№ 1899
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330205917 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-
006560/12.07.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на Г. Н. С. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104А от ЗДВП,
както и административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/лева за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.181, т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят С., чрез адв.Р.И. оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2021г. около 15.05 часа в гр.Пловдив на ул.Коматевски шосе
1
20, посока юг жалбоподателя С., управлявал лек автомобил Рено Еспейс с
рег. номер **.При управление на автомобила С. използвала мобилния си
телефон.Това действие на жалбоподателя било възприето от св.С.П., който
спрял за проверка автомобила управляван от С..Направил справка и
установил, че собственик на автомобила е водача С. и същия не е минал
технически преглед.П. преценил, че с действията си С. извършва нарушения
по ЗДВП , а именно по чл.104А от ЗДВП и чл.147, ал.1 от ЗДВП и на място
съставил на С. АУАН серия GA с номер 421751 от 20.06.2021г.Акта бил на
място предявен на С., който го подписал без да са вписани възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу акта не били депозирани
възражения и въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан полицейският служител
С.П., който потвърждава описаното в съставения от него АУАН.От
показанията на същия ясно се потвърди времето-20.06.2021г. и мястото на
нарушенията бул.Коматевско шосе в гр.Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
необорени от страната.Фактическата обстановка се подкрепя и от
разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел, които съдът кредитира.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото
фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на
извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
2
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в
съответствие с материалния закон.
Досежно нарушението по чл.104а от ЗДВП в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните
правила.Спазени са сроковоте по чл.34, ал.1 от ЗАНН, при описанието на това
нарушение АУАН и НП са изготвени съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е
извършила виновно административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
Доказа се по делото, че от обективна страна на описаните в НП време и място
жалбоподателя е използвал мобилен телефон по време на управление на
превозното средство. Следователно той е имал правното качество "водач" по
смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е
годен субект на административното нарушение, за което е наказан. Така в
обективната действителност са се осъществили всички факти от хипотезата
на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало
задължението да съобразява поведението си с разписаното правило за
поведение. Доказа се по делото, че по време на управлението на МПС
жалбоподателя е използвал мобилен телефон, като не е използвала
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете,
установено от показанията на актосъставителя. Именно с това поведение на
жалбоподателя от обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Нарушението е формално и е било
довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателя е
формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е,
че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за
управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по платното за
движение, съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон,
но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
3
ръцете.
В тази връзка за пълнота съда следва да отбележи, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП е използване на мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Използването
като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие,
но може да приеме различни проявни форми на поведение от страна на
водача.Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава
опасност от разсейване на водача и отвличане на вниманието му от
задължението да наблюдава пътната обстановка, то съдът намира, че е налице
съставомерно използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в
опасност от увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното
осъществяване на транспортната дейност. Следователно нарушението може
да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на
телефонно повикване или разговор, особено като се имат впредвид
възможностите на съвременните телефони за сърфиране в интернет,
разглеждане на съобщения със снимки изпратени по вайбър и др. Деянието би
било съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други
приложения на мобилния телефон, включително използване на картата за
навигация.Няма пречка един водач да използва тази карта за улеснение, но
той следва да преустанови движение, да прегледа телефона и мястото на
което са намира и да продължи движение след като се ориентира в
местонахождението си.При тези факти съдът намира за доказано
извършването от обективна и субективна страна на административното
нарушение по чл. 104а от ЗДвП от жалбоподателя.Санкцията по чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДВП е в твърд размер определен в закона от 50лв. и не подлежи на
корекция.
Що се касае за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДВП, за което на
жалбоподателя е наложена глоба от 50 лв. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП
съдът намира следното.Съгласно разпоредбата на чл. 181, т.1 от
ЗДвП собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед се
наказва се с глоба от 50 лв. В настоящия случай не става ясно в какъв срок
водачът е следвало да представи превозното средство на годишен технически
преглед. Подобни констатации липсват както в съставения акт, така и в
4
издаденото наказателно постановление, а доказателства в тази насока не са
ангажирани от страна на наказващия орган. Ето защо в тази част
наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като са налице
нарушения при съставяне на АУАН и НП изразяващи се в липса на описание
на извършеното нарушение.С това са нарушени чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и наказателното постановление в тази част се явява
незаконосъобразно.
С оглед горното според съда наказателното постановление е правилно
и законосъобразно в едната част досежно нарушението по чл.104а от ЗДВП и
незакосъобразно в другата досежно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДВП.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. според съда на жалбоподателя се следват направените в хода
на производството разноски за защитник.В случая видно от представеното
адвокатско пълномощно са заплатени 300лв. за възнаграждение на
защитника.Има направено възражение за прекомерност, в случай, че се
надхвърля минимума в наредбата.На първо място според съда в случая
размера на възнаграждението следва да се определи в съотвестствие с чл.18,
ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съгласно който за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв.В случая процесуално
представителство извън написване на жалбата не е извършено тъй като
защитника на се яви в открито съдебно заседание, нито изрази писмено
становище по същество, извън жалбата срещу наказателното
постановление.Общия правен интерес в случая е 100лева тъй като такъв е
сборът от двете санкции наложени на жалбоподателя.Ето защо половината от
този размер в случая се явява 50лв. и според наредбата под него не може и да
се пада.Тъй като делото е с елементарна фактическа и правна сложност,
продължи в едно съдебно заседание с продължителност около 10 минути, с
разпит на един свидетел, правния интерес е само 100лева то при отмяна на
цялото НП се следва възнаграждение от 50 лв. на минимума в наредбата и
съобразено със размера на санкцията от 100лева.Тъй като наказателното
постановление се отменя само в едната част и потвърждава в другата и
5
потвърдената санкция е 50лв. и отменената също 50лв. то и възнагеждението
се следва на половина от неговия минимален размер съгласно наредбата от
50лева.Предвид това на жалбодателя следва да присъдят разноски в размер на
25лв. направени за адвокатско възнаграждение.
Предвид това и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-
006560/12.07.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, в частта с която на Г. Н. С. с ЕГН ********** от
гр.Пловдив е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
50/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на
чл.104А от ЗДВП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-006560/12.07.2021г.,
издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, в
частта с която на Г. Н. С. с ЕГН ********** от гр.Пловдив е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/лева за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДВП на основание чл.181, т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Г. Н. С. с ЕГН
********** от гр.Пловдив сумата от 25 /двадесет и пет/ лева за направените
по делото разноски за защитник.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6