№ 176
гр. Велико Търново, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.М.изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 271 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК
Образувано е
по жалба на А.А.С. с ЕТ „ПАМИР-А.С.“*** против Решение по жалба срещу действия
на публичен изпълнител № 61/31.03.2023г. на директора на ТД на НАП - Велико
Търново, с което е оставена без разглеждане негова жалба с вх. №7170/17.03.2023г. в частта, в която се иска отписване
поради погасяване по давност на вземанията по декларация Обр.6 №040021205165191/10.09.2012г. , фонд НЗОК, за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. и данъчна декларация по ЗДДФЛ с №044391200176436/29.03.2012г.
за 2011г. поради процесуална недопустимост, а в друга й част жалбата е оставена
без уважение и потвърдено като правилно и законосъобразно Разпореждане с изх. №
С230004-137-0000815/31.01.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико
Търново, в останалата му част.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че сумата по издадения ИЛ № 132/11.11.2015 година
всъщност е дължимите на основание РА данъчни задължения, които са погасени по
давност. Освен това, в разпореждането не било ясно лихвите в размер на 26 370,42
лева за какъв период са, тъй като по отношение на тях давностният срок счита,
че е много по-кратък. По този въпрос, според жалбоподателя, липсва произнасяне
в решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания акт и да се отпишат като погасени по давност задълженията,
предмет на жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа депозираната жалба по изложените в нея доводи. Счита че за
всички публични задължения е изтекъл абсолютният давностен срок и същите следва
да бъдат отписани.
Ответникът
по жалбата – директора на ТД на НАП
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***С., в открито заседание оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Позовава се на
мотивите, изложени в решението на директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Намира, че не е изтекла предвидена в закона абсолютна давност за събиране на
вземанията. В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане относно
задълженията по декларации за 2011г. отбелязва, че при справка в системата на
НАП задълженията за погасени по давност, но не са погасени лихвите. Претендира
присъждане на разноски в размер на 500 лв., за което представя списък.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Oбразувано e изпълнително дело №
********** от 2011 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново с длъжник А.А.С.
за събиране на неплатени в срок публични задължения. Издадено е Съобщение за
доброволно изпълнение изх. № 1434-000001 /11.10.2011 г., връчено на лицето на
29.11.2012г., видно от обратната разписка. С Разпореждане за присъединяване
изх. № С160004-105-0008495/06.04.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново към изпълнителното дело са присъединени и други публични
вземания на държавата с длъжник А.А.С.. Задълженията са
по РА №*********/26.10.2012г. за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. (фонд ГВРС,
ЗО, ДЗПО), по РА №1000335/15.07.2010г. за периода
01.01.2010г.-31.12.2010г.(ДДС) и по РА №*********/28.05.2012г. също за периода
01.01.2010г.-31.12.2010г. (за ДДФЛ); за наложени глоби по влезли в сила НП №Я-7099/04.03.2013г.,
№Я-7101/04.03.2013г., №18964/29.09.2012г. о №10184/09.07.2012г.; по декларация
Обр.6 за ЗО за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., ГДД по ЗДДФЛ за 2011г.; по СД
по ЗДДС за данъчен период м.03.2013г.; по изпълнителен лист №82/10.11.2015г.,
издаден по НОХД №324/2015г. по описа на ОС- Велико Търново (Присъда №94/14.10.2015г.)
за такси и разноски общо в размер на 2650,60 лева, както и по изпълнителен лист №132/11.11.2015г. (посочен навсякъде като
съдебно решение), издаден също във връзка с Присъда №94/14.10.2015г. по НОХД №324/2015г.
по описа на ОС- Велико Търново за претърпени от Министерство на финансите
имуществени вреди, представляващи невнесен в срок ДДС за данъчен период
м.02.2008г. и м.01.2009г. общо в размер на 41 915 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2009г. до окончателното изплащане на задължението. В хода
на образуваното изпълнително производство в ТД на НАП – Велико Търново за
предприети действия по обезпечаване на
задълженията със съответните постановления на публичен изпълнител чрез налагане
на запор върху банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти на длъжника.
С
възражение, регистрирано в ИС „Събиране" с вх. № С230004-000-0009114 от
11.01.2023 г., от длъжника А.А.С. е поискано на основание чл. 171 от ДОПК да се отпишат всички задължения по образуваното срещу него изпълнително
дело поради погасяване по давност.
Във
връзка с така постъпилото възражение е издадено Разпореждане изх. № С230004-137-0000815/31.01.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, с което на основание
чл.225, ал.1, т. 7 във вр. чл.168, т. 3 и чл.171, ал. 2 от ДОПК частично е
прекратено производството по изпълнително дело № ********** от 2011 г. поради
погасяване на част от публичните задължения по давност (изчерпателно посочени в
Таблица 1 и 2 от разпореждането). Със същото разпореждане от 31.01.2023г. публичният
изпълнител е отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането
на публични вземания по ИП в общ размер на 43 000,42 лв., от които
16 629,48лв. главница и 26 370,94 лв. лихви, изрично посочени в табличен
вид /последната трета таблица/ към разпореждането включващо 6 задължения - (т.1
– т. 6), конкретизирани по техния вид, дата, период и размер. Това
са по два изпълнителни листа с №82/10.11.2015г. и №132/11.11.2015г. от ОС –
Велико Търново,както и тези по декларация Обр.6 за ЗО за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г., ГДД по ЗДДФЛ за 2011г.; по СД по ЗДДС за данъчен
период м.03.2013г.
Разпореждането
на публичния изпълнител е връчено лично на А.А.С. на 13.03.2023 г., видно от
приложената разписка. Недоволен с цитираното разпореждане в частта му, с която
е отказано прекратяване на ИД № ********** от 2011г. поради изтекла погасителна
давност по отношение на публични вземания в общ размер на 43 000,42 лв., е
подал жалба пред директора на ТД на НАП - Велико Търново с
искане за неговата отмяна в обжалваната част.
С Решение по жалба против
действия на публичен изпълнител № 61/31.03.2023 г., директорът на ТД на НАП –
Велико Търново, е оставил без разглеждане жалбата
против оспореното пред него разпореждане от 31.01.2023г. на публичен
изпълнител в частта, в която е поискано погасяване по давност на вземанията по
декларация Обр. 6 № 040021205165191 от 10.09.2012 г. за ЗО за периода
01.01.2011г.-31.12.2011 г., и по ГДД по ЗДДФЛ № 044391200176436 от 29.03.2012
г. за 2011 г., като процесуално недопустима поради липса на правен интерес от
обжалване като е прекратил производството по нея в тази част. Решаващият орган
е посочил, че по отношение на тези задължения (по т.3 и т. 4 от таблица №3 на
разпореждането) е изтекла абсолютната 10 – годишна давност като при извършена
справка в електронните системи на НАП е установено, че същите са отписани от данъчно-осигурителната
сметка на данъчно задълженото лице на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл.
171, ал. 2 от ДОПК, при което след като е постигнат целеният правен резултат
лицето няма правен интерес от обжалване на разпореждането.
В другата част жалбата е оставена без уважение
като неоснователна и разпореждането от 31.01.2023г. на публичен изпълнител е
потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата му част. Прието е, че
посочените в т. 1, т.5 и т. 6 на последната таблица от разпореждането публични
задължения са с изпълнително основание влязла в сила през 2015 г. Присъда № 94
от 14.10.2015 г. по НОХД № 324/2015 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново,
поради което публичното вземане е такова по чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК и на
основание чл. 171, ал.1 от ДОПК 5- годишният давностният срок е започнал да
тече от 01.01.2016г. Тъй като тези вземания на държавата са присъединени към образуваното
ИД № **********/2011г. по описа на ТД на НАП Велико Търново с разпореждане от
06.0.2016г., след което са извършени редица действия по изпълнението, спиращи и
прекъсващи давността. Формиран е краен извод, че абсолютната 10-годишна
давност по чл. 171, ал.2 от ДОПК за процесните задължения не е изтекла, в
какъвто смисъл е и разпореждането на публичния изпълнител. За вземанията по т.
2 от последната таблица от разпореждането – за ДДС по данъчна декларация №
04001244237/01.04.2013 г. за данъчен период м. 03.2013г. е посочено, че 5 –
годишната давността е започнала да тече от 01.01.2014г. и предвид предприетите
изпълнителни действия, водещи до прекъсване, съответно спиране на изпълнението,
това задължение също не е погасено по давност.
Решение
№ 61/31.03.2023 г. е връчено на А.С. на 19.04.2023 г., видно от направеното в
него отбелязване. Същото е обжалвано по съдебен ред с жалба, подадена чрез
административния орган, въз основа на която е образувано настоящото дело.
В хода на
съдебното следствие от ответната по спора страна е представена
административната преписка по издаване на оспореното решение, както и
представения от жалбоподателя препис от Присъда №94 по НОХД №324/2015г.
по описа на ОС – Велико Търново.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което
се явява допустима.
Оспореното
решение е издадено от оправомощен за това орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК – директор на ТД на НАП - Велико
Търново, в пределите
на неговата компетентност.
Решението е
изготвено в предвидената от закона писмена форма и има съдържанието, в което са
изложени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на
административнопроизводствените правила. Спор по тези обстоятелства не се
формира между страните по делото. Спори се единствено относно приложението на
материалния закон, в аспекта на направеното възражение за погасяване по давност
на публичните държавни вземания, предмет на изпълнителното дело № **********/2011г.
на
публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за частично основателна по следните мотиви:
С
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е уреден институтът на
погасителната давност, който е материалноправен, независимо че нормите се
намират в процесуален закон. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Съгласно
ал. 2 на същия член с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено.
По
т. 1 от обжалваното Решение № 61/31.03.2023 г. на директорът на ТД на НАП – Велико Търново,
жалбата на А.С. против разпореждането на публичния изпълнител е оставена без
разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес по
съображения, че вземанията на държавата по декларация Обр. 6 № 040021205165191
от 10.09.2012 г. за здравни осигуровки за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011
г. и задълженията по ГДД по ЗДДФЛ № 044391200176436 от 29.03.2012 г. за 2011 г.
са погасени по давност и същите били отписани от данъчно – осигурителната
сметка на ДЗЛ, и административното производството в тази част е прекратено.
Съдът
намира, че изводите на решаващия административен орган по отношение на
оставянето на жалбата на А.С. без разглеждане и прекратяване на производството
в тази част се явяват изцяло незаконосъобразни. Напълно несъответен на
материалния закон е изводът на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, че
жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител в частта, с която не е
прекратено изпълнителното производство за задълженията на длъжника, произтичащи
от Декларация Обр.6 № 040021205165191 от 10.09.2012 г. за ЗО за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2011 г. и по данъчна декларация по ЗДДФЛ №044391200176436
от 29.03.2012 г. за 2011 г. е недопустима поради липса
на правен интерес за обжалване.
Следва
да се посочи, че задълженията по Декларация Обр.6 № 040021205165191 от
10.09.2012 г. са със срок на доброволно плащане до
02.05.2012г., а тези по данъчна декларация по ЗДДФЛ №044391200176436
от 29.03.2012 г. за 2011 г. със срок на доброволно плащане до 30.04.2012г.,
поради което петгодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.01.2013г.
