№ 8734
гр. София, 15.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я Гражданско дело № 20211110148546
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „*****“ ЕАД, ЕИК: *********, представлявано от
Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****“ №***,
срещу ИВ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******, с искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните
суми: 1 507,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 253,76 лв. за периода от 15.09.2018 г.
до 20.11.2020 г., сумата от 16,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. ведно със законна лихва от
27.11.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,48 лв. за периода от
01.12.2017 г. до 20.11.2020 г. и 52,29 лв. разноски по делото, а именно: 35,63 лв. държавна
такса и 16,67 лв. възнаграждение на юрисконсулт., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 21.12.2020г. по ч. гр. дело № 59591/2020г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 118161, е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк. „****“, бл. 194, вх. Д, ап. 129 и е ползвал доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2017г. до месец април 2019г.,
които не са заплатени. Излага се още, че сградата етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „*****“ ЕООД, чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца
при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Признава, че е съсобственик на процесния имот. Прави
възражение за погасителна давност на вземанията за периода от м.05.2017г. до м.11.2017г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за услугата ДР за
м.10.2017г. и за м.11.2017г. Счита за неоснователни претенциите за мораторна лихва.
Заявява, че не е налице облигационно отношение между страните, тъй като ответникът не е
ползвател на процесния имот. Оспорва част от представените по делото документи. Оспорва
ОУ да са влезли в сила и валидно да обвързват ответника. Моли за отхвърляне на исковите
1
претенции. Претендира разноски.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО по
делото обстоятелството, че ИВ. СЛ. ВЛ. е съсобственик на процесния имот, находящ се в
гр.София, жк. „****“, бл. 194, вх. Д, ап. 129.
На основание чл.146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.
че между него и ответника е налице валидно облигационно отношение, по силата на което е
доставял топлинна енергия на ответника – абонат/потребител на топлинна енергия, за
процесния период; 2. Размерът на дължимото възнаграждение за доставената топлинна
енергия, като в този смисъл докаже, че сумите са начислени съобразно нормативните
правила и действащите за периода цени на услугата, съответствие с обема на реално
доставената топлинна енергия за процесния период, качество на доставената топлинна
енергия, че през процесния период в абонатната станция е съществувал законно монтиран и
сертифициран топломер, който е бил отчитан, както и че общите топломери са били годни
технически.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. възникване
на главното парично задължение; 2. настъпване на неговата изискуемост; 3. момента, от
който ответникът е изпаднал в забава.
При установяване на горните факти ответникът носи доказателствената тежест да
установи, че е заплатил доставената и потребена топлинна енергия.
По отношение направеното възражение за погасителна давност ответникът, следва да
установи изискуемо вземане и период на изтекла погасителната давност, а ищецът следва да
докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
Писмените доказателства с исковата молба са допустими, относими към фактите от
значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради
което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.
Предвид становището на ответника, искането за събиране на ССчЕ и СТЕ са
ненужни.
Съдът като съобрази, искането на ищеца за привличане на трето лице-помагач
намира, че е налице правен интерес от привличането му по делото на страната на ищеца,
поради което искането следва да бъде уважено.
Направеното с отговора на исковата молба искане за задължаване на ищеца по реда
на чл. 183 ГПК да представи оригинал на договор между СЕС и „*****“ ЕООД, следва да
бъде оставено без уважение като неоснователно, доколкото не се твърди несъответствие
между представеното заверено копие и оригинала.
При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба, съгл. чл. 129,
ал. 1 ГПК, съдът констатира несъответствие между издадената по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 59591/2020 г. по описа на СРС,
144 състав, и исковата молба по отношение на размера на вземането за мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2018г. до 20.11.2020г. Поради което и с оглед процесуална
икономия, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за насрещната
страна, изрично и недвусмислено да посочи в какъв размер твърди вземането за мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 20.11.2020г. да е дължимо. В същия срок
ищецът да обуслови правен интерес от предявяване на иск за цялото вземане по заповедта.
2
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, изрично и
недвусмислено да посочи в какъв размер твърди вземането за мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2018г. до 20.11.2020г. да е дължимо. В същия срок ищецът да обуслови
правен интерес от предявяване на иск за цялото вземане по заповедта.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба в посочената
част ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2022г. от
11.55 часа, за която дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал. 1 ГПК „*****“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като помагач на страната на
ищеца.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 59591/2020 г. по описа на СРС, 144
състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „*****“ ЕООД до датата на съдебното
заседание да представи по делото всички документи, касаещи отчитането и разпределянето
на топлоенергия в топлоснабдения имот за процесния период, в това число – изравнителни
сметки, издавани от дружеството, като му УКАЗВА, че при непредставянето им съда ще
приложи неблагоприятните последици, регламентирани в чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно. Центърът по
медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече информация можете
да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес:
********@***.*******.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4