Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1990 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на Д.И.Д. ***, който не е съгласен с Наказателно
постановление № 19-1275-001536 от 05.08.2019 г. на Началник група
в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за
нарушения по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 105, ал. 1; чл. 186,
ал. 7 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 9, пр. 1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, са му
наложени административни наказания "Глоба" в размер на 50,00 лева за
първото нарушение, по 20,00 лева за второто и третото нарушения и "Глоба" в размер на 50,00 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 месеца за четвъртото нарушение. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, а
наложените санкции прекомерни. Моли за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и представлява, като в писмено
становище чрез защитника адв. Никола Кирчев от ВТАК поддържа жалбата по
подробно изложени съображения. „”
Административнонаказващият
орган - редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2019 г. на жалбоподателя Д.Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 61519 за това, че на
същата дата, в 13,20 часа, в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” до № 6,
като водач на лек автомобил „***”, рег. № ***, собственост на „***” ЕООД, ЕИК ***,
извършил следните нарушения: 1. Паркира неправилно като втори ред до
паркирано МПС в активна лента за движение – нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП; 2. Водачът ограничава
видимостта през предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта
на водача към пътя – нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП; 3. Водачът управлява с наложено наказание глоба с фиш, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и 4. При
извършване на проверката водачът категорично отказва да предаде и представи
контролен талон към СУМПС на органите за контрол –административно нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен
на жалбоподателя на 25.07.2019 г., с вписване: „Имам възражения”, но без
посочени конкретни съображения, като писмени възражения не са постъпили и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 05.08.2019 г., въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 19-1275-001536 на Началник група в Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Велико Търново, с което за
нарушенията: 1. Паркира неправилно като втори ред до
паркирано МПС в активна лента за движение, описано като: „Водач, който престоява като втори ред в активна
лента за движение до спрели МПС по посока на движението” - нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП; 2. Водачът ограничава
видимостта през предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта
на водача към пътя /Ограничена е видимостта /намалена прозрачност/ през челното
или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя/ – нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП; 3. Водачът управлява с наложено наказание глоба с фиш, незаплатена в срока
за доброволно заплащане /Водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба
с фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане – нарушение на чл. 186, ал.
7 от ЗДвП/ и 4. При извършване на проверката водачът категорично отказва да
предаде и представи контролен талон към СУМПС на органите за контрол /Водач,
който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и
да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол - чл. 175, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, на Д. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на
50,00 лева за първото нарушение, по 20,00 лева за второто и третото нарушения и
"Глоба" от 50,00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 2 месеца за четвъртото нарушение.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 06.11.2019 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок /жалба, вх. № 127500-21440 от 06.11.2019 г./.
Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
За установяване фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани
актосъставителят Т.Г. и свидетелят по акта Й.Д..
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д. е
системен нарушител на правилата за движение по пътищата, като е наказван многократно
по реда на ЗДвП.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество същата е частично основателна, по следните съображения:
По отношение на
нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: Разпоредбата на чл. 98, ал.
1, т. 2 от ЗДвП забранява престоя и паркирането до престояващо или
паркирано пътно превозно средство от страната на движението, тоест
законодателната забрана обхваща престой и паркиране до други превозни средства,
които престояват или са паркирани вече, вдясно на пътното платно, като целта на
забраната е да се предотврати създаване на "втора лента с паркирани
автомобили" и по този начин практически да не се оставя "свободна
лента" за движение на другите ППС. В чл. 93, ал. 1
и съответно ал. 2 от ЗДвП
са дадени определения за "престой" и "паркиране". Според чл. 93, ал. 1
от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2
от ЗДвП сочи, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. В настоящия случай в АУАН и НП, при
отразяване на нарушението от фактическа страна е посочено, че нарушителят, в
качеството си на водач на лек автомобил паркира
неправилно като втори ред до паркирано МПС в активна лента за движение. В
НП, малко по-надолу, отново под т. 1 административнонаказващияг орган е
посочил, че като водач, който престоява
като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на
движението, Д. е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а в диспозитива на НП е
отразено, че на основание чл. 183, ал.