и изтича на 01.01.2018г. Преди тази дата са издавани постановления
за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на посочените задължения,
налаган е запор върху банкови сметки на ЗЛ и възбрана върху имот, задълженията
са погасявани чрез ежемесечна удръжка от трудовото възнаграждения и т.н., с
които действия давността е била спирана и прекъсвана. Въпреки това спиране или
прекъсването на давността, към 01.01.2023г. е изтекла предвидената в чл. 171,
ал.2 от ДОПК 10 – годишната абсолютна погасителна давност за задълженията по
цитираните по – горе Декларация Обр.6 от 10.09.2012 г. и по деклрация по ЗДДФЛ
от 29.03.2012 г., като не са налице данни за наличието на случаите, изрично
предвидени в т.1-5 на ал. 2 от тази разпоредба. Т. е и към датата на
постановяване на решението на директора на ТД на НАП, и към датата на издаване
на разпореждането на публичния изпълнител с изх. №С230004-137-0000815/31.01.2023г., е настъпила
абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за тези задължения на
жалбоподателя. Всъщност, това положение е констатирано и от ответника в
обжалваното решение с лаконични мотиви, като е отбелязано, че публичните
задължения били отписани на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК. Именно поради
това е прието и че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на
разпореждането на публичния изпълнител и жалбата е оставена без разглеждане в
тази част и производството е прекратено. В разпореждане изх. №
С230004-137-0000815/31.01.2023г., издадено в изпълнение правомощието на
публичния изпълнител по чл.225, ал. 1 от ДОПК, е отказано на практика да се разпореди
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания поради погасяването им по давност, посочени в табличен вид, с нарочни
мотиви в тази насока (конкретно т.3 и т.4 от последната таблица). При
положение, че това разпореждане в тази част е било предмет на обжалване пред
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, който при изчисляване на срока по чл.
171,ал. 2 от ДОПК е установил изтичане на 10 – годишната давност за тези
публични задължение, то е следвало да отмени въпросното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно, а не да приема жалбата за недопустима поради
липса на правен интерес, независимо, че при извършената служебна проверка в
информационните масиви на НАП същите са отписани, каквито впрочем доказателства
не са представени пред настоящата инстанция. Дори, напротив, видно от
приложената справка за задълженията на А.С., актуална към 09.01.2023г., които
подлежат на изпълнение от публичен изпълнител, са включени и тези по
декларацията по ЗДДФЛ от 29.03.2012г. за 2011г. и за здравно осигуряване за
2011г., а друга не е представена пред съда. За жалбоподателя С. е налице правен
интерес да обжалва това разпореждане на публичния изпълнител, след като същото обективира
отказ да бъдат отписани задълженията му поради изтекла абсолютна погасителна
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Именно с оглед изложените твърдения относно
наличието на изтекла абсолютна погасителна давност и соченото задължение за
публичния изпълнител да отпише служебно вземането, очевидно за жалбоподателят е
налице правен интерес да оспорва това разпореждане на публичния изпълнител,
което пряко се отнася до неговата правна сфера. Същото е връчено на длъжника и
липсват данни до подаване на жалбата пред решаващия орган да е бил уведомен, че
същите тези задължения са били отписани от данъчно-осигурителната му сметка на
основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК. А и както се каза, доказателства за това, че
са отписани, каквато насока за
твърденията на ответника, реално не са представени пред настоящата инстанция.
Вън от
горното, в мотивите на обжалваното решение се съдържат констатации, че вземането
било погасено чрез плащане, поради което лихвите имали особен режим на
погасяване – погасени по давност били само тези, които били дължими преди
изтичане на давностния срок по чл. 171 от ДОПК. Освен че не става ясно кое
точно вземане от всички има предвид органа, но и разсъжденията на директора на
ТД на НАП за погасяване чрез плащане не кореспондират с последствие
констатирано от него, че задълженията по т. 3 и т. 4 на последната таблица от
разпореждането на публичния изпълнител са погасени по давност (а не чрез
плащане от длъжника). В този смисъл, изрично следва да се подчертае, че по
отношение на данъчните и осигурителни задължения с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Задълженията за лихви имат акцесорен характер
и след като главният дълг е погасен по давност, погасени са и задълженията за
лихви върху тези публични вземания. Или иначе казано, независимо от
обстоятелството, че вземанията за лихви върху процесните главници по декларацията
по ЗДДФЛ от 29.03.2012г. и за здравно осигуряване за 2011г., са възникнали в
по-късен период, те също следва да се считат за погасени, поради изтичане на
давността.
В тази част
по т. 1 от обжалваното решение от 31.03.2023 г. липсва произнасяне по същество
на органа поради приета недопустимост на административно обжалване. Това предполага
отмяна на решението на директорът на ТД
на НАП – Велико Търново в тази част като незаконосъобразно, и преписката да му
бъде върната за произнасяне по същество по жалбата на С. срещу разпореждането
на публичния изпълнител в частта, с която не е прекратено производството поради
изтекла погасителна давност на задълженията по декларация обр. 6 №
040021205165191 от 10.09.2012 г., фонд НЗОК, касаеща период
01.01.2011г.-31.12.2011 г. и годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ №
044391200176436 от 29.03.2012 г. за 2011 г. При разглеждането на същите по
същество, административния орган ще следва да прецени доколко е било
законосъобразно разпореждането в тази част и да се произнесе в рамките на
правомощията му по чл.267, ал. 2 от ДОПК.
На
следващо място, с т.2 от Решение № 61/31.03.2023 г., директорът на ТД на НАП –
Велико Търново е потвърдил като законосъобразно Разпореждане изх. № С230004-137-0000815/31.01.2023г.
на публичен изпълнител при същата ТД на НАП в останалата му част. В случая се
установява с категоричност, че в тази част, с разпореждането от 31.01.2023г.
публичният изпълнител не е прекратил поради изтекла абсолютна погасителна
давност събирането на задълженията, индивидуализирани и посочени в т. 1, т. 2,
т. 5 и т. 6 от последната таблица в самото разпореждане.
Задълженията
на жалбоподателя, визирани в т. 1 от последната таблица на разпореждането на
публичния изпълнител, касаят вземане за държавна такса към ОС – В. Търново в
размер на 1 676,60 лв. върху уважен граждански иск, разноски в размер на 974,00
лв., и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето
им, съгласно изпълнителен лист №82/10.11.2015г. в полза на Окръжен съд – Велико
Търново, въз основа на Присъда № 94 от 14.10.2015 г. по НОХД № 324/2015 г. по
описа на Окръжен съд - Велико Търново. Вземанията на държавата за държавни
такси и разноски са публични държавни вземания по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т.3 и т. 6 от ДОПК, които съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК се
събират по реда на ДОПК. За тези задължения се прилагат правилата за давността
по чл. 171 и чл. 172 ДОПК. Няма данни постановената от окръжния съд присъда да
е била обжалвана, при което е влязла в сила през 2015г. Задълженията по
изпълнителния лист от 10.11.2015г. е следвало да се платят през 2015г., при
което давността за тях е започнала да тече от 01.01.2016г. и следва да изтече
на 01.01.2026 г., ако не е била спирана или прекъсвана, какъвто не е настоящият
случай. Задълженията са присъединени към изпълнителното дело ИД № ********** / 2011
г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново с Разпореждане за присъединяване изх.
№ С160004-105-0008495/06.04.2016 г. Както се каза, за тях давността е
започнала да тече от 01.01.2016г. След присъединяването им
към изпълнително дело, са предприемани редица действия от страна на публичния
изпълнител, вкл. издаване и връчване на постановления за налагане на
обезпечителни мерки. Издадени са Постановление за налагане на обезпечителни
мерки за обезпечаване на посочените задължения изх. №
С160004-022-0019203/18.08.2016г., с което на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спряна, а с издаденото на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК разпореждане
изх. № С160004-009-0003631/11.11.2016 г. до работодателя на длъжника на основание
чл. 172, ал. 2 от ДОПК давностният срок е бил прекъснат. Впоследствие са
издадени Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. №
С160004-104-0000633/19.12.2016г. на имот върху, който с ПНОМ изх. №
1434/2011/000012 от 28.12.2012 г. е наложена възбрана, ПНОМ с изх. №
С170004-022-0000439 / 17.01.2017г., ПНОМ изх. № С170004-022-0018607 /
04.04.2017 г. на публичен изпълнител, с които давностният срок отново е спрян по
отношение на процесните вземания и за които не е спорно, че са били връчени на
жалбоподателя. След налагането на горните обезпечителни
мерки, в хода на образуваното изпълнително производство през 2017г. са
последвали редица действия по изпълнението във връзка с продажбата на търг на
имота на длъжника, с които на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността
многократно е била прекъсвана, за което длъжникът е бил уведомяван (последното
е Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. №
С170004-102-0002007/26.10.2017г.), при което е започнала да тече нова 5 –
годишна давност. Следва да се съобрази и действието на § 29,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020
г.). същата разпоредба гласи, че до отмяната на извънредното положение: освен в
случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Тоест
за времето на обявеното извънредно положение давността е била спряна по силата
на закона. Преди изтичането на давността, видно от приложените по делото
доказателства са предприети изпълнителни действия от частните съдебни
изпълнители по образувани пред тях ИД, по които ТД на НАП Велико Търново е присъединен
взискател, с които дваността отново е била прекъсната и към момента не е
изтекла абсолютната давност, регламентирана в чл. 171 ал. 2 от ДОПК.
За
задълженията, посочени в т. 5 и т. 6 от последната таблица на разпореждането на
публичния изпълнител, общо в размер на 37 365,08 лв., от които главница
13 554,36 лв. и лихви в размер на 23 810,72 лв., също прието, че не е
изтекла абсолютната 10 – годишна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 от ДОПК.
За яснота следва да се отбележи, че неправилно в разпореждането на публичния
изпълнител и в приложената към преписката справка за задълженията на
жалбоподателя към 09.01.2023г. е посочено, че изпълнителният им титул е съдебно
решение № 132 от
11.11.2015 г., тъй като от приложените по делото доказателства липсва съдебен
акт с този номер и дата. За тези задължения е издаден изпълнителен
лист № 132 от 11.11.2015 г. в полза на Министерство на финансите във връзка с
постановената Присъда № 94 от 14.10.2015 г. по НОХД № 324/2015 г. по описа на
Окръжен съд - Велико Търново, в сила от 2015г. С тази присъда, подсъдимият и
настоящ жалбоподател А.С. е признат за виновен за престъпления против данъчната
система – по чл. 255, ал. 3 и чл. 256 , ал. 2 от НК, като в гражданската част е
осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди в полза на Държавата,
представлявана от министерство на финансите, в размер на 41 915 лв., ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2009 г. Присъдената сума в полза на министерство
на финансите, за която е издаден и изпълнителен лист № 132 от 11.11.2015 г., се
равнява на общия размер на укритите данъчни задължения през инкриминирания
период, за които жалбоподателят е бил признат за виновен с Присъдата от
14.10.2015г. на Окръжен съд Велико Търново по № 324/2015 г. Воденото срещу А.С.
наказателно производство не установява публични вземания, но като следствие от
признаване на подсъдимия за виновен е осъден да заплати в полза на Министерство
на финансите обезщетение за претърпените имуществени вреди. Процесните вземания
са
публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т.3 и т. 6 от ДОПК,
които съгласно чл. 163, ал. 1 ДОПК се събират по реда на ДОПК.
Касае се за
различно по вид и характер публично вземане от това за данъци и при него
възникването и установяването съвпадат във времето – влизането в сила на
Присъдата от 14.10.2015г. на Окръжен съд Велико Търново по НОХД № 324/2015 г.
При това положение, давността за тях започва да тече от влизане в сила на
Присъда № 94 от 14.10.2015 г. по НОХД № 324/2015 г. по описа на Окръжен съд - Велико
Търново, което е през 2015г. и съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК
давността за тези вземания на държавата е започнала да тече от 01.01.2016 г. Тези задължения, описани в т.
5 и т. 6 от последната таблица в разпореждането на публичния изпълнител, също
са присъединени към изпълнителното дело с разпореждането за присъединяване от 06.04.2016
г. За тях важи казаното по – горе относно спирането и прекъсването на давността
с налагането на обезпечителните мерки и действията по изпълнението на публичния
изпълнител, поради което към момента на подаване на възражението от
11.01.2023г. за погасяването им по давност и за отписването им, както и към
настоящият момент, абсолютната 10 – годишна давност не е изтекла.
Задължението
по т. 2 от последната таблица от разпореждането на публичният изпълнител в
размер на 16,37 лв. главница е по СД по ЗДДС за данъчен период месец 03.2013г.
и е трябвало да бъде платено през годината, през която е подадена – в случая
през 2013г. Давността за това публично задължение е започнала да тече от
01.01.2014г. Тези вземания на държавата също са присъединени към изпълнителното
дело с Разпореждане за присъединяване изх. №С160004-105-0008495/06.04.2016г.,
поради което наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело и
извършените изпълнителни действия, описани по – горе, водещи до спиране,
съответно прекъсване на давностния срок, са относими спрямо тях.
Към настоящия момент за същите не е изтекла абсолютната 10-годишна
давност. Предвид това, съдът намира решението на директора на ТД на НАП –
Велико Търново в частта по т. 2, с която е потвърдено разпореждането на
публичния изпълнител относно визираните публични задължения в т.1, 2, 5, 6 от
последната таблица за законосъобразно, тъй като правилно е преценено, че същите
не са погасени по давност.
В
разпоредбите на чл. 268 от ДОПК липсват разписани изрично правомощия на
съдебната инстанция, вкл. и при уважаване на жалбата и отмяна на обжалвания акт
или действие на публичен изпълнител. Правомощия на решаващия орган, който
разглежда жалбата по административен ред са дадени в чл. 267, ал.2 от ДОПК. Със
същите правомощия следва да разполага и съда, при спазване на ограничението по
чл. 173, ал. 1 и ал.2 от АПК - да постановява решение по съществото на спора,
освен когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган или
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество.
В обобщение,
обжалваното решение № 61 от 31.03.2023 г. на
директорът на ТД на НАП – Велико Търново в частта му по т. 1, с която е
оставена без разглеждане като недопустима жалбата на А.С. срещу разпореждането
на публичния изпълнител относно вземанията по Декларация Обр.6 №
040021205165191 от 10.09.2012 г. и тези
по ГДД по ЗДДФЛ №044391200176436 от 29.03.2012 г. за 2011г., е незаконосъбразно
и следва да бъде отменено, и преписката следва да се върне на директора на ТД
на НАП – Велико Търново за изпълнение на дадените в мотивите на решението
указания. В останалата част касаещо т. 1, 2, 5, 6 последната
таблица в разпореждането, обжалваното решение на директора на ТД
на НАП – Велико Търново е правилно постановено, поради което жалбата като
неоснователно следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото, право на разноски имат и двете страни. Такива, обаче, не са
поискани от жалбоподателя, поради което съдът не следва да му присъжда. От
процесуалния представител на ответната по спора страна е направено своевременно
искане за разноски, които с оглед крайният резултат и частична отмяна на
обжалваното решение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят
такива в размер на 100,00 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, Административен съд
Велико Търново, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.А.С. с ЕТ „ПАМИР-А.С.“***, Решение
по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 61/31.03.2023г. на директора
на ТД на НАП - Велико Търново, в частта по т. 1 от същото, с което е оставена
без разглеждане поради процесуална
недопустимост неговата жалба срещу разпореждане с изх. №С230004-137-0000815/31.01.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, с която се иска
отписване поради погасяване по давност на вземанията по декларация Обр.6 №040021205165191/10.09.2012г. за ЗО за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. и по данъчна декларация по ЗДДФЛ с №044391200176436/29.03.2012г.
за 2011г., и образуваното производство пред Директор на ТД на НАП Велико
Търново е било прекратено в тази част.
ВРЪЩА делото като преписката
на директора на
ТД на НАП - Велико Търново за за изпълнение на дадените указания в мотивите на
съдебното решение, като
определя срок за това от 1 месец.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.С. с ЕТ „ПАМИР-А.С.“***, срещу Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 61/31.03.2023г. на директора на
ТД на НАП - Велико Търново, в останалата част.
ОСЪЖДА А.А.С.
с ЕТ „ПАМИР-А.С.“***, да заплати на Национална агенция за приходите разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева).
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: