№ 548
гр. С.З., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20245530100724 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД, вр. с чл.128, ал.3 СК.
Ищцата П. К. Г. твърди в исковата си молба, че от връзката си с ответника имала
едно малолетно дете - Х. Х.ва Г.а, родена на 13.12.2013 година. Година след раждането на
детето страните се разделили. Оттогава ищцата била единствената, която полагала грижи и
осигурява всичко необходимо за израстването на детето им. С Решение № 820/29.09.2023г.
по гр.д. № 2754/2023г. на PC С.З., влязло в сила на 14.10.2023 г., ответникът бил осъден да
заплаща на детето Х. Х.ва Г.а, чрез ищцата като нейна майка и законен представител,
ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. месечно, считано от 29.06.2022г. до настъпване на
законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. За целия период от време на
тяхната раздяла – от края на 2014 г. до 29.06.2022г ., предхождащ подаването на исковата
молба по чл.143, ал.2 и във вр. с чл.149 от СК (повече от 7 години), ответникът поставял
своите желания и потребности на първо място. Никога не издържал детето си, не го
подкрепял, не полагал грижи, не проявявал интерес от нуждите на детето си. От края на
2014г. ищцата полагала основните грижи за дъщеря им. Имало често моменти, когато
вземала назаем пари от родителите си и сестра си, защото нямала такива, до другата заплата,
когато ги връщала. През въпросният период закупувала многократно и стоки на изплащане -
телефон, таблет, телевизор, разсрочвала дължими данъци, застраховка «Гражданска
отговорност» за автомобил, само и само, за да можела да задоволи колкото е възможно
нуждите на дъщеря им. През цялото време ограничавала своите собствени потребности от
дрехи, козметик, фризьор, храна, за да можело детето да получава всичко необходимо, тъй
като ответникът никога не давал доброволно издръжка, която бил длъжен да осигурява по
1
закон през този период на детето. Същият дори и към момента, въпреки решението на съда,
не го правил редовно. Никога не го интересували нуждите и разходите, които били
необходими за едно дете с неговото израстване, нито за облекло, нито за храна, нито за
интереси и курсове които посещавало, нито пък за джобни, които ищцата давала ежедневно
за училище. И успяла да отгледа едно прекрасно дете - през всичките тези години Х. била
пълна отличничка, била награждавана многократно и имала всестранни интереси. Напротив,
ответникът можел и трябвало да участва в издръжката на детето си, като поемел половината
от необходимата месечна сума за дъщеря им Х.. Законът предвиждал, че родителите
дължали издръжка на своите деца, независимо дали били работоспособни и дали можели да
се издържат от имуществото си. В доктрината и съдебната практика било прието, че
размерът на нужната за детето издръжка се разпределял между двамата родители, съобразно
възможностите им, като се вземали предвид и грижите и издръжката в натура от страна на
родителя, който упражнявал родителските права. Размерът на издръжката следвало да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите му, както те биха били задоволени, ако родителите живеели заедно. След като
ищцата заплащала всичко необходимо за тяхното общо дете с ответника и се грижила за
него непрестанно, без никаква парична или морална дори помощ от последния, била
обедняла с половината от сумата, необходима за месечната издръжка за детето Х. в размер
на 10 000 лева за периода 13.02.2019г. - 29.06.2022г. (40 месеца и 16 дни). Ищцата не
търсила издръжка нито за себе си, нито за дъщеря им, а търсила да й се върне от ответника
онова, което тя платила в повече за издръжката на детето им и което бил длъжен по закон да
плати бащата ответник в годините, т.е. претендира се да бъдат върнати от ответника ония
разходи, които ищцата направила за издръжка на детето им вместо него. Съгл. разпоредбата
на чл.59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се обогатил без основание за сметка на другиго, дължал
да му върне онова, с което се обогатил до размера на обедняването, като фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД бил изпълнен и когато обогатяването
на ответника се изразявало в спестяване на разходи за сметка на имуществото на
претърпялото обедняване лице, тъй като обогатяването, което винаги има материално
естество (оценимо е в пари), било налице не само когато се увеличавало имуществото на
едно лице. То било налице и когато се спестявали на обогатения някои необходими разходи,
които той иначе трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществували
изгледи за тяхното връщане, какьвто бил и настоящия случай, при който спестените разходи
от издръжката на детето от страна на ответника причинили обедняването на ищцата, която
ги поела. Върховният съд в тР.та си практика приемал, че когато единият от родителите
издържал децата, той можел да предяви иск против другия родител за заплащане на
припадащата му се част от издръжката на основание чл. 59 ЗЗД. С Решение № 73 от
2.VI.1955 г. на ОСГК на ВС било разяснено, че задължението за даване издръжка между
възходящи и низходящи било законно задължение и щом като едното от съзадължените да
давали издръжка лица платило част, по-голяма от тази, която по закон дължало, то можело
да иска от другите съзадължени да дават издръжка връщането на платеното в повече, тъй
като то било платено фактически за тяхна сметка. На следващо място, с ТР №
2
12/22.03.1971г. на ОСГК на ВС било прието, че лицето давало издръжка вместо задълженото
лице може да води иск по чл. 59 от ЗЗД, независимо от това дали имащият право на
издръжка бил предявил или не иск за такава. С оглед спазване на основания принцип на
справедливостта и недопускане на неоснователно преминаване на блага от една правна
сфера в друга, законодателят в чл.140, ал.З от СК изрично предвидил, че ако издръжката се
дава само от едно от задължените по закон лица, то можело да търси от останалите това,
което те са били длъжни да дават, ведно със законната лихва. С годините ищцата по делото
извън ежедневните средства за храна осигурявала средства за дрехи, за учебници, за
пособия, за предмети за ежедневието, за интернет, за детски лагери и почивки през лятото,
изобщо за всичко, което било необходимо за нейния нормален живот. Ищцата изпълнявала
своите задължения като родител, но успоредно с това изпълнявала и задълженията на
ответника, който също бил длъжен да участва в издръжката на детето, неговото възпитание
и отглеждане, но не правел това. Давайки издръжка не само от свое име, но от име и за
сметка на ответника, ищцата обедняла, а ответникът осъществил спестявания на парични
суми, които бил длъжен по закон да дава в качеството си на родител и съгласно
разпоредбата на чл.143 от СК. Нелогично и невъзможно било да се събира всяка една касова
бележка или фактура за закупуваните неща през годините за детето, но практиката на ВКС
била категорична, че ако при разглеждане на спора не бил установен размерът на
обедняването на ищцата за сметка на обогатяване на ответника, съдът бил длъжен да
приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, т.е. когато искът бил установен в своето
основание, но нямало достатъчно данни за неговия размер, съдът определял размера по своя
преценка или вземал заключението на вещо лице. Ищцата моли съда да осъди ответника Х.
Г. К. да й заплати сумата от 10000 лв., представляваща средствата за издръжка и отглеждане
на детето Х. Х.ва Г.а за периода от 12.02.2019г. - 29.06.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Х. Г. К. е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е изцяло неоснователен. В приложения към исковата
молба акт за раждане на детето Х. Х.ва Г.а като баща бил записан ответникът Х. Г. К..
Ищцата и ответникът нито преди, нито след раждането на детето живели заедно. Ответникът
се съобразил единствено с желанието на ищцата за припознае детето Х.. Ищцата ясно му
заявявала нееднократно, че щяла да отглежда детето си сама, не желаела нищо от него и не
искала да поддържа контакти с ответника, нито той да осъществява такива с детето. Едва
през 2023 г. ищцата предявила иск с правно основание чл. 143 от СК за определяне на
издръжка на малолетното дете, считано от датата на подаване на исковата молба до
навършване на пълнолетие на детето, както и издръжка за минал период - една година назад,
считано от датата на подаване исковата молба. С влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр. дело № 2754/2023 г. по описа на Районен съд С.З. ответникът бил осъден
да заплаща ежемесечна издръжка на Х. Г.а в размер на 300 лева месечно, считано от
29.06.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД, искът по ал. 1 бил субсидиарен - ако обеднелият
3
разполагал с друг иск, с който да се защити, правото по ал. 1 не възниквало. Ищцата не била
търсила от ответника издръжка за детето за периода 12.02.2019 г. - 29.06.2022 г. Не
предявила и иск против него за заплащане на ежемесечна издръжка за детето за посочения
период или за част от него. Макар и формално издръжката да била вземане на самото дете,
малолетните лица не можели лично да изразяват своята воля и валидно да упражняват
правата си. Това правели чрез своите родители, които по закон били и законните им
представители. Още от раждането на детето във всеки един момент ищцата разполагала със
законоустановената възможност да предяви иск за определяне на първоначален размер на
ежемесечна издръжка, която ответникът да заплаща на малолетното дете (вкл. и на добавка
към нея по чл. 143, ал. 4 от СК при наличие на предпоставките за това). Разполагала и с
възможността по чл. 149 от СК издръжката да бъде определена и за период една година
назад. Впоследствие ищцата разполагала и с възможността да предявява и искове по чл. 150
от СК. Същата, въпреки че разполагала с тези искове за определяне на издръжка, съответно
за нейното изменение и то искове против същия ответник, не упражнила правото да предяви
такива, които предвид факта, че детето живеело при нея, щели да бъдат уважени в
съответния размер със съдебен акт, респ. при постигната спогодба с ответника. Ищцата не
сочела в исковата си молба обективни/уважителни причини, поради които не предявила
такива искове. Достатъчна за защитата на правата на лицето, което има право да получава
издръжка била и законовата гаранция, предвидена за събиране на задълженията за издръжка,
а именно: при съдебно признато вземане за издръжка, правоотношението между осъдения да
заплаща издръжка родител и детето било подчинено на общия режим на погасителната
давност, като съгласно чл. 116, б.”в” ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемане на
действия за принудително изпълнение и от този момент започвала да тече нова давност,
чийто срок всякога бил пет години, ако вземането било установено със съдебно решение -
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Законова гаранция била и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК -
възможността за делата за издръжка да не настъпва т.нар. „перемпция“. Ищцата осигурявала
средства за издръжката на детето при наличие на основание за това - като лице (родител),
който дължи издръжка на дете по закон. Този факт, както и непредяването на исковете за
определяне на издръжка, съответно за изменението й, водел до извода, че чрез предявяване
на иска по чл. 59 от ЗДД се целяло да се да се заобиколят законни текстове и да се влияе
върху исковете, които били дадени на ищеца в настоящото производство за постигане на
резултат подобен, дори идентичен на този, за който бил предявен настоящият иск за
неоснователно обогатяване. Искът по чл. 59 от ЗЗД бил основателен, когато не били налице
елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще
липсвала друга възможност за правна защита, а било увеличено без основание имуществото
на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Ищцата сочела, че давала издръжка
не само от свое име, но и от името на ответника. Тя знаела и съзнателно заявявала, че
изпълнявала едновременно със своето и чуждо задължение за издръжка. Следователно било
налице и друго основание (освен задължението й по закон да дава издръжка), на което тя
осигурявала такава, което също било предпоставка за недопустимост на иска по чл. 59 от
ЗЗД. Именно поради това, че тя съзнателно изпълнила задължението на ответника да дава
4
издръжка през процесния период, не събирала и не представяла доказателства за
направените от нея разходи, а не поради това, че събирането на касови бележки и фактури
било нелогично и невъзможно. Напротив, напълно и логично и възможно било, щом
заявявала собствено обедняване, респ. обогатяване на ответника, да установи размера им
именно чрез такива доказателства. Не бил налице и един от елементите на фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД - наличието на общ факт, породил обедняване, респ. обогатяване,
защото давайки издръжка от името на ответника и непредявявайки иск за
определяне/изменение на издръжка, ищцата имала поведение, изключващо този общ факт,
което от своя страна изключвало съществуването на неоснователно обогатяване въобще.
Издръжка за детето Х. вече била определена с цитираното и влязло в сила решение по гр.
дело 2754/2023г. по описа на PC С.З. - за минал период от една година и занапред. Поради
това за ищцата не била налице законова възможност да търси издръжка от ответника за
процесния период. Ответникът моли съда да остави без уважение предявения иск като
недопустим, като моли, в случай че бъде приемет същият за допустим, да бъде оставен без
уважение като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Според Тълкувателно решение №12 от 22.III.1971 година, ОСГК на ВС: „Лицето,
което е давало издръжка вместо задълженото да я дава, има право да води иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД срещу последното лице, независимо от това дали
имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава“. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.140, ал.3, изр. 2 СК, предвиждаща, че ако издръжката е давана от едно от
няколко задължени лица, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да
дават, заедно със законната лихва.
Основните елементи на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл.59 от ЗЗД са следните: обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняване на друго
лице, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на правно основание за
обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск.
В случая претенцията на ищцата обхваща разходите, които ответникът е спестил,
като не е заплащал издръжка на детето си Х. Х.ва Г.а през периода от 12.02.2019 г. до
29.06.2022 г.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане от 17.12.2013 г.,
ответникът е баща на Х. Х.ва Г.а, родена на 13.12.2013 г. в гр.С.З..
С влязло в сила Решение № 820/29.09.2023 г. по гр.д. № 2754/2023 г. по описа на PC -
С.З. Х. Г. К. е бил осъден да заплаща на детето Х. Х.ва Г.а, чрез нейната майка и законна
представителка П. К. Г., ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 29.06.2022 г.
до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане.
От показанията на свидетелката Р.А.Г. се установява, че за детето Х. се грижи
5
нейната майка П. вече 10 години. През това време бащата Х. не е полагал грижи за детето и
не е заплащал издръжка. П. го е търсила по телефона, но той не вдигал. По делото за
издръжка тя получавала по 300 лева от два-три месеца.
Според вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за
задоволяване нуждите на детето Х. Х.ва Г.а за периода 12.02.2019 г. - 29.06.2022 г. /40
месеца и 16 дни/ е била необходима сумата 13957,15 лв. Съдът възприема експертното
заключение като обосновано, незаинтересувано и кореспондиращо с останалите
доказателства по делото.
При тези обстоятелства съдът приема за установено, че през исковия период
12.02.2019 г. - 29.06.2022 г. грижите по отглеждането и възпитанието на детето Х. Х.ва Г.а
са осъществявани изключително от майката П. К. Г.. Същата е осигурявала и всички
средства, необходими за задоволяване нуждите на детето. По делото няма данни бащата Х.
Г. К. да е участвал както в обгрижването на детето, така и в обезпечаването на неговата
издръжка.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице обогатяване на ответника, заразяващо
се в спестените разходи за издръжката на детето Х. Х.ва Г.а, свързано с обедняване на
ищцата, изразяващо се в намаляване на нейния патримониум със средствата, които
ответникът дължи за издръжката на детето си. Задължението за издръжка на непълнолетните
деца от техните родители е установено в чл.143, ал.2 СК и е безусловно.
Разпоредбата на чл.140, ал.3 СК определя начина, по който се разпределя дължимата
издръжка в случаите, когато няколко лица от един и същи ред дължат такава, а именно –
след преценка на техните възможности. Възможностите се определят основно като се вземат
предвид доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице /т.VI от
Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС/.
В случая ищцата е представила Трудов договор № 67/20.01.2017 г., от който е видно,
че същата работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение в размер на 460 лв.
Представени са и допълнителни споразумения за увеличаване на това възнаграждение както
следва: 510 лв. – през 2018 г., 563,36 лв. – през 2019 г., 617,32 лв. – през 2020 г. и 731,30 лв.
– през 2022 г.
Ответникът не е представил в настоящото производство доказателства за доходите
си, но доколкото няма данни същият да е неработоспособен, следва да се приеме, че може да
получава доходи поне в размер минималната работна заплата, установена за страната. В
приложеното гр.д. № 2754/2023г. по описа на PC - С.З. се съдържат писмени доказателства
за притежавано от ответника значително недвижимо имущество, което също може да бъде
източник на доходи. По същото дело са представени доказателства за това, че ответникът
има още две ненавършили пълнолетие деца, на които дължи издръжка. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че двамата родители имат равни възможности да
издържат детето Х. Х.ва Г.а през процесния период.
При определяне на дължимата от всеки родител издръжка следва да се отчетат и
6
полаганите от ищцата усилия при ангажираността й с отглеждането на детето /в този смисъл
т.VI от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС/. В тази насока съдът намира, че
следва да се възприеме съотношение 2/5 от издръжката за майката, която е обгрижвала
детето през спорния период, и 3/5 за бащата, който не е полагал никакви грижи. Такова
съотношение е прието от съда и във влязлото в сила решение по гр.д. № 2754/2023г. по
описа на PC - С.З..
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ответницата 3/5 от
установената от експертното заключение необходима издръжка в размер на 13957,15 лв.,
или сумата 8374,29 лв. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до
размера на 8374,29 лв., представляваща дадена от ищцата издръжка за детето Х. Х.ва Г.а за
периода 12.02.2019 г. - 29.06.2022 г. В останалата част до претендирания размер 10000 лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на
1423,63 лв., представляващи държавна такса възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати
на ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 178,83 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Г. К. от гр...., ..., ЕГН ********** да заплати на П. К. Г. от гр.С.З., ..., ЕГН
********** сумата 8374,29 лева, представляваща дадена от П. К. Г. от гр.С.З., ..., ЕГН
********** издръжка за детето Х. Х.ва Г.а, ЕГН ********** за периода 12.02.2019 г. -
29.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендирания размер 10000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Г. К. от гр...., ..., ЕГН ********** да заплати на П. К. Г. от гр.С.З., ...,
ЕГН ********** сумата 1423,63 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П. К. Г. от гр.С.З., ..., ЕГН ********** да заплати на Х. Г. К. от гр...., ...,
ЕГН ********** сумата 178,83 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
7