№ 13078
гр. София, 30.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И
като разгледа докладваното от А.И Частно гражданско дело №
20221110155972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "....................." ООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. В. Г. за сумата от 712,03 лева, посочена като
главница по Договор за кредит от 02.08.2022 г.
В т. 14 от заявлението е посочено, че главницата всъщност се състои от следните
суми: 429,51 лева – главница, 19,89 лева – договорна лихва за периода 10.05.2022 г. –
10.07.2027 г., 115,08 лева – такса за динамично плащане, 72,52 лева – такса за бързо
разглеждане, 15,03 лева – законна лихва, 60 лева – разходи. Разяснено е, че бързото
разглеждане представлява възможност искането на кредитополучателя да бъде разгледано
до 2 часа, таксата за динамично плащане е възможност за извършване на плащане на адреса
на кредитополучателя, а разходите се изразяват в изпращане на текстови съобщения, писма
и провеждане на разговори.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумите 115,08 лева – такса за динамично плащане,
72,52 лева – такса за бързо разглеждане, 60 лева – разходи, следва да бъде отхвърлено, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и
дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че претендираната сумите за разходи и такси представляват
допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е неоправдано
длъжникът да заплаща допълнително. Наличието на подобни клаузи води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните
1
клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът
следи служебно, включително и в производството по издаване на заповед за изпълнение
предвид изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези като
настоящата, в които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни правни
норми) и на добрите нрави.
Следва да бъде оставено без уважение и заявлението в частта, в която се претендира
възнаградителна лихва за бъдещ период, а именно до 10.07.2027 г. и за сумата 3,36 лева.
Възнаградителната лихва представлява печалбата на кредитора за ползването на паричната
сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи през време на действие на договора и
доколкото ползването на отпуснатата в заем на длъжника сума продължава. С настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита длъжникът се лишава от преимуществото на срока
вследствие на собствената си забава и дължи незабавното връщане на целия размер на
останалата непогасена главница. От този момент за кредитора се поражда правото да иска
незабавното връщане на дадената в заем сума, както и на лихва за забава върху непогасения
размер на главницата до окончателното плащане. Това тълкуване съответства на
предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК разрешение, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, чийто размер не може да надвишава законната лихва, като уговорка в различен
смисъл би представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото
би наложила изпълнение на задължение на потребителя при отпадане задължението на
кредитора да осигури ползването на заемната сума през срока на договора, макар и това да е
следствие от неизпълнение на договорно задължение на длъжника.
Съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение заявлението за сумата 15,03
лева – законна лихва, доколкото не е посочен периодът, за който се претендира, независимо
от дадените указания.
По изложените съображения заявление с вх. № 217442 от 14.10.2022 г., подадено от
"....................." ООД, следва да се отхвърли за следните суми: 115,08 лева – такса за
динамично плащане, 72,52 лева – такса за бързо разглеждане, 60 лева – разходи, 3,36 лева –
договорна лихва за периода 10.06.2022 г. – 10.07.2027 г., 15,03 лева – законна лихва.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № № 217442 от 14.10.2022 г., подадено от "....................."
ООД, в частите, в които е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжника Т. В. Г. за следните суми: 115,08
лева – такса за динамично плащане, 72,52 лева – такса за бързо разглеждане, 60 лева –
разходи, 3,36 лева – договорна лихва за периода 10.06.2022 г. – 10.07.2027 г., 15,03 лева –
законна лихва.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
2
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3