Решение по дело №6019/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Плевен, 19.12.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

         при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 6019 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявен е иск с правно основание  чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

  Производството по делото е образувано по подадена искова молба  от от  „И.п.“ ЕООД представлявано от управителя инж. Д. ***против „Е.т.“ ЕООД, представлявано от ***, в която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор от 12.12.2016г., по силата на който ищецът като възложител, а ответника като изпълнител е възложен инвестиционен проект за обект ***. Твърди се, че след сключване на договора е осъществена покупко-продажба на дружествени дялове и е  вписана промяна на представляващия дружеството. Твърди се, че ищецът е изплатил авансово 30% от общата стойност на договореното възнаграждение в размер на 2160 л Твърди се, че съгласно чл. 2 от договора крайния срок за изпълнение на възложената работа е бил 100 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за предоставяне на необходимите геодезични данни, подписан от страните на 22.05.2017г. или срокът за изпълнение на работа е бил на 22.08.2017г. Твърди се, че до настоящия момент възложената работа не е предадена. Твърди се, че ищецът е поканил ответника да предприеме действия в срок до 30.09.2017г., но ответникът длъжник не е предприел нищо, поради което ищецът претендира връщане на аванса, както и изпълнение на клаузите  на раздел VІ и VІІ от договора. Претендира неустойка в размер определен в чл.10 от договора, а именно сумата 300 лв. Твърди, че с оглед изминалия период от време изпълнението е станало безполезно за кредитора. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че  ответникът дължи на ищеца сумите  2 160 лв. – главница; сума 300 лв. – неустойка по чл. 10 от Договор от 12.12.2016 г., сума 600 лв. – неустойка по чл. 11 от Договор от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 4524/2018г. В съдебно заседание ищецът е направил отказ от иск за сумите 300 лв. – неустойка по чл. 10 от Договор от 12.12.2016 г., сума 600 лв. – неустойка по чл. 11 от Договор от 12.12.2016 г и производството по делото е прекратено в тази му част.       Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск.Твърди, че дружеството изпълнител не е изпаднало в забава и предаване на работата,  че неизпълнението неизпълнението на договора е по вина на възложителя.  Оспорва претенцията за неустойка.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

          По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК,  с предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца „И.п.“ ЕООД. В производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.

           Не се спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от приложеното ч.гр.д. № 4524/18 по описа на ПлРС .

         По делото е представен писмен договор от 12.12.2016г., сключен между „И.п.“ ЕООД и ***с предмет изготвяне на инвестиционен проект за обект ***.Страните са уговорили възнаграждение за извършената работа в размер на 6000 лв. без ДДС  и сроковете, в които следва да се заплатят сумите. Страните са уговорили, че в срок до 10 дни от сключване на договора възложителят ще заплати авансово на изпълнителя сума в размер на 30 % от общата стойност на договора без ДДС. Видно от приложената по делото фактура е, че на 12.12.2016г. ищецът е издал фактура за заплащане на сумата 1800 лв или 2160 лв с ДДС, а на 12.12.2016г. по сметка на ***е заплатена сумата 2160 лв. Видно от договора е, че срокът за изпълнение на договора е 100  календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за предоставяне на необходимите геодезически данни. Видно от представения по делото приемо-предавателен протокол е, че геодезическите данни са предадени на 22.05.2017г., следователно крайния срок в който изпълнителят е следвало да изпълни задължението си по договора е 22.08.2017г. По делото е представена покана от 26.09.2017г. отправена от ищеца до ответника, в която  възложителят е уведомил изпълнителя, че срокът за изпълнение е изтекъл и ако до 30.09.2017г. не получи проектна документация за „Язовир“с.Байково, ще поискат възстановяване на предоставения аванс по договора.    

Ответникът  оспорва предявения иск, но не представя доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Към отговора на исковата молба е приложено платежно нареждане, от което се установява, че на 24.10.2018г. ответникът е превел на ищеца сумата 2160 лв

         С оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта на вземането на ищеца към  ответника  до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с изпълнение на договора и с връщане на получените суми по него. По делото не се спори, че след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и след образуване на исковото производство дължимата от ответника сума е заплатена изцяло. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 55 ал.1 пр. 3 вр. чл. 87 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да се съобрази направеното плащане в хода на делото следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

          Съгласно  т. 13 в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г на ВКС при прекратяване на производството по делото компетентен да обезсили заповедта за изпълнение е исковия съд. В съдебно заседание съдът е прекратил производството по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92  и по чл. 86 от ЗЗД поради отказ от иск,  поради което и издадената заповед за изпълнение в тази и част следва да бъде обезсилена. В частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване от заповедния съд, след влизане на решението в сила.  

         По разноските

         Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото  е представен списък на разноските, от който е видно че ищецът е направил разноски в размер на 61,20 лв за държавна такса и  450 лв за адвокатско възнаграждение възнаграждение в настоящото производство и 61,20 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 590 лв в заповедното производство.

          Ответникът в представения писмен отговор е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото и заповедното производство.

         Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.  В заповедното производство ищецът е направил разноски  61,20 лв за държавна такса и 590 лв за адвокатско възнаграждение.  С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съобразявайки разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК и чл. 7 ал. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съдът намира, че  ответникът следва да заплати сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение в  заповедното производство

         В исковото производство ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 590 лв. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от    Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 437,20 лв, до който размер следва да бъде уважена и претенцията за разноски с оглед обстоятелството, че не са събирани други доказателства по делото, проведено е едно съдебно заседание, в което ищецът не се е явил.  С оглед  на изложеното на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 61.20 лв за държавна такса и 437,20 лв  представляваща направени разноски  за адвокат в исковото производство.

        

           По изложените съображения съдът

 

                                               Р        Е       Ш        И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.п." ЕООД със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя инж. Д.***ЕИК  ***против „Е.т. " ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  ***представлявано от управителя ***иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че „Е.т. " ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  ***представлявано от управителя ***ЕИК ***иск дължи на кредитора „И.п." ЕООД със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя инж. Д.***ЕИК  ***сумата 2 160 лв. – главница представляваща платен на отпаднало основание аванс по договор от 12.12.2016 г, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.4524/18г. по описа на ПлРС КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

         ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № ***с която  „Е.Т. ЕООД“, с ЕИК ***, с адрес: *** ***, законен представител ***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на кредитора И.П. ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ******– управител, чрез ***за сумите - сумата 300 лв. – неустойка по чл. 10 от Договор от 12.12.2016 г., сума 600 лв. – неустойка по чл. 11 от Договор от 12.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на молбата - 22.06.2018г., за които суми производството е прекратено поради отказ от иск.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК „Е.т. " ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  ***представлявано от управителя ***ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ на „И.п." ЕООД със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя инж. Д.***ЕИК  ***сумата  61.20 лв за държавна такса и 437,20 лв  представляваща деловодни разноски направени в  исковото производство.

         ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК „Е.т. " ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,  ***представлявано от управителя ***ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ на „И.п." ЕООД със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя инж. Д.***ЕИК  ***сумата 300 лв за адвокатско възнаграждение  и 61,20 лв представляваща направени разноски в  заповедното производство.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

                                                 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: