О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр. Сливен, 13.03.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
мл. с. СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева
въззивно ч. гр. д. N 94 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исковото
производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частният
жалбоподател С.Д. в качеството му на пълномощник на общото събрание на
собствениците на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 67800.5.238.2,
намираща се в гр. Созопол, чрез процесуалния си представител, обжалва Определение
№3616/09.11.2018 г. държано по гр.д.
6030/2017 г. по описа на СлРС като счита същото за неправилно, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Аргументира се
наличие на активна процесуална и материално правна легитимация на ищеца –
надлежно представителство и надлежно упълномощаване. Заявява, че дали има една
или две етажни собствености е въпрос по съществото на делото и на основателност
на иска, а не по допустимостта. Изтъква се процесуално нарушение поради
обсъждане и преценка на доказателства в твърде ранен етап от производството.
В
законоустановения срок по делото не е
депозиран отговор на частната жалба.
Настоящият състав
намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок, срещу акт, който съгласно чл. 274, ал.1 т. 1 ГПК
подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа ГПК.
След като се
запозна с материалите приложени по гр.д.
№ 4680/2017 по описа на РС Сливен – заповедно производство и гр. д. № 6030/2017
г. по описа на РС Сливен – производство по 422 от ГПК, настоящата инстанция
намира следното от фактическа страна:
На 26.09.2017 г. в
РС Сливен от Общо събрание на собствениците на двуетажна жилищна сграда с идентификатор
67800.5.238.2, намираща се в гр. Созопол, представлявана от С.Т.Д., чрез
процесуален представител адв. Ц. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК срещу П.С.Й.,
ЕГН **********, с адрес ********, С. К.М., ЕГН ********** *** и М. К.М. ЕГН **********
***, в качеството има на наследници на К. М. Й. – собственик на самостоятелен
обект в горепосочената сграда, за парично вземане в полза на етажната
собственост в общ размер на 3005,18 лв., от които главница 2500 лв., мораторна
лихва за периода от 01.10.2015 г. до
25.09.2017 г. в размер на 505,18 лв., дължима
по Решение на Общото събрание на собствениците, прието с протокол от 08.08.2015
г., където в т.7, било решено всеки собственик да заплати сумата от 2500 лв. до
30.09.2015 г. за ремонт на сградата. Приложен е протокол от общото събрание на
собствениците на двуетажна многофамилна вилна сграда-източна половина и западна
половина с идентификатори съответно 67800.5.238.2 и 67800.5.238.1 от 08.08.2015
г., като в протокола за управител е сочен С.Т.Д.. В решението същият е
упълномощен от Общото събрание да събере вземанията на етажната собственост. Към
заявлението е приложено пълномощно от С.Т.Д., в качеството му на управител на
етажна собственост на сграда в гр. Созопол, ул. Созополски манастири № 4, в
полза на адв. Д.Ц., за образуване на заповедно производство пред РС Сливен. На
27.09.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Пенка Стайкова Й.а, С. К.М. и М. К.М. за
горепосочените суми в полза на Общо събрание на собствениците на двуетажна
многофамилна сграда с идентификатор 67800.5.238.2, находяща се в ****. На
19.10.2017 г. е постъпило възражение от С. К. М.ов, с което същия оспорва
задължението по основание и размер. С разпореждане № 19263/20.10.2017 г. по ч.гр.д.
№ 4680/2017 г. е указано на заявителя,
че може да предяви иск за вземането си. Същото е връчено на адв. Ц. -
пълномощник на заявителя – Общо събрание на собствениците на многофамилна вилна
сграда на 25.10.2017 г. В законоустановения и указан срок - на 27.11.2017 г. (понеделник)
е било представено доказателство за заведен пред РС Сливен иск за доказване на
вземането, чрез представяне на препис от искова молба, входирана на същата
дата.
