водач бил В. М., а на втората - Е. Е.,
като свидетелката и Н. Т. били в групата на водача Е., в която били общо 4 жени,
включително и едно дете на 10 години. Спомня си, че Н. се движел последен, тъй
като бил опитен и силен, че се движел нормално, че водачът Е. бил първи в
колоната, след това свидетелката, а Н. – последен. Сочи, че всички били вързани с
въже, защото катерили ледника, било доста стръмно и се движели бавно и
спокойно и нямало нищо притеснително. Твърди, че по едно време Н. поискал да
отиде до тоалетна и помолил Е. Е. да го отвърже от въжето, като Е. отказал,
казвайки му да се облекчи, а останалите няма да гледат, но след като Н. обяснил,
че иска да отиде по голяма нужда и няма да може да издържи до върха, Е. го
отвързал, Н. се облекчил и малко след това отново се закачил за въжето и
продължили изкачването, като сочи, че Н. не е казвал да му е лошо. Спомня си, че
след това започнало изказването на Виа Ферата, като свидетелката се качила
първа и била много изморена, затова седнала да почине. Твърди, че до върха
5
оставали около 15 минути и тогава видяла, че Е. се върнал надолу и се появил с Н.,
като го придържал и двамата се качили при останалите. Спомня си, че Н. си
разтривал крака и тъй като е лекарка, работила в Бърза помощ, попитала Н. дали е
добре, дали му стига въздуха, дали има тежест, задух, защото носела в себе си
ампули и можела да помогне. Сочи, че той й отговорил, че му няма нищо и
обяснил, че има мускулна крампа на крака, че и друг път му ставало така и че
щял да се оправи. Твърди, че продължавал да си разтрива крака и Е. също му
разтривал крака. Свидетелката обяснява, че при истинска мускулна крампа преди
това се пие магнезий и се разтрива крака. Поддържа, че тя самата дишала
учестено и че всички били задъхани, защото теренът бил тежък и били вървели
около 3-4 часа, но не е чула по време на изкачването Н. да кашля. Сочи, че кашлял
предната вечер, когато били в хижата и пили бира. Спомня си, че там, където се
били събрали представлявало нещо като площадка и Н. й казал да тръгва, тъй като
била много бавна и изостава от групата, след което тя тръгнала и ги оставила.
Твърди, че последно видяла Н. да си разтрива крака, като според нея нямало нищо
обезпокоително, нямало кашляне, нито храчки. Смята, че ако е имало патологични
симптоми, тя като лекар, е щяла да ги забележи. Поддържа също, че предната
вечер, в хижата Н. не се е оплаквал от главоболие или световъртеж, нито се е
оплаквал по време на изкачването. Свидетелката твърди, че след около 10 минути
Е. Е. я настигнал и й казал, че Т. е предпочел да остане там, за да има сили за
връщането надолу. Спомня си, че докато се изкачвала нагоре към върха се
обръщала и виждала, че Н. ходи спокойно на мястото, където останал, и си
разтривал крака. Сочи, че мястото, на което той останал било безопасно, нямало
скали и нямало опасност да падне. Свидетелката твърди, че когато стигнали до
върха, не останали на него дълго време, защото имало мъгла и суграшица, че
направили една снимка и се върнали набързо надолу. Твърди, че първата група, с
водач В. намерила Т.. Спомня си, че чула викове и й казали веднага да си даде
раницата, тъй като знаели, че тя има ампули, но когато тя слязла, Н. вече бил
мъртъв. Твърди, че заварила Е. и В. да правят сърдечен масаж и изкуствено
дишане на Н., а тя веднага се обадила по телефона и извикала хеликоптер. Отново
сочи, че не заварила Н. жив, той бил полуседнал, полулегнал, с разширени зеници
и без пулс, а водачите му правили изкуствено дишане докато дойде хеликоптера.
Спомня си, че Е. искал да намери телефона му, за да се обадят на близките му, но
не могли да го намерят. Твърди, че Н. имал камера на каската си, бил много добре
екипиран и добре облечен. Свидетелката отново сочи, че са имали видимост към
Н. по време на изкачването на върха, че той си ходил и си тръскал крака.
Поддържа, че ако е имал патологични симптоми, особено паузи в дишането, тя е
щяла да забележи. Отново твърди, че го е попитала има ли дадух, световъртеж,
изтръпване на лявата ръка, но той нямал никаква симптоматика и според нея
всичко изглеждало нормално.
Свидетелката Ю. В. Г.-З. твърди, че и тя е участвала в екскурзията в Италия,
заедно с дъщеря си и че се запознала с Н. Т. в „Постойна яма“; че вечерта част от
групата вечеряли в ресторант, че Н. също бил, като разказвал за местата, които е
изкачвал, че има и бъдещи планове, както и че няколко пъти правил планове да
качи Мармолада. И тази свидетелка твърди, че Н. споделил, че пиел лекарства, но
същия ден бил приключил с приема им. Спомня си, че на следващия ден групата с
лифт отишла до хижа Делфалкони в Италия, настанили се в хижата и имало време
да се поразходят, а вечерта вечеряли. Твърди, че на следващия ден било
изкачването на върха, като тя и дъщеря й били в една група с Н. и с водач Е. Е.,
6
като свидетелката била свързана непосредствено преди Н. и се движела точно
преди него, на разстояние около 1,5 метра. Не си спомня, да е чула дишането на Н.
или нещо необичайно около него. Твърди, че по средата на ледника Н. поискал да
се отвърже от въжето, за да отиде до тоалетна, като Е. Е. първоначално не му
разрешил, като му обяснил да се облекчи на въжето, а всички останалите от
групата да се обърнат. Спомня си, че Н. не се съгласил, няколко минути спорили с
водача Е. Е., след което водачът разрешил на Н. да се отвърже. Спомня си, че той
не се отдалечил много, а като се върнал не бил задъхан. Твърди, че през повечето
време наблюдавала дъщеря си-обличала я, събличала я, всички били загрели от
изкачването, а когато излезли от Виа Ферата си спомня, че Н. бил седнал на
някаква скала, разтривал си прасеца на крака и разговарял с П.. И тази свидетелка
твърди, че на върха останали съвсем кратко-направили снимка и се върнали, тъй
като Е. Е. им казал да се връщат, въпреки че част от групата били недоволни,
защото имало предвидена програма-престой в хижа. Свидетелката З. сочи, че
когато била на върха разбрала от Е. Е., че Н. е останал долу. Обяснява, че при
изкачването на ледника били вързани с въже и тогава водачите се движели първи
в колоната; при изкачването на Виа Ферата не били вързани, тъй като по скалата
имало опънати въжета и който искал, можело да се закачи за тях, а при
изкачването до върха, след като оставили Н., разстоянието била малко и отново не
били закачени. Сочи, че Е. останал до последно с Н. и последен се присъединил
към тях на върха. Спомня си, че при слизането от върха първи се движел водачът
В., който когато достигнал до Н. извикал Е., започнали да го обдишват и
масажират, да звънят по телефона до хижата и минали около 20-30 минути преди
да дойде хеликоптера. И тази свидетелка твърди, че не е чула Н. да кашля.
Според представените писмени доказателства-карта за спешни случаи, карта
за извършена спасителна операция и карта с констатация за смърт на 20.08.2017г.
в 11,21 часа местно италианско време оперативният център в Болцано е
сигнализирал Спешна помощ и е извършена спасителна операция с хеликоптер,
който излетял в 11,28 часа местно италианско време и пристигнал на място в 11,52
часа; на Н. Т. е извършена сърдечна и белодробна реанимация за повече от 20
минути, без възстановяване на функциите, като тялото се е намирало на около 3
100 метра надморска височина. Смъртта на Н. Т. е констатирана от д-р Р. Г. с
отбелязан час на смъртта 12,20 часа. Тялото е било транспортирано в Канацеи,
като д-р Г. е вписал причина за смъртта остър белодробен оток.
Тялото на Н. Т. е транспортирано от Италия, същото е било съхранявано в
хладилна камера и 11 дни след това-на 31.08.2017г. е направена аутопсия на трупа
по искане на родителите. Според представения аутопсионен протокол №
15/2017г., изготвен от съдебни лекари от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и МУ
Пловдив при огледа на трупа липсват данни за видими травматични увреждания.
След вътрешен и външен оглед на тялото и направени изследвания патолозите са
установили, че околосърцевата торбичка е здрава, сърцето е оголемено и тежи
500гр, сърдечният мускул е отпуснат и с кафеникавочервен цвят, сърдечните
кухини са умерено разширени, като дебелината на стената на лявата камера е 20
мм, а на дясната 10 мм, папиларните мускули са с подчертан релеф, устията на
венечните съдове са отворени и съдовете са с нарушена проходимост и по
вътрешната им повърхност са налице жълтеникави неравни плаки, стесняващи на
места до 1/3 просвета им, по вътрешната повърхност на аортата също са
установени подобни плаки, белодробната артерия е проходима. По отношение на
7
миокарда патолозите са установили съдова хиперемия и липса на
атеросклеротични промени на коронарните съдове, наличие на интерстициален
оток, субепикарни огнищни кръвоизливи, липоматоза и автолитични промени в
кардиомиоцитите. По отношение на белия дроб е установена изразена съдова
хиперемия с хемолиза; тежък белодробен оток с конфлуиращи двустранни
паренхиматозни кръвоизливи и наличие на хемосидерофаги, автолитични
промени в бронхиалния и алвеоларен епител, микробизъм. Според патолозите
смъртта на Н. Т. се дължи на височинна болест: оток на белите дробове с
двустранни конфлуиращи паренхиматозни кръвоизливи; мозъчен оток с
хипоксична енцефалопатия; реологични нарушения на вътрешните органи -
огнищни субепикардни кръвоизливи, дребноогнищни кортикални кръвоизливи в
бъбреците; изразен интерстициален оток в миокарда и бъбречната медула.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Д. Д.-специалист вътрешни болести и обща
медицина, причините за внезапната смърт на Н. Т. могат да са главно три:
1.внезапното спиране на сърцето, настъпило поради загубата на електролити-
калий и магнезий, от заболяване довело до диаричен синдром, като внезапното
спиране на сърдечната дейност може да е причинена от рязкото намаляване на
тези два електролита, поради дехидртацията от диарията, като роля са изиграли и
по-ниската концентрация на кислород във въздуха и аутопсионно доказания
увреден сърдечен мускул - миокардсклероза; 2. белодробна тромботична емболия
с остро белодробно сърце, предизвикани от тромбоза на лявата бедрена вена,
тежка дехидратация със загуба на електролити, травма и повишена съсирваемост
(сгъстяване) на кръвта и 3. остър инфаркт на сърцето, предизвикал нарушения на
сърдечния ритъм или асистолия.
Д-р Д. е посочил, че от данните по делото може да се предположи, че
причина за смъртта на Н. Т.-42 годишен, видимо здрав, запален турист, без
оплаквания, е венозна тромбоза с белодробна емболия, поради повишената
съсирваемост на кръвта, причинена от тежката дехидратация от диарията и
дишането на студения планински въздух, от загубата на електролити и усиления
масаж на бедрото. Обяснил е, че при продължителен усилен масаж на бедрото, от
венозния тромб вероятно са се откъснали множество микроемболи и заедно със
сгъстената кръв са нахлули през долната празна вена в дясното предсърдие и
камера, а оттам – в белия дроб и са запушили (емболизирали) средните и малките
клонове на белодробната артерия. Посочил е, че запушването на част от
белодробните артерии причинява внезапно препятствие пред дясната камера,
което много трудно изтласква кръвта към белия дроб, с последици: остро
намаление на сърдечния дебит-шок; остра недостатъчност на дясното сърце и
нарушение на белодробната вентилация и перфузия, като вследствие на тежката
тъканна хипоксия, смъртта може да настъпи за няколко минути. Обяснил е, че
белодробната тромботична емболия представлява задръстване на белодробното
съдово легло или част от него с тромби от периферните вени и от дясното сърце,
като при аутопсия, тя се открива в около 15% от случаите, а в 75% от случаите
белодробната емболия произхожда от тромби, вследствие на флеботромбози на
дълбоките вени на долните крайници, като 1/3 от всички дъблоки венозни
тромбози са източник на емболи. Д-р Д. е посочил също, че емболизацията на
съществуващите тромби се свързва с рязка промяна на венозното налягане и
внезапно увеличение на венозния кръвоток-при т.нар.тоалетен синдром и при
8
телесно усилие – изкачване на планински връх. Лекарят е обяснил, че
италианският лекар д-р Г., по външни белези е поставил диагнозата „остър
белодробен оток“, но тези белези са много сходни с белезите на белодробната
емболия. Според д-р Д. лекарите, извършили аутопсията са поставили диагноза
„белодробен оток“, тъй като белодробният оток и белодробната емболия имат
едносимптомни форми, аутопсията е правена 11 дни след смъртта върху разлагащ
се труп, чийто тъкани, вкл. и микроемболи се разпадат, некротизират, разлагат и
втечняват; белодробната емболия се открива само в 15% до 25% от случаите при
аутопсия; на трупа е направен продължителен външен сърдечен масаж, който
травмира белия дроб и също предизвиква белодробен оток. Посочил е, че според
заключението от аутопсията, хемодинамичните и реологичните промени в белия
дроб са с по-голяма тежест и давност, като за това свидетелства и наличието на
хемосидерофаги сред участъците с кръвоизливи в белодробния паренхим. Лекарят
е обяснил значението на елементите магнезий и калии за човешкия организъм и е
посочил, че при намалено съдържание на магнезий в човешката плазма се
наблюдава повишена мускулна възбудимост, разширение на съдовете и
нарушение на ритъма на сърдечната дейност, а увеличена загуба на калий се
получава при повръщане, диария, прием на диуретици. Според вещото лице Н. Т.
вероятно е имал увеличена загуба на магнезий и калий, заради диарията, като е
посочило, че и двата елемента са от съществено значение за нормалното
функциониране на сърдечния ритъм.
Д-р Д. е обяснил също, че хипоксията (намаленото съдържание на кислород
във въздуха) при височинната болест води до свиване на белодробните
кръвоносни съдове, а оттам и до беледробна артериална хипертензия (повишено
налягане в съдовете на белия дроб); белодробният оток е състояние, при което
има ненормално набиране на течност в междуклетъчните пространства и
алвеолите на белия дроб и протича на три етапа: преминаване и натрупване на
течност от белодробните капиляри в междуклетъчното пространство; оток на
алвеоларната стена и изпълване с течност на бронхиалните и на алвеоларните
пространства. Обяснил е, че височинният белодробен оток може да се появи и на
2 500 метра надморска височина, като първият симптом е внезапен задух при
усилие и при покой; поява на трудно, учестено дишане, заедно с учестена
сърдечна дейност (тахикардия) и силна умора, дори и след почивка. Посочил е, че
признаците на височинна болест са умора, задъхване, ускорено дишане, гадене,
липса на апетит и нарушения на съня; поява на мокра кашлица често с пенести,
розови храчки, посиняване на пръстите и устните, телесна температура между 37-
38 градуса. Според експерта слабост и умора в мускулите на крайниците и болки в
тях категорично не са водещ признак за белодробен оток и височинна болест.
Посочил е, че единственото ефективно лечение на височинната болест-
белодробния оток е незабавното слизане на по-малка надморска височина-
минимум 600-700 метра надолу, като слизането трябва да започне веднага след
проявата на първите симптоми, дори ако те са се появили през нощта, тъй като
след като започне да се развива, белодробният оток може да доведе до смърт за
няколко часа. Според експерта при навременно указана помощ – незабавно
слизане на по-малка височина надолу, белодробният оток може да бъде
предотвратен в около 55% от случаите, че лекарство срещу височинната болест
няма, като лечението може да се състои освен в слизане на по-ниска височина,
така и в подаване на кислород и прием на кортикостероид - дексаметазон.
9
Д-р Д. е обяснил също, че процеса на привикване на човешкото тяло към
условията на високата планина се нарича аклиматизация и че в случая според
данните по делото Н. Т. е бил запален планинар и е бил аклиматизиран, тъй като
преди изкачването на върха е имало две нощувки на по-ниска надморска
височина.
На въпроса страдал ли е Н. Т. от заболявания преди смъртта си, д-р Д. е
отговорил, че по делото липсват данни Н. да е имал оплаквания, свързани с
височинна болест. Посочил е, че 6 дни преди прехода в Италия се е лекувал със
спрей за възпалени нос и гърло, Ердомед – против кашлица, Фортекал – за
намаляване на секрецията и антибиотик Аугментин. Според лекаря, Н. вероятно е
имал вирусно или бактериално заболяване, предизвикващо кашлица и секреция от
горните дихателни пътища; имал е и диария, която може да е причинена от някои
вирусни заболявания и нежелани реакции от аугментина. Посочил е, че връзката
между тези заболявания и настъпилия летален изход е съчетание от следните
неблагоприятни фактори - неизлекувано вирусно или бактериално заболяване
(лечението с аугментин може да продължи до 14 дни), тежка дехидратация със
загуба на електролити, предизвикана от диарията и сухия студен въздух,
заболяването на сърцето-миокардиосклероза, установено при аутопсията,
вероятна повишена съсирваемост на кръвта, силната болка в лявото бедро би
могла да е предизвикана от тромбоза на лявата бедрена вена, а неочакваната и
внезапна смърт може да се обясни с тромботична белодробна емболия. Обяснил е,
че ако причина за смъртта е била белодробна емболия, то спасението му е било
невъзможно.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р Д. отново е посочил, че според
него причина за смъртта на Н. Т. е белодробна емболия, тъй като по делото
липсват данни Н. да е имал някакви оплаквания или някакви признаци на
белодробен оток-височинна болест. Уточнил е, че при белодробната емболия
сърцето спира веднага, получава се голямо напрежение пред дясната камера,
белият дроб от емболията е почти запушен, дясната камера на сърцето не
функционира нормално, сърцето притръпва, притръпва и накрая спира, като
всичко става за 1-2 минути.
В първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, изготвена
от вещото лице Г. Р., от чието заключение и след изслушване в открито съдебно
заседание се установява, че всички снимки, записани в картата памет на телефона
на Н. Т. са с посочени дата и час на заснемане-местно италианско време.
Установено е, че в картата памет на телефона на Т. има 78 снимки, които са
заснети в периода от 20.07.2017г. до 20.08.2017г., като последните 12 снимки са
направени на 20.08.2017г. между 10,03 часа местно италианско време и 10,24 часа
местно италианско време. Вещото лице е посочило, че тези последни 12 снимки
не отразяват конкретно заснета сцена или образ, а вероятно са снимани през
джоба на якето на Н. Т., в резултат на неволно натискане. Уточнил е, че
последната такава снимка от телефона е направена в 10,24 часа местно италианско
време. Посочил е също, че при неподвижност на тялото неволна снимка не може
да бъде направена, а при навеждане на тялото е възможно да станат неволни
снимки, докато телефонът е в джоба на якето на лицето.
Файловите със снимките и видеоклиповете, заснети от Н. Т., са изгледани от
първоинстанционния съд и процесуалните представители на страните и от вещите
лица в открито съдебно заседание. Съдът е допуснал и приел СТЕ, изготвена от
10
вещото лице инж. И. Г., който е свалил видеофайловете на хартиен носител.
Според СТЕ на инж. Г., Н. Т. е заснел 5 видеофайла на камерата, която се е
намирала на каската на главата му, като липсват данни в колко часа са заснети
кадрите. От описанието на файловете, дадено от инж. Г. може да се направи извод,
че видеоклиповете са заснети при изкачването на ледника на 20.08.2017г., преди
достигането на Виа Ферата, когато групата с Т., се е движела в колона. На
записите се чува гласа на Т., духането на вятър, дишането на Т., говор, смях,
подсмърчане и изкашляне.
В първоинстанционното производство е допусната повторна СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р М. М.-специалист вътрешни болести, който да отговори на
поставените задачи, след като изслуша видеозаписите, заснети от Т. и чуе начина
му на дишане, кашляне и говорене.
Според д-р М. причина за смъртта на Н. Т. е височинна болест с развитие на
белодробен и мозъчен оток у лице с придружаваща патология. Вещото лице е
посочило, че аутопсионния протокол са описани кръвоизливи във вътрешните
органи, като с най-голяма давност са белодробните кръвоизливи. Посочил е, че
появата на сидерофаги говори за хронична застойна сърдечна недостатъчност с
давност вероятно преди изкачването. След като се е запознал със заснетите от Т.
видоеклипове, д-р М. е установил, че по време на прехода Н. Т. е бил с дълбоко
шумно и учестено дишане, като след спирането за почивка, промененото дишане
изчезва. Установил е, че гласът му също е без задъхване, а кашлицата му не е
постоянна.
И този експерт е обяснил, че симптомите на височинна болест са ускоряване
на пулса, задух при физическо усилие, главоболие, психомоторна възбуда,
сменена от апатия, намалена работоспособност, гадене и повръщане, ведно с
повишение на телесната температура с 1-2 градуса, развитие на белодробен или
мозъчен оток, като белодробният оток може да се развие за минути. И той е
посочил, че основен начин за лечение на височинната болест е незабавно
спускане, като допълваща роля има и медикаментозна терапия. Според д-р М.
единствено затрудненото и тежко дишане не е задължително да е белодробен
оток, но в случая-на висока надморска височина, тази диагноза е най-вероятна. И
този експерт смята, че Т. е преминал процедура по аклиматизация, подобно на
останалите членове на групата. Този лекар е посочил също, че според данните от
аутопсионния протокол е налице стеснение на коронарните артерии от
атероматозни плаки, като наличието на сидерофаги в паренхима на белия дроб е
белег на хронична левостранна застойна сърдечна недостатъчност. Обяснил е, че
при ниска надморска височина и при умерено физическо усилие, може и да не се
наблюдава изразена симптоматика, но при по-голяма надморска височина и тежко
физическо усилие се създават условия за декомпенсация и сърдечната
недостатъчност би улеснила развитието на белодробен оток. Д-р М. е посочил, че
по делото няма категорични данни които да потвърдят диаричния синдром, нито
тежестта му, както и причината поради която се е появил-вирусна или
бактериална до чревна дисбактериоза, следствие лечението с антибиотика.
В откритото съдебно заседание пред СГС д-р М. е обяснил, че белодробният
оток може да е кардиогенен и некардиогенен, като кардиогенният се свързва с
дейността на сърцето и причината за него е напълването на алвеолите с течност,
водещо до повишено налягане в белодробните капиляри, а типичен пример за
некардиогенния белодробен оток е височинната болест, при която причините за
11
настъпването й са от друг произход. Пояснил е, че при височинната болест
алвеолите се пълнят с течност и поради това налягането в тях е по-ниско и води до
засмукване на плазма, на течност от кръвното русло. Според лекаря Н. Т. е имал
придружаваща сърдечна патология-стеснение на коронарните съдове от плаки, а
при аутопсията, в белия дроб са забелязани и описани и сидерофаги, като тази
сърдечна недостатъчност и ИСБ на сърцето са недоловими в нормална надморска
височина, но при екстремални условия това се е проявило и се е съчетало с
височинната болест и едниствен той от групата е развил тази симптоматика.
Посочил е, че сидерофагите в белия дроб не са от височинната болест, а е процес
предшестващ изкачването-може да е от последните му дни, но не и от последните
часове. Изразил е мнение, че за млад и трениран човек, Н. Т. е имал сериозно
стеснение на коронарните артерии, установено при аутопсията. Посочил е, че
теоретично е възможно синът на ищците да е имал белодробна емболия, но това
не е установено от аутопсията и е обяснил, че при употреба на антибиотик,
какъвто Т. е приемал преди изкачването, е възможно да се появи дисбактериоза,
която да доведе до диария и очевидно той не е бил възстановен от острата вирусна
инфекция, усложнена с бактериална такава. Отново е посочил, че от
видеозаписите се установява, че при изкачването дишането му е било шумно и
учестено, но когато е спрял да почива, дишането се е нормализирало и дори е
почнал да се шегува. Д-р М. е категоричен, че причина за смъртта на Т. не е
единствено и само височинната болест, тъй като той е бил увреден и затова при
него височинната болест е настъпила по-рано и се е развила по-тежко. Лекарят е
обяснил също, че в протокола на спасителната служба е описано, че Т. е намерен
без пулс и дишане, а предприетите от спасителния екип реанимационни
мероприятия са като за човек в клинична смърт. Обяснил е, че спешните медици е
нямало да правят сърдечен масаж и обдишване, ако Н. е имал пулс и дишане при
пристигането им.
Допусната и приета е съдебна експертиза, изготвена от вещото лице Г. К. Г.-
планински водач. Според този експерт, наличието на затруднено дишане само по
себе си не е предпоставка за привеждане на животоспасяващи действия. Посочил
е, че на конкретното място затрудненото дишане може да има поради сухия
въздух, физическата активност, нетипичното натоварване, като първото и най-
логично действие е да се спре и да се даде почивка за нормализиране на дишането,
намаляване скоростта и ритъма на движение. Той също е обяснил, както и
експертите медици, че при белодробен оток най-сигурната и адекватна мярка е
бързото транспортиране надолу, като значение има и престоят на голямата
надморска височина. Според вещото лице има три вида височинна болест: 1.остра
планинска болест-най-леката и разпространена форма, като симптомите са
подобни на тези при махмурлук - замайване, главоболие, мускулни болки, гадене,
повръщане, умора и загуба на енергия, задух, проблеми със съня, загуба на апетит;
тези симптоми се появяват от 12 до 24 часа след достигане на по-голяма
надморска височина и в повечето случаи отшумяват в рамките на 12-24 часа, след
като организма се адаптира към промяната във височината; 2. белодробен оток -
натрупване на течност в белите дробове, което може да бъде много опасно и дори
животозастрашаващо; 3. мозъчен оток-най-тежката форма на височинната болест,
която се проявява, когато в мозъка има течност. Това е животозастрашаващо
състояние и трябва незабавно да се потърси медицинска помощ. Обяснил е, че
симптомите при по-тежките форми на височинна болест са: объркване, задух дори
в покой, невъзможност за ходене, кашлица, която произвежда бяло или розово
12
пенлива субстанция, кома.
Вещото лице е посочило, че за да се избегне развитието на височинна болест
трябва да има добра аклиматицазия и на въпроса по колко метра надморска
височина е препоръчително да се изминава за 24 часа е обяснил, че изкачването
трябва да започне от височина под 3000 м, като при движение, изкачване или
катерене над 3000 м е добре да се правят максимално от 300 до 500 метра
изкачване на ден, а когато това е невъзможно по една или друга причина, трябва
да се спи под максималната надморска височина, достигната за деня. Посочило е,
че също толкова важна е и хидратацията, като е необходимо е да се приемат по 3-
4 литра вода на ден, да не се използва тютюн, алкохол, силни диуретици, а при
симптоми на височинна болест - да се слезе под котата, на която са се появили
симптомите. Обяснило е, че при хора живеещи по нашите географски ширини и
практикуващи планински туризъм обикновено първите леки симптоми на
височинна болест се появяват между 3400 м и 3500 метра, като за достигане до
3000 м – 3400 м обикновено не се налага прилагането на аклиматизационен план
и е желателно да се обърне внимание на правилното хранене, хидратация и
почивка.
Вещото лице Г. е посочил, че планинските водачи нямат право на
медикаментозно третиране и това е общовалидно за всички страни от ЕС.
Обяснил е, че по принцип мускулните разтежения могат да бъдат в резултат
на преумора, прекомерно натоварване или неправилно натоварване на мускула,
неправилно или недостатъчно загряване преди физическата активност, намалена
гъвкавост на мускула, лоша кондиция, пренапрежение и умора на мускула, а
мускулните крампи могат да се получат при: дехидратация, минерален дефицит,
мускулна умора и претоварване, лоша гъвкавост, тежка физическа работа, голямо
физическо натоварване, недостатъчно кръвоснабдяване на големите мускули и
други, които свързват ставите. В тази връзка е посочил, че при оплакването на Т.
за разтегнат или крампиран мускул и с оглед предстоящото спускане по обратния
път, най-удачното би било да се направи лека почивка, но без да се допуска
охлаждане на мускула/мускулите, при разтягане на мускула е удачно да се охлади
конкретното мястото, хидратация и слизане с повишено внимание.
Според отразеното в експертизата диагностицирането на височинната болест
се извършва в голяма степен с участието на самия заболял и е обяснил, че
височинната болест не е нещо, което се появява изведнъж-в повечето случаи
първите симптоми се появяват още през нощта - неравномерно дишане, апнеа,
главоболие, безсъние, като при белодробен оток се чуват и характерни
„къркорещи звуци”. Уточнил е, че симптоми като умора, задъхване и кашлица не
са достатъчни, за да се мисли в посока височинна болест, а симптоми, които могат
да насочат към вероятна височинна болест, са: замайване, гадене и повръщане.
В откритото съдебно заседание пред СГС експертът Г. е посочил, че самият
той провежда обученията на планинските водачи, че познава водача Е. Е. от 3-4
години, но не е водил неговото обучение. Уточнил е, че познава терена, по който
се е изкачвала групата. Смята, че мястото, където е оставен Т. да направи
почивка, е единственото подходящо място по маршрута за спиране и почивка,
като към него почти през цялото време има видимост от тези, които се качват към
върха. Посочил е, че в конкретната ситуация той би реагирал по същия начин –
при група от 10 човека и двама водачи, когато човекът, който има оплаквания е в
съзнание и сам предлага да остане да почине, той би го оставил да си почине, би
13
продължил нагоре и след това ще се върне и ще продължи с него надолу. Според
експерта, крампата не е пряко застрашаваща живота на човека и поради това
самият той не би сигнализирал по телефона за допълнителна помощ. Посочил е,
че в случая не са налице типични симптоми за височинна болест-силно
главоболие, неадекватност, умора. Според вещото лице Г. би следвало още
вечерта да се усетят симптомите на височинна болест-лош сън, главоболие и няма
как да се е наспал, да се събуди и да усети височинна болест. Уточнил е, че по
време на изкачването, желанието на участника в групата да направи почивка не
винаги означава, че не се чувства добре, тъй като изкачването на конкретния терен
е стръмно, на места се изкачват стълби и това е непривично натоварване. Обяснил
е, че водачите имат право да носят комплект за първа помощ за травми-някой
обезболяващи и маска с винтил.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-
психологическа експертиза, изготвена от вещото лице клиничен психолог-Г. А..
Експертът, след като е извършила анализ и психологическо обследване е
установила, че и при двамата ищци е налице изразено посттравматично
разстройство, в резултат на загубата на техния син-изразена емоционалност,
нарушение на съня, повишена тревожност, емоционална лабилност и
безпокойство, като травмата не е преработена. Посочила е, че тези последици са
мъчителни, причиняват емоционален дискомфорт, но при ищците не е налице
психично разстройство. Обяснила е, че и двамата са емоционално потиснати,
ограничили са социалните си контакти, вълнуват се много когато показват вещи
на загиналия си син и са налице аспекти на депресивна симптоматика. Според
клиничния психолог депресията в повечето случаи е съпроводена с физическа
умора, тежест, липса на енергия, безсъние, което често засяга и хранителните
навици, а в случая предвид възрастта на двамата ищци е възможно да се засилят
наличните здравословни проблеми, или да отключат нови, като травмата от
загубата на сина им ще ги съпътства до края на живота им.
За установяване на търпените от ищците болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят О. Ц. Т. - син на ищците и брат на починалия Н. Т., твърди, че
след раздялата с майката на децата си, брат му заживял отново с родителите им.
Твърди, че след смъртта му те много се променили и били емоционално сринати-
майка му всеки ден ходи на гробищата и постоянно плаче, а баща му-от жизнен и
енергичен човек, сега вече е половин човек-трудно ходи, разлива неща, понякога
забравя, стои само пред телевизора. Твърди, че преди две години баща му развил
Паркинсон-има тремор, едната му страна не го слуша и при ходене пада.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Според разпоредбата на
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В
тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
14
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен
резултат. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията,
вменени му от закона.
В случая както се посочи, на 20.08.2017г. в Италия, при организирана от
ответното дружество екскурзия – изкачване на ледника Мармолада с връх Пунта
Пеня с надморска височина 3 343 м, синът на ищците Н. Т. е починал. Не се спори,
че 6 дни преди началото на екскурзията Н. Т. е страдал от остра вирусна инфекция
заради която е приемал антибиотика аугментин.
Няма спор и че ответникът „Трекмания” ООД, в качеството си на
юридическо лице е правен субект, на когото, като туроператор, е възложено по
силата на Закона за туризма организирането на групови туристически дейности.
Служителите на ответника-планинските водачи, по силата на действалата към
20.08.2017г. Наредба № 3/7.03.2016г. за образованието, практическата подготовка
и професионалната квалификация, необходими за придобиване на професията
„планински водач“ на министъра на туризма, ДВ, бр.21/2016г., в сила от
19.09.2016г., водят и придружават туристи в планинска и природна среда, като по
време на осъществяването на избрания маршрут са длъжни да се грижат за
сигурността им и да им дават информация за природно-географските особености
и за забележителностите по него; да осигуряват безопасността и сигурността на
туристите, ориентирането и придвижването в различни метеорологични условия и
разнообразни терени; да водят туристите по набелязания маршрут и да
обезпечават сигурността им (чл.2, ал.1, чл.9 и чл. 30 б. „г“ от Наредбата).
Спорните по делото въпроси, с оглед оплакванията във въззивната жалба на
ищците са: каква е причината за смъртта на Н. Т. и налице ли е противоправно
поведение на водача Е. Е., с което същият е нарушил задълженията си като
планински водач, оставяйки сам Н. Т. за около 50 минути, непосредствено преди
смъртта му и не предприемайки действия по свалянето му на по-ниска надморска
височина
По спорните въпроси въззивният съд намира следното:
Обсъдените две СМЕ и съдебната експертиза на вещото лице планински
водач Г. са категорични, че симптомите на височинната болест са замайване,
главоболие, мускулни болки, гадене, повръщане, умора и загуба на енергия, задух,
проблеми със съня, загуба на апетит, а проява на по-тежките форми на височинна
болест са объркване, задух дори в покой, невъзможност за ходене, кашлица, която
произвежда бяло или розово пенлива субстанция.
Писмените и гласните доказателства, ангажирани в процеса не установяват
преди и по време на изкачването на ледника Мармолада Н. Т. да е проявил
симптоми на височинна болест или да е имал видими признаци на застрашаващо
живота състояние. Въззивният съд намира за установено, че Т. е бил
аклиматизиран за изкачване на надморска височина 3 434 метра, така както и
останалите участници в екскурзията. Видеоклиповете, заснети от Т. в деня на
изкачването показват учестено дишане при вървене и успокояване на дишането в
покой, единична кашлица и подсмърчане, нормален говор, добро настроение.
Експертите д-р Д. и планинският водач Г. еднозначно са обяснили, че кашлянето и
учестеното дишане, както и мускулните болки по време преход не могат да се
възприемат като признаците на височинна болест, тъй като липсват останалите
признаци – задух дори в покой, объркване, гадене, кашлица с пенлива субстанция,
15
а д-р М. е посочил, че затрудненото и тежко дишане не е задължително да е
признак на белодробен оток. Събраните гласни доказателства- показанията на
свидетелките Р. и З. не установяват преди и по време на изкачването Т. да е имал
задух, замайване, объркване или гадене с повръщане и главоболие. Действително,
установено е безспорно, че в края на Виа Ферата Т. се е оплакал от болки в крака и
заедно с водача Е. са се придвижили на безопасна площадка с надморска височина
около 3 100 м и са започнали да разтриват долния крайник. От една страна самият
Т. е споделил, че и друг път е имал подобни оплаквания, поискал е да остане на
площадката и да не изкачва върха, а от друга - вещото лице Г. подробно е
обяснило причините за поява на мускулни разтежнения и мускулни крампи и
изрично е посочило, че крампата не е животозастрашаващо състояние, изискващо
намесата на Спешна помощ. Следва да бъде отбелязано и, че по делото няма спор,
че по време на почивката на площадката с надморска височина 3 100 м Т. е
разговарял със свидетелката Р., тоест бил е в съзнание, която както се посочи, е
лекар, работещ от дълги години в Бърза помощ и която не е забелязала нещо
притеснително в поведението или състоянието му, налагащо медицинска
намеса.
Въззивният съд напълно споделя извода на състава на СГС, че Т. е останал
сам на площадката около 50 минути, както и че групата, включително и водачът е
имала видимост към него. Съдът съобрази, разстоянието между площадката, на
която Т. е останал по собствено желание (3 100 м) и върхът (3 343 метра), взе
предвид показанията на свидетелите Р. и З., че групата е била на върха съвсем
кратко, съобрази заключението на вещото лице Радков и материалите от
досъдебното производство –намиращите се в том 2, на л.21, на л.24 и на л. 26
снимки-първата от 10,46ч., на която в далечината Т. се вижда прав, втората от
10,33 часа, на която се вижда празната площадка и третата – от 11,02 часа, на
която 11 лица от групата са на върха и намира за установено по делото, че водачът
Е. е тръгнал от площадката към върха след 10,33 часа и се е върнал преди 11,20
часа. Последните 12 снимки, заснетите с телефона на Т., без да отразяват
конкретно заснет обект, нямат отношение към периода от 10,33 часа до 11,20
часа, тъй като са направени до 10,24 часа, а до този час Т. не е бил сам на
площадката.
Няма спор, че сигналът до спасителната служба е подаден в 11,21 часа
италианско време, веднага след като водачите М. и Е., слизайки от върха са
намерили Т. полуседнал, полулегнал, без признаци на живот и са започнали да
правят сърдечен масаж и изкуствено дишане; спешният екип е пристигнал с
хеликоптер на мястото в 11,28 часа местно италианско време; 20 минути е
извършвана белодробна и сърдечна реанимация; смъртта е настъпила, според
удостовереното от д-р Г. в 12,20 часа.
САС напълно споделя направения от състава на СГС извод, че смъртта на Н.
Т. е била неочаквана за околните и без видими признаци във времето, в което той
е останал сам на площадката с височина 3 100 метра. Според съда, съвкупният
анализ на обсъдените доказателства води и до категоричния извод, че смъртта на
Н. Т. не е настъпила в резултат на височинна болест. САС кредитира
заключението на вещото лице д-р Д., което е обективно, безпристрастно,
непротиворечиво и обосновано и според което причината за леталния изход на 42
годишния мъж с опит в планинското изкачване, е наслагването на няколко
неблагоприятни фактора-неизлекуваното заболяване - вирусна или бактериална
16
инфекция, наложило прием на антибиотик, непосредствено преди екскурзията;
тежката дехидратация със загуба на електролити; патология на сърцето-сериозно
стеснение на коронарните артерии, за което самият той не е знаел; вероятно
повишената съсирваемост на кръвта и вероятна тромбоза на лявата бедрена вена
(изразено, чрез болката в лявото бедро). Наличието на стеснение на коронарните
артерии е установено и от патолозите, извършили аутопсията, 11 дни след
смъртта-според аутопсионния протокол съдовете са с нарушена проходимост-по
вътрешната им повърхност са налице жълтеникави неравни плаки, стесняващи на
места до 1/3 просвета им, подобни плаки са установени и по вътрешната
повърхност на аортата. Д-р М., изготвил повторната СМЕ също е установил от
данните в аутопсионния протокол наличие на стеснение на коронарните артерии
от атероматозни плаки и наличието на сидерофаги в паренхима на белия дроб,
като е посочил, че последното е белег на хронична левостранна застойна сърдечна
недостатъчност. Нещо повече, както вече се обсъди, д-р М. изрично е обяснил, че
при ниска надморска височина и при умерено физическо усилие, може и да не се
наблюдава изразена симптоматика, но при по-голяма надморска височина и тежко
физическо усилие се създават условия за декомпенсация и сърдечната
недостатъчност би улеснила развитието на белодробен оток. Въззивният съд
кредитира обясненията на д-р Д., според които изводът, направен от патолозите,
изготвили аутопсионния протокол, че Т. е починал от височинна болест е
вероятно грешен, подари това, че аутопсията е извършена 11 дни след смъртта
върху тяло, чийто тъкани, включително и микроемболи се разпадат, некротизират,
разлагат и втечняват и след проведен продължителен външен сърдечен масаж,
който травмира белия дроб и също сам по себе си може да предизвика белодробен
оток, а отбелязаната от италианският лекар д-р Г. в картата с констатация за смърт
причина за леталния изход-остър белодробен оток е установена по външни
белези, които според д-р Д. са много сходни с белезите на белодробната емболия.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд следва да
отбележи, че не кредитира извода на д-р М., изготвил повторната СМЕ, че
причина за леталния изход е височинна болест. Според САС този извод е
необоснован, доколкото противоречи на дадените от този експерт обяснения на
симптомите на височинната болест, установените от д-р М. след преглед на
видеоклиповете дълбоко шумно и учестено дишане, което по време на почивка се
нормализира, глас без задъхване и непостоянна кашлицата по време на прехода,
установеното стеснение на коронарните артерии, невъзстановяването от острата
вирусна инфекция и употребата на антибиотик, довел вероятно до
дисбактериоза.
И въззивният съд намира, че по делото не се установи водачът Е. да е
извършил противоправно поведение, оставяйки сам Н. Т. на площадката под
върха в рамките на около 50 минути. Както вече се посочи, синът на ищците е бил
видимо здрав, имал е опит в изкачването на планински върхове и единственото от
което се е оплакал са били болки в крака, като самият той е предпочел да остане
за почивка на площадката и да не изкачва върха. Действително, както сочат
жалбоподателите, вещото лице д-р Д. е изразил становище, че водачът Е. е
следвало да остане при Н., за да изчака болките в бедрото му да преминат
напълно и в случай, че същите станат нетърпими, да позвъни на спешна помощ за
хеликоптер. САС намира, че мнението на д-р Д. не го обвързва, доколкото
безспорно се установи, че Т. не е изпадал в животозастрашаващо състояние. Както
17
е посочил съставът на СГС в ситуация, в която Е. е следвало да направи избор
дали да остане с него или да продължи с останалите от групата-три жени и едно
дете, водачът не е извършил противоправно деяние, решавайки да продължи
изкачването на върха с останалите, за които също носи отговорност и на които
трябва да осигури безопасност и сигурност.
Не се установи по делото твърдяното от жалбоподателите бездействие на
водача Е.-необаждането на спешна помощ, отказ да качи върха, като остане с Т. и
сваляне на Н. на по-ниска надморска височина, да са в причинна връзка с
настъпилата смърт. На първо място, не се установи категорично по делото, каква
точно е причината за смъртта на Т., както се отбеляза, тя е настъпила неочаквано и
не е могла да бъде избегната дори и в присъствието на водача Е., тъй като сърцето
е спряло внезапно.
Не се установи по делото водачът Е. да е нарушил задълженията си като
планински водач, нито се установи да е нарушил правилото да не се вреди
другиму. При положение, че при оставането на Н. на площадката не е било
необходимо оказване на медицинска помощ, водачът Е., не е бил длъжен да остане
с него, нито да сигнализира за спешна помощ. Водачът е последвал останалите
членове на групата до върха, обезопасявайки изкачването им и слизането им
обратно; имал е видимост към площадката, където се е намирал Н., изискал е от
останалите незабавно връщане надолу, независимо от предварителната програма и
противоставянето на останалите. Именно това негово поведение, както сочи и
СГС е израз на професионална грижа и отговорно поведение към състоянието на
сина на ищците и начин да осигури и на неговата сигурност и безопасност.
Веднага след като водачите са установили безпомощното състояние на Т. са
предприели действия по реанимирането му и са извикали Спешна помощ.
Противно на оплакванията във въззивната жалба не е налице противоречие
между показанията на свидетелката Р., че Н. е бил мъртъв, когато са слезли на
площадката и извършените в продължение на 20 минути от спешния екип
реанимационни действия. Видно от обсъдените документи, изготвени от
спасителната служба, при пристигането на екипа Н. Т. е бил без пулс и дишане
(навсякъде в документите е отбелязано „констатация на смърт, извършена
сърдечна и белодробна реанимация повече от 20 минути, без възстановяване на
електрическата дейност“), а според обясненията на д-р М. предприетите от
спасителния екип реанимационни мероприятия са като за човек в клинична смърт
и спешните медици е нямало да правят сърдечен масаж и обдишване, ако Н. е
имал пулс и дишане.
Без съмнение, неочакваната смърт на Н. Т. е предизвикала емоционален шок
и психологически срив у родителите му. Без съмнение същите са преживели,
преживяват и до днес болки и страдания от случилото се, но за настъпилите за
жалбоподателите неимуществени вреди, не следва да бъде ангажирана
отговорността на водача Е., тъй като настъпилата смърт не се установи да е в
пряка причинно следствена връзка с поведението на планинския водач, нито че
последният е извършил противоправно деяние-действие или бездействие, довело
до смъртта на Н. Т., поради което и същият не носи отговорност на непозволеното
увреждане Ответното дружество-възложител на работата на Е., не дължи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съответно –лихви за забава и
исковете срещу него следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
18
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
платят на въззиваемия ответник разноските, сторени за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство в размер 3000 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265603 от 03.09.2021г., постановено по гр.дело №
83/2020г. на Софийския градски съд, ГО, 26 състав
ОСЪЖДА Е. Г. Т. и Ц. К. Т. да платят на „Трекмания“ ООД разноски за
въззивното производство в размер 3 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19