№ 715
гр. Варна, 10.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900085 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът С. Г. С. , уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява,
представлява се от адвокат А. Д., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Ответникът „ВАРНА БРОКЕР“ ООД , уведомен от предходно
съдебно заседание чрез процесуалния си представил, представлява се от
адвокат П. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Вещото лице А. Д. Т., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 26340 от 30.10.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Д.: Аз имам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Независимо, че заключението е предоставено в срок, запознавайки се с него,
констатирах в раздел „Проверени книжа и документи“, че вещото лице, освен
с книжата по делото, е работило (изключая счетоводната отчетност) и с
1
документи, които не са налични в кориците по делото – извлечение от
хронологичния регистър, оборотна ведомост, извлечение от хронологичен
регистър за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2021 г., оборотна ведомост за 2022
г., аналитичен регистър също за 2022 г., банкови извлечения, които не са
представени по делото. Нотариалното завереното пълномощно е налично в
кориците по делото. Не сме запознати с удостоверението от „Първа
инвестиционна банка“. Няма го по делото. Заповед за извършване на
инвентаризация и парични средства от шести декември няма по делото.
Констативен протокол от осми декември няма по делото и протокол за
извършена проверка от НАП.
Считам, че това са документи, които са от съществено значение за
установяване обективността на заключението на вещото лице. Не съм
запозната с банковите извлечения. Не съм запозната с удостоверенията на
„Първа инвестиционна банка“, със заповедта за инвентаризация, с
констативния протокол и с протокола за извършена проверка. Това са частни
писмени документи и ответникът се опитва да ги въведе в процеса по
непредвидения процесуален ред за събиране на доказателства, а именно чрез
експертизата.
Моля, преди да изслушаме вещото лице, независимо че е налице
процесуална преклузия, да задължите ответника да представи всички
документи, описани в раздел „Проверявани документи и книжа“ с копия за
ищеца, за да можем да вземем отношение относно тяхната достоверност и
автентичност, с оглед на което вече да се направи преценка за обективността
на заключението на вещото лице. Това ми е възражението по изслушването.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, експертизата така, както е
формулирана и допусната от съда, е да се даде отговор на повдигнатите
въпроси, след проверка на материалите по делото и справки в счетоводството
на ответника, като въпросите са два: „Какъв е размерът на сумата, изтеглена
от С. С. за периода 14.12.2004 г.-12.12.2022г.?" и „Редовно ли е водено
счетоводството?“. Оценката, особено на втория въпрос, касае счетоводни
документи, които се съставят от счетоводителя на дружеството и те няма
смисъл и няма никаква логика да бъдат приобщавани към доказателствения
материал по делото. Тяхното наличие между кориците на делото по никакъв
начин не би способствало за изясняване на обективната истина и съответно в
2
изпълнение на указанието на съда по разпределената доказателствена тежест.
В тази връзка искането за приобщаването им към делото не е основателно и
дотолкова, доколкото няма да изясни никакъв въпрос така, както е
формулиран от съда, считам, че е и недопустимо.
По отношение на сумата, която е изтеглена от С. С. в период, като че ли
всъщност се изследва един безспорен въпрос между страните. Ние сме го
формулирали, с оглед на съмненията си, че правилно сме разбрали
насрещната страна в твърденията и формулираните искова молба и
допълнителна искова молба и в тази връзка искането на банкови извлечения и
справки, които вещото лице е правило в банковите институции, също ми се
струва неоснователно и дотолкова, доколкото не би способствало по никакъв
начин да опровергае или да потвърди заключението на вещото лице
дотолкова, доколкото това е експертно заключение, считам, че е недопустимо.
Противопоставям се на направеното искане.
Адв. Д.: Съгласно процесуалните правила, известни на всички юристи в
тази зала, съдът работи със събраните по делото доказателства и то по
установения процесуален ред. Съдебно-счетоводната експертиза се назначава
от съда само и единствено, при условие че съдът не разполага със специални
експертни знания да установи факти и обстоятелства, които не могат да се
докажат с писмени доказателства. Счетоводните регистри, счетоводната
документация по смисъла на Закона за счетоводството съставляват годни
доказателствени средства, независимо дали се водят на софтуерен продукт,
защото е допустимо и по този ред да бъдат представени като справки по
делото. Водят се и могат да се представят и на хартиен носител. Считам, че
липсата им по делото съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като лишава ищеца от възможността да се запознае с тези регистри, като смея
да твърдя, че процесуалният представител на ищеца разполага с
компетентност да чете оборотни ведомости, за което не е необходимо да има
специфични знания, хронологични регистри и счетоводни регистри. Така че
от тази гледна точка заключението е изготвено на база на документи, които не
са налични в кориците по делото.
СЪДЪТ констатира, че заключението е изготвено в срок, поради което
наведените в днешното съдебно заседания възражения не касаят
изслушването на вещото лице, а по искането на ищцовата страна съдът ще се
3
произнесе след изслушването му.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
А. Д. Т. – 42 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Т.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Г. към в.л. Т.: Има ли връзка между изтеглените пари от господин
С. С. и установените липси така, както са осчетоводени в Счетоводството на
„Варна Брокер“? Искам да установя тези липси.
Адв. Д.: Вие твърдите. Твърдените от вас липси, нали така?
Адв. Г. към в.л. Т. : Въпросът е: Има ли връзка между изтеглените пари
на посочените дати в справката, която сте посочили и установените липси на
касова наличност от инвентаризацията, която е извършена и впоследствие
осчетоводена?
В.л. Т.: Сумите, които са теглени от господин С., са теглени от
разплащателни сметки на дружеството, с които той е боравил през
съответните периоди и са внасяни като касова наличност в брой в
дружеството в съответния офис, в който той е работил. Съответно са
осчетоводявани като наличност в брой за дружеството. Установената липса
представлява липса на пари в брой от въпросната каса на дружеството. Ако
правилно съм разбрала въпроса, да, има такава връзка, че всъщност това са
пари, които са теглени от разплащателната сметка, постъпвали са в брой в
касата на дружеството, но към определена дата, към която е извършена
проверката, не са били налични. В касата не са установени.
Адв. Д. към в.л. Т.: Къде извършихте проверката? По какъв начин?
В.л. Т.: Ходих на място в офиса на счетоводната кантора, където се
води счетоводството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Коя е счетоводната кантора?
В.л. Т.: Името не си го спомням. Намира се на Крайезерния път до ЖП
4
гарата в една офис-сграда, на седмия етаж по спомен. Мисля, че е „Делта
консулт“.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко пъти посетихте офиса?
В.л. Т.: В счетоводната кантора ходих един път и в офиса на…
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко време прекарахте в офиса?
СЪДЪТ указва на адвокат Д. да не прекъсва вещото лице.
Адв. Д.: Ходила е един път. Аз я питах.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко пъти ходихте в офиса? Вие казахте един път.
В.л. Т.: В счетоводната кантора ходих един път, но ходих и в офиса на
дружеството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко време бяхте в счетоводната кантора?
В.л. Т.: В счетоводната кантора бях един час.
Адв. Д. към в.л. Т.: Достатъчно ли Ви беше да обследвате цялата
документация?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос.
Адв. Д.: Това е във връзка с обективността на заключението на вещото
лице.
Адв. Д. към в.л. Т.: Един час достатъчен ли Ви беше да обследвате
счетоводно регистри и документация, която касае отчетните периоди 2006 г. –
2022 г.?
В.л. Т.: Не, затова съм направила и второ посещение.
Адв. Д. към в.л. Т.: Хайде сега да уточните колко пъти ходихте в
офиса и в Счетоводството?
В.л. Т.: Аз отговорих. Един път ходих в Счетоводството и един път
ходих в офис на дружеството, където се съхраняват първичните документи.
От Счетоводството получих счетоводните справки, въпросните хронологични
регистри. С тези счетоводни справки посетих офиса на дружеството, където
бяха представени абсолютно всички за периода банкови извлечения, които
съм отмятала едно по едно.
Адв. Д. към в.л. Т.: Казвате, че Ви е представен хроногичен регистър
сметка 501 за периода 2006 г.-2021 г. и хронологичен регистър пак от сметка
5
- каса 501, но за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., но само вторият
хронологичен регистър, само подотчетната сметка 2, аналитична сметка за С.,
нали така? Каква е разликата между първия хронологичен регистър, който Ви
е представен до декември 2021 г. и втория хронологичен регистър, който Ви е
представен само за 2022 г.?
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, нито в исковата молба, нито в
допълнителната искова молба, нито в нашите отговори въпросните регистри
са били въпрос на разглеждане и въпрос на доказателствени искания. В
момента този въпрос не знам каква цел търси да постигне, но при всяко едно
положение разводнява спора, който касае общото събрание на дружеството,
което е проведено, в което въпросните регистри никаква роля не играят.
Адв. Д.: Основната причина, според която доверителят ми е изключен, е
твърдяна липса на пари, за която ответното дружество претендира, че са били
от доверителя ми. Именно, тъй като това е причината за изключването му по
решение на общото събрание и искането на тази експертиза е на ответника,
чрез нея той се опитва да докаже правилността и верността на фактите, които
са отразени в протокола за изключване на моя доверител. Именно поради тази
причина задавам тези въпроси, защото ние оспорваме, че доверителят ми е
присвоил сочената сума и има нарушение, каквото му е вменено с решението
на общото събрание, в резултат на което нарушение, е произнесено неговото
изключване. Това е връзката с въпросите ми.
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице да отговори на въпроса на
адвокат Д..
В.л. Т.: Хронологичните регистри са два, защото за този първият, който
е за по-дългия период от време, е водена една синтетична сметка 501 с
аналитичност на С. С. и С. Й..
Адв. Д. към в.л. Т.: Общо за двамата е водено, без да ги разделят, така
ли?
В.л. Т.: Не, с аналитичен признак. Счетоводството работи със
синтетични сметки, които са с цифров код, стандартно трицифрен. Когато
кодът стане с повече цифри - четирицифрен, тези сметки се наричат
подсметки към основната сметка.
Адв. Д. към в.л. Т.: Казвате аналитична партида на С.. Само на С. ли
6
гледахте? На С. не гледахте ли?
В.л. Т.: Само на С. съм гледала. Нямам задача да изследвам на С..
Адв. Д. към в.л. Т.: Имахте задача да изследвате редовността на
счетоводството.
В.л. Т.: Изследвам това, което преценявам, че касае задачата за
редовността на счетоводството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Този хронологичен регистър, сметка 501,
аналитична партида С. как е обособена? Какво имате предвид под
„аналатична партида“ и „подсметка“?
В.л. Т.: Подсметките, както казах, са цифрови сметки на основната
сметка, която е с трицифрен код. Подсметките стават четирицифрени. Това е
въпрос на организация на Счетоводството дали ще работи със синтетична
сметка и подсметки към нея. Първо – задължително имаме синтетични
трицифрени сметки. Дали ще имаме подсметки, или ще имаме директно
аналитична партида, която няма цифров код, тя е име – „С. С.“ или „машини“
примерно, това се нарича аналитична партида. Това е абсолютно избор на
самото Счетоводство как ще си организира и съобразено със софтуера какво
му позволява. Така е водено до 2021 г. с двете аналитични разделения. От
2022 г. и аз съм го написала защо се случва това през 2022 г., тъй като отварят
трети обект като дейност, преценяват, че е по-удачно да минат на принципа с
подсметки, тъй като другата дейност, която започват, е каса за плащания –
тип „Изипей“. Тяхната се казва „Фастпей“, в която ще постъпват суми,
различни от сумите, свързани със застрахователното посредничество и за да
може да се отделят тези парични потоци, преценяват да направят три
подсметки като организация на самото Счетоводство, затова регистрите са
два, защото като цифров код от 01.01.2022 г. се появява нов шифър.
Адв. Д. към в.л. Т.: Фактът, че хронологичният регистър аналитична
партида С. е представен да го изследвате за периода 2006 г.-2021 г. само на
С., без да обследвате другите движения по касата, достатъчен ли Ви е за
преценката на редовността в отчитанията на сметка Каса? Само неговата
партида да изследвате за този период достатъчен ли е за Вашия категоричен
отговор?
В.л. Т.: Моят отговор е достатъчен и аз ще обясня защо. Изследвала съм
7
абсолютно всички постъпления по сметката 501 – аналитична партида С.,
които съм ги засякла с банковите извлечения. Абсолютно едно по едно съм го
отметнала за този период. Това е единственото постъпление по сметката за
периода. Имам предвид, че по касата на дружеството с аналитична партида С.
С. постъпват средства от тези тегления. Те представляват съществена сума.
Адв. Д. към в.л. Т.: Не ми беше това въпроса. Въпросът ми е: Дават Ви
извлечения от сметка Каса хронологично, но не Ви дават цялото извлечение
на цялата каса. Дават Ви само аналитична партида С.в. Тази аналитична
партида с крайното салдо ще равни ли със салдото на цялата каса?
В.л. Т.: Разбира се, че ще равни.
Адв. Д. към в.л. Т.: Искате да кажете, че от цялата партида 501 от
банковите сметки единствено С. е теглил?
В.л. Т.: Въобще не съм казала такова нещо.
Адв. Д. към в.л. Т.: Целият хронологичен регистър на каса 501
представен ли Ви е не по аналитични партиди?
В.л. Т.: За 2022 г. само.
Адв. Д. към в.л. Т.: Достатъчно ли Ви е за другите години, без да
изследвате другите аналитични регистри, да кажете, че касата е водена
коректно? Само на С. да гледате.
В.л. Т.: За мен е било достатъчно, защото всички изтеглени от него
суми се отразяват…
Адв. Д. към в.л. Т.: Не от него. По принцип от дружеството говорим.
Говорим за редовна счетоводна отчетност. Относно оборотната ведомост от
сметка 501, която Ви е била представена, защо сте гледали само оборотната
ведомост от сметка 501, а не всички оборотни ведомости, за да установите…
Адв. Г.: Тук не говорим за оборот. Говорим за липси. Това е касова
наличност. Липсва актив, а не оборот. Какво Ви е твърдението?
Адв. Д.: За да се установи дали едно счетоводство е редовно водено,
вещото лице трябва да изследва всички счетоводни регистри на фирмата, така
ли е?
В.л. Т.: Не съм съгласна с това твърдение.
Адв. Д. към в.л. Т.: А кое трябва да изследвате? Имате ли компетенции
8
да кажете дали…
Адв. Г.: Вещото лице изследва това, което преценява, че е необходимо,
за да отговори на въпроса.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Д..
В.л. Т.: Не ми е възложено да правя финансов одит или данъчна
ревизия на дружеството, за да трябва да изследвам абсолютно всички
операции в него. Това, което съм видяла, разглеждайки банковите регистри
(тези, които са от банката, а не тези, които са осчетоводени в
Счетоводството), аз видях една повторяемост на операции, които се случват
всеки месец. Имаме периодични тегления на пари в брой от двамата
съдружници. Имаме плащания на осигуровки и данъци абсолютно всеки
месец, имаме постъпление от комисион за извършената дейност. Това е всеки
месец. Това са едни еднотипни операции. Не съм видяла нещо извънредно в
дружеството, което да трябва да налага различна проверка. В 2022 г. съм
проверила и другата каса, без касата за бързите преводи, защото съм
погледнала суми, изтеглени от С., суми, изтеглени от С., че са разпределени
по съответните подсметки, които са обособени в счетоводната система на
предприятието, когато става това въпросното разделяне. Проверила съм ги
тези неща, но да, приоритетно съм разглеждала касовите операции. Не съм
разглеждала другите операции на дружеството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Смятате ли, че това да разгледате едностранчиво
това счетоводство, може да доведе до основния извод, че цялостното
счетоводство на дружеството е редовно водено? Можете ли да се ангажирате
с такъв извод?
В.л. Т.: По принцип това е същественият стойностен обем като
операции. Счетоводството работи и с принцип за същественост в крайна
сметка. Не е възможно да се провери абсолютно всяка една операция. Това е
много дълъг период – почти двадесетгодишен. Трябва да се приложат и други
способи, които да подкрепят…
Адв. Д. към в.л. Т.: Това Ви е била задачата.
В.л. Т.: Аз съм си изпълнила задачата.
Адв. Д. към в.л. Т.: На база на какви документи е извършено
записването в сметка 501, подсметка 501.1 или по аналитичната партида на С.
9
за дебитиране на касата на дружеството? Какви първични счетоводни
документи има съставени, за да се вземат тези счетоводни операции?
В.л. Т.: Нареждания и разписки от банката за изтеглени суми.
Адв. Д. към в.л. Т.: А приходен касов ордер, съгласно изискванията на
Счетоводен стандарт 1 имаше ли?
В.л. Т.: Не ми е представен приходен ордер. Няма такова изискване,
обаче само да Ви кажа. Това е решение на предприятието дали ще издаде
приходен ордер за парите, които идват от банката в касата.
Адв. Д. към в.л. Т.: По какъв начин извлечението от банката
отговорният счетоводител може да го приеме, че е достатъчен първичен
счетоводен документ, даващ му основание да отчете парите в сметка Каса, а
не да ангажира сметка Подотчетни лица?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос. Касае мнението на трето
лице, което не присъства в залата.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д..
Адв. Д. към в.л. Т.: При положение че няма физически пари, те давани
ли са в касата?
В.л. Т.: Аз разбирам, че господин С. е работил с касата.
Адв. Д. към в.л. Т.: Какво разбирате Вие под „каса“? За да има пари в
каса и да са осчетоводени в дружеството, това означава изтеглени от банка с
платежното да ги предаде в касата, за да се извърши осчетоводяване.
Непредавайки ги, той остава задължен да ги предаде. Според Вас предал ли е
той изтеглените от него пари?
В.л. Т.: Аз разбирам, че това е един и същи човек този човек – този,
който работи с касата и този, който ги тегли.
Адв. Д. към в.л. Т.: За осчетоводяването говорим.
В.л. Т.: Няма такова предаване. За осчетоводяването хората, които
водят счетоводството, много добре знаят каква е самата организация на
дейността в самото дружество. Знаят кой е касиерът, кой тегли парите и т.н. В
случая това е един и същи човек. Няма как да изискат от него допълнителен
документ. Той им дава документ, че е изтеглил парите от банката, подписал
се е и в същото време същата операция излиза от банковото извлечение в
10
края на деня.
Адв. Д. към в.л. Т.: Това, че парите са отчетени на каса, счетоводно
какво означава? След като по сметка 501 има осчетоводени пари, фактически
какво означава?
В.л. Т.: Че са влезли в касата на дружеството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Тоест той ги е предал в дружеството?
В.л. Т.: Да, той е работил в дружеството.
Адв. Д. към в.л. Т.: Това ли означава? Че той ги е предал в
дружеството след като са в касата?
В.л. Т.: Това означава, да.
Адв. Д. към в.л. Т.: Има ли документи, изследвайки неговата партида, в
които да е видно, че той е взимал пари от тази каса, от дружеството?
В.л. Т.: Има документи за различни разплащания, които са
осъществявани. Например заплатите са плащани в брой всеки месец. Това е
осчетоводявано всеки месец. Както виждате, изтеглените суми са много
повече, отколкото е липсата, защото тя е резултативна величина от
операциите, които са осчетоводени като разходи.
Адв. Д.: Не е вярно твърдението на вещото лице, че С. С. е изтеглил
800 000 лв пари на каса. Тези 800 000 пари на каса са теглени от двамата
съдружници и това е подвеждащото в заключението на вещото лице.
В.л. Т.: Това не е вярно, което казвате в момента. Аз лично съм видяла
всички банкови извлечения.
Адв. Д. към в.л. Т.: Видяхте ли платежните нареждания за теглене?
В.л. Т.: Да, приложени са към банката. Счетоводството съхранява
нареждането разписка и банковото извлечение. В банковото извлечение, в
случай че не сте виждали такова…
Адв. Д. към в.л. Т.: Не извлечението, а разписката – нареждане за
извършен превод видяла ли сте?
Адв. Г.: Има изтегляне на АТМ устройство. Как се теглят пари от
банкомат?
Адв. Д.: Всеки може с дебитна карта да изтегли пари от банкомат.
Адв. Г.: Има ли нареждане разписка? Издава ли се такова?
11
Адв. Д. към в.л. Т.: Виждали ли сте документ платежно нареждане за
теглене на пари от банка от С.?
В.л. Т.: Да, виждала съм.
Адв. Д. към в.л. Т.: Всички тези суми, които сте ги описала тук,
изтегляне от банка с нареждане разписка, виждали ли сте ги?
В.л. Т.: Не всички.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко нареждания разписки видяхте?
В.л. Т.: Не мога да отговоря на този въпрос.
Адв. Д. към в.л. Т.: 5, 10, 100? Защото операциите Ви са описани. Вие
носите отговорност. Имате записвания в приложение, в което давате
категорично становище, че по дати има изтеглени от каса пари и според Вас
ги е теглил С.. В тази част поддържате ли заключението?
В.л. Т.: Не съм виждала всички. Да, поддържам заключението, защото
банковото извлечение за мен е документ и счетоводителите осчетоводяват
банковите извлечения.
Адв. Д. към в.л. Т.: Нали казахте, че счетоводителите осчетоводяват
представено от съдружника, отговорника, теглилия извлечение за теглене? За
да се осчетоводят едни пари в една сметка, на Счетоводството не се дават
банкови извлечения. Ако работи Счетоводството на база на банково
извлечение, това е нередовно водено счетоводство. Изискването е първичен
документ – платежно нареждане за теглене, за да може да се извърши
счетоводството, а не банковото извлечение.
Адв. Г.: Говорим за „АТМ“. Това е банкомат. Какво платежно
нареждане на банкомат?
Адв. Д.: Това е друг въпрос. Това е следващият ми въпрос за банкомата.
Адв. Д. към в.л. Т.: От всичко, което сте описали, платежните за
тегления виждали ли сте ги, че са от С.?
В.л. Т.: Казах, че не съм видяла всички, защото не всички бяха в
папката с банка, но част от тях съм ги видяла.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко видяхте?
В.л. Т.: Не ми е била поставяна задача да преброя колко съм видяла.
12
Адв. Д. към в.л. Т.: Описали сте и се оказва, че не е вярно това, което
сте го описали.
В.л. Т.: Това е манипулативно твърдение в момента. Искам да обясня.
Счетоводителите осчетоводяват банковите извлечения, които получават днес
за вчерашния ден. Банковото извлечение е документ, от който виждаме какво
е ставало за предходния ден в банковата сметка. В банковото извлечение по
категоричен начин е отбелязано кой е теглил парите с неговото ЕГН и лична
карта, включително един текст, който вече не се попълва при теглене на пари
- „сумата не е за заплати“. Това нещо банковият софтуер го издава и истината
е, че навремето в тези години – шеста, десета ние лично ходихме до банките
да си взимаме банковите извлечения, защото нямаше електронно банкиране,
от което ние да ги получим. За нас това беше документът, въз основа на който
осчетоводявахме банката. Банката е един паричен поток.
Адв. Д. към в.л. Т.: Осчетоводявайки на база на извлеченията, че
парите са на каса, това вярно ли е действително?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос.
Адв. Д. към в.л. Т.: Взимат банково извлечение. Счетоводителят
осчетоводява налични пари на каса, което означава, че парите са в
дружеството. Според Вас истина ли е, съобразно това осчетоводяване, че тези
пари са в дружеството?
В.л. Т.: За мен е истина. Пак ще обясня защо. От това, което съм
прочела в делото и обясненията, които са дадени от страните за начина на
организация на работа в самото дружество, е имало два офиса. В единия е
работил господин С., а в другия – другият съдружник С. Й.. Всеки един от тях
е боравил с разплащанията в това дружество. Взимал е парите от клиенти,
съответно е разплащал към доставчици. Счетоводството е осчетоводявало
това, което се случвало в самото Счетоводство. Имаме принцип Предимство
на съдържанието пред правна форма. Държа да наблегна на този принцип,
защото счетоводителите са отразявали това, което се случва в самото…
Адв. Д. към в.л. Т.: А документалната обоснованост на счетоводните
операции?
В.л. Т.: Документална обоснованост имаме, защото имаме банково
извлечение. То казва: „Тези пари напуснаха сметката, изтеглени от С.,
13
изтеглени от С..“ Аз не виждам защо трябва да се съмнявам, че това се е
случило така.
Адв. Д. към в.л. Т.: И коя е връзката между изтеглените пари и
предоставените пари в касата?
В.л. Т.: Това е един и същи човек. Той ги тегли, за да работи в това
дружество с тези пари.
Адв. Д. към в.л. Т.: Но след като ги е изтеглил, за да работи с тях, кое е
основанието да бъдат осчетоводени на каса, а не по друг начин, защото ако аз
отида и изтегля пари и не ги дам в Счетоводството, независимо че съм ги
изтеглила…
В.л. Т.: Те не се дават в Счетоводството.
Адв. Д. към в.л. Т.: За банковото извлечение говоря. На база на
банковото извлечение защо ще ми пълните касата, вместо да ме задължите
като подотчетно лице да съм длъжна към дружеството да ги отчета с
надлежния приходен документ?
В.л. Т.: То пак Ви възниква задължение дали ще Ви ги сложим в касата,
за която говорите…
Адв. Д. към в.л. Т.: Разликата е голяма. Едно е пари на каса, а друго е
задължение към подотчетно лице.
Адв. Г.: Като какво е това задължение? Като какъв съм длъжен да ги
вкарам тези пари в каса? Че аз искам да ги харча по улицата!
Адв. Д. към в.л. Т.: Видяхте ли софтуерната програма, на която работи
Счетоводството?
Адв. Г.: Противопоставям се на въпроса.
Адв. Д.: Говорим за редовна счетоводна отчетност.
Адв. Г.: Не, противопоставям се на въпроса. Какво Ви е твърдението за
софтуера? Че е фалшив, че няма лиценз или че тези, които са написали
софтуера, не разбират от програмиране?
Адв. Д.: Дружеството води нередовна счетоводна отчетност. Това е
моето твърдение и затова питам.
Адв. Г.: Каква е връзката между софтуера и редовността на воденото
счетоводство?
14
Адв. Д.: Твърдението ми е, че заключението на вещото лице не е вярно,
защото не е видяло, на каква софтуерна програма работят.
Адв. Г.: Следващият въпрос ще е какъв е изходният код на софтуерната
програма. Какъв е смисълът от този въпрос? Защо го задаваме?
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице да отговори на въпроса.
В.л. Т.: Видяла съм го - „Микроинвест“. Преценявам дали програмата е
добра според това какви справки ми вади на мен. Аз съм външно лице. Аз
трябва да мога да се ориентирам, непознавайки дружеството по изходна
информация. Между другото по този начин работят и одиторите, заверявайки
годишни отчети.
Адв. Д. към в.л. Т.: В това извлечение на страница четвърта имате
отразени тегления от „АТМ“ с карта. Единственото основание да отчетете
тези тегления като такива извършени от доверителя ми, е фактът, че на негово
име е имало издадена дебитна карта, нищо повече. Твърдите ли с
категоричност, че във всички случаи той е теглил тези пари?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос.
В.л. Т.: Тегленията са с тази карта, защото е описана като код.
Адв. Д. към в.л. Т.: Проверихте ли финансовия отчет на дружеството
за 2022 г., обявен в Търговския регистър?
В.л. Т.: Видях, че е обявен, да.
Адв. Д. към в.л. Т.: Видяхте ли касовата наличност?
В.л. Т.: Да.
Адв. Д. към в.л. Т.: Колко е?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос. Каква връзка има с
редовността на счетоводството?
В.л. Т.: 800 000. Това е посочено като парични средства.
Адв. Д. към в.л. Т.: Каса?
В.л. Т.: Във финансовия отчет се посочват парични средства. Не се
посочва каса, банка.
Адв. Д. към в.л. Т.: Напротив, разделени са.
В.л. Т.: Мисля, че е 800, защото видях разделянето сумата по
15
подсметките и тя съответстваше, затова така казвам.
Адв. Д. към в.л. Т.: Тази касова наличност, която е отчетена 2021 г.,
можете ли да кажете, към осми декември колко е била?
Адв. Г.: Противопоставям се.
В.л. Т.: Не мога да кажа.
Адв. Д. към в.л. Т.: Инвентаризации правило ли е дружеството
ежегодно?
Адв. Г.: Противопоставям се.
В.л. Т.: Не е правило, защото не е било длъжно.
Адв. Д. към в.л. Т.: Законът за счетоводството познавате ли го?
В.л. Т.: Да, може да отворим чл.28 за микропредприятията, че са
освободени от ежегодната инвентаризация.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Aдв. Д.: Оспорвам заключението. Считам, че вещото лице е
некомпетентно. Дадената експертиза е изработена въз основа на подбор от
доказателства, обслужващи процесуалната защита на ответното търговско
дружество, в резултат на което считам, че заключението на вещото лице е
невярно, тъй като по делото не са представени доказателствата, въз основа на
които вещото лице е изработило заключението, а е настъпила преклузия за
тяхното представяне. Фактите и обстоятелствата, установени от
заключението на вещото лице твърдя, че са неверни. Нямам други искания.
Адв. Г.: Моля да се приеме заключението. Вещото лице подробно,
очевидно доста добре е извършило справки и е дало заключение по
повдигнатите въпроси.
СЪДЪТ намира, че изслушаното заключение на вещото лице е пълно и
ясно, не са налице основанията на чл.201 от ГПК, поради което и следва да
бъде прието.
Що се касае до искането за изискване на описаните като проверени
документи и книжа в заключението, посочени от ищцовата страна, съдът
намира, че не са налице основания за това, доколкото с оглед на задачата,
допусната на вещото лице, същата е изпълнена по начина, по който е
допусната и не е необходимо прилагане на всички документи по делото,
16
изследвани от вещото лице, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вх.№ 23729 от 02.10.2023 г., ведно със справка-
декларация на вещото лице А. Д. Т..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице А. Д. Т. възнаграждение в размер на
400.00 (четиристотин) лева от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по платежно нареждане от 11.08.2023 г. за 400.00 лв)
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ответника, с оглед на което снема
самоличността му:
С. В. Г., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Г. на въпроси от адв. Г. : Познавам С. С., поради това, че
фирмата ми води счетоводството на „Варна Брокер“ от 2006 г. Моята фирма е
„СКК Делта консулт“ ООД. Той е съдружник във „Варна Брокер“.
Управляваше един от офисите на фирмата. В самата фирма не знам какво е
правил, но във връзка с нас всеки месец носеше фактури за покупки, за
продажби, които са от офиса, който той управлява. Когато имаше да се
назначава човек, изпращаше данните, съответно ние пращахме трудовия
договор на него. В края на месеца му изпращахме давността за работни
заплати.
Не знам дали фактурите и трудовите договорите, които ми е представял,
са разписани от него. Бяха подписани, но не знам дали са конкретно от него.
Възможно е да са от него подписани.
Адв. Г. към свид. Г. : Вие знаете ли да е имал някакво пълномощно
господин С.?
Адв. Д.: Не оспорваме факта на пълномощното.
Свид. Г.: Да, виждал съм пълномощно, с което е упълномощен за
всякакви действия във връзка с дейността на фирмата, включително теглене
17
на пари.
Знам да е теглил пари от банкови сметки, понеже в извлеченията са
вписани имената му. Когато тегли човек от фирмена сметка, задължително
банката изписва имената на човека, който тегли парите.
Адв. Г. към свид. Г. : Настоящото дело е по повод един акт за начет,
който е издаден от Счетоводството или протокол за задължения. Знаете ли за
издаден такъв на името на С. С., тоест срещу С. С. и ако да – нещо друго да ни
кажете за този акт за начет?
Адв. Д.: Противопоставям се, тъй като свидетелят е допуснат във връзка
с искането на колегата да установи дали доверителят ми е материално
отговорно лице. Каква е връзката? Актът е представен по делото.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Г..
Свид. Г.: Във връзка с проверка от НАП за касова наличност на
фирмата, инспектори на НАП направиха проверка в двата офиса на фирмата и
в офиса на С. С. установиха 3000 лв грубо казано (не съм убеден точно в
самата цифра колко точно е) при сума, водеща се около 400 000, която е
свързана с тегленето на паричните средства от банковата сметка и съответно
разходите, които са по описи съответно на С. С. и на С. Й.. Съответно на база
на тази липса, управителят издаде акт за начет.
Свид. Г. на въпроси от адв. Д.: При получаване на искането за данъчна
проверка не си спомням колко пари е имало записани в брой.
Няма основна сметка на „Варна Брокер“. Има само подсметки. Със
сигурност са представени. Всяка подсметка касае определен обект – обект С.
Й., обект С. Сотилов. Самият софтуер не дава възможност ако се водят
подсметки, да се води основна. Ако се пусне синтетична оборотна ведомост,
тогава се вижда сумирано каква е общата сума, но не си спомням да знам
колко точно е сумата. Сумата със сигурност е била над 400 000, защото
доколкото знам, инспекторите от НАП са преборили една значителна сума. В
офиса на С. са преброени три хиляди и няколко, а другите са преброени в
офиса на С. Й..
Адв. Д. към свид. Г. : Вярно ли е, че в резултат на извършената
проверка от НАП, тъй като има голяма каса отчетена в дружеството
неналична, започна да съставя протоколи за разпределение на дивиденти от
18
предходни години?
Адв. Г.: Противопоставям се на този въпрос. Каква връзка имат
протоколите за разпределение?
Адв. Д.: Изчистване на каса.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д., тъй като свидетелят Г. е
допуснат за други въпроси.
Адв. Д.: Установява се голяма наличност на каса от данъчните. Парите
ги няма. Това е обективната истина нито в С., нито в дружеството, нито в С..
Касата е натрупвана от 2006 г. и са я водили тяхната фирма.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Г.: Моля да заличите другия свидетел, който ни е допуснат. Няма
да се ползваме от показанията му.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на
ответника, намира, че следва да бъде заличен втория допуснат свидетел на
ответната страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатия втори свидетел на ответната страна.
Адв. Д.: Във връзка със заключението, моля да задължите ответника ако
ще се ползва от заключението, предвид кредитирането му и преценката на
съда за неговата обективност и безпристрастност, да представи по делото
Удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД и „ПроКредит банк“ АД
за издадени дебитни карти на С. Й. и С. С. към разплащателните сметки на
дружеството; Заповед от 6 декември за извършване на инвентаризация на
парични средства; Констативен протокол от 08.12.2022 г. за установени липси
на парични средства - каса МОЛ С. С.; Протокол за извършена проверка от
ТД на НАП от 08.12.2022 г. Тези документи не са ни известни, но са
послужили за изготвяне на заключението на вещото лице. Същите
обосновават и някои от фактическите изводи на вещото лице в заключението,
поради което настоявам да бъдат представени в оригинал, тъй като правя
искане за откриване на производство по 193 от ГПК за оспорване на тяхната
истинност по отношение на съдържанието. Твърдя, че са антидатирани.
Оспорвам и автентичността на подписите. Нямам други искания.
19
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, може би секунди по-рано,
преди това изявление на колегата, същата призна, че са налице липси в касата
на дружеството. Аз не мога разбера какво се цели. Единственият разумен
отговор на този въпрос е отлагане на делото. Противопоставям се на
направеното искане. Същото считаме, че е несвоевременно. Въпросните
документи са изследвани от вещото лице – специалист, което е дало отговор
на повдигнатите въпроси. Аз не видях нито в исковата молба, нито в
допълнителната искова молба, която коментира твърденията ни в отговора на
исковата молба, не е посочено, че в рамките на производството по вземане на
решение на общото събрание е извършено документно престъпление. За да се
оспорват документи, може би някакви поправки ще тръгнем да търсим. Не
виждам никакъв смисъл. Спорът е законосъобразността на взетото решение
от общото събрание.
Адв. Д.: Искането ни за представяне на тези документи е във връзка с
твърдението им, че доверителят ми е причинил вреда, която те са отчели като
липса и за да отчетат тази вреда на 400 000 лв като липса, са си съставили
инвентаризационен протокол, заповед за инвентаризация, констативен
протокол и акт за начет, които чрез вещото лице се опитват да ползват като
доказателства по това дело, за да докажат тезата си, че доверителят ми е
допуснал нарушението, за което е изключен. Това и обосновава правния ми
интерес да искам тези документи по делото.
СЪДЪТ, по отношението на искането за представяне на документи, с
определението за приемане на заключението на вещото лице вече се
произнесе, като остави без уважение искането на адвокат Д. за изискване на
документите, посочени от нея. В този смисъл и направеното към настоящия
момент искане за изискване на тези документи, въз основа на които вещото
лице е работило, съдът намира, че не е необходимо и същото следва да бъде
оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
задължаване на ответника да представи Удостоверение от „Първа
инвестиционна банка“ АД и „ПроКредит банк“ АД за издадени дебитни карти
на С. Й. и С. С. към разплащателните сметки на дружеството; Заповед от 6
декември за извършване на инвентаризация на парични средства;
20
Констативен протокол от 08.12.2022 г. за установени липси на парични
средства - каса МОЛ С. С.; Протокол за извършена проверка от ТД на НАП от
08.12.2022 г. и акт за начет.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания. Няма да представям
списък с разноски. Доверителят ми е направил разноски само за внасяне на
държавна такса.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания. Представям и моля да
приемете списък с разноски по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за
извършването им.
Адв. Д.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, че нямат други
искания по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Д.: Предвид сложността на делото от фактическа и правна страна,
моля съда да ми даде възможност да представя писмена защита, с оглед
процесуална икономия. Считам, че искът ни е основателен, доказан, предвид
което и моля да го уважите. Моля да ми предоставите подходящ срок за
писмена защита, но моля съда и двете страни ако колегата поиска писмена
защита, срокът за представяне да бъде едновременен.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, моля да оставите без уважение
претенцията. Считаме, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа
на тезата на насрещната страна. Моля и аз да ми дадете възможност да
представя писмени бележки, като моля сроковете да не са идентични, с оглед
на това да имам възможност да взема отношение по…
Адв. Д.: Моля съдът да съобрази принципа за равнопоставеност на
страните.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок, като дава възможност на страните в десетдневен
срок от днес да представят писмени защити по спора.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.32
21
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22