Решение по дело №818/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 214
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20223130100818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Провадия, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д..
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Е. Р. К. с ЕГН **********, с адрес с ***** срещу Л. Х. И. с ЕГН
**********, с адрес *******
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи като от брака си имат дете Е. И.. В
началото на м.юни 2022г. страните заживели отново в жилището на родителите на
ответника в с.*****.
Проблемите по между им започнали още от началото на съжителството. Ответникът
държал молителката да засвидетелства непрестанно любовта си спрямо него. Той започнал
да проявява непровокирана невербална агресия спрямо молителката, започнал да я унижава,
искал да намали самочувствието й.
Ответникът се опитал да създаде нездравословна връзка с дъщеря си. Позволявал й да
рисува по стените. След като детето започнала да рисува по мебелите и телевизора
молителката й направила забележка, ответника заставал на страната на детето, успокоявал
го без да има нужда, купувал му нездравословни храни и напитки.
През м.06 2022г. Е. се разболяла от възпаление на пикочните пътища и бронхит
последователно. На 02.07.2022г. била изписа от болницата с предписано антибиотично
лечение, което трябвало да се спазва стриктно.
На 22.07.2022г. Е. трябвало да приеме антибиотик в 21:30 часа, да бъде приготвена за
1
сън и да си легне. Въпреки това ответника я извел навън, след няколко покани със спокоен
тон от страна на молителката да се приберат той не се прибрал. Молителката излязла на
улицата и прибрала дъщеря си.
Първо в къщата влязъл бащата на ответника, който й казал, че след като живее в тази
къща ще спазва техните правила. След това влязъл и ответника и започнал да обижда
молителката. Обвинил я, че го засрамва пред съседите. Питал я дали иска да я начупи, казал
й да се маха и че е курва, че я взел само за да свикне детето с дома. През това време той
блъскал по масата и викал. Стиснал я по дясната страна на лицето, разтърсил за дясното
рамо. Молителката много се разстроила на отношението и поведението на ответника и се
обадила на родителите си, за да дойдат и да я приберат. След като дошли майка й, баща й и
брат й между тях и ответника и родителите му възникнало конфликт. Ответникът се обърнал
към семейството на молителката с думите „Прибирайте си курвата“.
Същия ден молителката напуснала жилището на ответника в с.***** и се върнала в
дома на родителите си в с.*****.
Ответникът бил некритичен към поведението си и смятал, че то е напълно оправдано.
Иска се вземане спрямо ответника на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.5 ЗЗДН.
Ответникът не изразява писмено становище.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и
чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба и моли за налагане на
мерки за защита.
Ответникът се явява лично и чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне
на молбата, поради липса на осъществен акт на домашно насилие.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност,
като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в отношенията по
чл.3, т.1 от ЗЗДН – бивши съпрузи.
Разгледана по същество молбата е основателна.
От декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Е. К. се
установява, че на 22.07.2022г. ответникът й отправил заплахи „Искаш ли сега да те начупя
тука?“, обидил я с думите, че е курва и да се маха, че щял да я изгони, когато детето
пораснело, че я е взел само докато детето свикнело, стиснал й лицето докато се разкривило,
разтърсил й тялото.
От решение № 135/13.06.2022г. по гр.д.1091/2021г. на РС Провадия се установява, че
2
страните са били съпрузи и са се развели по взаимно съгласие като съдът е одобрил,
сключеното между тях споразумение по чл.50 СК. Родителските права по отношение на
общото дете на страните Е. И., с ЕГН ********** са предоставени за упражняване на
майката Е. Р. И., с ЕГН ********** и е определено местоживеенето му при нея. Определен е
режим на лични отношения на бащата Л. Х. И., с ЕГН ********** и детето Е. И., с ЕГН
**********.
От показанията на св.К. и св.Р., които съдът кредитира като обективни и еднопосочни
се установява, че страните са имали сключен граждански брак, но са се развели. Те са се
събрали да живеят заедно на 06.07.2022г., след като ответника е поискал да опитат отново да
живеят заедно заради детето. Страните са заживели в дома на родителите на ответника в
с.***** заедно с тях. Още след рождения ден на детето отношенията между страните се
влошили.
На 22.07.2022г. молителката се обадила на брат си св.К., плачейки и му казала, че
ответника я е хванал за лицето, заплашил я, че ще й избие зъбите и помолила да дойдат, за да
я приберат в дома си. Св.К., заедно с баща и майка си св.Р. отишли в дома на ответника. Там
били посрещнати враждебно от ответника и баща му, налетели им на бой. Ответника викал
„Елате и си приберете курвата“, крещял, че я е прибрал само заради детето, докато свикне с
него. Молителката била зачервена от двете страни на лицето. Ответникът заплашвал
молителката, че щял да я начупи или че ще я удари. Искал да я удари пред родителите й. На
всичко това присъствало и детето на страните. Молителката си приготвила багажа и заедно
с детето тръгнала с родителите и брат си. Тя разказала, че детето й имало режим на хранене
и приемало антибиотик в определен час, след като я изписали от болницата. Ответникът
излязъл с детето Е. въпреки, че молителката му казала, че трябва да се нахрани, за да му даде
антибиотика. Молителката казала два пъти на ответника да прибере детето и след като той
не го направил тя излязла, взела детето и започнали да се карат. Ответникът и баща му
казали, че молителката следвало да се съобразява с порядките в техния дом, тъй като живее
с тях. Имало е спорове и преди това относно режима на детето, начина му на хранене. След
случилото се молителката била разстроена и депресирана, детето било уплашено.
Ответникът не се извинил след случилото се. Страните се виждали по повод
осъществяването на режима на личен контакт между ответника и детето. Комуникацията по
между им била само в тази връзка. При осъществяване на тези срещи не е имало агресивно
поведение от страна на ответника спрямо молителката, но той бил непредсказуем и тя се
чувства некомфортно в негово присъствие.
Това агресивно поведение на ответника спрямо молителката било трето подред. За
първи път след като се оженили и били в Лидъл и молителката била бременна ответникът й
викал и я заплашил, че ще я убие. След като страните заживели заедно в Германия и се
родило детето, св.Р. присъствала на караници между страните, по време на които ответника
викал на молителката, хвърлял телефона си.
От показанията на св.Х., майка на ответника, които съдът кредитира като
еднопосочни се установява, че надвечер на 22.07.2022г. след като вечеряла излязла навън,
3
внучето й още се хранело, малко след това то излязло с баща си. Тя си помислила, че детето
е яло и го взело да се поразходи. Малко след това молителката излязла от къщата и
започнала да вика, че детето не било яло, нямало ли да се храни. По това време навън бил и
бащата на ответника и съседи. Молителката грабнала детето от ръцете на св.Х. и тръгнала
да се прибира. Казала на св.Х. и бащата на ответника, че те са й никакви, тъй като тя имала
развод. Бащата на ответника се ядосал и питал молителката дали има нужда да вика, след
това казал на ответника да вземе мерки и да каже на жена си да не му вика пред хората.
Ответникът казал това на молителката, казал й да престане да вика. Тя се обадила по
телефона на нейните роднини да дойдат да я приберат като обиждала ответника, св.Х. и
баща му. След като родителите и брата на молителката дошли, влезли с обувките и
започнали да се карат с ответника и баща му. Св.Х. не видяла ответника да блъска и хваща
молителката, имало е период, през който те били сами в стаята. Тя не видяла и следи по
тялото й. Молителката си стегнала багажа и заминала. Ответника съжалявал за случилото се
само заради детето, тъй като и заради него се събрал отново с молителката.
Молителката и детето посещавали ответника, за осъществяване на режима му на
личен контакт с детето по време, на който страните не се карали и разговаряли само за
детето.
Преди случилото се на 22.07.2022г. детето било в болница, като след изписването му
имал предписан антибиотик.
От обясненията на молителката се установява, че вечерта на 22.07.2022г. тя искала да
нахрани детето за вечеря, тъй като след това трябвало да му даде антибиотик в определен
час. Започнала да го храни, но детето видяло, че баба му св.Х. излязла на двора и викала на
кучетата и казала, че иска да излезе с нея. Молителката казала на дъщеря си, че първо трябва
да се нахрани, а после ще излезе, ответника казал, че ще я изведе за малко, за да не плаче и я
извел. След известно време детето не се върнало, молителката излязла и видяла, че дъщеря й
е на улицата с родителите на ответника, казала, че трябва да яде и я дръпнала със себе си
към къщата. Бащата на ответника се ядосал, защото това се случило пред очите на съседите
и се скарал на молителката. Тя казала на родителите на ответника, че не са й никакви. В
този момент дошъл ответника и започнал да се кара на молителката за държанието й.
Почнал да й крещи, да я гони от дома си, казал й да си събира багажа, стиснал я за лицето.
Молителката се обадила на брат си, за да я прибере, той дошъл заедно с баща си и майка си.
Започнал скандал между семейството на ответника и това на молителката. Молителката си
оправила багажа и заедно с детето си и роднините си напуснала дома на ответника.
От обясненията на ответника се установява, че на 22.07.2022г. молителката започнала
да храни детето за вечеря. То искало да излезе на двора и за да не се разплаче ответника го
извел. Малко след това ищцата излязла на двора и започнала да вика на родителите на
ответника, че са й взели детето, че то трябвало да се нахрани, че те не й били никакви.
Ответникът се ядосал и след като влезли в къщата казал на молителката след като мисли
така да си приготвя багажа. Молителката се обадила по телефона на роднините си да дойдат
да я приберат. По време на разговора тя обиждала ответника и семейството му и той я
4
стиснал за устата. След като дошло семейството на молителката започнали да се карат с
ответника и неговото семейство. Ответникът им казал да си прибират курвата. Ответникът
не знаел кога молителката дава лекарства на детето. Той съжалява единствено, че прибрал
молителката.
От правна страна съда намира следното:
Предявена е молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 от ЗЗДН с искане
за издаване на заповед за защита срещу ответника за осъщественото спрямо молителката
домашно насилие, с мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.5 от ЗЗДН, като се задължи ответника да се
въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да бъде задължен ответника да
посещава специализирани програми за извършители на домашно насилие.
В тежест на молителката е да докаже твърденията си изложени в молбата, че с
ответникът са бивши съпрузи, агресивните прояви спрямо нея, извършеното домашно
насилие от него спрямо нея на 22.07.2022г..
Ответникът няма факти, които да са в нейна доказателствена тежест поради липса на
твърдения по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От събраните по делото доказателства коментирани по-горе – се установи, че
молителката и ответника са бивши съпрузи като бракът по между им е прекратен с развод с
решение № 135/13.06.2022г. по гр.д. 1091/2021г.. Установи се, че страните отново са
заживели съвместно в началото на м.07.2022г., в дома на ответника заедно с неговите
родители. Отношенията между страните още от началото на повторното им събиране са
конфликтни. Доказа се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на
22.07.2022г. ответникът е упражнил над молителката домашно насилие. Доказа се, че
молителката е искала да нахрани дъщеря си за вечеря, за да й даде антибиотика в
определения затова час. Ответникът е извел детето навън при майка си като се забавил с
прибирането. Молителката е излязла и след като повишила тон на родителите на ответника
по повод, че то не е вечеряло и им е казала, че те не са й никакви, тъй като имала развод се
прибрала с него. Ответникът афектиран от това се прибрал в дома си, казал на молителката
да си събира багажа и да си тръгва и че я е прибрал само заради детето, заплашил я, че ще й
избие зъбите. Молителката се обадила на брат си, да дойде да я прибере като обиждала
ответника и семейството. Ядосан от това ответникът я хванал за устата и я стиснал. След
като родителите и брата на молителката отишли в дома на ответника, за да я приберат той
им казал да си прибират курвата и я заплашвал, че ще я начупи. След случилото се
молителката не се чувства спокойна в присъствието на ответника, въпреки че те
5
продължават да контактуват по повод режима му на лични отношения с общото им дете.
Поведението на ответника на 22.07.2022г., изразяващо се в стискане за устата на
молителката, в обиждането й, че е курва, в заплахите, че ще й избие зъбите и ще я начупи, в
унизителното му отношение му към нея, че я е прибрал само заради детето съдът определя
като акт на физическо и психическо насилие над нея. Ответникът е имал и предишни прояви
на насилие над молителката видно от показанията на св.К. и св.Р., той е избухлив и
непредсказуем. Молителката присъства по време на режима на личен контакт между
ответника и детето им и не се чувства спокойна. Ответникът не осъзнава стореното от него,
не го определя като негативна своя постъпка, а напротив като напълно оправдана. Поради
това съдът намира, че подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да
се въздържа от осъществяване на домашно насилие спрямо молителката и да се задължи да
посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие организирана от
фондация SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677. Съдът
намира, че по този начин ответникът ще бъде подпомогнат да промени своето отношение
към молителката, да осъзнае и оцени поведението си. По този начин и за общото дете на
страните ще бъде осигурена по-спокойна среда, което е необходимо за правилното му
развитие.
Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и
е винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответницата следва да бъде наложена и
такава санкция. Съдът предвид липсата на данни за доходите на ответника преценя, че
подходящия размер на глобата е приблизително до нейния минимален размер от 300 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид изхода на делото, в тежест на
ответницата по молбата следва да се възложи задължението за заплащане на дължимата
държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката е претендирала разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на
400 лева, които следва да й се заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1, т.5 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Е. Р. К. с ЕГН **********, с адрес с ***** от
осъщественото спрямо нея домашно насилие от Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес
*******като:
ЗАДЪЛЖАВА Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес *******да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Е. Р. К. с ЕГН **********, с адрес с *****.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие Л. Х.
И. с ЕГН **********, с адрес *******да посещава специализирана програма за извършители
на домашно насилие организирана от фондация SOS семейства в риск в гр.Варна,
6
ул.“Синчец“ №21, тел.052/609-677.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Л. Х. И. с ЕГН **********, с
адрес *******в размер на 300 лв., платима по сметката на ПРС в двуседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес *******да заплати по сметка на
Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса по делото,
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес *******да заплати на Е. Р. К. с ЕГН
**********, с адрес с ***** разноски по делото в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Л. Х. И. с ЕГН **********, с адрес ******* че при неизпълнение на
заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя
и уведомява органите на прокуратурата.

Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните,
като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ Провадия и
фондация SOS семейства в риск в гр.Варна, ул.“Синчец“ №21.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7