На 27.11.2017 г. в
деловодството на РС Сливен е входирана искова молба по чл. 422 от ГПК от Общото
събрание на собствениците на двуетажна жилищна сграда с идентификатор 67800.5.238.2,
намираща се в ****, чрез управителя С.Д., срещу С. К.М. за установяване на
дължимостта на съотвентната част, съобразно наследствените права на ответника,
от наследодателя К. М. Й., от сумата от 3005,18 лв., от които главница 2500 лв.,
определена сума за ремонт на сградата и мораторна лихва за периода от
01.10.2015 г. до 25.09.2017 г. в размер на
505,18 лв., както и законна лихва до окончателното изплащане на сумата. Прилагат
се доказателства, а именно цитирания по-горе протокол от 08.08.2015 г., списък
на присъствалите лица, протокол по чл. 16 от ЗУЕС, Декларация от С.Т.Д., че
същият е управител на етажната собственост с решение на ОС от 06.08.2011 г., справка от служба по
вписвания гр. Бургас, и разпечатка за сумата на мораторната лихва, както и
пълномощно от Общото събрание на собствениците, чрез управителя С.Т.Д., в полза на адв. Ц. за завеждане на
дело по чл. 422 ГПК и процесуално представителство. С молба от 12.12.2017
г. е представено и копие от Протокол на
общо събрание от 06.08.2011 г., с което е взето решение за управител на етажната
собственост на двуетажната многофамилна жилищна сграда в гр. Созопол, находяща се в УПИ -5238 да е С.Т.Д.
за срок от две години, както и протокол от 11.08.2011 г. по чл. 16, ал. 7 , от ЗУЕС. В законоустановения срок от С. К.М. е постъпил отговор на исковата молба,
в който се излагат твърдения по допустимостта на иска, а именно че липсва
активна и пасивна процепроцесуална легитимация на ищеца и ответника и липсва
надлежно упълномощаване.
След смяна на
съдията докладчик, в закрито заседание е държано определението №
9012/14.06.2018 г., в което исковата молба е оставена без движение с указания
да се отстранят нередовностите в мотивировъчната част на определението, които
се състоят от няколко точки, а имено:
1. Липса на процесуална легитимация. Според
съдията докладчик ищци следва да са собствениците на обекти в етажната
собственост, а не общото събрание на етажната собственост.
2. От това виждане
на съда ставало ясно, че не само съдът не е надлежно сезиран, но и
упълномощаването не било надлежно
3. Навежда се
довод от съда, за пропуснат от няколко съдилища факт, но в последствие, самият
докладчик е установил собствен пропуск и поради това тази точка не следва да се
обсъжда от настоящата контролираща инстанция.
4. С исковата молба
не бил представен и списък на собствениците на самостоятелни обекти, а именно
извлечение от книгата по чл. 7 от ЗУЕС.
5. В тази точка се
посочва, че ищецът следва да ангажира доказателства за това дали има една или
две етажни собствености в сградата, но не се сочи коя е нередовността на
исковата молба, която следва да се изясни.
6. В тази точка е
обсъдено възражение на ответника относно липсата на пасивна процесуална
легитимация и не е дадено никакво указание на ищовата страна да отстранява
нередовност на исковата молба.
Даден е 3 седмичен
срок.
Съобщението за разпореждането,
което е наименовано от съда като определение, с което е оставена без движение
исковата молба е връчено на процесуалния представител на ищеца на 26.06.2018
г., като на 13.07.2018 г. е постъпила молба от него, с която е представена
книга по чл. 7 от ЗУЕС на етажната собственост в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, намираща се в *******, издадена на 15.08.2011 г.
Относно
процесуалната легитимация на ищеца, в молбата се излагат твърдения относно
упълномощаване на управителя, от етажните собственици в представения протокол,
сочат се приложими текстове от закона. Излагат се доводи в подкрепа на фактът,
че Общото събрание е легитимен ищец, цитира се практика. Аргументира се, че
няма две етажни собствености, а само една.
На 09.11.2018
г. е постъпила допълнителна молба от
процесуалния представител на ищците, с което е представено на вниманието на
съда решение на БРС и молба за определяне на срок при бавност.