1, т. 9, пр. 1 от ЗДвП /за престояване като втори ред/ му налага наказание
50,00 лева. С оглед така изложеното, за жалбоподателя се създава неяснота относно
твърдението на наказващия орган дали нарушителят е паркирал или престоявал като
втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по
посока на движението, което представлява нарушение на изискванията, посочени в
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предписващи, че както нарушението, така и
обстоятелствата, при които е извършено следва да бъдат описани по ясен,
категоричен и недвусмислен начин. В този смисъл наказаното лице е лишено
от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си, което
представлява основание за отмяна на наказателното постановление в тази част.
По отношение
нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП: Съгласно посочената разпоредба се
забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Тази забрана обаче не е абсолютна, а е
допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал.
3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е
извършено от производителя или допълнително - чрез поставяне на фолио.
Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в
стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от чл. 6. 3 „Тълкуване
на резултатите” общата светлопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост
на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши
тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са
извършили. Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното
затъмнение на предните странични стъкла на автомобила /чрез залепване на фолио,
ограничаващо видимостта/ е в отклонение на допустимите ограничения, поради
което и НП относно нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП следва да се
отмени.
Относно нарушението
на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП: Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП издаден
фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител..Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. В конкретния казус описаното в НП деяние,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство с незаплатена в срока
за доброволно заплащане глоба, наложена с фиш, е несъставомерно, тъй като
разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП не съдържа белезите на административно
нарушение. Единствената последица от незаплащане на глобата, наложена с фиш в
срока за доброволно изпълнение е изпращане на преписката на публичния
изпълнител за нейното принудително събиране и за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д” от
ЗДвП, но не и за налагане на административно наказание по чл. 185 от ЗДвП. На
следващо място, в НП няма посочени № на фиш, наказващ орган, данни за датата на
връчването му, за да може да бъде установено както от самия нарушител, така и
от съда дали Д. е бил уведомен за издадения фиш/издадените фишове, размера на
наложената глоба, дата на получаването му и съответно дали е изтекъл 7-дневния
срок за доброволно плащане от датата на издаване на фиша. При това положение и
в тази част обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова подлежи на отмяна.
Досежно нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП: При
съобразяване нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по акта /двамата служители на Сектор "ПП"
при ОД на МВР - Велико Търново/, кредитирани от съда като непротиворечиви,
достоверни и последователни, както и липсата на каквито и да било доказателства
в противна насока, съдът намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно,
че на посочените в АУАН и НП дата и място, като водач на МПС, е отказал да
предаде и представи контролен талон към
СУМПС, като един от документите по чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, които всеки водач е
длъжен да носи и представи на извършващите проверка контролни органи. От страна на
жалбоподателя няма представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията
му, оборващи свидетелските показания на двамата полицейски
служители, възприели непосредствено и лично, че: „В този момент ни подаде
контролния талон към свидетелството за управление /синия талон/, но когато се
пресегнах да го взема, той заяви: „Това няма да ви го дам” и си го прибра при
другите си документи. Заявихме му, че контролният талон трябва да бъде
представен за проверката; той категорично отказа, заяви, че няма да го даде,
въпреки че го видяхме и аз, и колегата ми, че беше у него… Водачът категорично
отказа да представи контролния си талон”. „Водачът представи свидетелство за
регистрация на автомобила и СУМПС, тогава видяхме, че контролният талон беше в
него, беше го извадил, и колегата му заяви, че този документ също ще ни е
необходим. Водачът отказа да го даде, каза: ”Не го нося”. Казахме му, че сме
видели контролния талон и трябва да го представи. Каза: „Изчакайте да се
консултирам с адвоката дали да ви го дам”. Проведе телефонен разговор, след
това заяви: „Няма да ви го дам, не го нося”… Ние видяхме контролния талон у
водача.” От всичко изложено са налага извод, че административнонаказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието, за което е наложено
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона минимален
размер на глобата от 50,00 лева и към минималния размер на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС” – за срок от 2 месеца /чл. 175, ал. 1, т. 3
от ЗДвП/, при съобразяване обществената опасност на деянието и сравнително
високата лична обществена опасност на Д., отчитайки системните му нарушения на
правилата за движение по пътищата съгласно приетата по делото справка за
нарушител/водач. По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД
на МВР – Велико Търново в тази част, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1275-001536
от 05.08.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушения на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 105, ал. 1 и
чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 9, пр. 1 от ЗДвП;
чл. 185 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 50,00 лева и по 20,00 лева за останалите две
нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1275-001536
от 05.08.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна полиция" при
ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: