Р Е Ш Е Н И Е
№ 45/10.1.2023г.
град Пловдив, 10.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XII състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря Недялка Петкова и участието на прокурор Росен Каменов като разгледа административно дело № 855/2022година по описа на съда, докладвано от председателя, взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, предявена от И.Г.М. с ЕГН ********** *** понастоящем
в Затвора гр. Пловдив, депозирана чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при пребиваването му в Затвора Пловдив от 01.01.2017г.
до 01.05.2018г. и от 01.08.2020г. до датата на подаване на исковата
молба, както и за вреди, настъпили при престоя му в Арест Пловдив от
01.04.2020г. до 01.08.2020г.
В исковата
молба е посочено, че по време на пребиваването си в горепосочените
пенитенциарни заведения ищецът е бил настанен в пренаселени килии, чиято нетна
жилищна площ не е надвишавала 3 кв.м., при лоша хигиена - дървеници,
хлебарки и гризачи и при липса на течаща топла вода. От горното се
сочи да са му причинени неимуществени вреди: обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и т.н.
По отношене размера на исковата претенция,
ищецът поосочва, че за пребиваването си в
Затвора Пловдив за периода от 01.01.2017г.
до 01.05.2018г.претендира
обезщетение в размер на 20000 лева, за втория период на пребиваването му в същото
пенитенциарно заведение се претендира обезщетение в размер на 20000 лв., а за
престоя на ищеца в Арест Пловдив от
01.04.2020г. до 01.08.2020г. се претендира обезщетение в размер на 10000 лева.
По молба на ищеца /л.79/ съгласно чл.214, ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК в първото съдебно заседание на 14.10.2022 г. съдът е допуснал изменение на отношение на първия исков период, за който следва да се счита, че исковата претенция на И.Г.М. е предявена за периода на пребиваването му в Затвора Пловдив от 17.07.2016г. до 29.05.2018г.
В хода на съдебното производство ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба и ангажира гласни доказателства. По същество на спора
счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да му бъде
присъдено претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски за ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявената искова молба по основание и
размер и ангажира доказателства писмени доказателства. Прави възражение за
изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По същество на спора счита, че иска е неоснователен и
недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище
за неоснователност и недоказаност на
исковата молба и
счита, че същата следва да бъде
отхвърлена.
Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
От представената по делото справка за правното положение на л.св. /л.56/ се
установява, че И.Г.М. е търпял: наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години /по НОХД № 7943/2016г. на РС -
Пловдив/ с начало на изтърпяване: 17.07.2016г. и е освободен на 29.05.2018г. и
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години /по НОХД № 894/2020г.
на ОС - Пловдив/ с начало на изтърпяване: 28.01.2020г. като към датата на подаване
на ИМ лицето все още изтърпява посоченото наказание в Затвор Пловдив.
По отношение на първата искова претенция - за периода
от 17.07.2016 г. до 29.05.2018 г., касаеща пребиваването на лицето в Затвора
Пловдив:
- съгласно
справка от ГДИН /л.56/ по отношение на предишното му осъждане /по НОХД №
7943/2016 на ПРС/ е посочено „начало на изт. 17.07.2016г.“ като от тази дата до
31.12.2016г. не са налице данни в кои помещения е пребивавал ищецът в Затвора
Пловдив;
- от
представените от ответника становища на л.57, 60 и 62 се установява, че са
налице данни за пребиваването на М. в конкретни помещения в Затвор Пловдив от 01.01.2017г. до 29.05.2018г.,
както следва: за периода от 01.01.2017г. до 09.02.2017г. л.св. М. е настанен в
помещение № 56 на пост V с площ 27.89. кв.м.; на 09.02.2017г. л.св. е настанен в
помещение № 10 на пост VI с площ 28.51 кв.м., където пребивава до 08.03.2017г.,
след което е преместен на пост II; от 08.03.2017г. до 04.04.2017г. М. е пребивавал в стая №
72 с площ 25.73 кв.м., от 04.04.2017г. до 03.01.2018г. е пребивавал в стая №73
с площ 27.20 кв.м. и от 03.01.2018г. до 27.03.2018г. отново е пребивавал в стая
№ 72, след което е настанен в спално помещение № 15 на пост VI с площ 28.18
кв.м., където е пребивавл до 20.04.2018г., след което е преместен в спално
помешение № 12 на пост пост VI с площ 41.65 кв.м., където пребивава до освобождаването
му на 29.05.2018г.
С оглед горецитираните
становища на ответника по отношение на периода от 01.01.2017г. до 29.05.2018г. не
са налични данни за броя на лицата, с които л.св. М. е обитавал посочените
помещения, тъй като единствения меродован документ, от който може да се направи
справка за това е „Сведение за разпределение и движение на лишените от
свобода“, който се съхранява за срок от три години.
По отношение на втората искова претенция - за периода
от 01.04.2020г. до 01.08.2020г., касаеща пребиваването на лицето в Арест
Пловдив:
- видно от
справка на л.46 от 29.01.2020г. ищецът е пребивавал в Арест Пловдив, т.е. към 01.04.2020г.
(началната дата на този исков период) вече е бил на територията на посоченото
от него затворническото заведение, а именно Арест Пловдив и е пребивавал там до
26.05.2020г., когато е постъпил в Затвор Пловдив;
- през периода
на пребиваването си в ареста (от 29.01.2020г. до 25.05.2020г. вкл. се
установява, че л.св. е бил настанен в килия № 207 на ет.2, която е с площ от
14,74 кв.м. като в повече от половината от периода е съжителствал с още едно задържано
лице, а през останалата част от периода е имало и още едно задържано лице като предоставената
им жилищна площ е отговаряла на изискуемата по стандарт.
Установява се
също така, че през м. юни 2009 г. е открит новият Арест Пловдив, който се
намира в рамките на Затвора Пловдив и който представлява масивна двуетажна
сграда с 2495 кв.м. РЗП. Общата информация за арестните помещения е, че килиите
отговарят на изискванията от минимум 4 кв.м. на задържано лице, арестните
помещения, в които са настанявани
задържаните лица през исковия период са били оборудвани, както следва: две
килии с по четири легла с размери 190/71 см., 58 килии с по три легла, имало е
също маса за хранене с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в килиите се е
състоял от възглавници, одеяла и чаршафи, като е предоставена възможност на
задържаните лица да ползват собствени чаршафи, съгласно чл. 272 от ППЗИНЗС. На
всяко задържано лице, настанено на територията на Арест Пловдив, е осигурен ред
за ползване на полагащите му се права по реда на чл. 256 от ЗИНЗС, като това е
регламентирано на поднормативно ниво в заповедта за вътрешния ред на Главния
директор на ГДИН. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и
дезинфекцират ежедневно, като поддържането на чистотата в килиите се
осъществява от задържаните в тях лица след предоставяне на препарати и средства
за почистване от страна на администрацията, което действие става под контрола
на служители на НОС. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и
мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и
вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест
Пловдив. Извеждането до банята става по утвърден график месец за месец с
периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско
естество – по съответното предписание. Относно дезинфекцията на арестните
помещения, се установява, че има сключени централни договори за ДДД обработка
на цялата площ на Арест Пловдив, като мероприятията се извършват от съответната
фирма – изпълнител по график, както и при необходимост – по заявка от страна на
Ареста. В подкрепа на изложените твърдения са представени протоколи за извършени
услуги (л.50-53), както и Правилник за вътрешния ред на следствените арести (л.
49).
По отношение на третата искова претенция - за периода
от 01.08.2020г. до 30.03.2022г. (датата на предявяване на исковата молба),
касаеща пребиваването на лицето в Затвора Пловдив:
- видно от
становище на л.65 от 01.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл. е М. е пребивавал в стая
№ 35 с площ от 27,91 кв.м., което е с капацитет до 6 л.св. като през посочения
период в помещенето са пребивавали 8 л.св.
- видно от
становище на л.66 от 21.08.2020г. до датата на предявяване на ИМ – 30.03.2022г.
ищецът е обитавал спално помещение № 24 на пост № 3, което е с площ от 30,95
кв.м. и с капацитет до 7 л.св. През този период, с изключение на периодите от 10.03.2021г.
до 12.03.2021г., от 31.03.2021г. до 01.04.2021г., от 16.04.2021г. до
17.04.2021г. вкл., от 29.04.2021г. до 07.05.2021г., от 16.05.2021г. до
18.06.2021г., от 02.07.2021г. до 03.07.2021г. вкл., от 09.07.2021г. до
19.10.2021г. вкл., от 06.11.2021г. до 05.01.2022г. вкл. и от от 29.03.2021г. до
30.03.2022г., във въпросното спално помещение са пребивавали между 8 и 10 л.св.
Т.е. през
третия исков период - от 01.08.2020г. до 30.03.2022г. (датата на предявяване на
исковата молба) за общо 389 дни ищецът е обитавал помещения в затвор Пловдив в
условията на пренаселеност.
Относно ДДД
обработките за двата искови периода, касаещи Затвора Пловдив, са представени
договори, протоколи за извършени услуги (л. 31-45), като се установява от
прието по делото становище от ответника (л.69), че ГДИН сключва централен
договор за обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях и
има утвърден график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията (л.70,
77).
От становищaта
представени от ответника се установява още, че през посочените в ИМ периоди в
Затвор Пловдив са извършвани текущи ремонти, като е извършвана своевременна
смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела,
като не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни
своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св.,
дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални,
банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи.