На същата дата е
постановено и атакуваното определение № 3616/09.11.2018 г., с което
производството по делото е прекратено поради неотстраняване на нередовности по
исковата молба, визирани в разпореждане/определение № 9012/14.06.2018 г. В него
са изложени доводи за липса на процесуална легитимация, което е наложило
оставянето без движение на исковата молба и за неотстраняването в срок на
изброените в определение № 9012/14.06.2018 г. нередовности, поради което на основание
чл. 129, ал.4, вр. с ал. 3 от ГПК производството е прекратено като недопустимо.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
Институтът на
връщането на исковата молба поради неотстранени нередовности е закрепен в чл.
129, ал. 3 и 4 от ГПК, като самите нередовности на исковата молба се свързват с
поставените към нея изисквания закрепени в чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК.
Други недостатъци на исковата молба не следва да се считат като нередовности и
не могат да послужат за връщането й, което има за резултат прекратяване на
производство.
С Разпореждането
(наречено от първоинстанционния съд определение) № 9012/14.06.2018 г., са
поставени 6 точки, от които съдът изисква ищецът да извлече както
нередовността, така и в някои от тях да извлече и начин на отстраняването й. С
диспозитива на този акт не са дадени конкретни указания към ищцовата страна.
Контролиращата инстанция следва на първо място да обсъди този акт, тъй като
именно неизпълнението на поставените в него изисквания са довели и мотивирали
атакуваното определение.
Настоящата
инстанция няма да обсъжда т. 6, тъй като в нея не се съдържат твърдения за
нередовност на исковата молба, т. 3, тъй като съдът сам в атакувания акт е
установил, че соченото е всъщност собствен пропуск и т. 4, тъй като поставеното
изискване за отстраняване на нередовност на исковата молба, определено за
такова от СлРС, а именно представяне на доказателство за броя и идеалните части
на етажните собственици е отстранено, като е представено копие от книгата по
чл. 7 от ЗУЕС.
По т. 1 е
поставено изискване за активна процесуална легитимация. Продължението на това
изискване резултира в неправилност на атакуваният акт. Безспорно тя се определя
само и единствено от твърденията за принадлежността на спорното материално
право в исковата молба. Ако твърденията в исковата молба, че материалното право
принадлежи на лицето, което е отправило претенцията си към съда, то следва да
се приеме, че активна процесуална легитимация е налице. По отношение на
действителната принадлежност на спорното право и на страните по него, съдът се
произнася след състезателен процес с решението си. В случая от твърденията в
исковата молба става ясно, че етажната собственост в сграда, с административен
адрес *******, чрез управителя си –сочен да е С.Д. иска да се установи
дължимост на парично вземане от страна на ответника, който е сочен да е С. К.М..
Още повече, че производството по чл. 422 от ГПК е едно особено производство,
чиито страни и предмет са определени от заявлението в заповедното производство,
което го предхожда, като в случая страните безусловно съвпадат. Изрично в чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС посочва, че легитимиран да подаде заявление по чл. 410 от ГПК
е управителят на етажната собственост. До тук става ясно, че процесуална
легитимация по изложеното в исковата молба за лицето, комуто се твърди да
притежава материалното право има. Що се отнася до вмененото на ищеца доказване
на представителната му власт спрямо собствениците, които следвали поотделно да
преподпишат или подадат исковата молба, или да се предостави пълномощно от тях
на съда, то това не представлява нито нередовност на исковата молба, нито
следва от закона, нито е необходимо за доказване на представителство на ищеца.
Като неперсонифициран обект етажната собственост си има представител по
закон.
Начинът на управление
на общите части в етажната собственост и процесуалното представителство на етажните
собственици пред съда по искове във връзка с общите части, са уредени в чл. 23,
ал. 3 и 4 от ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС, председателят на управителния съвет
/управителят/ представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички
действия свързани с обикновеното управление на етажната собственост, а съгласно
ал. 4 управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по
исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу
собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон. Участието на собствениците по дела, по които управителят представлява
собствениците е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай
- чл. 23, ал. 5 ЗУЕС. Следователно по искове, предявени от или срещу собствениците
в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по
управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците
в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно
желание. (Определение № 62 от 26.01.2012 г. по ч.гр.д. № 713/2011 г. на ВКС, Определение
№ 508/16.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2791/2015 г. на ВКС 4ГО, Р № 326/07.11.2014 г.
по гр. д. № 4010/2013 г. на ВКС). Следва за пълнота на изложението да се
посочи, че неточността в исковата молба, че управителя представлява Общото
събрание на етажната собственост може и да се отстрани като се заличат думите
„Общото събрание на“, за да стане прецизен изказът, но указания в този смисъл
не са давани на ищеца. Действително, Общото събрание е орган на управление на
етажната собственост, доколкото и управителят е такъв, но последният представлява
пред съда етажната собственост по
закон, като твърдян носител на материалното право. Отделно от това
собствениците са го упълномощили, в приложения към исковата молба протокол от
общо събрание.
В атакуваното
определение е правен коментар за правилността на чужд съдебен акт (Решение на
ЯРС), което е не само излишно, но и далеч извън компетентността на СлРС.
В следствие на
казаното по-горе и изтъкната съдебна практика на върховната инстанция, неправилността
на разсъжденията се пренася и върху мотивите на съда по отношение на надлежното
упълномощаването на процесуален представител - адвокат. Представителят по закон
има право да упълномощи процесуален представител и го е направил като има
приложени доказателства за представителната власт и на двата субекта на
гражданския процес.
По отношение на
даденото указание за отстраняване на нередовност в исковата молба, относно
„изясняване на обстоятелство, респ. ангажиране на доказателства в тази връзка“
по въведено от ответника твърдение, че не сочената етажна собственост е носител
на материалното право, поради съществуването на друга такава, в сграда с друг
идентификатор е изключително въпрос по същество, тъй като именно с решението се
определят носителите на претендираното материално право. Разсъжденията за
формирането на „мнение“ от страна на съдията-докладчик по този въпрос и то с
развитие във времето, което не се обосновава по никакъв начин от развитие на
процеса, са неуместни и прибързани. Наличността на два кадастрални
идентификатора не предполагат наличие на две етажни собствености (тъй като и на
други обекти са давани отделни идентификатори – гараж, външна тоалетна и др.),
както и наличието на един административен адрес, не предпоставя наличие на една
единствена етажна собственост.
Действително в закона няма дефиниция на етажна собственост, но същата
може да се извлече от ЗС и ЗУЕС, както и в исторически план от ПУРНЕС, като
съвкупност от правоотношения, произтичащи от правото на собственост и
съсобственост на няколко лица, притежаващи самостоятелни обекти в сграда,
състояща се от отделни, обособени части със самостоятелно функционално
предназначение, за чието използване са обособени общи части, подлежащи на
управление. В тази връзка при предоставени равни права на участниците в
състезателния процес, съдът следва да определи дали са налице изискванията и
волята за формиране на една, две или друг брой етажни собствености и на коя от
тях принадлежи и съществува ли изобщо претендираното вземане.
Въз основа на
неправилно определените за нередовности на исковата молба твърдения в точки от
1,2 и 5 на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, съдът е
постановил неправилно определение за връщане на исковата молба и прекратяване
на производството. Следва да се отбележи, че освен, че самите те са неправилни,
не са дадени и конкретни указания към ищеца, а в диспозитива на акта съдът е
препратил към мотивировъчната част на разпореждането, като е предоставил на
ищеца автономията да търси и тълкува изложението на съда, за да открива
нередовности и указания за тяхното отстраняване, което също е порочна практика.
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№3616/09.11.2018 г. държано по гр.д.
6030/2017 г. по описа на СлРС, с което е прекратено производството по делото,
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д. № 6030/17
г. по описа на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните
действия .
Определението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: