МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1413 ПО ОПИСА ЗА
2013 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.11.2013 год. във Варненският окръжен съд е внесен
обвинителен акт № 113 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимия А.В.В., по който е образувано производство пред първа
инстанция, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.199,
ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1 НК за това, че на 15.11.2009г.
в гр.Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи – синджир от бяло и жълто злато 14 карата с висулка 10 гр. от бяло
и жълто злато с изображение на емблемата на Армани
на обща стойност 2000 лв. от владението на А.Ж.Ж. с намерение
противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Производството по делото е преминало по реда на
чл.370, т.2 НПК, тъй като подсъдимият е направил токова искане и изявлението,
че признава всички факти ката, както са отразени в обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
моли подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание при
условията на чл.58а, ал.1 НК, към минималния размер на предвидения минимум,
определен в разпоредбата на закона.
На предварителното следствие и пред съда подсъдимият
се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното.
В с.з. от страна на пострадалата А.Ж. срещу
подсъдимият В. е предявен граждански иск в размер на 2000 лв., представляващ
обезщетение за причинени в резултат на деянието имуществени вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс.А.В. ***. Той се познавал със св.В. Н., като през
2009 год. поддържало по-близки отношения, тъй като и двамата били наркозависими.
На 15.11.2009г. след обяд св.Н. отишъл в централната част на
гр. Варна с използвания от него по това време л.а. БМВ 318 с ДК№ В 9813 КМ,
където се срещнал с подс. В.. Пили кафе, след което
двамата се качили в автомобила на свидетеля и се разходили в централната част
на града. Докато се возили В. споделил
на Н., че е харесал едно момиче и за да го види накарал свидетеля да спре
автомобила на ул. „Братя Шкорпил" в близост до
кръстовището с бул. „Владислав Варненчик", където се намирал магазина на
жената, за която подсъдимия говорил. Двамата слезли от автомобила. Н. останал в
близост до автомобила, а В. се отправил към магазина за козметика, намиращ се
на бул.„Владислав Варненчик" № 6, където в момента на работа били св. А.Ж.
и В. Й..
Подсъдимия влязъл в магазина и поискал
от Ж. да му предложи почистващи продукти за лице. Тя взела два вида от исканите
продукти и ги поставила на щанда пред подсъдимия, като застанала с лице към него.
В този момент той се пресегнал през щанда, хванал с ръка поставения на врата на
св. Ж., синджир изработен от бяло и жълто злато с поставен медальон също от
бяло и жълто злато и го дръпнал силно. При това дърпане синджира се скъсал и заедно
с медальона останали в ръката му. В. веднага се отправил към вратата на
магазина, излязъл навън и тръгнал да бяга. Св. Ж. веднага тръгнала след него и
го подгонила. В. първоначално тръгнал да бяга по бул.„Владислав Варненчик",
след това завил по ул. „Братя Шкорпил",
продължил да бяга и отново завил в дясно по ул. „Драгоман" в посока бул.
„Мария Луиза". Пресякъл булеварда и със спокоен ход се отправил в посока
„Адвокатската градинка". През това време бил застигнат от св. Ж.. В.
усетил присъствието й, обърнал се, хванал я и започнал да я блъска в
паркираните покрай тротоара автомобили, след което я съборил на земята и отново
побягнал, като завил по ул. „Шейново". Св. Ж. отново го последвала, но
когато приближили бул. „Княз Борис I" , тя го изгубила от поглед и не
видяла в коя посока е продължил. Свидетелката се върнала в магазина където
работела.
През това време Н., след като видял,
че подсъдимия излиза от магазина и тръгва да бяга последван от св. Ж., се качил
в автомобила и си тръгнал, тъй като се сетил, че нещо не е наред.
В по-късен момент Н. е дал добросъвестни показания
пред разследващите органи, в който подробно е разказал за случилото се. В хода
на разследването е направено разпознаване, при което разпознаващите по
категоричен начин са посочили като извършител на деянието именно подсъдимия.
От назначената по делото СОЕ, която съдът кредитира
като обективна и безпристрастна се установява, че стойността на инкриминираните
вещи е 2000 лв.
По делото е назначена СПЕ, която съдът кредитира като
обективна и безпристрастна, от заключението на която се установява, че подс.В. е бил в
състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на извършеното от него деяние.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите от досъдебното
производство, както и всички доказателства по делото, които са взаимнодопълващи се и непротиворечиви.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от правна страна
следното:
С оглед на така установеното съдът приема от правна
страна, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1
от НК за това, че на 15.11.2009г. в гр.Варна при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи – синджир от бяло и жълто злато 14 карата с висулка 10
гр. от бяло и жълто злато с изображение на емблемата на Армани
на обща стойност 2000 лв. от владението на А.Ж.Ж. с намерение
противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Грабежът е съставно престъпление, което се изразява в
отнемане на движимата вещ от владението на другиго, с цел противозаконно
присвояване, като за да се запази владението върху вещите се употреби сила.
Употребата на сила трябва да е такава, че да сломи съпротивата на пострадалия.
В настоящият казус по безспорен начин от показанията на св.Ж. и Вълева се
установява, че подсъдимият е отнел вещите като е сломил съпротивата й чрез
издърпване на златния синджир от врата на пострадалата, при което той се
скъсал, след което е избягал от мястото на извършеното от него престъпление.
Субективна страна: престъплението е извършено
умишлено като умисълът винаги е пряк. Законът изисква наред с умисъла да е
налице и намерението за присвояване. Последното представлява намерението деецът
да се разпорежда противозаконно с вещта като собственик, като за осъществяване
на това свое намерение желае употребата на сила и заплаха, което безспорно се
установява от доказателствата по настоящото дело.
От субективна страна деянието е осъществено при
наличието на пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е желаел.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
отнемане на вещите, което представлява преустановяване на владението върху тях
от страна на собственика им и установяване на владението на дееца, като за
постигане на това е използвана физическа сила.
Причините за извършване на инкриминираното деяние са
стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин, корист, незачитане на
законите в страната.
Квалификацията „опасен рецидив” се установява от
предходните осъждания на подсъдимия – по НОХД 326/2002г. по описа на PC- Варна, за деяние по
чл. 198, ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от
3 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с 5 годишен
изпитателен срок, по НОХД № 1135/2003г. по описа на PC- Варна с наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, което да изтърпи при
общ режим, по НОХД № 3601/2003г. по описа на PC- Варна е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 3 години, което да изтърпи при общ режим.
С влязло в сила определение по НОХД 3601/2003г. на PC- Варна на основание чл.
25, вр. чл. 23, ал.1 от НК наказанията по НОХД 1135/2003г.
и НОХД 3601/2003г. на PC Варна са били групирани с наложено общо наказание
„лишаване от свобода" за срок от 3 години, което да изтърпи при общ режим.
На основание чл. 68, ал.1 от НК е била приведена в изпълнение и присъда по НОХД
№ 326/2002г. на PC- Варна, а именно „лишаване от свобода" за срок от 3
години. Наказанието по така посочените присъди е било изтърпяно на 28.02.2008г.
Към инкриминираната дата не са
изтекли сроковете по чл.30 НК.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият
състав на съда намира, че от събраните по делото доказателства може да се
направи категоричен извод за това, че подс.В. е
извършил вмененото му престъпление.
Съдът на осн чл.36 НК и
след като прецени степента на обществена опасност на подс.В.
и тази на конкретното деяние и причинения от деянието общ престъпен резултат,
подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за определяне на размера
на наказанието на подсъдимите установи следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнания,
съжаление за извършеното,
- отегчаващи отговорността обстоятелства – не се
установиха в хода на съдебното следствие, доколкото предходните осъждания,
обуславят квалификацията на деянието и не могат да се приемат като отегчаващо
обстоятелство.
При определяне на наказанието съдът намира, че следва
да бъде отчетен и начинът на извършване на изпълнителното деяние. В случая то
не се отличава с висока обществена опасност, доколкото не са налице действия,
които по драстичен начин да са застрашили живота или здравето на пострадалия.
Всичко това мотивира съда да приеме, че следва да
наложи наказание на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и съответно размера следва да е към минималния, предвиден в
закона, а именно 6 години лишаване от свобода.
Като съобрази изложените обстоятелства и факта, че
производството по делото се води по реда на чл.370, т.2 НПК, при който е
задължително приложението на чл.58а, ал.1, т.1 НК съдът прецени, че следва да намали
така определения размер на наказанието с 1/3 част, като наложи наказание на
подсъдимия В. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съдът прецени, че с оглед личността на подсъдимия и
целите на индивидуалната превенция, изтърпяването на наложеното наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ предвид обстоятелството,
че деянието е извършено при условията на опасен рецидив.
По този начин и с това наказание съдът намира, че ще
бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция.
От страна на защитата в с.з. се излагат доводи за
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за наличието на
изключително такова, каквото е хероиновата зависимост
на подсъдимия. Съдът намира, че многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства по делото не са налице, като по-горе в мотивите са изброени
подробно установените смекчаващи отговорността обстоятелства и те не са
многобройни по смисъла на закона. Като изключително такова не може да се приеме
наркотичната зависимост на подсъдимия към датата на извършване на деянието, тъй
като на първо място подсъдимия съм се е поставил в подобно положение и съдът
намира, че не следва да черпи права от собственото си виновно поведение. На
следващо място престъплението по настоящото дело е било извършено само около
година след като В. е изтърпял наказание лишаване от свобода и за трайно негово
поправяне към датата на извършване на престъплението на може да се говори. При
постановяване на присъдата съдът е отчел факта, че от 2009 год. до настоящият
момент не са налице някакви други противоправни
деяния от негова страна, поради което и е определил наказанието му към
минималния размер, предвиден в закона.
Като съобрази всичко изложено съдът намира за
справедливо определеното наказание на подсъдимия.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от св.А.Ж.Ж. срещу подсъдимия А.В. в размер на 2 000 лв. Посочената
сума представлява причинените им в резултат на деянието имуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че
подсъдимият е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление,
съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание.
В същото време съдът намира, че предявеният иск е
доказан и по размер. От събраните по делото доказателства, в частност
назначената СОЕ, по безспорен начин се установява, че стойността на
инкриминирането вещи възлиза на 2 000 лв. Това обстоятелство прави
предявения граждански иск доказан и по размер, поради което съдът го уважи
изцяло.
Съдът възложи на подсъдимия направените съдебни
разноски, съгласно чл.169, ал.2 от НПК, както и дължимите държавни такси по
уважения граждански иск.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: