ПРОТОКОЛ
№ 200
гр. Омуртаг , 09.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ в публично заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
Сложи за разглеждане докладваното от Невяна П. Захариева Наказателно
дело частен характер № 20203510200244 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Открива съдебното заседание.
.............
По направеното от страна на тъжителката и нейния повереник искане за
прекратяване на настоящото наказателно производство и изпращане на
материалите по същото на РП – Г. Оряховица, на осн. чл.287, ал.7 от НПК,
съдът счита следното: От показанията на разпитаните днес свидетели се
установи, че деянието, по повод на което е подадена тъжбата и е образувано
настоящото дело от частен характер, е извършено на обществено място в
присъствието и на други лица, освен тъжителката и подсъдимата. Стана ясно
от показанията на свидетелите, че едно от тези лица впоследствие е починало,
но в приложеното към материалите на НЧХД №1596/2019г. на РС –
В.Търново, постановление от 13.01.2019г., на прокурор при РП – Свищов, за
спиране на разследването по ДП № 420/2018г. по описа на РУ – Г. Оряховица,
е посочено, че са разпитани и други лица, които са присъствали на инцидента.
Действително в посоченото постановление наблюдаващият прокурор е счел,
че в случая не е налице престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т.12
НК, поради което и е издал цитираното постановление, с което е спрял
разследването по посоченото ДП. Постановлението е обжалвано и
потвърдено. Същевременно в днешното съдебно заседание свидетелите също
1
заявиха, че освен подсъдимата и тъжителката, на мястото на инцидента е
имало и други лица, като свидетелят Л., който заяви, че е снел обяснения от
тези лица, беше категоричен, че същите са изразили своето възмущение от
случилото се. Съгласно съдебната практика извършването на определени
действия като нанасяне на обида или причиняване на телесна повреда по
лични причини, не изключва квалифицирането на деянието като хулиганство,
като се приема, че в този случай дееца действа при условията на евентуален
умисъл. В този смисъл е т.3 от Постановление № 2/29.06.1974г. по н. д. №
4/1974г. на Пленума на ВС, съгласно която хулиганството като умишлено
престъпление може да се осъществи с пряк умисъл и поначало се осъществява
с пряк умисъл, но е възможно да бъде осъществено и с евентуален умисъл,
например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или
извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, но тези
действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. В същото постановление е
прието, че субективната страна на престъплението не се определя само от
мотива или от целта на дееца, а и от съдържанието на неговия умисъл и може
да се осъществи при евентуален умисъл. В този смисъл е и Решение № 432/
15.11.1972 г. по НД 417/1972г. на І-во НО на Върховния съд, съгласно което
оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени
по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са
извършени публично в присъствие на много хора, грубо нарушават
обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно
неуважение към другите граждани и обществото. Същото разбиране е
застъпено и в Решение № 65/08.03.2010г. по НД № 718/2009 на І-во НО на
ВКС, както и в съвсем актуалната съдебна практика, а именно Решение №
100/18.09.2020г. по НД №329/2020 на ВКС, НК, 3-то НО, в което е налице
позоваване на Постановление № 2/29.06.1974г. по НД № 4/1974г. на Пленума
на Върховния съд и е цитирано същото, като изрично е посочено, че трайната
съдебна практика е последователна в позицията, че определени действия,
които по своето естество нямат хулигански характер и тяхната пряка цел не е
засягане на обществения ред и проява на явно неуважение към обществото,
но с тях се обективира такъв резултат, следва да се квалифицират като
хулиганство в случаите, когато деецът съзнава техния характер и допуска
2
настъпването на общественоопасните последици по засягане на обществените
отношения, свързани с тяхната защита. Както бе изтъкнато по-горе, в
конкретния случай от събраните в днешното съдебно заседание свидетелски
показания се установява, че деянието е извършено на обществено място,
което е било оживено и при извършването му са присъствали и други лица,
освен подсъдимата и тъжителката, като свидетелят Л. е категоричен, че тези
лица при снемане на обясненията им са изразили своето възмущение от
случилото се. Налице са данни за това кои са били тези лица в цитираното по
– горе постановление за спиране на ДП, но не е обсъдено тяхното отношение
към случилото се и как те са възприели инцидента. Ето защо съдът счита, че
искането за прекратяване на настоящото НЧХ дело е основателно, т.к. от
събраните в днешното съдебно заседание гласни доказателства се установи,
че са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а именно по
чл. 325, ал.1 от НК. С оглед на това обстоятелство производството следва да
се прекрати и делото да се изпрати на РП – Велико Търново, ТО – Горна
Оряховица. Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 287, ал. 7 от НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НЧХД № 244/2020г. по описа на Районен съд – Омуртаг и изпраща делото на
РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица.
Определението за прекратяване на съдебното производство е
окончателно и не подлежи на обжалване.
.........................................
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар: СТЕЛА ВИКТОРОВА
3