РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 05.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2 описа за 2019 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Д.А., срещу Н.С.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на
19.01.2016 год. между третото лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и ответника е сключен
договор от разстояние, за паричен заем, по силата на който ответникът е получил
кредит от разстояние в размер на 600 лв., които е следвало да върне, заедно с
договорената лихва и такси, в срок до 19.07.2016 год. (за 180 дни).
С оглед необходимостта от
обезпечаване на кредита, между третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД и ответника е бил
сключен и Договор за гаранция, по силата на който ответникът се е задължил в
случай на неизпълнение от своя страна, респ. – плащане от страна на гаранта, да
изплати на последния освен сумата, платена от него по кредита, но и такса за
предоставяне на гаранцията в определения в договора размер.
Ответникът не е изпълнил
изцяло задълженията си по договора за заем и задължението му било погасено от
гаранта и солидарен длъжник след падежа му, а той от своя страна си начислил
договорените такси.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 год.
подписаното Приложение № 1 от 01.12.2017 год., изпълнилият солидарен длъжник –
третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е прехвърлил вземанията си към ответника на
настоящия ищец.
За това по заявление на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1011/2018 на ЛРС, която била
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
За това ищецът иска: да бъде
признато от съда за установено, че ищецът има следните вземания срещу ответника
по Договор за кредит № 337556/19.01.2016 год., във вр. с Договор за гаранция от
19.01.2016 год.:
- 600 лв. главница,
- 71,94 лв. – договорна лихва
за периода от 18.02.2016 год. – датата на първата вноска, до 17.07.2016 год. –
датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 80,00 лв. – административна
такса за събиране на вземането,
- 354,06 лв. – такса за гаранция,
Ведно със законната лихва
върху главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК (29.05.2018 год.) до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, който чрез назначеният си особен
представител счита исковете за недопустими, а по същество – за неоснователни и
недоказани. Оспорва наведените в и.м. фактически твърдения, а от там –
претенцията по основание и размер.
С протоколно определение от 04.11.2020 год. като трето лице-помагач на
страната на ищеца е конституирана АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София.
В съдебно заседание ищецът не се представлява и не изразява становище по
исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД не се
представлява. С пимена молба поддържа предявените искове като основателни и
доказани и моли да бъдат уважени, а възражението за давност, въведено с отговора
на ответника оспорва като неоснователно. Претендира разноски. Представя
доказателства за извършена между него и ищеца цесия.
Ответникът се представлява от назначеният си при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. П.П., МАК, който по същество не оспорва исковете
нито по основание, нито по размер. Оспорва извършеното от поръчителя плащане с
оглед встъпването му в правата на кредитодателя и редовността на последвалата
цесия.
Приложено
е ч.гр.д. № 1011/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 587 от 30.05.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми (както и за мораторна лихва 27,80 лв., искът
за установяване на която е отеглен).
Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът с Разпореждане
от 25.10.2018 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от
заявителя-настоящ ищец на 14.11.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява изходяща
неясно от кого заявка, съдържаща лични данни на ответника, но без подписи и
печати за кредит в размер на 600 лв., за срок от 180 дни, падежна дата на
18.02.2016 год., с посочена лихва в общ размер на 71,94 лв. и сума за гаранция
в размер на 354,06 лв.
Приложени
са Общи условия към договор за гаранция (поръчителство) на Фератум Банк
Лимитид, но не и договор за гаранция.
С Договор за покупко-продажба
на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) от 01.12.2017 год.
подписаното Приложение № 1 от 01.12.2017 год., третото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД е
прехвърлил вземанията си към ответника на настоящия ищец (№ 3939 в
приложението).
С Договор за цесия от
03.05.2019 год. ищецът е прехвърлил вземанията си към третото лице-помагач АСВ
ЕАД, за което са представени доказателства по делото, а също и уведомително
писмо до ответника.
Предвид оспорването от страна
на ответника, съдът приема, че при така представените доказателства исковете са изцяло недоказани и оттам –
неоснователни, като подлежат на отхвърляне.
От доказателствата по делото
не се установява да е сключен Договор за кредит № 337556/19.01.2016 год. между
ответника и неучастващото лице ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, нито, че последното е
изправна страна – т.е., не се установява сумата от 600 лв. да е предадена на
ответника.
Не се установява да е сключен
и Договор за гаранция от 19.01.2016 год. между ответника и неучастващото лице ФЕРАТУМ БАНК ЕООД.
Липсват доказателства и за
извършено плащане от страна на ФЕРАТУМ БАНК ЕООД към ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД по
гарантиран от него кредит на ответника.
Доказването на основанието и
изискуемостта на претенцията е в тежест на ищеца. Такова доказване не се
проведе.
При това положение, ирелевантно е възражението на особения
представител на ответника за неизпълнение задълженията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
страна на цедентите, което по същество е неоснователно.
При този изход от спора
разноските, сторени от ищеца остават в негова тежест
Мотивиран от горните
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, гр. София искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка
с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД и Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.И., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца:
- 600 лв. главница по Договор за кредит № 337556/19.01.2016
год., сключен с ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, във вр. с Договор за гаранция от
19.01.2016 год., сключен с ФЕРАТУМ БАНК ЕООД,
- 71,94 лв. – договорна лихва
за периода от 18.02.2016 год. – датата на първата вноска, до 17.07.2016 год. –
датата на настъпване на падежа на последната вноска;
- 80,00 лв. – административна
такса за събиране на вземането,
- 354,06 лв. – такса за гаранция,
ведно със законната лихва върху главницата от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК (29.05.2018 год.) до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които има издадена Заповед № 587 от 30.05.2018 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1011/2018 год. на РС Лом, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при
участието на третото лице-помагач на страната на ищеца АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Монтана, в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: