№ 228
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204548 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. С. Б. с ЕГН **********, против
наказателно постановление (НП) № 23-4332-001238 от 02.02.2023 г., издадено
от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на
вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
му е наложена „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е
наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 150 от
ЗДвП.
С жалбата си административнонаказаното лице моли издаденото срещу
него наказателно постановление да бъде отменено в цялост предвид
издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва констатациите на наказващия
орган и заявява, че не е извършвал вменените му нарушения. Отделно от това
сочи, че в АУАН и НП липсвало точно описание на фактическите
обстоятелства, при които се твърди че е извършил процесните нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно
1
призован, не изпраща представител и не взема становище по основателността
на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.01.2023 г. около 08:10 часа в гр. София, жалбоподателят А. С. Б.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „***“ с рег. № СВ ***
СК по бул. „Черни връх“ с посока на движение от ул. „Люботрън“ към бул.
„Никола Й. Вапцаров“. В района на РУМ „Черни връх“ водачът загубил
управление над управляваното от него МПС поради движението си с
несъобразена спрямо интензивността на движението скорост и пред № 39
реализирал леко пътно-транспортно произшествие в разположените два броя
предпазни метални колчета и паркирания пред търговския център лек
автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № СВ 1766 ТТ, който от своя
страна се изместил под въздействие на придадената му кинетична енергия и
вследствие на това ударил паркирания до него лек автомобил „Тойота“, модел
„Рав 4“ с рег. № СВ 7060 НХ.
На място била изпратена подвижна патрулна група от служители на 04
РУ – СДВР, които реализирали обход на района и идентифицирали
жалбоподателя А. Б. като водач на катастрофиралия автомобил в опита му да
избяга от местопроизшествието. Дейността на полицейските служители била
подпомогната от назначения автопатрул от ОПП – СДВР в състав от М. Г. и
свидетеля И. И.. Извършена била справка в информационните масиви на ОДЧ
– ОПП, вследствие на която било установено, че водачът е неправоспособен,
тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. Контролните
органи материализирали констатациите си със съставянето на два броя
протоколи за ПТП с № 1830440 и № 1830441, както и скица към тях, в които
бил отразен механизма на настъпване на произшествието, участниците в него
и причинените материални щети.
Б. отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух
с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA – 0134. За това
му бил издаден талон за медицинско изследване с № 0151276, с който му
било предписано в срок от 40 минути да се яви в УМБАЛ – Св. Анна за
извършване на медицинско и химическо изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му. Полицейските служители
придружили лицето до медицинското заведение, където не му била взета
кръвна проба поради изрично заявения от него отказ.
При тези обстоятелства свидетелят И. И. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП – СДВР съставил на нарушителя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 605277 от
18.01.2023 г., в който действията на водача били квалифицирани като
нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 150 от
ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетел на установяване на
нарушенията и на същата дата бил предявен на жалбоподателя Б., който го
2
подписал без възражения и получил екземпляр от същия. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения срещу така съставения АУАН.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 23-4332-001238 от 02.02.2023 г., с което началник група в
Отдел „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи,
наложил на А. С. Б. следните административни наказания: на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел И. И. (актосъставител), и
надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Събраните свидетелски показания се отличават с пълна липса на спомен
от процесния случай, което предопределя нищожната им доказателствена
стойност. Това е оправдано от естеството на работни дейности, влизащи в
ежедневния кръг от служебни функции на свидетеля И..
За изясняването на обстоятелствата по делото изключително
способстват събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени
към доказателствените материали по делото, последователни са и не си
противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Цялостният анализ на доказателствените материали според съдебния
състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по
конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени
с достатъчно, при това валидни и категорични, доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със
3
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съобразено е и изискването
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис.
I. Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и
НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което същото е било извършено. В случая в АУАН и НП
досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е посочено единствено, че
жалбоподателят поради движение с несъобразена скорост с интензивността
на движението е реализирал леко ПТП. За да е описано нарушението по
изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ
санкционираното лице да организира защитата си, следва в АУАН и НП да е
посочено какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да
се стигне до ПТП; в какво се е изразявала интензивността на движението;
имало ли е и други участници в движението и какво е било тяхното
поведение на пътя; имал ли е възможност водачът да избегне този удар;
скоростта на движение на МПС и т. н.
От друга страна съдът счита, че не се събраха и доказателства, от които
по безспорен и категоричен начин да се установи, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В този смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между
виновното поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай
следва жалбоподателят да не е изпълнил поне едно измежду задълженията си
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП.
По делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателят Б. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от
него лек автомобил с интензивността на движението. Не е посочено с каква
скорост се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка
и по-конкретно интензивността на движението, поради което и не би могло да
се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна
4
обстановка. Предвид това не може да се направи категоричен извод дали
причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена с интензивността на
движението скорост.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в тази си част обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
ІІ. Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съдът намира, че жалбоподателя А. С. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за
което е санкциониран.
На първо място, установява се, че Б. е действал в качеството си на водач
на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, а именно - лице, което
управлява пътно превозно средство. Този факт е установен от дежурния
патрулен екип от полицейски служители от 04 РУ – СДВР, които са
идентифицирали лицето като А. Б., а след провеждането на оперативните
мероприятия са пристъпили към неговото задържане. Самоличността на
водача е потвърдена и от автопатрулния екип на ОПП – СДВР, които след
справка в информационната система са констатирали, че същият не разполага
със СУМПС.
Изпълнителното деяние на нарушението в тази му форма се изразява в
отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което ясно е
описано в АУАН и НП. След отказа на лицето да бъде тествано за употреба на
алкохол, при изпълнение на процедурата по чл. 3, ал. 2 и чл. 6 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон за изследване по
образец. В него са посочени всички необходими реквизити, предвидени в
Наредбата, и същият е надлежно връчен на нарушителя. Органите на реда са
придружили лицето до указаното му медицинско заведение, където същият
категорично е осуетил провеждането на медицинско изследване за
установяване концентрацията му на алкохол в организма, като категорично е
отказал да му бъде взета кръвна проба.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая от събраните
доказателства безспорно се установява, че действително жалбоподателят А.
Б. е отказал да бъде изследван с техническо средство алкотест дрегер за
установяване употребата на алкохол. Освен това същият не изпълнил и
даденото му предписание за медицинско и химическо изследване за
установяване на употребата на алкохол, въпреки оказаното му от
полицейските служители съдействие във връзка с посещението на здравното
5
заведение.
Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да му бъде
извършена проверка с техническото средство. За съставомерността на
нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни съставомерни
вреди.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на контролния
орган и да бъде изпробван с предявения му дрегер, но съзнателно е отказал да
стори това, като е целял именно настъпването на общественоопасните
последици – да избегне извършването на проверка.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице „маловажен случай“
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като допуснатото нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, както и поради
изричното изключване на приложението на чл. 28 от ЗАНН съобразно чл.
189з от ЗДвП.
За нарушението на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвижда
кумулативното налагане на административни наказания „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години и „глоба“ в
размер на 2000 лева. В настоящия случай обаче правилно наказващият орган е
отчел задължителните принципни постановки, дадени в с Тълкувателно
решение № 61 от 30.12.1980 г. по н. д. № 56/80 г., ОСНК на ВС, съобразно
които лицата, които управляват моторни превозни средства без да притежават
необходимата правоспособност за това, не могат да бъдат лишавани от права,
които те никога не са придобивали или са загубили по силата на предвидени в
закона основания. При това положение, в съответствие с целта на закона, а и с
тълкувателната практика, на нарушителя не е наложено наказание „лишаване
от право да управлява МПС“, а само „глоба“, която е в абсолютно определен
размер и въпросът за индивидуализацията на размера ѝ е ирелевантен.
С оглед изложеното, съдът намира, че в частта по пункт втори
атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ІІI. Относно нарушението по пункт 3 от НП:
Съдът намира, че са налице всички обективни признаци от състава на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Същото въвежда изискване за
правоспособност спрямо всички водачи на МПС, участващи в движението по
пътищата. По делото не се спори, че към момента на проверката му
жалбоподателят Б. не е притежавал СУМПС, а и до тази дата такова не му е
било издавано. Съгласно чл. 2, ал. 1 - 3 от Наредба № 31/26.07.1999 г. за
изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, правоспособността се придобива след преминаването на
задължително обучение в присъствена форма и успешно издържан изпит
(теоретичен и практически) пред съответна комисия, като на всички лица,
които успешно са издържали изпита се издава СУМПС, което удостоверява
6
придобитата вече правоспособност, по силата на която едно лице вече има
право да управлява МПС от съответната категория. В тази връзка е и
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
според която СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на МПС. Визираните разпоредби,
разглеждани през призмата на наличната на л. 16 от делото справка-картон на
А. Б., навеждат на извода, че към 18.01.2023 г. жалбоподателят е бил
неправоспособен водач на МПС, тъй като не е бил преминал обучение и
изпит, и съответно не му е било издадено СУМПС. Ето защо съдът прие, че
нарушение по чл. 150 от ЗДвП е било обективно осъществено от страна на
жалбоподателя.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял настъпването
им.
Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП
предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. лице, което управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач. В случая
наказващият орган е наложил глоба в максимален размер от 300 лева, за което
е отчел като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства останалите
извършени от негова страна нарушения и тяхната тежест, както и опита му да
осуети откриването му вследствие настъпилото ПТП. При това положение
съдът счита, че наложеното наказание по пункт 3 от наказателното
постановление напълно съответства на тежестта и характера на нарушението,
годно е да постигне целите на наказанието и същевременно не се отличава
като маловажно.
Във връзка с гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че
процесното наказателно постановление в обсъжданата му част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Липсват искания за присъждане на разноски от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-001238 от 02.02.2023
г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при Столичната
дирекция на вътрешните работи, в частта му по пункт 1, с която на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя А. С. Б. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-001238 от
7
02.02.2023 г., издадено от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при
Столичната дирекция на вътрешните работи, в частта му по пункт 2, с която
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя А. С. Б. е
наложена „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, както и в частта му по пункт 3, с която на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 300 (триста) лева
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8