Къпането на л.св. е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла
вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето на л.св. (л.59, 68).
Всички работещи л.св. (какъвто е ищецът и през двата периода на пребиваване в
Затвор Пловдив) имат осигурена възможност всеки работен ден да ползват банята
след приключване на работния процес. С постъпването си в затвора на всеки л.св.
се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св.
домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно от това, л.св.
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на
самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от
близките. Всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат
неограничен достъп до тях.
Като свидетел
по делото е разпитан М.Г.М. - брат на ищеца. От показанията му се установява,
че същият е бил в затвора заедно с ищеца от 2019г. като двамата са обитавали едно
спално помещение, както е и до момента на разпита. Посочва се, че не са били
по-малко от 8 човека в килия с площ 26-28 кв.м. Топла вода нямало. Имало
дървеници и хлебарки. Свидетелят посочва, че ищецът е бил в затвора през 2017г.-2018г. и ареста през 2018г. като
не са били за едно в едно помещение, а са били с общ коридор. За същия период
сочи, че е имало пренаселеност на помещенията и наличие в същите на дървеници и
хлебарки и мръсотия. Липсвала е топла вода.
Съдът не
кредитира показанията на разпитания в съдебното произоводство свидетел,
тъй като същите не могат да бъдет приети за обективно дадени - свидетелят
е брат на ищеца и показанията му следва да се преценят на плоскостта
на чл.172 от ГПК като
заинтересован да подкрепя тезата на ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Според чл. 43,
ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС
(в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Съдът е указал
на страните доказателствената тежест и са дадени указания за подлежащите на
установяване факти и последиците от недоказването, в т.ч. съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е задължил специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като им е указал, че в случай на
неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказани съответните
факти.
Така, от
наличните по делото доказателства се установява, че по отношение на първия исков
период, касаещ Затвора Пловдив (от 17.07.2016г. до 29.05.2018г.), в който се
установи, че ищецът действително е пребивавал на територията на Затвора
Пловдив, но от събраните доказателства не се установява, заедно с колко други
лица ищецът е пребивавал в помещенията, в които е бил настанен
Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС
съдът приема, че М. е претърпял посочените в ИМ неимуществени вреди от
пребиваването в пренаселени помещения в Затвора Пловдив за посочения период от
общо 681 дни. В тази връзка с оглед на допуснатото измение на иска за посочения
период следва да се отбележи, че съдът е дал възможност на ответника да представи
доказателства във връзка с изменението на иска, като такива не са представени и
в тази връзка намира приложение разпоредбата на чл.284, ал.5, във връзка с ал.1
от ЗИНЗС.
Във връзка с
наведените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, тук е
мястото да се посочи, че същата се свързва с изтичането на предвиден в закона
период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява.
Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната
давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с
регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да
намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (така чл.
114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият
случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента
на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Ето защо следва да се приеме, че погасителната давност в случая
започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни
условия на лишаване от свобода, а именно от 29.05.2018г., датата, на която М. ***.
До датата на предявяване на настоящия иск – 30.03.2022 г., не е изтекла
петгодишна давност, т.е. правото на иск не следва да се счита за погасено по
давност.
С оглед на изложеното, исковата претенцията за периода от
17.07.2016г. до 29.05.2018г. следва да бъде уважена.
От наличните по
делото доказателства се установява, че по отношение на исковия период, касаещ
Арест Пловдив (от 01.04.2020г. до 01.08.2020г.) М. е пребивавал през целия
исков период в него, вкл. е пребивавал на територията на ареста от 29.01.2020г.,
но доколкото началната дата на този исков период е 01.04.2020г., същият ще бъде
разгледан така, както е предявен. Установява се също така, че спално помещение
№ 207 на ет.2, което е с площ от 14,74 кв.м., където е пребивавало лицето при
престоя му в ареста, на всеки задържан е била осигурена минималната жилищна
площ от 4 кв.м.
По отношение на
твърденията в ИМ за влошена хигиена в ареста, съдът не намира, че същите не се
доказават, тъй като с оглед становищата на ответника хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
задържаните лица, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали
свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща студена вода,
както и топла вода сутрин и вечер. По отношение на коридорите и всички общи
помещения се установи, че същите се почистват и дезинфекцират ежедневно.
Като недоказани
настоящият съдебен състав приема и твърденията за претърпени вреди от наличието
на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Арест Пловдив, тъй като
са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени
договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи
(л.50-53) за извършените дейности.
По отношение на
оплакването за липса на течаща топла вода в ареста се установи, че същата се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите по един за
двата етажа на Арест Пловдив, което води до недоказаност и на тези твърдения в
ИМ.
При това
положение следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които М. е
изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив, не
могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, нито
могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или
унизително отношение.
С оглед на
изложеното, претенцията за периода от 01.04.2020г. до 01.08.2020г. вкл., когато
ищецът твърди, че е пребивавал в Арест Пловдив, следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
От събраните по
делото и неоспорени от страните доказателства, се установява по отношение на
третия исков период (от 01.08.2020г. до 30.03.2022г.) се установи, че лицето
действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС за общо 389 дни, с изключение на периодите от 10.03.2021г.
до 12.03.2021г., от 31.03.2021г. до 01.04.2021г., от 16.04.2021г. до
17.04.2021г. вкл., от 29.04.2021г. до 07.05.2021г., от 16.05.2021г. до
18.06.2021г., от 02.07.2021г. до 03.07.2021г. вкл., от 09.07.2021г. до
19.10.2021г. вкл., от 06.11.2021г. до 05.01.2022г. вкл. и от от 29.03.2021г. до
30.03.2022г., когато от страна на затворническата администрация се е спазвал
установения капацитет на помещенията. В този смисъл, в тази ѝ част
претенцията на ищеца се явява основателна и ще следва да се уважи.
Отговорността
на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и
освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице.
Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или
бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай
ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна
доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани,
доколкото нито са оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани
доказателства, които да ги оборят. Ето защо и наведените обстоятелства –
пребиваване на ищеца в пренаселени килии и претърпените от него лишения в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от
претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници,
хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив по съображения,
идентични с изложените по-горе досежно Арест Пловдив – от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят
целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и
липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
В допълнение
следва да се посочи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за
почистването им.
Няма нарушение
и на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в
които е пребивавал М., а така също и всички помещения в Затвора Пловдив, са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода. А по отношение
на оплакванията за липса на течаща топла вода, съшите се приемат за
неоснователни, предвид приложените от ответника становища, които сочат, че в
Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, ищецът като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГДИН само по отношение на конкретно установената пренаселеност, които
водят до извода, че битовите условия в Затвора Пловдив създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на
човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1
от ЗИНЗС налага да се приеме, че М. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Така, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказания, „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив от 17.07.2016г. до
29.05.2018г., от 01.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до 09.03.2021г.
вкл., от 13.03.2021г. до 30.03.2021г. вкл., от 02.04.2021г. до 15.04.2021г.
вкл., от 18.04.2021г. до 28.04.2021г. вкл., от 08.05.2021г. до 15.05.2021г.
вкл., от 19.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл. от 04.07.2021г. до 08.07.2021г., от
20.10.2021г. до 05.11.2021г. от 06.01.2022г. до 28.03.2022г. (общо 1070 дни) и
при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 3608 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е
мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това,
което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия
за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12,
решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба №
41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за
справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на
ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли
2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017
г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане
в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В
този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните
месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с
40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер би следвало
да се счита такъв между 1,70 евро и 2,25 евро на ден. Ето защо, според
настоящия съдебен състав, именно посоченият размер от 4280 лева (2,04 евро на
ден) най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от
ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена на
база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за
справедливост. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът намира,
че ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 30.03.2022г. (датата на предявяване на
исковата молба), до окончателното изплащане на сумата.
При този изход
на спора, и с оглед заявената претенция за присъждане на сторените разноски, на
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС ответникът следва да заплати на ищеца
внесената държавна такса в размер на 10 лева.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, XII състав състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.„Ген.
Николай Столетов” № 21 да заплати на И.Г.М. с ЕГН ********** *** понастоящем в
Затвора гр. Пловдив, сумата от 4280 (четири хиляди двеста и осемдесет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на
престоя му в Затвора Пловдив в периодите от 17.07.2016г. до 29.05.2018г., от
01.08.2020г. до 20.08.2020г. вкл., от 21.08.2020г. до 09.03.2021г. вкл., от
13.03.2021г. до 30.03.2021г. вкл., от 02.04.2021г. до 15.04.2021г. вкл., от
18.04.2021г. до 28.04.2021г. вкл., от 08.05.2021г. до 15.05.2021г. вкл., от
19.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл. от 04.07.2021г. до 08.07.2021г., от
20.10.2021г. до 05.11.2021г. от 06.01.2022г. до 28.03.2022г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба,
а именно 30.03.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата ѝ част, както
следва: за периода от 01.04.2020г. до 01.08.2020г. за понесени неимуществени
вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест Пловдив и за
останалите периоди в обхвата на претендираните от 17.07.2016г. до 29.05.2018г.
и от 01.08.2020г. до 30.03.2022г. и до пълния предявен размер от ищеца за
понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация
в Затвора Пловдив.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София,
бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на И.Г.М. с ЕГН ********** ***
понастоящем в Затвора гр. Пловдив
сумата
от 10 (десет) лева, представляваща внесената държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, бул.„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: