№ 35
гр. С., 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Мария Божидарова Стоянова (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600389 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260006/29.04.2021 г., постановена по НОХД № 420/2019 г.
по описа на РС Б., състав на този съд е признал подсъдимата ИВ. М. М. за
невиновна в това, че на 23.05.2018 г. в гр. Б., в района на паркинг при МБАЛ
Б. на ул. „Божко Божилов“ при управление на МПС – лек автомобил „Сеат
Ибиза“ с рег. № СО **** СВ, нарушила правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП (
чл. 5, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“; чл. 5, ал. ал. 2, т. 1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.“; чл. 40, ал. 1 от ЗДвП „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
1
затруднения за останалите участници в движението.“; и това, визирано в
разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП „Преди потегляне назад водачът е
длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за
останалите участници в движението и ще бъде безопасна.“, като е предприела
маневра движение на заден ход с управлявания от нея лек автомобил със
скорост от около 4 км/ч., без да се огледа и без да се убеди, че с маневрата си
няма да застраши другите участници в пътя, като по този начин е повлякла и
бутнала с лявата странична част на автомобила намиращата се в
непосредствена близост до същия ИЛ. КР. Н. и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на същата, изразяваща се в счупване на
типично място на лъчевата кост на дясната ръка (малко над гривнената става),
което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни и счупване на
вътрешния и външния глезен на левия крак, което увреждане е причинило на
пострадалата трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни, като деецът М. е избягала от местопроизшествието, като
съдът я оправдал по обвинението в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
С присъдата е постановено веществените доказателства – диск със
записи от охранителни камери и флаш памет със същите данни да останат по
делото в срока на съхранението му, след което да бъдат унищожени като
вещи без стойност.
С оглед постановената оправдателна присъда, разноските по делото са
оставени от съда за сметка на държавата.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е протестирана с доводи за
неправилност и необоснованост, както и за постановяването й при
противоречие с материалния закон. Фактическият извод на съда, че
пострадалата И.Н. е паднала сама върху терена на паркинга, се счита за
необоснован и направен при избирателно и превратно тълкуване на събрания
в хода на делото доказателствен материал. Твърди се, че съдът не е
коментирал изобщо данните от наличния по делото видеозапис, на който ясно
е заснето движението на автомобила и движенията на пострадалата, както и
нейната позиция преди, по време и след произшествието – за последните след
това се сочи от прокурора, че не се виждат на приобщения по делото
видеозапис. Показанията на пострадалата според прокурора се подкрепят
както от видеозаписа, така и от заключението на изготвената автотехническа
и видеотехническа експертиза на същия запис. Изтъква се, че съдът е
коментирал в мотивите си само възможността травматичните увреждания на
пострадалата да са получени от падане от собствен ръст, без да се спре на
също коментираната от експерта възможност тя да е била увлечена от
движещия се автомобил. Счита се, че обвинението е доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства, вкл. и относно бягството на
подсъдимата от местопроизшествието.
Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова
(въззивна) такава, с която подсъдимата М. да бъде призната за виновна по
обвинението, като й бъде наложено наказание лишаване от свобода към
средния предвиден за деянието размер, изпълнението на което наказание да
бъде отложено по реда на чл. 66 от НК; като подсъдимата да бъде лишена от
право да управлява МПС за срок не по-малък от този на наказанието
лишаване от свобода.
Пред въззивния съд прокурорът от СОП поддържа протеста и сочи, че в
хода на съдебното следствие са събрани достатъчно убедителни
2
доказателства, които по безспорен начин установяват признаците на
престъплението. Твърди се, че съдът избирателно е кредитирал част от
свидетелските показания, без да съпостави тази част с останалия събран в
хода на делото доказателствен материал. Изтъква се, че показанията на
пострадалата Н. са безпротиворечиви и неизменни в хода на цялото
наказателно производство, кореспондират с приложения видеозапис и със
заключенията на автотехническа експертиза и СМЕ и същевременно се
потвърждават от показанията на приобщените в хода на съдебното следствие
показания на свидетеля И. К., депозирани в хода на ДП.
Показанията на свидетелката, която се е намирала в колата заедно с
подсъдимата според прокурора не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй
като тя е заинтересована от изхода на делото. Прокурорът изказва
предположение, че двете с подсъдимата са говорели помежду си в автомобила
и това е причината пострадалата да не бъде забелязана от тях, и докато за
свидетелката не съществуват задължения да наблюдава какво се случва около
автомобила, то за подсъдимата преди да предприеме каквато и да било
маневра е съществувало такова задължение – да се убеди, че преди да
потегли няма да създаде с действията си опасност за намиращата се в близост
пострадала.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивна жалба срещу присъдата е
подадена от частния обвинител И.Н., чрез повереника адв. И.Ж., с доводи за
неправилност и необоснованост, както и за постановяването на присъдата при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Прави се искане
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена въззивна
такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по обвинението, или
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първата
инстанция. Твърди се, че постановената присъда почива на предположения и
недоказани фактически обстоятелства. Твърди се, че по делото са останали
неизяснени обстоятелства – без да се конкретизират същите.
Въпреки изявлението в жалбата, че подробни съображения ще бъдат
изложени, след запознаване с мотивите към постановената присъда,
жалбоподателят не се е възползвал от дадената му възможност в тази насока.
Пред въззивния съд повереникът адв. Ж. споделя становището на
представителя на държавното обвинение за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата и постановяването й в противоречие със
събраните доказателства. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд
е приел показанията на пострадалата за нелогични, противоречиви и неточни
и е счел, че поради възрастта си тя не може правилно да се ориентира каква е
причината за загубата на равновесие, падането върху терена и причиняването
на телесните повреди. Твърди се, че противно на приетото от съда в
мотивите към присъдата, в показанията си пострадалата не твърди със
сигурност автомобилът да е прегазил крака , а това нейно убеждение е
породено в нея от казаното от дъщеря , че е възможно автомобилът да е
прегазил крака ѝ.
Подчертава се, че механизмът на получаване на установените при
пострадалата травми е приет за възможен от заключението на съдебно-
медицинската експертиза и неправилно съдът не е кредитирал заключението
на назначената автотехническа експертиза, поради направеното от експерта
изменение на изводите по нея в хода на съдебното следствие относно
обстоятелството прегазен ли е от автомобила кракът на пострадалата.
Неправилни се намират и изводите на съда, че поради противоречието им с
показанията на свидетеля К., заявеното от полицейските служители не следва
3
да бъде кредитирано с доверие. Счита се от повереника, че категорично е
доказано и обстоятелството, че подсъдимата след възникването на
произшествието съзнателно е оставила възрастната жена на стол, не й е
оказала помощ и е напуснала местопроизшествието.
По изложените съображения се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна по обвинението, като й бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години, както и същата да бъде лишена от
правоуправление аз срок година и половина. В условията на алтернативност
се иска връщане на делото за разглеждане от нов състав на
първоинстанционния съд.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимата - адв. Ц., заема
становище за законосъобразност и правилност на присъдата. Сочи се, че не
са налице описаните в протеста и въззивната жалба пропуски на
първостепенния съд и дори в пледоариите на представителя на обвинението
и на частния обвинител е налице противоречие, касателно показанията на
пострадалата Н. и по отношение на оказаната помощ от подсъдимата.
Счита се, че съдебният акт съдържа подробно обсъждане на всички
доказателства по делото, като съдът е посочил по какви причини кредитира
или не с доверие гласните доказателства. Сочи се наличното противоречие в
показанията на пострадалата, относно това кой от автомобилите е виновен за
нейното падане. Счита се, че правилно съдът е достигнал до извода, че от
доказателствата не се установява причинно-следствената връзка между
резултата (за пострадалата) и действията на подсъдимата. Иска се
контролираният съдебен акт да бъде потвърден.
Частният обвинител и подсъдимата не се явяват пред въззивния съд,
редовно призовани, като от страна на процесуалните им представители е
направено изявление за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимата ИВ. М. М. с внесения за разглеждане в РС Б.
обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 23.05.2018 г. в гр. Б., в
района на паркинг при МБАЛ Б. на ул. „Божко Божилов“ при управление на
МПС – лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № СО **** СВ, нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1,
чл. 25, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗДвП ( чл. 5, ал. 1 ,т. 1 от ЗДвП „Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал. ал. 2, т. 1 от ЗДвП
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
4
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“; чл. 40, ал. 1
от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“; и това, визирано в
разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ППЗДвП „Преди потегляне назад водачът е
длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за
останалите участници в движението и ще бъде безопасна.“, като е предприела
маневра движение на заден ход с управлявания от нея лек автомобил със
скорост от около 4 км/ч., без да се огледа и без да се убеди, че с маневрата си
няма да застраши другите участници в пътя, като по този начин е повлякла и
бутнала с лявата странична част на автомобила намиращата се в
непосредствена близост до същия ИЛ. КР. Н. и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на същата, изразяваща се в счупване на
типично място на лъчевата кост на дясната ръка (малко над гривнената става),
което увреждане е причинило на пострадалата трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни и счупване на
вътрешния и външния глезен на левия крак, което увреждане е причинило на
пострадалата трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за
повече от 30 дни, като деецът М. е избягала от местопроизшествието -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр.чл. 342, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Р. Р. и подсъдимата И.М. били брат и сестра. Свидетелят
притежавал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № СО ** ** СВ и често го
предоставял на сестра си за ползване.
На 23.05.2018 г. около 07.20 часа подсъдимата М. паркирала посочения
автомобил в непосредствена близост до входа на паркинга на МБАЛ Б., като
автомобилът бил ориентиран с предната си част към здравното заведение.
Подсъдимата влязла в МБАЛ Б., за да даде кръвна проба за изследвания, а в
автомобила останала приятелката й – свидетелката В. Д.. Около 07.25 часа
подсъдимата се върнала при автомобила, влязла в него и потеглила на заден
ход със скорост от около 0.5 км/ч. В този момент в непосредствена близост до
лявата предна част на автомобила се намирала свидетелката И.Н., която
ползвала за придвижването си дървен бастун и го държала в дясната си ръка,
а към паркинга навлизал от ул. „Божко Божилов“ с маневра завой надясно
неустановен по делото лек автомобил „Рено“, червен на цвят. Последният
преминал близо до лявата част на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ и
продължил към паркинга. Свидетелката Н. се озовала между двата
автомобила, загубила равновесие и паднала на земята. След като червеният
автомобил преминал изцяло покрай лекия автомобил „Сеат“, Н. се намирала
седнала до предната лява гума на управляваното от подсъдимата превозно
средство и краката й сочели към ул. „Божко Божилов“.
След падането Н. усетила силна болка в областта на китката на дясната
ръка и в глезена на левия крак и извикала. Подсъдимата М. чула писъка й,
спряла автомобила и излязла от него. Викът на пострадалата бил чут и от
свидетелите И. К. и Д. Д., които се намирали на паркинга. Подсъдимата
помогнала на Н. да се изправи и заедно със свидетеля Д. я прикрепили до
близкото заведение, където пострадалата седнала на стол. Н. поискала да се
обади по мобилния си телефон на дъщеря си свидетелката Й. С., като
първоначално не успяла – тъй като ръцете й треперели, но след това набрала
5
номера и казала за това на подсъдимата. Подсъдимата М. й обяснила, че има
спешна работа (тя имала поставен холтер за проследяване на сърдечните
ритми и след даването на кръв трябвало да вземе документ и да пътува за
град С., за да бъде свален холтера), но ще се върне, след което потеглила с
автомобила.
Междувременно свидетелката С. пристигнала при майка си. Тя
преценила, че състоянието на последната налага спешна медицинска помощ и
повикала съпруга си – свидетеля В. С., с помощта на когото я придвижили за
преглед във ФСМП Б.. След това пострадалата Н. била прегледана и в МБАЛ
Е., където било установено типично счупване на лъчевата кост на дясната
ръка и счупване на вътрешния и външен глезен на левия крак.
По подадения сигнал в РУ Б. били изпратени полицейските служители
свидетелите В. И. и М. П., които посетили паркинга на МБАЛ Б., провели
беседа със свидетелите К. и Д., след което установили подсъдимата и
автомобила й по даденото им от свидетеля Д. описание. Подсъдимата била
повикана в РУ Б. и там в 14.27 часа била изпробвана с техническо средство за
наличие на алкохол в издишвания въздух, като резултатът бил отрицателен.
Според заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице В. П., скоростта
на движение на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ е била около 4 км/ч; водачът
на автомобила е имал във всеки един момент видимост назад зад автомобила
и странично отляво и отдясно при движението си на заден ход. Вещото лице е
приело, че пешеходката Н. се е подпряла с лявата си ръка на автомобила, след
което се притиснала към него в момента, в който покрай нея е преминавал
навлизащият в паркинга червен на цвят лек автомобил, а предното колело на
потеглящия на заден ход автомобил „Сеат“ е прегазило левия й крак в
областта на глезена и тя е паднала на земята. В проведеното пред
първоинстанционния съд съдебно следствие експертът П. е направил
корекция на заключението си, в частта относно прегазването на крака на
пострадалата от автомобила, като се е съобразил с изводите на вещото лице д-
р З. К. по допуснатата СМЕ. В заседанието П. обяснява механизма на ПТП с
дърпане на тялото на облегнатата с гръб към автомобила „Сеат“ пострадала.
Според вещото лице П., наличният по случая видеозапис (предявен му от
експерта в РУ Б.) показва притискането на пострадалата към лекия автомобил
„Сеат Ибиза“, а така също и придвижването на този автомобил на разстояние
от порядъка на около метър – метър и половина.
Установява се от заключението на СМЕ и разпита на вещото лице К. в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, че на
пострадалата Н. са причинени следните наранявания – счупване на типично
място на лъчевата кост на дясната ръка (малко над гривнената става), което е
причинило трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни; и счупване на вътрешния и външния глезен на левия крак с
последица трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече
от 30 дни. Според вещото лице, счупването на лъчевата кост на дясната ръка е
получено при падане върху дланта на китката при изопнат лакът, а
счупването на двете глезена на левия крак и получено при фиксирано стъпало
и завъртане или навеждане на подбедрицата навън или навътре – т. нар.
стъпване накриво. От медицинска гледна точка според експерта К. не може да
се приеме, че е налице прегазване, тъй като при такова щяха да се получат
увреждания на меките тъкани – размачкване, охлузвания, рани, каквито в
конкретния случай липсват. Също от медицинска гледна точка според вещото
лице е възможно посочените счупвания на дясната ръка и на левия крак да се
получат и при падане от собствен ръст без придадена кинетична енергия на
тялото, т. е. загуба на равновесието по някаква причина и следващо падане.
6
Изготвени са и заключение на видеотехническа и идентификационна и
заключение на видеотехническа експертиза, като са изследвани представени
по делото видеозаписи с идентично съдържание и е установено, че качеството
им не позволява отграничаване на голяма част от частните признаци,
характеризиращи заснетите автомобили и хора (лицата на последните не се
виждат поради препятствие корона на дърво), поради което видеозаписите не
са годни за идентификационно изследване.
От първостепенния съд е допусната допълнителна комплексна
автотехническа и видеотехническа експертиза, като вещите лица А. Д. и Н. Ж.
са съобразили събраните по делото доказателства, прегледали са наличния
видеозапис и са достигнали до извода, че автомобилът на подсъдимата е
изминал разстояние около 1.30 метра от първоначалното си положение, в
което е показан в началото на представения за изследване видеозапис. Ако се
приеме, че същият автомобил по време на движението си назад е извършвал
равномерно движение, без да спира, то скоростта му на движение е изчислена
на около 0.14 метра в секунда или 0.5 км/ч. Според експертите, поради
конструктивните особености на записващата видеокамера не може да се
отговори на въпроса дали автомобилът е спирал в този диапазон от време. Не
може да се определи и страничната дистанция между двата автомобила, тъй
като преминаването на червения автомобил покрай зеления („Сеат Ибиза“) е
почти перпендикулярно на посоката на насочване на записващата
видеокамера, при което разстоянието между двата автомобила се закрива от
купето на червения автомобил.
Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав,
съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд,
почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени
доказателства и експертни заключение. Вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд не се основава на игнориране на доказателствата в
подкрепа на обвинителната теза, в каквато насока са твърденията на
прокурора и частния обвинител, а на сериозен и задълбочен анализ на
събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че не е доказано по несъмнен начин осъществяването от подсъдимата
на състава на престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност. Показанията на свидетелите и данните от останалите
доказателствени средства са били обсъдени съобразно предписанията на чл.
305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно
доказателство не е тълкувано превратно, а достоверността им е била
преценявана от съда на базата на вътрешната им логичност, взаимна
обвързаност и съпоставяне помежду си.
Въззивният съд споделя становището на първоинстанционния съд, че
показанията на свидетелката Н., в частта относно разположението на тялото й
непосредствено преди падането, респ. по отношение причината за падането й
на земята, не могат да бъдат кредитирани с доверие. Така в показанията си
пред съда пострадалата сочи, че се е подпряла с гръб на автомобила на
подсъдимата - „в предната гума“, поради което при потеглянето на
автомобила на заден ход паднала по гръб и гумата минала през крака й –
докато заключението на СМЕ е категорично, че не е налице преминаване на
колелото през крака й. В тази връзка, не може да бъде споделено твърдението
на повереника адв. Ж. пред въззивния съд, че в показанията си пострадалата
не заявява със сигурност автомобилът да е прегазил крака , а това нейно
убеждение е било породено от казаното от дъщеря , че е възможно
автомобилът да е прегазил крака – напротив, пострадалата изрично е
7
заявила пред РС Б. това обстоятелство, както и че при преминаването през
крака й върху обувката останал прах с шарката на автомобилната гума. В
приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелката
Н. тя твърди, че усетила минаването на колата през левия й крак и след това
гумата от колата се била отпечатала върху чорапогащника й.
Показанията на пострадалата Н. за положението, в което се е намирала
след падането си на земята – по гръб, при което предното колело едва не
минало през главата й, не се подкрепят от свидетеля И. К.. Пред съда
свидетелят заявява, че не си спомня подробности от случая, а в приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания пред орган на
досъдебното производство той твърди, че след като е чул вик, отишъл в
посоката му и видял Н. седнала на земята. За обстоятелството, че Н. е била
седнала на земята, а не се е намирала по гръб, съобщава и свидетелят Д.. По
отношение положението на горната част на тялото на пострадалата
въззивният съд се доверява на извършения от първоинстанционния съд оглед
на веществените доказателства диск и флаш памет, като съгласно отразеното
в съдебния протокол, на видеокадрите от диска и флаш паметта се вижда
силует на седнал на земята човек до предната лява част на тъмния автомобил,
с крака сочещи към задната част на автомобила.
Законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да кредитира с
доверието си и обясненията на подсъдимата М., че изобщо не е привеждала
автомобила в движение, тъй като в тази им част те се опровергават от
видеозаписите по делото и от заключението на допълнителната
автотехническа и видеотехническа експертиза. Не следва да се кредитират с
доверие и показанията на свидетелката В. Д. в частта, в която твърди, че
подсъдимата изобщо не е била в автомобила, когато пострадалата паднала на
земята - поради очевидното им противоречие с посочените по-горе
видеозаписи и експертно заключение, а така също и с показанията на
пострадалото лице и дори с обясненията на подсъдимата, която заявява, че е
била вътре в автомобила.
Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, свидетелите Р.
(собственик на лекия автомобил „Сеат Ибиза“), Й. С. и В. С. не са очевидци
на случая и по тази причина показанията им не са източник на конкретни
данни за него. От друга страна, показанията на дъщерята и зетя на
пострадалата съдържат достоверни сведения за причинените на Н. телесни
увреждания и лечението й, които са обсъдени от първостепенния съд в
мотивите към присъдата.
