М О Т И В И НОХД №29/2014г.
на СОС
Против подсъдимата М.Н.Н. *** е предявено обвинение по
чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.”б” във вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на
17.09.2013г. около 16.00 часа по път ІІ-21 Русе-Силистра, в района на
км.44+800, при управление на МПС – л.а. марка „Шкода” с рег.№ СС 5544 РВ е
нарушила следните правила за движение:
-чл.20, ал.1 от ЗДП- не е контролирала непрекъснато
МПС, което управлява;
-чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДП-пресякла е „Единична
непрекъсната линия”-М1 от надлъжната пътна маркировка;
-чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП-навлязла в лентата за
насрещно движение, и е допуснала ПТП с движещия се в срещуположна посока лек
автомобил „Пежо” с рег.№ СО 1776 АХ, вследствие на което по непредпазливост е
причинила смъртта на Г.Р. Х. и тежка телесна повреда на П.Х.И..
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра в
съдебно заседание поддържа предявеното обвинение, като намира, че нарушенията
които е допуснала подсъдимата са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат и виновното поведение на Н. е доказано по
несъмнен начин. Предвид на това, прокурорът пледира за налагане на наказание по
вид лишаване от свобода в минималния предвиден от закона срок (с оглед
установените смекчаващи вината обстоятелства) и прилагане на предвидената
процедура по отношение на наказанието при съкратеното съдебно следствие.
Прокурорът счита също така, че са налице условията на приложение на чл.66 НК и изтърпяването
на наказанието да се отложи за срок в размер към максималния. Прокурорът намира
за основателни предявените от пострадалите граждански искове, но счита, че
размерът им е завишен.
Конституираните като гр.ищци и частни обвинители А.Д.Х.,
Р.Г.Х. и П.Х.И. чрез процесуалния си представител-адв.С. поддържат наред със
Силистренска окръжна прокуратура предявеното обвинение и считат, че събраните
доказателства по безспорен начин установяват нарушените правила на ЗДП от
страна на подсъдимата, настъпилия вредоносен резултат и причинно-следствената
връзка между нейното противоправно поведение и настъпването на този резултат.
Предвид на това, адв.С. пледира за признаването на подс.Н. за виновна по
предявеното обвинение и налагането на наказание лишаване от свобода в размер
около средния от предвидения в закона. Претендира се също тъка и за лишаването
на подсъдимата от правото да управлява МПС и признаването на гражданските
искове в пълния им размер.
Процесуалния представител на подсъдимата-адв.М. не
оспорва установената фактическа обстановка и изтъква процесуалното поведение на
подсъдимата, като според него предвид многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи, би следвало наказанието на подс.Н. да
бъде определено по вид като лишаване от свобода в минимален размер, но при
задължителното прилагане на чл.66 НК. Адв.М. счита също така, че предявените
граждански искове са основателни но прекомерно завишени. В последната си дума
подс.Н. единствено изразява съжалението си.
Производството на провеждане на съдебното заседание е
по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, приложени към ДП №215/2013г. по описа на РУП-Тутракан,
становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.Н. е правоспособен водач на МПС от 2012г. с
придобита категория „В”.
На 17.09.2013г. подсъдимата управлявала л.а. „Шкода
Октавия” с рег.№ СС5544РВ в посока от гр.Русе-гр.Силистра, прибирайки се от
гр.София. Автомобилът е собственост на нейния баща.
В същото време от гр.Силистра в посока гр.Русе се е
движил лекотоварен автомобил „Пежо
Партнер” с рег. № СО1776АХ управляван от пострадалия Г.Р. Х.. Заедно с него
пътувал и постаравалия П.Х.И., който се намирал до него на предната дясна
седалка. Двамата били работници във фирма „Балкам” АД.
Между 15.30-16.00 часа автомобилите движещи се в
срещуположна посока приближили района на км.44+800 по път ІІ-21 Русе-Силистра.
Движението не е било интензивно и поради изключително благоприятните атмосферни
условия видимостта била отлична. Пътното платно в този участък е двупосочно, с
две ленти за движение с широчина от 7,20м. покрито с едрозърнест асфалт. В
участъка е налична хоризонтална пътна маркировка състояща се от непрекъсната
осева линия в посока към гр.Силистра и е поставен пътен знак В34, важащ за
движението в посока към гр.Русе.
След подминаване на разклона за с.Старо село,
пострадалите преодолели десен завой и навлезли в прав пътен участък. В този
момент срещу тях се движил автомобила управляван от подс.Н.. В един момент св.И.
видял, че идващият срещу тях автомобил навлязъл в тяхната лента за движение и
се насочил към тях. Пострадалия Х. се опитал да избегне удара като насочил
автомобила си надясно към банкета, но последвал удар между двата автомобила.
Веднага след това на местопроизшествието пристигнал св.С., който е пътувал след
автомобила управляван от пострадалия Х.. С. е категоричен, че непосредствено
преди и по време на ПТП в района не са се намирали други ППС предизвикващи
маневра от страна на някой от участниците в ПТП.
След пристигане на екип на ЦСМП гр.Тутракан се е
установило, че пострадалия Х. е починал на място, а пострадалия И. бил откаран
в болницата в гр.Тутракан, а по-късно е преместен в болницата в гр.Русе.
От назначената съдебно-медицинска експертиза е видно,
че непосредствената причина за смъртта на Х. е получената тежка коремна травма
с получени несъвместими с живота механични увреждания на черния дроб и долага,
довели до бърз и масивен кръвоизлив в коремната кухина с развитие на остра
следкръвоизливна анемия.
Пострадалия И. е получил сътресение на мозъка без
наличие на обективна неврологична симптоматика, счупване на единадесето ребро в
ляво, разкъсване на слезката, наложило оперативното й отстраняване, наличие на
кръв в корема, ретроперитонеален хематом, счупване на тазовите кости-ляв
ацетабулом и ляво крило на хълбочната кост.
Тези увреждания представляват загуба на слезката,
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване
движенията на ляв долен крайник за повече от тридесет дни. Загубата на слезката
е най-тежкото нараняване и съставлява тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128, ал.2 НК.
От химическите изследвания се е видно, че в кръвта на
пострадалия Х. и подс.Н. не се е установило наличие на алкохол.
С оглед приетия от съда ред за разглеждане на
производството, подс.Н. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В тази връзка, съдът констатира, че направените от
подсъдимата самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, събрани и изготвени по реда предвиден в НПК, а това са
показанията на свидетелите, заключенията на изготвените съдебно-медицински
експертизи, тройна автотехническа експертиза, писмени доказателствени средства
и писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,
протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи от изследванията за наличието
на алкохолно съдържание в кръвта, свидетелство за съдимост, удостоверение за
наследници, данни за личността на подсъдимата.
Предвид на това съдът прие, че от обективна страна
подс.Н. е осъществила престъпния състав на чл.343, ал.4 във вр.с ал.3, б.”б”
във вр.с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 17.09.2013г. около 16.00 часа по път
ІІ-21 Русе-Силистра, в района на км 44+800, при управление на МПС л.а. „Шкода”
с рег.№СС5544РВ е нарушила правилата за движение по чл.20, ал.1 ЗДП, чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и е допуснала ПТП с движещият се в
срещуположна посока л.а. „Пежо” с рег.№СО1776АХ, вследствие на което по
непредпазливост причинила смъртта на Г.Р. Х. и тежка телесна повреда на П.Х.И..
Пряка и непосредствена последица от извършените от
подсъдимата нарушения на правилата за движение по пътищата е настъпилия
вредоносен резултат, а именно: смъртта на Х. и тежката телесна повреда на И..
Чл.20, ал.1 от ЗДП вменява на водачите на ППС да
контролират непрекъснато превозните средства които управляват. В настоящият
случай е безспорно, че от страна на подс.Н. е налице отклоняване на вниманието,
вследствие на което е последвала загуба на
контрол над управлението на автомобила, довели до реализирането на ПТП.
Загубата на контрол над автомобила се е изразила в навлизане в лентата за
насрещно движение, по която в този момент правомерно са се движили
пострадалите. За подсъдимата не са съществували обективни причини които да я
провокират към такова поведение, тъй като не се е налагало изпреварване на
друго ППС или заобикалянето на препятствие.
Не са били налице причини свързани с техническото състояние на
автомобила или състоянието на пътното платно. Неправомерното й поведение се
дължи изцяло на външни или вътрешни фактори (заспиване, разсейване), върху
които тя не е противодействала за да предотврати навлизането в насрещната лента
за движение и създаването на опасност за другите участници в движението. Именно
липсата на действия, предотвратяващи възможността за настъпване на ПТП
вследствие отклонението на посоката на движение, както и липсата на обективни
причини за това налагат извода, че подсъдимата е нарушила разпоредбата на
чл.20, ал.1 ЗДП, която й вменява задължението да контролира непрекъснато МПС,
което управлява.
Подс.Н. е нарушила и разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1
от ППЗДП. Тази разпоредба вменява забрана на водачите на ППС при наличието на
„Единична непрекъсната линия” – М1 да я застъпват или пресичат.
В района на местопроизшествието пътното платно е
разделено на две ленти за движение с единична непрекъсната линия, която ясно и
категорично отграничава движението на насрещнодвижищете се ППС и изключва
пресичането й. Подсъдимата не се е съобразила със съществуващата надлъжна
маркировка, вследствие на което е навлязла неправомерно в лентата за движение
на пострадалите и е причинила ПТП. Опасността за движението по пътищата, която
произтича от нарушаването на тази норма е изключително сериозна, след като
законодателя е забранил категорично не само пресичането на непрекъснатата
линия, но дори и нейното застъпване. Подсъдимата обаче не се е съобразила с
императивния характер на това правило и е станала причина за настъпване на
съставомерния резултат.
От страна на подсъдимата е нарушена и разпоредбата на
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП. Тази норма забранява на водача на ППС да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
при пътно платно с двупосочно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
Както бе посочено по-горе, в случая не са били налице обективни причини
провокиращи подсъдимата да предприема маневрите изпреварване или заобикаляне,
оправдаващи нейните действия по навлизане в лентата за движение на
пострадалите. А дори да се е налагало това, подсъдимата е следвало да съобрази
действията си с разпоредбите на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и чл.91, ал.3 от ППЗДП.
Освен това, пътното платно в района на местопроизшествието е организирано по
начин, недопускащ навлизането в лентата за насрещно движещи се ППС. Както стана
ясно, надлъжната маркировка ( М1) е създавала недвусмислена забрана за това,
дори и за изключенията предвидени в разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 ЗДП – при
заобикаляне и изпреварване.
Вещите лица по назначената тройна автотехническа
експертиза също приемат, че основната причина за възникване на ПТП е
навлизането на л.а. „Шкода Октавия” в лентата за насрещно движение и
отсъствието на действия от страна на водача на този автомобил за
предотвратяване на съприкосновението. Според вещите лица, произшествието е било
предотвратимо, ако водачът на л.а. „Шкода” го е управлявал по такъв начин, че
да не напуска своята лента за движение.
Предвид на това, съдът счита, че нарушението на всяко
едно от посочените императивни правила по ЗДП и ППЗДП са в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно: смъртта на Х. и тежката
телесна повреда на И..
По делото липсват данни, че водачът на л.а. „Пежо”-
пострадалия Х. с поведението си е допринесъл за възникване на конфликтната
ситуация и настъпване на ПТП.
От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност),
тъй като подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Деянието е извършено при изключително добри пътни условия, като не са
били налице никакви обективни причини, които да оправдаят незаконосъобразното й
поведение, т.е. тя освен че е имала възможност да предвиди и предотврати
престъпния резултат, но е била длъжна да го стори.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Н.,
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно
минало, липсата на данни за други противообществени прояви, сравнително младата
й възраст, трудовата й ангажираност, изразеното съжаление, процесуалното й поведение спомогнало за
установяване на фактическата обстановка. Като отегчаващи, съдът прие грубите
нарушения на правилата на ЗДП и ППЗДП довели до съставомерния резултат, липсата
на каквото и да е съпричиняващо поведение от страна на пострадалия Х., тежестта
на настъпилите вредни последици.
Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства,
мотивираха съда да индивидуализира наказанието в размер малко над предвидения в
закона минимум, а именно: три години и шест месеца лишаване от свобода. Предвид
характера на производството (съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2 НПК),
съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета и определи същото в размер на
ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
С оглед реализиране целите на наказанието предвидени в
чл.36 НК и след преценка на установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, характера на деянието и събраните данни за личността на
подсъдимата, съдът прие, че спрямо Н. са налице предпоставките за приложение на
института на условното осъждане-чл.66, ал.1 НК. В подкрепа на този извод са и
данните за предходното поведение на подсъдимата като водач на МПС, липсата на
алкохолно съдържани в кръвта при осъществяване на деянието, критичното
отношение към поведението си. Тези данни характеризират подсъдимата като личност
с ниска степен на опасност и постановяване на ефективно изтърпяване на
наказанието би било неоправдан акт с оглед постигане целите на чл.36 НК. На
подсъдимата следва да бъде дадена възможност в един отлагателен срок от ТРИ
ГОДИНИ да демонстрира, че наказанието й е въздействало предупредително,
възпиращо и поправително.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г във вр.с
чл.37, т.7 от НК съдът приема, че подс.Н. следва да бъде осъдена на лишаване от
право да упражнява дейността на водач на МПС за определен срок, в рамките на
предвидения в закона. Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства имащи
значение за това, съдът счита, че този срок следва да бъде съразмерен на
определеното наказание лишаване от свобода, а именно: две години и четири месеца.
В резултат на виновното поведение на подс.Н., за
гражданските ищци А.Д.Х., Р.Г.Х. и П.Х.И. – пострадали от деянието, са
настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки
и страдания (за първите двама), вследствие на мъката по починалия им син, и
претърпените болки и страдания (за третия), вследствие получените при ПТП
телесни увреждания. В настоящия случай са налице всички елементи от сложния
състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата, вина под формата на непредпазливост.
Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови
вредите, които виновно е причинил другиму. Причинната връзка между деянието на
подсъдимата и претърпените от гражданските ищци А.Х. и Р.Х. вредоносен
резултат, а именно: загубата на техния син Г.Р. Х. настъпила на 17.09.2013г. е
несъмнена. Репарирането на претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД
съдът преценява по справедливост. За да се отмери справедливо парично
обезщетение за претърпените болки и страдания от смъртта на пострадал е
необходимо да се съобразят интензивността на засягане на емоционалната сфера на
личността на близките на починалия и степента на близост между тях. Несъмнено
е, че загубата на сина им е причинила и е тежък психологически удар за
гражданските ищци – сем.Христови, който те едва ли ще преодолеят някога. От
показанията на св.Ангелова, която познава много добре семейството е видно, че
те са били много сплотени, отношенията им са били много добри и родителите са
възлагали на сина си големи надежди свързани със създаването на семейство и
съвместното им съжителстване. Гр.ищци са преживели много тежко смъртта на сина
си, затворили са се в себе си и единствената им утеха е останала да посещават
неговия гроб.
Ето защо, отчитайки реалния обем на действително
изживените от гражданските ищци А.Х. и Р.Х. морални болки и душевни страдания,
негативните емоционални преживявания сега и в бъдеще, по повод липсата на
техния син, настоящата инстанция счита, че справедливото парично обезщетение за
претърпените болки и страдания представлява
сумата от 120 000 лева за всеки един от тях.
В резултат на виновното поведение на подс.Н.,
неимуществени вреди е претърпял и пострадалия П.Х.И., който е получил телесни
увреждания. Според СМЕ вследствие на ПТП се е наложило отстраняване на слезката
на И., което представлява разстройство на здравето временно опасно за живота,
или тежка телесна повреда. Освен това, на пострадалия И. е причинено и
сътресение на мозъка, счупване на единадесето ребро в ляво, колекция на кръв в
коремната кухина-около 1,5л., ретроперитонеален хематом, счупване на тазови
кости-ляв ацетабулом и ляво крило на хълбочната кост.Тези увреждания
съставляват трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за повече от
тридесет дни. От показанията на св.Крумова-майка на пострадалия И. е видно, че
той е пролежал в болницата около десет дни, а след това е било необходимо време
от около шест месеца за да се нормализира до известна степен, но загубата на
слезката остава за цял живот. При определяне размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, съдът се съобрази с тези обстоятелства, а така
също и със степента на засягане на здравословното състояние на пострадалия, с
претърпените хирургически интервенции, с медицинските манипулации, психическото
му състояние след катастрофата, негативната перспектива за пълното му
възстановяване и неприятните преживявания на ищеца. При тези обстоятелства,
съдът счита, че претърпените от гр.ищец И. неимуществени вреди ще бъдат
адекватно репарирани със сумата от 50 000 лева, която е в съответствие с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, с оглед на доказаните и реално
понесените от него в резултат на процесното ПТП вреди.
Според съда, уважението на гражданските искове в
пълния им размер (по 250 000лв за гр.ищци А.Х. и Р.Х. и 200 000лв за
гр.ищец П.И.) ще е в разрез с принципа за справедливост залегнал в разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, поради което отхвърли предявените граждански претенции над сумите
от 120 000лв за първите двама и над сумата от 50 000лв за третия
гр.ищец като неоснователни и недоказани.
При този изход на процеса, подс.Н. следва да заплати и
направените по делото разноски в размер на 934,70лв. по сметка на СОС, както и
сумата от 1600лв., представляваща ДТ върху уважената част на гражданските
искове.
Веществените доказателства следва да се върнат на
собствениците.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди мярката
за неотклонение взета спрямо подс.Н. -„Подписка”, поради липсата на основания
за отменяването или изменяването й.
Съдът счита, че наложеното на подс.Н. наказание в този
си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и
възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята
присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: