Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..11.2019г.; гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
11423 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „И.И.9.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя ***, срещу
С.А.М., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 15 000,00 лв., дължима по издаден запис
на заповед от 06.06.2016г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение номер 2472/11.04.2018г. по ч.гр.д.
номер 4966/2018г. по описа на ВРС.
Излага се в исковата
молба, че на 06.06.2016г. ответникът е подписал запис
на заповед за сумата от 15 000,00 лв. в полза на ищцовото
дружество. Ответникът се задължил безусловно, без протест и разноски, на
определен падеж, да заплати в брой или по банкова сметка ***. Към момента на настъпване
на падежа ответникът не е заплатил сумата.
В срока за отговор на
исковата молба ответната страна е изявила следното становище: Исковата
претенция е неоснователна. Записът на заповед не е издаден от С.М.. Оспорва се
валидността и истинността на представения запис на заповед. Текстът и подписите,
положени в същия, не са изпълнени от ответника. Оспорва се валидността на
записа на заповед поради това, че в същия е посочено, че сумата е платима на
предявяване и на падеж.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Записът на заповед съставлява
едностранно волеизявление с абстрактен характер. Именно поради абстрактния си
характер правата, произтичащи от менителничния ефект,
са независими каузални правоотношения, които по принцип са обуславящи за
поемането на задължение. Реквизитите за съдържанието на записа на заповед са
изброени в императивната разпоредба на чл. 535 ТЗ, а именно – наименование
„запис на заповед“, безусловно обещание да се плати определена сума, падеж,
място на плащане, име на лицето, на което трябва да се плати, дата и място на
издаването и подпис на издателя. В записа на заповед не следва да се посочва
основанието за поемането на менителничното
задължение. В настоящия случай всички изискуеми реквизити се съдържат в
представения по делото запис.
От допусната по делото съдебно
- графологична експертиза се установи, че подписът,
положен за „издател“ в запис на заповед от 06.06.2016г.
е изпълнен от С.А.М.. С оглед на оспореното заключение съдът е допуснал
извършването и на тройна СПЕ, като от заключението на вещите лица, което съдът
кредитира изцяло, като професионално дадено, отговарящо изчерпателно на
въпросите и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал, се установява, че подписът, положен за „издател“ в запис на заповед
от 06.06.2016г. е изпълнен от лицето С.А.М..
Въпреки това обаче, съдът
следва да уважи направеното възражение от ответника за нищожност на записа на
заповед, предвид посочването в него, че е платим на предявяване, както и на
падеж – определена дата. В процесния запис на заповед
в титулната част е посочено, че същият е платим на предявяване, а в текста е
посочено, че падежът на задължението е на дата 06.06.2017г.
Поради строго формалният характер на записа на заповед, уставен в закона,
включително за определяне на падежа, налага извод, че в записа на заповед
падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не
дава основание за различно тълкуване. Издателят е поел задължения в настоящия
случай с неясно определен падеж. Т.е. нищожен е запис
на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е
платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по
начин, който не буди съмнение. (Определение
№ 859 от 03.12.2010 г. по ч. пр. д. № 911 / 2010 г. на Върховен касационен съд; Определение
№ 578 от 02.08.2010 г. по т.д. № 730/2009 г. на Върховен касационен съд,
Търговска колегия, I т. о.; Определение № 749 от 23.12.2009г. по ч.т.д.
№ 857/2009г. по описа на Върховен касационен съд)
С оглед на гореизложеното
предявеният иск се явява неоснователен.
По разноските:
Предвид
изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски в
настоящото производство в общ размер на 1375,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „И.И.9.“ ООД,
ЕИК ***, представлявано от управителя ***, срещу С.А.М., ЕГН **********, с
искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 15 000,00 лв., дължима по издаден Запис на заповед от 06.06.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение номер 2472/11.04.2018г. по ч.гр.д. номер 4966/2018г. по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА И.И.9.“ ООД,
ЕИК ***, да заплати на С.А.М., ЕГН **********,
сумата от 1375,00 лв. /хиляда триста седемдесет и пет лева/, представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна, с въззивна жалба, подадена
в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................