№ 862
гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530101955 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че при извършване на справка в
Централния кредитен регистър към Българска народна банка, установил, че
по информация, подадена към регистъра от ответника, първия фигурирал в
регистъра като длъжник на посоченото юридическо лице. Съгласно справка
№ БНБ- 87581/12.08.2021 година на Централен кредитен регистър към БНБ,
задълженията на ищеца към ответното дружество били общо в размер на
31486 лева, от които 13693 лева с посочено основание: остатък просрочена
главница“ и сумата от 17793 лева с посочено основание „просрочени лихви и
други просрочени вземания“. Ищецът нямал облигационни отношения с
ответното дружество. С цел установяване какво е основанието, на което
ответникът претендирал посочените суми, ищецът изпратил до ответника
молба да предостави информация и копия от съответните документи, въз
основа на които били възникнали вземанията им, ако такива действително
били възникнали. В отговор на така отправената молба, ответникът сочил, че
претендира вземанията по Договор за кредит, сключен на *** година с Банка
ДСК ЕАД и сключен на *** година договор за цесия между „ОТП факторинг“
ЕАД и ответното дружество. Ищецът нямал непогасени задължения към
Банка ДСК АД, нито му било известно негови задължения да били
прехвърляни към „ответника. Дори ответникът да бил сключил договор за
придобиване на някакво вземане към ищеца чрез цесия, то тази цесия не
пораждала действие спрямо последния, тъй като не му било съобщено за нея
от предишния кредитор, каквото било изискването на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
1
Дори и в хода на производството да бъдело установено, че ищецът имал
задължение към трето лице, както и извършена цесия, която да имала
действие спрямо него, всички негови задължения били погасени, чрез
плащане или по давност, като правил и изрично възражение за погасяване на
вземанията на ответника по давност. Подадена от ответника информация към
Централния кредитен регистър към БНБ понижавала кредитния рейтинг на
ищеца и свидетелствала за лоша кредитна история, каквато той нямал.
Информацията за просрочени задължения към ответника, каквито ищецът
обективно нямал, се явявала пречка при кандидатстването му за банково
финансиране, което обуславяло и интереса от предявяване на настоящия иск.
Искането е да се признае за установено, че ищецът М. Й. Т., не дължи
на ответното дружество "ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 31486 лева -
придобито вземане по кредит, фигурираща като дължима в "Централен
кредитен регистър" съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ -
87581/12.08.2021 издадена от Българска народна банка, "Централен кредитен
регистър" където 13693 лева са с посочено основание: „остатък просрочена
главница“ и 17793 лева с посочено основание „просрочени лихви и други
просрочени вземания“. Претендират се сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, в който заявява, че за ищеца липсвал правен интерес от
предявяването на иска. Интересът на ответника бил положителна процесуална
предпоставка, чието наличие следвало да бъде доказано именно от ответника.
Предявения от ищеца иск по чл.439 ГПК бил насочен срещу ответника,
следователно ищецът бил декларирал знание за извършеното прехвърляне на
задължението му. Ищецът в исковата молба декларирал знание за
прехвърляне на дълга, като приложил и договор за цесия. Уведомяването на
длъжника за извършена цесия не рефлектирало върху дължимостта на
вземането, което продължавало да съществува. Ищецът направил неуспешен
опит да обоснове правен интерес от предявяване на иска. Нямало издаден
изпълнителен лист за процесното вземане, нито бил налице висящ
изпълнителен процес, не били предприемани принудителни изпълнителни
действия, поради което липсвал правен интерес от водене на настоящото
производство. Възможността в бъдеще ответникът да предприемел
изпълнителни действия била абстрактна и не можела да обоснове наличие на
правен интерес. Противното означавало правният интерес да почива на
предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на
ответника. Тогава правният интерес щял да бъде абстрактен, а не конкретен,
както изисквала практиката на ВКС. Така решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д.
№ 3448/2017 г. на1 ВКС, III г.о. Ищецът опитвал да обоснове наличието на
правен интерес от предявяване на претенцията си предвид това, че ответникът
осчетоводявал процесното вземане и подавал информация към Централния
кредитен регистър. По силата на правоприемството, за ответника като
кредитна институция било възникнало и задължението да подава информация
за вземането в Централния кредитен регистър по смисъла на чл. 4, ал. 1 от
2
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, без да било
необходимо съгласието на длъжника или съществуването на допълнително
правоотношение между него и длъжника. Текстът задължавал всички
кредитни институции, титуляри на вземания по договор за кредит, да подават
информация за състоянието на кредита в Централния кредитен регистър за
периода до датата на окончателното му погасяване. Информацията, която
регистърът съдържал съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредбата, касаела кредитната
задлъжнялост на клиентите, включвала данни както за текущото състояние на
кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити. Активен
по смисъла на посочената разпоредба бил кредитът, вземанията по които не
били изцяло погасени, като кредитът оставал активен до окончателното му
погасяване (чл. 10, ал. 1). Погасяване на кредита поначало било налице при
осъществяване на някои от предвидените в ЗЗД погасителни способи -
плащане, прихващане, опрощаване, новиране, сливане и пр. Фактът на
изтичане на погасителната давност сам по себе си нямал за последица
автоматично погасяване на кредита. От една страна това било така, защото
изтичането на давностния срок водел до невъзможност само за принудително
удовлетворяване на вземането, за разлика от останалите погасителни способи,
а от друга страна, защото съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността
в гражданското право не се прилагалa служебно, без длъжникът да се бил
позовал на нейното изтичане. Позоваването на изтеклия давностен срок
можело да се извърши чрез възражение в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК срещу
предявен иск или чрез отрицателен установителен иск. Извън така
посочените хипотези, извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна
давност не можела да породи ефект, освен когато страните доброволно
признаели вземането за недължимо поради давност или го опростели.
Изложеното относно подаваната информация към Централния кредитен
регистър било неотносимо. По изведените правни въпроси била налице
трайна преобладаваща практика на ВКС, изразена постановените по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г.
I г. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.
о., определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС, III г.
о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. на ВКС
и др. В цитираните съдебни актове било прието, че чрез отрицателния
установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност,
длъжникът не отричал материалната легитимация на кредитора. След
изтичането на давността вземането продължавало да съществува, но то не
можело да събере със средствата на държавната принуда, а доброволното
изпълнение по него било винаги дължимо /чл. 118 ЗЗД/. Ответникът не бил
предприел никакви действия по събиране на вземането чрез способи на
принудително изпълнение. Не се установявало ответникът да бил отрекъл
правопогасяващия ефект на изтеклия давностен срок и да бил оспорил
правото на длъжника правомерно да откаже изпълнение. Не можело да се
приеме, че с наличието на извънсъдебно вземане и подаването на информация
3
за него в ЦКР, кредиторът бил дал повод за иска. Обратната хипотеза щяла да
бъде налице, ако между страните възникнел спор по приложението на
давността и кредиторът направил волеизявление, че не приемал възражението
на длъжника и не считал вземанията за погасени. Ответникът не бил дал
повод за предявяване на иска и ищецът следвало да понесе разноските по
делото. Наличието на материалното правоотношение между страните не
водело непременно до възникване на правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за недължимостта му. Кредиторът имал право
да претендира вземането си от длъжника и ако го получил то щяло да е
надлежно, дори и ако плащането било направено след изтичането на
давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не бил задължен
да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да
намалявал размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част
от задължението. Направените разноски в исковото производство следвало да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Ответникът счита, че настоящото производство следвало да бъде
прекратено поради липса на правен интерес от водене на дело и липса на
спорен предмет на делото. Моли, в случай, че на първото редовно открито
съдебно заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, делото
да се разгледа в негово отсъствие, като съдът приемел, че отговорът на
исковата молба се поддържал заедно с приложените към него доказателства и
направените с него доказателствени искания. Моли, на основание чл. 78, ал. 2
от ГПК. претендираните от ищеца деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение да останат в негова тежест. В условията на евентуалност, при
уважаване на иска, прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца, с оглед на правната и фактическа
сложност на делото. Моли съдът да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът
докажел заплащането им. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7
ГПК, в съдебното решение трябвало да бъде посочена и банковата сметка, по
която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
В първото по делото съдебно заседание се явява процесуалния
представител на ищеца адв. П., ответното дружество не изпращат
представител.
От фактическа страна:
Приложена по делото е Справка за кредитна задлъжнялост до ищеца.
Налице по делото е Отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД до ищеца в който
се сочи, че последния имал неизплатено задължение към ответното дружество
произтичащо от договор за кредит сключен на ***г. с „ДСК“ ЕАД, на ***г.
бил сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг“ и ответното
дружество, по силата на който задължението на ищеца било цедирано на
4
последното и кредитор по задължението се явявало „Еос Матрикс“ ЕООД. В
същото писмо ответното дружество сочи, че предлага гъвкави решения за
изплащане на вземанията, при невъзможност за плащане на пълния размер на
задължението, представител на ответното дружество щял да се свърже с
длъжника, който бива приканен извънсъдебно към сключване на
споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношения, като било
мислимо и разсрочено плащане на задълженията му съобразно с
възможностите му.
Приложен по делото е Договор за кредит за текущо потребление от
***г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца, по силата на който на последния бил
отпуснат кредит в размер на 16000лв.
Налице по делото е Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/
от ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕООД.
Приложено по делото е Пълномощно с което „ОТП Факторинг
България“ ЕООД е упълномощено да уведоми от името на „Банка ДСК“ ЕАД
всички длъжници по вземания по кредити от портфейла на РЦ Ст. Загора,
необезпечени с ипотеки които банката е цедирала с договор за покупко-
продажба на вземания.
Приложен по делото е договор за покупко-продажба за вземания /цесия/
от ***г. сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕООД и ответното
дружество, ведно с Приложение 1, в което фигурира името на ищеца срещу
което е посочена сума като главница-13 692,72, във валута BGN, присъдена
лихва -3326,29, законова лихва -9691,82, такси- 959,52, дълг към ***г. -
27670,35. Налице по делото е пълномощно с което„ОТП Факторинг
България“ ЕООД упълномощава ответното дружество да уведоми за
извършената цесия всички длъжници по вземанията които „ОТП Факторинг
България“ ЕООД е прехвърлило с договора от ***г.
Налице е писмо до ищеца с цел уведомяване на същия, че считано от
датата на получаване на уведомлението кредитор спрямо него е „Еос
Матрикс“ ЕООД относно задължението му по Договор за кредит за текущо
потребление от ***г.
По делото е приложен Приемо -предавателен протокол от 23.04.2012г.,
в който фигурира името на ищеца и дълг към 23.04.2012г. 18826,02лв във
валута BGN.
5
От правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК.
По повод изнесеното от ответната страна, касаещо липса на правен
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск съдът счита, че такъв е
налице предвид изложеното в Отговор изх. № 00099/24.01.2022г. до ищеца
от ответното дружество, а именно, че ответното дружество сочи, че предлага
гъвкави решения за изплащане на вземанията, пи невъзможност за плащане
на пълния размер на задължението представител на ответното дружество щял
да се свърже с длъжника, който бива приканен извънсъдебно към сключване
на споразумение за доброволно извънсъдебно уреждане на отношения като
било мислимо и разсрочено плащане на задълженията му съобразно с
възможностите му.
Не се установяват доказателства за извършено погасяване на сумите
предмет на претенция чрез плащане от страна на ищеца.
Погасителната давност е сложен юридически факт състоящ се от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен
период от време. Началото на давностния срок е деня от който вземането
станало изискуемо-чл.114 ал.1 ЗЗД.
Съгласно чл.116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгл.
чл.117 ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност.
В настоящия случай Договор за кредит за текущо потребление между
„Банка ДСК“ ЕАД и ищеца е сключен на ***г. Исковата молба е подадена на
03.05.2022г. До тази дата липсват доказателства да са извършвани действия
по изпълнение прекъсващи давността пет години назад. Вземанията за
главница по договора за потребителски кредит се погасяват с изтичането на
общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради това иска следва да
бъде уважен за недължимост на вземането за сумата от 13693лв –остатък
просрочена главница поради погасяване по давност. Що се касае до вземането
за сумата от 17793лв с основание просрочени лихви и други просрочени
вземания-по отношение на лихвите е приложима кратката тригодишна
давност по чл.111 б. в ЗЗД-също липсват доказателства три години назад от
исковата молба да са извършвани изпълнителни действия за събирането им,
6
по тази причина иска за обявяване недължимост на вземането за сумата от
17793лв с основание просрочени лихви и други просрочени вземания също
следва да бъде уважен поради погасяване по давност.
В допълнение на настоящото изложение следва да се изложи и това, че
още към сключването на първия договор за цесия от ***г. между „Банка
ДСК“ и „ОТП Факторинг“ ЕООД липсват доказателства за извършвани
каквито и да било изпълнителни действия за събиране на вземания от ищеца
пет години назад. В договора за цесия е отразено, в пар. 1 понятия-1.1
„Вземания“ са всички дължими на Продавача суми по предоставени
потребителски кредити /които са просрочени и не се погасяват надлежно/
ведно с привилегиите обезпеченията и другите им принадлежности вкл. и с
изтекли лихви посочени в приемо-предавателния протокол.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищцовата страна в размер на 1259,44
държавна такса и 1770,00лв адв. възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на последното в отговора на ответната страна. Размерът на
адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от
адвокат се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78
ал.5 от ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на
възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36
от ЗА, който в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между
адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера
предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения. В настоящия случай съгласно чл.7 ал.1 т.4. от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения - по така
направеното възражение за прекомерност съдът намира, че такава не е
налице поради това,че претендираното възнаграждение отговаря на
минималната стойност според Наредба №1/2004г. с включен ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца М. Й. Т.
ЕГН: ********** с адрес ***, че не дължи на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД
ЕИК ********* с адрес гр. София п.к. 1715 р-н Витоша ж.к. „Малинова
долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, сумата от 31486 лева -
придобито вземане по кредит, фигурираща като дължима в "Централен
кредитен регистър" съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ -
7
87581/12.08.2021 издадена от Българска народна банка, "Централен кредитен
регистър", където 13693 лева са с посочено основание: „остатък просрочена
главница“ и 17793 лева с посочено основание „просрочени лихви и други
просрочени вземания“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника „Еос Матрикс“
ЕООД ЕИК ********* с адрес гр. София п.к. 1715 р-н Витоша ж.к.
„Малинова долина“ ул. „Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, да заплати на М.
Й. Т. ЕГН: ********** с адрес ***, направените деловодни разноски в общ
размер на 3029,44лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8