Р Е Ш
Е Н И Е
№ 773
гр. Перник, 20.05.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8888
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано
по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.К.К. с искане да бъде
признато за установено по отношение на
ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 714.10
лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди за апартамент № 82, находящ се в ******* за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва
за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 19.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 68.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5224/19.10.2018 г. по ч.гр. д. № 7213/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл.
414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.
Ищецът поддържа, че страните по спора са
обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за
продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на В.К.К. на посочената в
исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си да заплаща цената на доставена от ищцовото дружество топлинна
енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба
се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което М, М.Д. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи,
че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца
фактически твърдения,
както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При
условията на евентуалност е направено възражение, че процесните вземания са
погасени по давност.
В открито съдебно заседание на 14.03.2019г., след изслушване на становището
на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило
до процесния имот топлинна енергия на стойност 741.10 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., върху която сума е начислена законна лихва за
забава в размер на 68.09 лева за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които вземания е представено
извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения
иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В доказателствена тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в
изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна
енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество,
както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на
топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1
от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в
местния ежедневник вестник „Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 5 и 6 от
делото), както и в един централен ежедневник ( вестник
„Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.),
обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани
в Районен съд – гр. Перник дела с идентичен на настоящото предмет.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
По делото е представен договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 43, том XIII, нот. дело № 3375/1997 г. по описа
на нотариус Н. З., с район на действие Районен съд – гр. Перник, видно от който
трети за спора лица – К. К. М. и Л. Л. М. са прехвърлили на ответника притежаваното от
тях в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху
процесния топлоснабден имот, като дарителите са запазили правото си на ползване
върху вещта. Видно от препис – извлечение от акт за смърт прехвърлителят Л. Л.
М. е починала на 24.01.2014 г.
Тълкувайки волята на страните по
представения договор за дарение на недвижим имот съгласно чл. 20 ЗЗД и доколкото в съглашението е посочено,
че правото на ползване представлява тежест по отношение на целия апартамент и
договорът е сключен при наличието на такава тежест в полза и на двамата
дарители, то следва, че всеки един от дарителите има право на ползване върху
целия апартамент самостоятелно и независимо един от друг, а не върху равни
идеални части от имота, с произтичащите от това последици, касаещи правата на
ползвателя, вкл. и това, че прекратяването правото на единия, не води до същото
и за другия. Самостоятелният и независим характер на правото на ползване в
полза на всеки един от дарителите по отношение на всички трети лица, вкл. и на
собственика на имота, предопределя аналогичен извод и относно задълженията за
разноските, свързани с ползването на имота – чл. 57, ал. 1 ЗС. Следователно
ответникът, макар и собственик на процесния имот, но обременен с вещно право на
ползване в полза на трето лице, не е потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а такъв е лице, различно от ответника, като за качеството
потребител е без значение на чие име се води съответната партида. След като
ответникът не е потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, то между страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото
в исковата молба основание. Това изключва пасивната материална легитимация на
ответника по вземанията, предмет на установителния иск за посочения период и
размер, поради което искът за главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При
недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК
иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от
ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната в размер на 300 лева за предоставена правна помощ в
хода на заповедното производство и сумата в размер на 300 лева адвокатски
хонорар за предоставената правна помощ в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
по реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.К.К., ЕГН **********,*** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 714.10 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за апартамент № 82, находящ се в ****** за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва
за
забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 19.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в
размер на 68.09 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 5224/19.10.2018 г. по ч.гр. д. № 7213/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.К.К., ЕГН **********,*** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.К.К., ЕГН **********,*** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 7213/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:20.05.2019г.
Съдебен деловодител: