№ 12922
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110148610 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗК „Л.И.“ АД
искова молба и уточняваща такава /л.72/ против В. П. П., действащ на основание чл.
28, ал. 2 ГПК лично, но със съгласието на попечителя си Р.Г. А.; А. Е. А. и К. Е. А.,
представлявани на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от законния им представител – Х. М.
Х., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ
за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 150,88 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета
№ 0000-5060-18-175802, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба (31.08.2023 г.) до окончателно изплащане на задължението, в условията
на разделна отговорност при квоти както следва: В. П. П. – 1/3 или за сумата от 50,29
лв.; А. Е. А. – 1/3 или за сумата от 50,29 лв.; К. Е. А. – 1/3 или за сумата от 50,29
лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 15.07.2018 г. около 19:00 ч. в гр. София, на кръстовището между бул. „Иван Е.
Гешов“ и бул. „Възкресение“, водачът Е. Р. А., при управление на л.а. „Хонда“, модел
„Акорд“, с рег. № СВ **** АК, поради нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, реализирала
ПТП с л.а. „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ **** АВ. В резултат на ПТП се
твърди, че са причинени щети на л.а. „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СВ **** АВ,
собственост на А.Г. А.. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП №
1691938 от 15.07.2018 г., в който било посочено, че виновният водач е напуснал
местопроизшествието. Твърди, че виновният водач е установен впоследствие, като
било установено също и че Е. Р. А. е с временно отнето свидетелство за управление на
МПС. Към дата на ПТП се твърди, че л.а. „Хонда“, модел „Акорд“, с рег. № СВ ****
АК е застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“. Аргументира,
че във връзка с причинените щети е образувана ликвидационна преписка по щета №
000-5060-18-175802 и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 140,88 лв. в
полза на А.Г. А. с преводно нареждане на 14.02.2019 г. Претендира и ликвидационни
разходи в размер на 10,00 лв. Твърди, че ответниците са законни наследници на
виновния водач - Е. Р. А.. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с
който ответниците признават предявения иск и представят платежно нареждане.
Развиват съображения в насока, че не са дали повод за завеждане на иска и правят
искане разноските да останат в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 150,88 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета
№ 0000-5060-18-175802, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
исковата молба (31.08.2023 г.) до окончателно изплащане на задължението, в условията
на разделна отговорност при квоти както следва: В. П. П. – 1/3 или за сумата от 50,29
лв.; А. Е. А. – 1/3 или за сумата от 50,29 лв.; К. Е. А. – 1/3 или за сумата от 50,29 лв.
С молба от 06.06.2024г., ищцовото дружество сочи, че в хода на процеса от
страна на ответниците е заплатена сумата от 165.21лв., с която са погасени сумите,
предмет на исковите претенции с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ.
Претендират се разноски за държавна такса в размер на 75.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Обстоятелството, че ответниците са платили в хода на процеса сумите, предмет
на исковата претенция се потвърди от процесуалния представител на ищеца е в
проведеното на 28.06.2024г., открито съдебно заседание.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от ЗК „Л.И.“ АД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Ищцовото дружество претендира сторени по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, като твърди, че ответниците са дали повод за
завеждане на делото и сумите предмет на исковите претенции са платени в хода на
процеса.
Процесуалният представител на ответниците е формулирал възражение, че
ответниците с поведението си не са дали повод за завеждане на делото, респективно
твърди, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, разноските следва да останат за сметка на
ищцовото дружество.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, „ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.“
Смисълът на нормата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца (вж. Определение № 1061 от 07.03.2024
г. по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС).
Преценката дали изискванията на чл. 78, ал. 2 ГПК са изпълнени е винаги
конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ
спора по същество / виж. решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013
г., IV г. о. и определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г.
о./.
2
Не е спорно по делото, че ответниците са наследници по закон на Е. Р. А., ЕГН
**********.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на
15.07.2018г., Е. Р. А., ЕГН ********** е причинила виновно процесното ПТП, че е
напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие, както и че
същата е управлявала застрахованото МПС при временно отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
За безспорно е обявено и обстоятелството, че на 14.02.2019г., ищцовото
дружество е изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 140,88 лв., както и че е сторил ликвидационни разходи в
размер на 10,00 лв.
Застрахователното обезщетение е изплатено на 14.02.2019г., което
обстоятелство се установява и от приложеното на л. 16 по делото платежно нареждане.
Наследодателят на ищците Е. Р. А., ЕГН ********** е починала след тази дата
на 17.06.2020г.
От страна на ищеца не се доказаха твърденията, обективирани в приложената на
л. 124 по делото молба от 06.06.2024г., че са изпращани покани до Е. А. за доброволно
възстановяване на сумата, доколкото доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
Не се установи покани да са изпращани и до ответниците – наследници на виновния
водач Е. Р. А..
По изложената аргументация, доколкото ищецът не доказа, че Е. Р. А., ЕГН
********** е получила покана за доброволно изпълнение на сумите, предмет на
настоящото производство, не се доказа, че такава е изпратена и получена от
ответниците в настоящото производство, настоящият съдебен състав намира, че
ответниците не са дали повод за завеждане на делото, тъй като не са били уведомени за
процесното задължение, нито лично, нито чрез наследодателя им, респективно не са
имали възможност да заплатят претендираните суми.
Съдът намира, че е налице и другата кумулативно изискуема се предпоставка,
залегнала в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно с отговора на исковата молба е формулирано
признание на иска, като сумите предмет на настоящото производство са платени
веднага след получаване на книжата по чл. 131 ГПК.
По изложената аргументация, съдът намира, че сторените от ищеца разноски
следва да останат за негова сметка.
В полза на ответниците разноски не следва да се присъждат, доколкото в
проведеното на 28.06.2024г., открито съдебно заседание, процесуалният им
представител заяви, че двама от тях са малолетни, единият непълнолетен, бащите им
не проявяват интерес към тях, същите са в затруднено материално положение, в такова
са и определените им настойници и разноски за адвокат не са заплащани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***********, срещу В. П. П.,
ЕГН **********, действащ на основание чл. 28, ал. 2 ГПК, лично, но със съгласието на
попечителя му Р.Г. А., ЕГН ********** , иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и
ал. 2 КЗ, за заплащане на сумата от 50.29 лв. - представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 0000-
5060-18-175802, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата
3
молба 31.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***********, срещу А. Е. А.,
ЕГН **********, представлявана на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от настойника й Х.
М. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ, за
заплащане на сумата от 50.29 лв. - представляваща изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 0000-5060-18-175802,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 31.08.2023 г.
до окончателно изплащане на задължението, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***********, срещу К. Е. А.,
ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от настойника му Х.
М. Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КЗ, за
заплащане на сумата от 50.29 лв. - представляваща изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 0000-5060-18-175802,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба 31.08.2023 г.
до окончателно изплащане на задължението, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4