Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /02.01.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На тринадесети декември 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 74 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Постъпила е
искова молба по чл.432, ал.1 от КЗ от адв. М.Г.И.-
САК, ЕГН**********, процесуален представител на В.М.О. ЕГН:********** *** и на А.Х.Х., ЕГН:********** ***, и двете със съдебен адрес:*** против ЗД “Бул Инс“-АД-
гр.София, ЕИК:********* за присъждане на застрахователно обезщетение в размер
на 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. за претърпените от В.М.О. и 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв. за претърпените от А.Х.Х. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания, в резултат на
ПТП, настъпило на 20.02.2019г. около 10,20 часа в гр.Попово с лек автомобил
марка „Шевролет Епика“, предизвикано от водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното търговско дружество, както и сумата в размер на 6893.19
лв., претърпени имуществени вреди от първата и 434.80 лв. от втората. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва
от деня на
подаване на претенцията пред застрахователя /15.05.2019г./ до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото. Тъй като процесуалното представителство е
договорено при условията на чл.38, ал.1, т2. от ЗА, молят съда да определи
адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
По реда и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗД “Бул Инс“- АД- гр.София, ЕИК: *********,
със седалище
и с адрес на управление:***, No87, представлявано от С.
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов заедно, чрез процесуалния му
представител адвокат С.З.С., от
Адвокатска колегия- гр.Варна, Съдебен адрес:***,
an. 2 със становище
по редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на
предявените искове, ведно с процесуални искания. Претендират разноски.
В срока и по
реда на чл.372, ал.2 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание за ищците се явява адв. М.Г.И.- САК.
Поддържа исковата молба. Претендира разноски при условията на чл.38, ал.1, т.2
от ЗА.
За ответника се
явява адв.С.З.С., от Адвокатска колегия-
гр.Варна. Поддържа отговора на
исковата молба. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК в размер на
3 599.81 лв., ведно с платежно нареждане за изплащането им.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Претенцията за
обезщетение е обоснована с обстоятелствата, че на 20.02.2019г. около 10,20 часа
в гр.Попово А.Ю.А.от гр.Опака при управление на л.а. „Шевролет Епика“ с рег.№
Т9663ТН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско
дружество, за което е съставена застрахователна полица №BG/02/l 18002546516 със
срок на действие от 26.08.2018г. до 25.08.2019г. на ответното дружество ЗД „БУЛ
ИНС“- АД, изгубва внезапно управлението на автомобила, излиза от пътя и се
блъска в крайпътно дърво, вследствие на което ищцата В.М.О. получава изкълчване
на лява тазобедрена става със счупване на ацетабулума,
а в последствие й е поставена изкуствена тазобедрена става. От удара ищцата А.
Хюсеинова Х. губи съзнание, получава мозъчно сътресение и множество счупвания
на ребра закрито. В резултат на това ищците са претърпели, продължават и до момента да търпят значителни
болки и страдания, които първата от тях оценява на 60 000 лв., а втората
на 15 000 лв. Ищците претендират и имуществени вреди- сумата 6893.19 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди /разходи за оперативно лечение,
медикаменти, прегледи и болничен престой/ от първата и 434.80 лв./ разходи за
болнично лечение и престой/ от втората.
Възраженията на
застрахователя по съществото на иска са за липса на предпоставките за
ангажиране на имуществената му отговор-ност, тъй като
произшествието е настъпило по изключителна вина на ищците, които виновно са
нарушили разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
нарушение на регламентираното в ЗДвП задължение да пътуват с поставен предпазен
колан, което именно е довело до настъпване на описаните в медицинските
свидетелства увреждания. При условията на евентуалност- за прекомерност на претендираните обезщетения и с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците,
поради което обезщетението следва да се определи при условията на чл.51, ал.2
от ЗЗД.
Безспорно е установено по делото, че с влязло
в законна сила споразумение по НОХД №94/2019г. на Районен съд- гр.Попово, А.Ю.А.е
признат за виновен за причиняването на процесното ПТП
на 20.02.2019г. поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, с което по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице-средна телесна
повреда на А. Хюсеинова Х. ***, изразяващ се в счупване на II, IV и V ребра,
довело до трайно затрудняване движението на снагата, и на В.М.О.- средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на тазобедрената ямка с луксация на лявата тазобедрена става, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник- престъпление по чл. 343, ал.3,
б“а“, предл.2, във вр.с чл.343, ал.1 б.„б“, предл.2,
вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.20, ал.1 от ЗДвП, като
му е наложено наказание- четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НK, както и наличието на валидна застрахователна полица
№BG/02/l 18002546516 със срок на действие от 26.08.2018г. до 25.08.2019г от
ответното дружество- ЗД „БУЛ ИНС“- АД.
В резултат на произшествието ищцата В.О. /на 79г./,
видно от заключението на в.л. Д-р Г., след произшествието- ПТП на 20.02.2019г е
постъпила за лечение в „МБАЛ- Търговище“-
АД в ортопедо-
травматологично отделение. Първоначално е установена луксация
на лява тазобедрена става- разместване на тазобедрената става. При тази луксация е
невъзможно стъпването и ходенето, като опорната функция също е нарушена. На
ищцата е предприето на 07.03.2019г. оперативно лечение – открито наместване
на луксираната
става, като по време на операцията е
установено, че има отчупване на ръба на
тазобедрената ямка, която се намира на таза- горният
ръб е отчупен при разместването на ставата. Поставили са й имплант- метална
плака с винтове, но операцията, поради
възрастта й най-вече, е била неуспешна,
защото, когато правят операция в гр.Варна установяват, че има
стопяване на главичката на тазобедрената
става. Това е остеопороза и затова във Варна на 14.06.19г.
й правят втора операция- тотална
смяна на лявата тазобедрена става. Вещото лице уточнява, че при жена на 79г.-80г. несъмнено има остеопоротични
промени, остеопороза- това е разреждане на костта , която води до по-лесни травматични увреждания на костите. На въпроса
„Защо е била несполучлива операцията?“ вещото лице отговаря, че това се дължи
на наличното там кръвоснабдяване
на главичката и на ставната ямка, което най-вероятно
е било нарушено, което може да се възстанови
и когато лекарите видят, че не става с плака сменят ставата. Касае се за трайно затруднение
движението на левия долен крайник, като
от датата на втората операция- смяната на тазобедрената става трябва да минат
най-малко 9-12 месеца за да започне да се придвижва, макар и с помощно средство-
бастун, но с оглед на нейната възраст
вещото лице е песимист, по отношение на прохождането й.
Ищцата А.Х. /на 56 год./, след претърпяното ПТП
на 20.02.2019г. е приета по спешност за изследване и
лечение в хирургично отделение на „МБАЛ-
Търговище“- АД. При приемането й е била в съзнание. Съобщава за загуба на съзнанието
при произшествието. Обективна находка- наличие на разкъсно-
контузна рана в челната област на главата и при рентгеновото изследване на гръдния
кош се е установило
счупване на II, IV и V ребра в ляво.
При компютърно томографското изследване
на главния мозък е установен мозъчен оток. Няма данни за счупване на
черепната кост. Това увреждане
представлява разстройство на
здравето временно опасно за живота. Счупването на II, IV и V ребра причинява затрудняване движението на
снагата за около три месеца. Приложено е
медикаментозно лечение при нея против отока на главния мозък и болкоуспокояващи. Първите няколко дни 10-15 пострадалата е чувствала много силни
болки, имала е и силно главоболие, затруднено дишане, които постепенно отзвучават, като през тези
дни пострадалата се е нуждаела от чужда помощ. Тя се е възстановила от тези
увреждания, но за в бъдеще могат да останат симптоми от страна на централна
нервна система, като упорито главоболие, световъртеж, безсъние, емоционална лабилност. От страна на счупените
ребра може да останат болки в
областта на лява гръдна половина при тежък физически труд, при по-студено и влажно време. Срокът не може да определи, както за мозъчното увреждане, така и за
уврежданията на гръдния кош, защото то е строго
индивидуално, но могат да продължат и
едните и другите около 8-12 месеца.
Претърпели са, както
от едната, така и от другата ищца много силни болки и страдания.
Счупването на кост е съпроводено с много
силни болки.
Вещото лице е проверил фактурите и медикаментите.
Всичко, което е изписано, е за лечение
от получените травми. Правилно са изписани, правилно е проведено
лечението.
Разпитаният по делото свидетел Ю.М.- съпруг на А.Х. и зет на В.О. даде
показания за състоянието на ищците преди и след уврежданията. Били са жизнени.
След произшествието тъща му е изпитвала много силни болки. Сега само седяла на
леглото и най-много отивала до тоалетната. Много рядко излизала навън. Съпругата му не можела да се обслужва, той се грижел за нея. След ПТП-то не
можела да се обслужва сама месец, месец и половина, имала болки в ребрата. Сега била добре,
само психически не била добре. Имала страхова
невроза вече. Не го оставяла на спокойствие да шофира, както трябва.
С оглед така установените факти в процеса, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1 т.1 от КЗ- претърпени неимуществени и
имуществени вреди и по чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, във вр.
с чл.429, ал.2, т.2 КЗ- за лихви.
Съгласно разпоредбите на чл.383, ал.1 от НПК и чл.300
от ГПК, одобреното от наказателния съд споразумение по н.о.х.д. №94/2018г. на
Поповския районен съд е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, обуславящо, както гражданската отговорност на прекия причи-нител, така и на застрахователя по застрахователна
полица №BG/02/l 18002546516 със срок на действие от 26.08.2018г. до
25.08.2019г., поради което предявените искове са доказани по основание.
По отношение на размера на претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
За ищцата В.О.- съдът вземайки предвид
вида на травматичното
увреждане /счупване на тазобедрената ямка
с луксация на лявата тазобедрена става, довело до
трайно затрудняване на левия долен крайник/; причинените й непосилни болки;
претърпените две оперативни интервенции, довели
до тотална смяна на лява тазобедрена
става; затруднения най-малко 9-12 месеца, за да започне да се придвижва,
макар и с помощно средство – бастун, като с оглед на нейната
възраст, нормалното й прохождане не е сигурно, съобразявайки
се с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ГПК, съдът намира, че
сумата от 60 000,00 /шестдесет хиляди/лв. е справедливо
обезщетение и репарира понесените от нея болки и страдания.
За ищцата А.Х.- съдът вземайки
предвид вида на травматичното увреждане /разкъсно-контузна рана в челната
област на главата и счупване на II, IV и V ребра в ляво/ и неговата тежест, както и болките и страданията, които същото й е причинило; продължителността на периода на възстановяване
на ищцата от получената травма
и отчитайки последиците, които ищцата продължава
да търпи от травматичното увреждане и отражението, което то е дало
върху психиката й, съобразявайки се с принципа за справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 от ГПК, съдът намира,
че сумата от 15 000,00 лв. е справедливо обезщетение и репарира понесените от нея болки и страданя.
Неоснователно е възражението на ответника за
намаляване на определеното обезщетение на ищците по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
с твърдението, че в нарушение на регламентираното в ЗДвП задължение да имат
поставен предпазен колан по време на движение, ищците са нямали такива, което и
е довело до настъпването на описаните в медицинските свидетелства увреждания. Доказателствената тежест за установяване на това
възражение, по силата на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от направилата го в
процеса страна, тъй като е насочено към ограничаване на неговата отговорност и
установяване на размера на действителните вреди. В конкретния случай ответникът
не е ангажирал каквито и да са доказателства за установяване на твърдяното от
него съпричиняване от ищците. Не бяха събрани
доказателства, че процесният лек автомобил е бил
оборудван с работещи предпазни колани на всички седалки, които ищците са били
длъжни да използват, както и че ако бяха с правилно поставени такива, нямаше да
получат травмите, които са получили, поради което съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на ищците и обезщетенията им не
следва да се намаляват на основание чл.52, ал.2 от ЗЗД.
От изложеното е видно и съдът приема, че предявените
искове за неимуществени вреди са основателни и доказани в размер на 60 000
/шестдесет хиляди/лв. за първата, и в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/лв.
за втората ищца, поради което и следва да бъдат уважени в пълният им размер.
Сумите са дължими ведно със законната лихва от деня на
подаване на претенцията пред застрахователя /15.05.2019г./ до окончателното им изплащане. Предявените искове за имуществени вреди следва да бъдат
уважени изцяло в размер на 6893.19 лв.- за
първата ищца, и в размер на 434.80 лв.- за втората ищца. Разноските са били
необходими за здравословното им възстановяване, представени са необходимите и
неоспорени от ответника писмени доказателства.
По искането за разноски- с оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд Търговище държавна
такса в размер на 3 293.12 /три хиляди двеста деветдесет и три и 0.12/лв.,
определена съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, както и 200.00 /двеста/лв., разноски за вещо лице.
Ответникът следва да заплати на адв. М.Г.И.- САК,
ЕГН:**********, процесуален представител на В.М.О., ЕГН:********** *** и на А.Х.Х., ЕГН:********** *** разноски по делото В РАЗМЕР на
3 723 /три хиляди седемстотин двадесет и три/лв. на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т2. от ЗА и Наредба №1
за минималните адвокатски възнаграждения.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“- АД- гр.София, ЕИК:********* със седалище
и с адрес на
управление:***, No87, представлявано от
С. Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов- заедно, ДА ЗАПЛАТИ застрахователно
обезщетение за причинените от
настъпило ПТП на 20.02.2019г. около 10,20 часа в гр.Попово при нарушение правилата за движение
по чл.20, ал., ал.1 от ЗДвП, от водача А.Ю.А.от гр.Опака при управление
на л.а. „Шевролет Епика“ с рег.№ Т9663ТН, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, за което
е съставена застрахователна
полица №BG/02/l 18002546516 със
срок на действие
от 26.08.2018г. до
25.08.2019г.
както следва НА:
- В.М.О. ЕГН:********** *** сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата
6893.19/ шест хиляди осемстотин деветдесет и три 0.19/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.493, ал.1 т.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл.493, ал.1, т.5
от КЗ във вр. с чл.
429, ал.2 т.2 от
КЗ ;
- НА А.Х.Х., ЕГН:********** *** сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и сумата от 434.80/четиристотин тридесет и четири 0.80/ лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.493, ал.1 т.1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл.
493, ал.1,
т.5 от КЗ във вр. с чл.
429, ал.2,
т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“- АД- гр.София, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.Г.И.- САК, ЕГН:**********, процесуален представител на В.М.О., ЕГН:**********
*** и на А.Х.Х., ЕГН:********** *** разноски по
делото В РАЗМЕР на 3 723 /три хиляди
седемстотин двадесет и три/лв. на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.1, т 2. от
ЗА и Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС“- АД- гр.София, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд- Търговище 3 293.12 /три хиляди двеста деветдесет и три
и 0.12/лв., държавна такса, както
и 200.00 /двеста/лв., разноски за заключение на вещото лице,
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване
пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: