Определение по дело №189/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260123
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600600189
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260123                                    

  гр. Хасково, 07.04.2021г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Хасковски Окръжен съд, въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА                             

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                             КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

               като разгледа докладваното от съдията-докладчик Капка Вражилова ВЧНД №189  от 2021 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК.

Постъпил е въззивен протест от РП-Харманли против Определение № 260076/23.02.2021г., постановено по ЧНД №54/2021г. по описа на Районен съд- Харманли, с което е отменено като необосновано и незаконосъобразно Постановление от 14.01.2021г. на Районна прокуратура-Харманли за прекратяване на наказателното производство по ДП №272/2020г. по описа на РУ-Харманли, образувано за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

                   В протеста се прави извод, че определението на РС-Харманли е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че в същото са изложени подробни мотиви касателно обективната и субективна страна на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК. В подкрепа се цитира част от текста на контролираното постановление. Отделно от това се сочи, че с така постановеното определение РС-Харманли е допуснал съществено процесуално нарушение, обосновавайки акта си чрез доказателства, които не са били събрани по реда на НПК, и по-конкретно- на база на коментираната в мотивната част на същия комплексна психолого-психиатрична експертиза.

Въззивният протест е подаден в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустим.

В срок е постъпило писмено възражение под формата на становище от св.Е.П., с което моли протестът да бъде оставен без уважение, а Определението на РС-Харманли- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като се запозна с въззивния протест, атакуваното определение, постановлението на РП-Харманли и със събраните доказателства по досъдебното производство, съдът намира за установено следното:

Досъдебно производство №272/2020г. по описа на РУ-Харманли е образувано по реда на чл.212 ал.1 НПК с Постановление на прокурор при РП-Харманли с оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК. В хода на проведеното разследване са извършени редица процесуално-следствени действия- разпити на свидетели и очни ставки, в резултат на което е установена следната фактическа обстановка:

Св.Е.П. и св.Д.Г.живеели на съпружески начала, като през *****г. им се родило дете- св.Г.Г.. През 2010г. двамата се разделили, като сключили споразумение относно упражняването на родителските права върху детето, които били предоставени на майката, установила се да живее в гр.********.

В продължение на няколко години след това между двамата родители се създавали конфликти, в резултат на което през 2019г. св.Д.Г.завел пред РС-Пловдив гражданско дело за промяна упражняването на родителските права. По негово искане с протоколно определение от 20.12.2019г. на РС-Пловдив, VI-ти брачен състав, били определени привременни мерки за режим на лични контакти между детето и майката. В изпълнение на постановеното от съда, св.Е.П. всяка седмица отивала до гр.******, за да се среща с детето си, което живеело в дома на бащата, заедно с новото му семейство.

На 14.03.2020г. около 13.00ч. св.Е.П., придружавана от нейна приятелка- св. Й.Д., пристигнала в гр.***** за осъществяване на поредната среща с дъщеря си. С цел безпрепятственото изпълнение на съдебното определение, св.П. получила по нейно искане съдействие от РУ-Харманли. На място, пред дома на св.Д.Г., били изпратени ***** *****- св. М.К. и св.П.К.. Св.П. се срещнала с дъщеря си в двора на къщата, но след проведен разговор между двете, детето се разстроило. Ситуацията била възприета от св.Й.Д., св.Д.Г., св.М.Г./**** на св.Д.Г./, св.К.Г./**** на св.Д.Г./ и двамата полицейски служители. Повлиян от състоянието на племенницата си и ядосан от държането на нейната майка, св.М.Г.се обърнал към св.Е.П. с думите „ако бях на мястото на брат си, досега щях да те набия“. Присъстващите на място служители на реда предупредили св.М.Г.да не се намесва, в резултат на което последният се оттеглил с автомобила си. От своя страна, св.Е.П. заявила, че ще търси правата си по съдебен ред, след което си тръгнала, придружавана от приятелката си. За случилото се св.П. подала жалба в РП-Хасково, в която изложила твърдения за отправена в същия ден към нея от страна на св.М.Г.закана с убийство с думите: „Жива ще те закопая, ще те приключа, ще те заровя“.

      Досъдебното производство приключило с Постановление на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство. В обстоятелствената част на същото е прието, че от събраните в хода на разследването доказателства не се установява извършването от обективна страна на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, като липсва обективиране чрез думи или действия на отправена от св.М.Г.закана с убийство по отношение св.Е.П., която да е била възприета от последната и да е могла да възбуди у нея основателен страх за осъществяването й. Отделно от това, е направен извод за липса на доказателства за осъществяването и на субективната страна на престъпния състав. Сочи се, че от поведението на св.Е.П. по време на създалата се ситуация, не може да се заключи, че отправените от св.М.Г.думи към нея са били оформени като вероятно решение, което предстои да бъде изпълнено, нито пък са възприети като основателна опасност. Горното е изведено от свидетелските показания, които се приемат за достатъчно последователни, подробни и логични. Въз основа на тези констатации е прието, че не е извършено престъпление от общ характер, включително и такова по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, поради което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

                   В производството по чл. 243 НПК първоинстанционният съд най-общо възприел с определението си приетата от наблюдаващия прокурор в прекратителното постановление фактическа обстановка, с изключение съдържанието на отправените от св.М.Г.към св.Е.П. изрази. На първо място, съдът направил извод, че по досъдебното производство следва да бъдат извършени още действия по разследване с оглед отстраняване на противоречия, които той констатирал в показанията на всички свидетели от една страна и тези на св.М.Г.- от друга. Едновременно с това, РС-Харманли заключил, че са налице доказателства за това, че св.М.Г.е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК чрез отправените към св.П. думи: „Жива ще те закопая“. Най- накрая, съдът приел постановлението на РП-Харманли за необосновано предвид липсата на анализ на свидетелските показания, който да води до извод за липса на извършено престъпление от обективна и субективна страна.

                  При така установената фактическа обстановка по досъдебното производство, настоящият съдебен състав намира, че протестираното определение следва да бъде отменено поради следните съображения:

                  В производството по чл.243 НПК съдът има за задача да провери законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.

               В настоящия случай горното е било сторено в пълен обем. Органите на досъдебното производство са извършили всички възможни процесуално-следствени действия, свързани с предмета на разследване. Положени са максимални усилия за изясняването на обективната истина, като в това число са били проведени очни ставки между свидетели, в чиито показания са установени противоречия. Нещо повече, разследващите са преценили напълно целесъобразно такива да бъдат извършени само между свидетелите З.К.и П.К.- ***** ***** от една страна и св.Е.П./пострадала/ и св.Й.Д.- от друга. Очевидно, в така създалата се конфликтна ситуация, именно полицейските служители, изпълняващи своите служебни задължения, са единствените безпристрастни и обективни свидетели. Именно техните показания, следва да бъдат съпоставени с противоречащите им такива, депозирани от други свидетели. Самоцелното извършване и на други очни ставки в различна конфигурация между останалите свидетели се явява безпредметно, доколкото показанията им, касаещи отправените от св.М.Г.към  св.Е.П. думи, в почти пълна степен се припокриват. Тук е моментът да бъде споменато, че възпроизвеждането на чужди думи е въпрос на човешка интерпретация и се влияе от множество фактори като време, лични възприятия, интелект и не на последно място- от индивидуалната възможност за изразяване. В този смисъл, наличието на несъществени различия в конкретните словесни изрази, които използват отделните свидетели, не следва да бъде възприемано като наличие на противоречие в показанията им, стига общият им смисъл да е идентичен. В конкретния случай всички свидетели, с изключение на пострадалата и нейната приятелка- св.Й.Д., сочат в показанията си, че св.М.Г.не е отправял към св.Е.П. думи, които да обективират закана с убийство. С оглед изложеното, не е налице необходимост от допълнителни действия по разследване по досъдебното производство, вкл. очни ставки, доколкото тяхно извършване оттук насетне би било проява на процесуална загуба.

            На следващо място, следва да бъде направена разлика между понятията липса на мотиви, т.е. необоснованост, и непълнота на мотивите, т.е. недостатъчна обоснованост на прокурорския акт. Доколкото дейността по анализ на доказателствата е специфична такава, която се определя от професионалните умения, теоретичната подготвеност и индивидуалната специфика на изказ на изготвящия акта прокурор, то преценката за пълнотата на извършването й следва бъде съобразена с всяка една от тези предпоставки. В този смисъл, и след внимателен прочит на контролираното прокурорско постановление, настоящият въззивен състав, не намира същото за лишено от мотиви. В обстоятелствената част е направен коментар, макар и твърде повърхностен и лаконичен, на събраните по делото доказателства. Налице е също така аргументация на изложените изводи за липсата на извършено престъпление от обективна и субективна страна. Действително, налице е едновременно излагане на доводи от една страна за липсата на доказателства за осъществяване на обективната страна на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, след което и на такива- касаещи субективната страна на същото. Последното затруднява до известна степен контролиращия орган при преценката му относно правилната обоснованост на прокурорския акт, но не влияе върху извода, че същият не страда от пълна липса на мотиви. Поради изложеното настоящата съдебна инстанция намира изводите на РС-Харманли за необоснованост на контролирания акт за неправилни.

         За пълнота, следва да се подчертае, че в хода на досъдебното производство не е бил привлечен обвиняем, още по-малко възможно- подсъдим, нито пък е била назначена и изготвена СППЕ, каквито по неизвестни причини неколкократно РС-Харманли сочи в мотивите си. В този смисъл, всякакви изводи на първоинстанционния съд, които се базират на несъществуващи доказателства и доказателствени средства, настоящият въззивен състав изцяло игнорира и не намира за необходимо да обсъжда.

           С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а постановлението на РП-Харманли- потвърдено.

           Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 260076/23.02.2021г., постановено по ЧНД №54/2021г. по описа на Районен съд- Харманли, вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.01.2021г. на Районна прокуратура-Харманли за прекратяване на наказателното производство по ДП №272/2020г. по описа на РУ-Харманли, образувано за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

             Председател:                                 Членове:  1.                                          2.