№ 1937
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110122280 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 2064,61
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА, настъпили в резултат от ПТП на
12.08.2022г. в гр.София, на кръстовището на ул.„Поп Грую“ и бул.„Владимир
Вазов“. Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Хюндай“, модел „И10“, с
рег. № СВ 4501 ВС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение, в размер на 2079,61 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът моли съда да му присъди последната сума, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 27.04.2023г. до плащането, както и
обезщетение за забава в изплащането на главницата в размер на 62,01 лв. за
периода от 21.01.2023г. до 24.04.2023г. Претендира разноски.
Ответникът „ОЗК – Застраховане“ АД в срока по чл.131, ал.1 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
1
Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач,
причинно-следствената връзка на ПТП с вредите. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на вредите. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
12.08.2022г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Тесла“,
модел „3“, с рег. № СВ ..... РА е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” на МПС,
както и че към този момент застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на водача на л.а. марка „Хюндай“, модел „И10“, с рег. № СВ
4501 ВС е бил ответникът по делото. Не се оспорва и фактът, че ищецът е
заплатил на отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на
2064,61 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 12.08.2022г., уведомление за щета №44012132223307 от
24.08.2022г., опис-заключение по щета от 14.11.2022г., ликвидационен акт от
08.12.2022г., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля М. В. Д. – водач на л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег. №СВ .....
РА, се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 12.08.2022г.
в гр.София на регулирано със светофарна уредба кръстовище на ул. „Поп
Грую“ и бул. „Владимир Вазов“ е настъпило процесното ПТП, при следния
2
механизъм: водачът на л.а. марка „Хюндай“, модел „И10“, с рег. № СВ 4501
ВС се е движил по ул. „Поп Грую“ с посока от ул. „Летоструй“ и на
кръстовището с бул. „Владимир Вазов“ реализира ПТП със спрелия пред него
на червен сигнал на светофарната уредба л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег.
№ СВ ..... РА, като го удря в задната част. За да достигне до този извод, съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., доколкото същите са
подробни, логични, последователни и кореспондират с останалите събрани по
делото писмени доказателства, както и заключението на САТЕ. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г. относно механизма на настъпване на
процесното ПТП, тъй като същите противоречат на останалите събрани по
делото доказателства, както и с оглед техническите специфики на увредения
електромобил марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА и естествения
наклон „напред“ спрямо движението на автомобилите на процесното
кръстовище, описаният от свидетеля механизъм е технически невъзможен.
Отделно от това свидетелят Г. в проведения разпит в о.с.з. на 26.09.2023г. от
една страна изрично признава, че е подписал процесния протокол за ПТП под
„участник №1“, с което действие писмено е признал отразените в него факти
относно механизма на процесното ПТП, а от друга страна при проведения
разпит описва коренно различен от отразения в протокола за ПТП механизъм.
От протокола за ПТП, от приетото и неоспорено от страните заключение
на САТЕ, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля Д., съдът приема за установено, че причина за
настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка
„Хюндай“, модел „И10“, с рег. № СВ 4501 ВС – свидетелят Г., който е
нарушил нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е
контролирал управлявания от него автомобил и е реализирал ПТП със
спрелия пред него л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА и по този
начин му е причинил имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване
за настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка „Тесла“, модел „3“,
с рег. № СВ ..... РА. В доказателствена тежест на въвелия възраженията
ответник е да установи по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които
основава същите. В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от
които да се установява да е налице съпричиняване. Напротив – от събраните
по делото доказателства, в т.ч. заключение на САТЕ и гласни доказателствени
3
средства, събрани чрез разпит на свидетеля Д., категорично се установява, че
вината за настъпването на процесното ПТП е изцяло на свидетеля Г. – водач
на л.а. марка „Хюндай“, модел „И10“, с рег. № СВ 4501 ВС, който не е
съобразил поведението си с нормите на чл. 5, ал. 1, т.1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка
„Хюндай“, модел „И10“, с рег. № СВ 4501 ВС са настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА,
конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество.
От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА,
отговарят на описания в протокола за ПТП и заявлението за щетата
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера
на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество
в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят
4
на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде
поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
С оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите,
съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а.
марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА е за сумата от 2064,61 лв. и е
равна на извършеното застрахователно плащане. На основание чл.411 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 2079,61 лв. С оглед изложеното искът е основателен и следва да се
уважи.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен в 30-дневен срок от отправена му
регресна претенция от застрахователя по имуществена застраховка с
5
приложени всички относими към регреса документи да определи размера и
изплати дължимото по регреса обезщетение. Видно от приетата по делото
като писмено доказателство регресна покана с изх. № О-92-
17129/16.12.2022г., обратна разписка към товарителница №********** и
разпечатка от куриер „Европът“ за проследяване на пратка, е, че такава е
изпратена до ответника на 19.12.2022г. и получена от него на 20.12.2022г.
Срокът по чл.412 КЗ е изтекъл на 19.01.2023г., а ответникът е изпаднал в
забава за плащане от 20.01.2023г. Ищецът претендира лихва за забава от по-
късна дата – 21.01.2023г. до 24.04.2023г., чийто размер, определен по реда на
чл. 162 ГПК е за сумата от 62,01 лв., с оглед на което искът е основателен и
следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1030,18 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за САТЕ и за свидетел, както и адвокатско възнаграждение, което е
действително заплатено от ищеца на адв. Г. Я., видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 24.04.2023г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата
от 2079,61 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Тесла“, модел „3“, с рег. № СВ ..... РА,
настъпили в резултат на ПТП, на 12.08.2022г. в гр.София, на кръстовището на
ул.„Поп Грую“ и бул.„Владимир Вазов“, ведно със законната лихва от
27.04.2023г. до погасяването , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 62,01
лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2023г. до
24.04.2023г., както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 1030,18 лв.
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6