Що се отнася до показанията на свидетелите Д. и К., и двамата
свидетели поради изтеклия период от време не си спомнят подробности за
случая. В приобщените по съответния процесуален ред техни изявления,
дадени пред орган на досъдебното производство, а на свидетеля К. и тези пред
съдия от РС Б., никой от тях не твърди да е очевидец на падането на
пострадалата Н. и съответно не съобщава конкретни факти, които да
установяват поведението на подсъдимата М.. Тъй като свидетелят К. отрича
да е видял какво се е случило, преди пострадалата Н. да се озове на земята, и
въззивният съд намери приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на
свидетелите полицейски служители, в частта, в която твърдят, че именно
свидетелят К. им казал, че пешеходката е ударена от управлявания от
подсъдимата лек автомобил, за недостоверни. Идентичността на показанията
на полицейските служители, депозирани пред орган на досъдебното
производство, също налага извод за тяхната недостоверност.
При така изложеното, направеният от първостепенният съд извод, че
8
доказателствата по делото не установяват виновно поведение от страна на
подсъдимата М., което да е довело до причиняване на телесните увреждания
на Н., е правилен и законосъобразен. Обвинителната теза в случая е основана
изцяло на показанията на пострадалата Н., които не могат да бъдат приети за
достатъчно достоверен източник на информация, относно съществени за
установяване съставомерните признаци на деянието факти – че е имало
съприкосновение между тялото на пострадалата и автомобила на подсъдимата
М. при движението на превозното средство на заден ход и че именно това
съприкосновение е причината Н. да падне на земята и да получи посочените
по-горе телесни увреждания. Експертните заключения, а и конкретиката на
случая – местонахождението на пострадалата между двата разминаващи се
автомобила, допускат вероятност пострадалата да е загубила равновесие, без
причината за това да е непременно движението на автомобила на
подсъдимата на заден ход.
Не могат да бъдат споделени възраженията в протеста на прокурор от
РП Б., че първоинстанционният съд е направил избирателно и превратно
тълкуване на събрания в хода на делото доказателствен материал, без да
коментира изобщо данните от видеозаписа – с твърдението, че ясно е заснето
движението на автомобила и движенията на пострадалата, както и нейната
позиция преди, по време и след произшествието. Напротив, съдът в мотивите
към постановената присъда изрично се е спрял на експертните изводи във
връзка с видеозаписите, а при изграждане на изводите си по фактите ги е
кредитирал с доверието си. По отношение на допуснатата автотехническа
експертиза, с основание съдът е подложил на съмнение направените от
експерта П. писмени изводи относно механизма на произшествието, основани
на предположението, че се касае за ПТП с участието на управлявания от
подсъдимата лек автомобил, колелото на който е прегазило крака на
пострадалата. Освен това, изводите на експерта П. по отношение на скоростта
на движение на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ се опровергават от
заключението на допуснатата от съда автотехническа и видеотехническа
експертиза. Опровергано от доказателствата по делото е и твърдението на
този експерт, че видеозаписите по делото показват притискането на
пострадалата към лекия автомобил „Сеат Ибиза“ – тъй като на видеозаписите
короната на наличното на местопроизшествието дърво закрива тялото на
пострадалата в момента преди падането й на земята.
Действително, както е отбелязал прокурорът в протеста срещу
присъдата, в конкретния случай са налице възможности както травматичните
увреждания на пострадалата да са получени от непредизвикано от
автомобила на подсъдимата падане от собствен ръст, така и пострадалата да е
била увлечена от движението му. Според въззивния съд, наличието на
първата възможност е именно това обстоятелство, което изключва
несъмнената доказаност на обвинителната теза.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че присъдата не може да
почива на предположения и съдът признава даден подсъдим за виновен, само
и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин - което в
конкретния случай не е сторено, тъй като не се установява извършването от
подсъдимата М. на инкриминираната с обвинителния акт престъпна дейност
по начина, който изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Законосъобразно с присъдата си първоинстанционният съд се е
произнесъл по веществените доказателства – диск със записи от охранителни
камери и флаш памет със същите данни, като е постановил същите да останат
по делото в срока на съхранението му, след което да бъдат унищожени като
вещи без стойност; както и по отношение на разноските по делото, които с
9
оглед постановената оправдателна присъда следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, С.
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006/29.04.2021 г., постановена по
НОХД № 420/2019 г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10