Присъда по дело №63/2025 на Районен съд - Радомир

Мотиви към присъда №4/2025г .,постановена по НОХД № 63/2024г.
С обвинителен акт Районна прокуратура-Перник, ТО-Радомир е повдигнала обвинение
против подсъдимият И. С. И., роден на ....... г. в гр.Радомир, с постоянен адрес: с.Ч., общ. Р.,
обл.П., българин, български гражданин, женен, със средно образование, шофьор във „В.“
ООД, неосъждан, с ЕГН:********** за това, че в периода от м. 02.2024 г. до м. 06.2024 г.
включително, в гр. Радомир, след като бил осъден да издържа свой низходящ (със Съдебна
спогодба от 07.08.2023 г. по гражданско дело № 389/2023 г. по описа на PC - Радомир, влязла
в сила на 15.08.2023 г.) - И. И. С., с ЕГН:**********, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 бр. месечни вноски от по
250 лева, представляващи общо сумата от 1250 лева - престъпление по чл.183, ал. 1, от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на РП
– Перник, ТО-Радомир поддържа обвинението, счита за безспорно доказано, че
подсъдимият е реализирал престъпния състав на чл. 183, ал. 1,пр.3 от НК. Пледира същият
да бъде освободен от наказателна отговорност, тъй като е възстановил напълно
имуществените вреди, т.е до приключване на производството пред първата инстанция е
изплатил дължимите суми за издръжка за инкриминирания период като съда му наложи
административно наказание глоба в минимален размер.
Частната обвинителка И. И., чрез повереника си адв.С. И. от ПАК моли съда при
налагане на наказанието да се съобрази със събраните по делото доказателства, а именно, че
подсъдимият многократно не е заплащал дължимата издръжка и се е налагало сезиране на
прокуратурата, както и да вземе в предвид обстоятелството, че вече се е възползвал от
привилегията на чл.183, ал.3 НК.Частното обвинение пледира за налагане на ефективно
наказание като в условията на алтернативност да се уважи искането на прокурора за
приложение на чл78а НК като се моли съда да определи размер на глоба по-висок от
минималния предвиден в закона.
Подсъдимия в хода на съдебните прения заявява,че по отношение на наказанието предоставя
на преценката на съда.
В последната си дума подсъдимият И. заявява,че съжалява за деянието си .

Радомирския районен съд след като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери
следното:

Подсъдимият И. от 2005 г. до 2010 г. имал сключен брак със св. С. В., като по време на
брака им се родила дъщеря - св. И. И. С..
След развода детето останало да живее при майка си - св. В., като подсъдимия И. е
бил задължен да изплаща издръжка за дъщеря си. През годините размерът на издръжката
бил увеличаван, като последно това станало със Съдебна спогодба от 07.08.2023 г.
постигната по гражданско дело № ../2023 г. по описа на PC — Радомир, влязла в сила на
15.08.2023 г., с която размерът на дължимата от подсъдимия месечна издръжка бил изменен
на 250 лева.
Първоначално подсъдимия И. заплащал дължимите от него суми за издръжка на
дъщеря си, но от м. 02.2024 г. спрял изпълнението на това си задължение до момента, в
който детето И. С. навършила пълнолетие, а именно на 30.06.2024 г. По повод сигнал от
майката на св. С. В. е образувано досъдебно производство.
От изготвената по делото Справка за съдимост на подсъдимия е видно, че той не е
1

осъждан за престъпление от общ характер.
В хода на съдебното дирене в с.з. на 11.04.2025 г. подсъдимият е представил разписка от
11.04.2025г. от „Изипей“ , видно от които И. е внесъл сумата от 1250 лева дължима за издръжката
на непълнолетното си дете И. И. С..
В хода на съдебното следствие свидетелката С. Б. В. не оспорва, че дължимата
издръжка й е изцяло изплатена за инкриминирания период от подсъдимия, като сочи, че
същият неколкократно не е заплащал издръжка през годините и се е налагало да подава
жалби до прокуратурата .
Съдът възприе за безспорно доказана горната фактическа обстановка, тъй като
същата се подкрепя и потвърждава от всички събрани в хода на съдебното дирене и на
досъдебното производство доказателства, последните приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята съвкупност напълно си
кореспондират и не си противоречат, а именно: Обясненията на подсъдимият И.,
показанията на св. И. И., Заверено ксерокопие от съдебна спогодба от 07.08.2023 г.по гр.
дело № ../2023 г. по описа на РС – Радомир, Справка за съдимост на подсъдимия и
предпроцесуална документация.
Горните доказателства напълно си кореспондират по отношение авторството на
деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което съдът им дава
вяра.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че с деянието
си подсъдимият И. С. И. е извършил от обективна и субективна страна престъпното деяние
по чл. 183, ал.1, пр.3 от НК, а именно : В периода от м. 02.2024 г. до м. 06.2024 г.
включително, в гр. Радомир, след като бил осъден да издържа свой низходящ (със Съдебна
спогодба от 07.08.2023 г. по гражданско дело № 389/2023 г. по описа на PC - Радомир, влязла
в сила на 15.08.2023 г.) - И. И. С., с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 5 бр. месечни вноски от по
250 лева, представляващи общо сумата от 1250 лева .
От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие – И. не е плащал
редовно дължимата издръжка дъщеря си И. за горепосочения инкриминиран период.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал обществено опасния му характер и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
В случая с оглед на установените фактически обстоятелства, съдът, счита, че
следва да намери приложение нормата на чл. 78а от НК с прилагане на института на
освобождаване от наказателна отговорност за извършеното от подсъдимия И. престъпление
по чл. 183, ал. 1, пр.3 от НК, с налагане на административно наказание. Основателността на
този аргумент съдът, счита, че се извежда от константната съдебна практика и от направения
анализ в ППВС № 7/1985 г., което на практика не изключва изобщо възможността за
приложение на чл. 78а от НК в случаите на наказателно преследване на престъпление по
чл. 183 от НК. Посочва се, че в хипотезите на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 разпоредбата на чл. 78а
не може да се прилага, защото ако издръжката не е платена, има невъзстановени
имуществени вреди - пречка по чл. 78а ал. 1 от НК за освобождаването от наказателна
отговорност. Тя не може да се приложи и в хипотезата на чл. 183, ал. 3, предл. 1 от НК, тъй
като в този случай деецът изобщо се освобождава от наказателна отговорност, стига да не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Изрично е подчертано обаче, че чл. 78а
от НК може да се прилага в случаите на чл. 183, ал. 3, предл. 1 - когато, макар деецът да е
изпълнил задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция, са
настъпили други вредни последици за пострадалия /и той - деецът няма поради това да бъде
освободен от наказание/, а така също и в случаите на чл. 183, ал. 3, предл. 2 - когато лицето
веднъж вече се е ползвало от привилегията по същата норма, отново извърши престъпление
2

по чл. 183, ал. 3, предл. 1 от НК, но отново в предвидения срок заплати дължимото.
Съгласно константната практика, е прието,че лице, което веднъж се е ползвало от
привилегията на чл. 183, ал. 3 от НК е както присъдата, с която деецът е признат за виновен
и освободен от наказание, така и постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното преследване, респ. постановление за отказ да се образува на наказателно
производство, тъй като се приема, че деецът веднъж се е ползвал от привилегията на чл.
183, ал. 3, предл. 1 от НК, поради което "тази разпоредба не се прилага повторно"- предл. 2.
В тази насока е приложено по ДП копие от Постановление за прекратяване на ДП №86
/2017г. от 28.06.2017г. на РП-Перник, водено срещу И. за извършено от него престъпно
деяние по чл.183 , ал.1 от НК именно, във връзка с чл. 183, ал. 3 от НК, поради ползване на
посочената законова привилегия. Установи се още, че сумата е изплатена на пострадалата и
тя няма имуществени претенции, поради което следва да се приеме, че липсват причинени
имуществени вреди, дееца е с чисто съдебно минало, към момента на извършването на
настоящото деяние, не е осъждан и не е имал приложен институт по чл. 78а от НК, видно от
справката за съдимост, тоест налице е и тази предпоставка по закона.
За извършеното от подсъдимия И. умишлено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
се предвижда наказание - лишаване от свобода до една година или пробация. Наказанието, с
оглед разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК е глоба платима в полза на държавата и в случая
тя следва да се определи само при наличието на смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно
минало, самопризнанието което прави И., т. е. при ниска степен на лична опасност на
подсъдимия и ниска степен на обществена опасност на деянието, като с оглед това, съдът
счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева,
като намери, че тя е справедлива и достатъчна за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	4
Дата:	11 април 2025 г.
Съдия:	Ивета Павлова Такова

Дело:	20251730200063
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 март 2025 г.

Присъда по дело №63/2025 на Районен съд - Радомир

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите