№ 170
гр. Козлодуй, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440101110 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЕМ. М. Р. с постоянен
адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН: ********** чрез пълномощник С.М. П. –
адвокат от АК гр. Враца, със съдебен адрес гр. Козлодуй, ул. „Кирил и
Методий" №1, ет.2, офис 3 против Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци” град София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Г.М.Димитров № 52А” иск с правно основание чл. 357, ал. 1
КТ, във вр. чл. 358, ал.1, т.З КТ, чл. 39., чл. 40, ал.2 от КТД и 114 ГПК. във вр.
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за изплащане сума в размер на 22 644,14 лв., от които
20 063, 72 лв. /двадесет хиляди и шестдесет и три лв. и седемдесет и две ст./,
представляващи дължимото му се обезщетение по чл. 39 от КТД в размер на
четири брутни заплати и сума в размер на 2 580, 42 лв., представляваща
законната лихва, от деня на прекратяването на трудовото правоотношение,
15.06.2020г. до датата на завеждане на иска - 20.09.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба,
20.09.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски,
включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са представени като писмени доказателства както
1
следва: Допълнително споразумение № 147/27.02.2020 г.; Заповед № ТП-
96/27.05.2020 г.; Молба peг. № М-0213-47 от 14.05.2020 г.; Документ за
трудово възнаграждение; Пълномощно; Уведомление от 27.05.20 г.;
Удостоверение изх. № 38 от 15.06.2020 г.; Копие на трудова книжка; Справка
за индивидуално дозово натоварване. В съдебно заседание ищецът представя
и КТД от 13.03.2017г. на ДП „РАО“ град София.
Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е представил писмен отговор
на исковата молба, с който заявява, счита иска за допустим, но пълномощника
на ответното дружество оспорва изцяло предявения иск и счита същия за
неоснователен и недоказан. В отговора по чл. 131 от ГПК пълномощникът
счита, че поисканото на основание чл. 39 от КТД второ допълнително
обезщетение в размер на четири брутни заплати не се дължи на ищеца, тъй
като Е.Р. е получил максималното обезщетение, което му се полага по КТД на
предприятието. Твърди се, че е видно от разпоредбата на чл. 39 от
действащия КТД към момента на прекратяване на ТПО на ищеца,
допълнителното обезщетение по чл. 39 от КТД се изплаща само на тези
работници и служители от държавното предприятие, които прекратяват
трудово – правното си отношение поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО - трета
категория труд, а в процесният случай, трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено поради придобито право на пенсия при условията на чл. 696, ал. 1
от КСО -първа категория труд. Затова счита, че поисканото от Е.Р.
допълнително обезщетение на основание чл. 39 от КТД не му се дължи, тъй
като той няма основание да го получи. Твърди се, че на ищецът са изплатени
дължимите обезщетения по КТ и КТД, видно от представения с настоящия
отговор фиш за възнаграждението му за месец юни 2020 година.
С отговора на исковата молба се иска съдът да постанови решение, с
което отхвърли предявения против Държавно предприятие „Радиоактивни
отпадъци" иск от ЕМ. М. Р., като неоснователен и недоказан. Претендират се
и направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение.
С отговора по чл. 131 от ГПК не се оспорват представените с исковата
молба доказателства, но се оспорва размера на претендираното обезщетение.
Към отговора по чл. 131 от ГПК са представени следните писмени
2
доказателства: Заповед № ТП-96/27.05.2020 г. на Изпълнителния директор на
ДП „РАО"; Копие от КТД към периода на прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца; Копие от фиша за трудовото възнаграждение на
ищеца за месец юни 2020 година.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, във вр. чл. 358,
ал.1, т.З КТ, чл 39., чл. 40, ал.2 от КТД и 114 ГПК. във вр. чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, с който се иска от съда да постанови решение, по силата на което
ответното дружество да му изплати сума в размер на 22 644,14 лв., от които
20 063, 72 лв. /двадесет хиляди и шестдесет и три лв. и седемдесет и две ст./,
представляващи дължимото му се обезщетение по чл. 39 от КТД в размер на
четири брутни заплати и сума в размер на 2 580, 42 лв., представляваща
законната лихва, от деня на прекратяването на трудовото правоотношение
15.06.2020 г. до датата на завеждане на иска 20.10.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и направените
съдебните разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Видно от приложеното копие на трудова книжка на ищеца Р. е, че от
01.03.2013 година на основание чл.123, ал.1, т.7 от КТ същият е преминал на
работа от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни
отпадъци” на длъжност „О.....” .
С молба с рег. № М-0213-47 от 14.05.2020г., ищецът Р. е заявил пред
работодателя си, че желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение
с ответното дружество поради придобито право на пенсиониране при
условията на първа категория труд, като моли предизвестието му да тече,
считано от 15.05.2020г.
Със Заповед № ТП - 96/ 27.05.2020 година на Изпълнителния директор
на ДП „РАО”, трудовото му правоотношение с ответното предприятие е
прекратено, считано от 15.06.2020г. поради това, че е придобила право на
пенсия. В цитираната Заповед работодателят е разпоредил да му бъдат
изплатени обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 месечни брутни
заплати, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 40, ал.2, т.1“г“ от действащия към момента
Колективен трудов договор на ответното дружество, допълнително
обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, като в цитираната
3
заповед липсва разпореждане на работодателя за изплащане на
обезщетението по чл.39 от КТД. По делото няма данни до приключване на
съдебното дирене да е изплатено претендираното обезщетение.
По делото е безспорно и страните не спорят, че ищецът Р. бил назначен
по трудов договор № 460/16.10.1989г., като от 01.03.2013 година на основание
чл.123, ал.1, т.7 от КТ същият е преминала на работа от “АЕЦ Козлодуй”
ЕАД гр. Козлодуй в ДП „Радиоактивни отпадъци” и към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжност Оператор
„Радиационен и дозиметричен контрол /старши/”, група „Радиационен и
дозиметричен контрол”, сектор „Общ радиационен и дозиметричен контрол“,
Орган за контрол от вида „С“ - „Освобождаване от регулиране“ към СП
„Извеждане от експлоатация 1 - 4 блок” на Държавно предприятие
„Радиоактивни отпадъци“.
Спорен е въпроса дали ответникът – работодател дължи обезщетение по
чл.39 от Колективния трудов договор, действал към момента на
освобождаване на длъжността.
Установи се също, че със Заповед № ТП - 96/27.05.2020 година на
Изпълнителния директор на ДП „РАО”, трудовото правоотношение на ищеца
с ответното предприятие е прекратено, считано от 15.06.2020г., поради това,
че е придобил право на пенсия.
Страните спорят за дължимостта на обезщетението по чл.39 от КТД на
ответното дружество.
Съдът приема от правна страна следното:
Съгласно представеният по делото КТД ищецът има право на три
отделни самостоятелни обезщетения, а именно: това по чл. 222, ал. 3 КТ и то
е именно на базата на нормативна разпоредба на текста от КТ. Останалите две
претендирани обезщетения са допълнителни такива и се базират на КТД от
12.03.2019г. В чл. 39 от КТД е визирана възможността на всеки работник или
служител, който през последните 10 години е работил в сферата на
йонизиращи лъчения да получи допълнително обезщетение в размер на
четири БТВ. Това е факт за този, който се е пенсионирал нормално при
възрастта, както и този, който се е възползвал от предвидената в § 4 в
предвидените разпоредби на КСО.
4
Направено е възражение от ответната страна за това, че не дължи
претендираното от ищеца допълнителното обезщетение по чл. 39 от КТД тъй
като същото се изплаща само на тези работници и служители от държавното
предприятие, които прекратяват трудово – правното си отношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл. 68 от КСО - трета категория труд, а в процесният случай, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено поради придобито право на пенсия при
условията на чл. 696, ал. 1 от КСО - първа категория труд. Затова счита, че
поисканото от Е.Р. допълнително обезщетение на основание чл. 39 от КТД не
му се дължи, тъй като той няма основание да го получи. Твърди се, че на
ищецът са изплатени дължимите обезщетения по КТ и КТД, видно от
представения с настоящия отговор фиш за възнаграждението му за месец юни
2020 година.
От събраните по делото доказателства е видно, че ищецът отговаря на
изискванията предвидени в разпоредбата на чл.39 от КТД, тъй като същият
през последните 30 години е работил само в предприятия от сферата на
енергетиката – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ДП „РАО“, СП „Извеждане от
експлоатация 1-4 блок“ и се е пенсионирал поради придобито право на
пенсия.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна
експертиза, съгласно която брутното трудово възнаграждение за месеца май
2020 г. - пълния отработен месец преди освобождаването на ищеца е в размер
на 4515,93 лв. На тази база изчислението по този чл. 39 от колективния
договор - четири брутни заплати обезщетението би било в размер на 18063,72
лева.
Ведно от представения по делото КТД, който е действал от 13.03.2017г.
до влизане в действие на КТД от 12.03.2019г. текстът на чл.39 предвижда, че
при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието,
работникът или служителят има право на допълнително обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за четири месеца, ако е работил в
ответното дружество ДП „РАО“, сферата на енергетиката или на които
основната им дейност е била в среда с йонизиращи лъчения през последните
10 години.
5
Разпоредбата на чл.39 от КТД от 12.03.2019г. обаче, който е бил
действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО,
работникът или служителят има право на допълнително обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за четири месеца, ако е работил в
ответното дружество ДП „РАО“, сферата на енергетиката или на които
основната им дейност е била в среда с йонизиращи лъчения през последните
10 години.
Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на действащият от дата 12.03.2019
г. КТД, Раздел 2 - приложимост на КТД, този КТД и анексите към него не
може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и
служителите от установените в закона, в браншовия КТД, в досега
действащия КТД и в нормативни актове на МС, МЕ и МТСП, по-
неблагоприятни клаузи в настоящия случай на чл. 39 от действащото КТД.
Освен че е налице противоречие в правните основания на чл. 4, ал. 1 и на чл.
40, ал. 1 от действащото към настоящия момент КТД, така също има
противоречия между чл. 40, ал. 1 от КТД и чл. 50 от Кодекса на труда. Ето
защо съдът намира, че в колективния трудов договор не могат да се
предвиждат по-ниски размери на обезщетение от установените в предходния
действащ колективен трудов договор до дата 12.03.2019 г., т.е. от КТД от
13.03.2017г., тъй като след сключването на КТД от 12.03.2019г. работниците
и служителите работещи в ДП „РАО“ и тези, които са освободени при сега
действащия КТД са поставени в значително по-неблагоприятно положение от
тези, които са работили и са били освободени при действието на предходния
КТД от 2017г.
По делото не е спорно, че КТД се прилага за ищецът и това обосновава
правния му интерес от водене на настоящия процес.
Съгласно общите разпоредби на ЗЗД всеки договор, сключен между
договарящите се страните представлява за тях закон. Лош или не КТД е
налице и в него е визирано основание по чл. 39 от КТД, на което основание
ищецът черпи исканията си в настоящият процес.
Трайната съдебна практика предвижда, че когато за месеца
предхождащ месеца в който е освободен работникът или служителят има
6
непълни работни дни се тръгва назад и се търси онзи от месеците, в който
има пълни работни дни, така че искът е доказан до размера, посочен от
вещото лице, а именно 18063,72 лева.
В случая отхвърлянето на иска на ищеца по настоящото дело би
поставило същия в дискриминационно отношение по отношение на другите
работници или служители, прекратили трудовите си правоотношения при
действието на предходния КТД от 2017г.
Съдът счита, че предявения иск е основателен до размер на 18063,72
лева, който съгласно представените писмени доказателства, на база на които е
изчислено претендираното БТВ по реда на чл. 228, ал.1 КТ, следва да бъде
осъдено ответното предприятие да заплати на ищеца обезщетение съгласно
брутното трудово възнаграждение за месец май на 2020г., който е последният
пълен отработен месец от ищеца преди прекратяване на трудовото му
възнаграждение, в размер на 4515,93 лв. за 4 месеца или общо 18 063,72 лева,
като до претендирания размер от 20 063,72 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца и
законната лихва върху сумата от 18 063,72 лева, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, 15.06.2020г. до заявяване на
претенцията в съда, 20.09.2021г., в размер на 2318,18 лева, като
претендираната такава до размер на 2 580,42 лева следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
Съдът следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца и
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда, 20.09.2021г. до изплащане на сумата.
По отношение направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът намира, че
видно от списъка за разноски ищецът претендира разход от 2205,00 лева, от
които 2000,00 лева за заплатен адвокатски хонорар. Размерът на този разход е
безспорно установен от договора за правна защита и съдействие, но съдът
следва да присъди част от този разход до размер на 1641,46 лева, поради
което и съдът присъжда този разход в полза на ищеца и на осн. чл. 78, ал.1
ГПК и съгласно чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /при интерес от 10 000
7
лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или 1141,46
лева/. Делото се отличава с определена фактическа сложност – проведени са
общо 7 открити съдебни заседания, изслушана е и съдебна експертиза, а при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. или за 5 съдебни заседания по
100 лева – 500,00 лева. Общо направените от ищеца разноски са 1646,46
лева. Така съдът следва да присъди в тежест на ответника общо заплатен от
ищеца адвокатски хонорар съобразно с уважената част в размер 1476,96
лева.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и направените
разноски за издаденото съдебно удостоверение в размер на 5,00 лева, като по
отношение претендираните от ищеца разноски за заплатено възнаграждение
на вещото лице в размер на 200,00 лева съдът намира, че такива не следва да
му се присъждат, тъй като същите са внесени от бюджета на съдебната власт
и следва да бъдат заплатени от ответника по сметка за държавни такси на
Районен съд град Козлодуй с оглед естеството на производството.
С оглед характера на производството по делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата се д.т. съобразно материалния интерес -
цената на исковете (сбора от 20381,90 лв. + 200,00 лв) – или 4 % върху
материалния интерес – т.е сумата от общо 823,38 лева, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК по сметка на Районен съд - Козлодуй .
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК разноските от 200,00 лева платен депозит от
бюджета на съда за изслушаната експертиза по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна предвид характера на спора и изхода
му, които следва да бъдат заплатени по сметка на РС - Козлодуй.
Ето защо Козлодуйският районен съд, пети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК
*********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”,
бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на ЕМ. М. Р. с постоянен
адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН: ********** чрез пълномощник С.М. П. –
8
адвокат от АК гр. Враца, със съдебен адрес гр. Козлодуй, ул. „Кирил и
Методий" №1, ет.2, офис 3 обезщетение на основание чл.39 от КТД на ДП
„РАО” от 13.03.2017г., в размер 18 063,72 лв., като до претендирания размер
от 20 063,72 лева ОТХВЪРЛЯ искът като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК
*********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”,
бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на ЕМ. М. Р. с постоянен
адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН: ********** чрез пълномощник С.М. П. –
адвокат от АК гр. Враца, със съдебен адрес гр. Козлодуй, ул. „Кирил и
Методий" №1, ет.2, офис 3 законната лихва върху сумата от 18 063,72 лева,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение, 15.06.2020г.
до заявяване на претенцията в съда, 20.09.2021г., в размер на 2 318,18 лева,
като претендираната такава до размер на 2 580,42 лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК
*********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”,
бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на ЕМ. М. Р. с постоянен
адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН: ********** чрез пълномощник С.М. П. –
адвокат от АК гр. Враца, със съдебен адрес гр. Козлодуй, ул. „Кирил и
Методий" №1, ет.2, офис 3 законната лихва върху сумата от общо 20 381,90
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, 20.09.2021г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК
*********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”,
бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати на ЕМ. М. Р. с постоянен
адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН: ********** чрез пълномощник С.М. П. –
адвокат от АК гр. Враца, със съдебен адрес гр. Козлодуй, ул. „Кирил и
Методий" №1, ет.2, офис 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
1481,96 лева, от които 1476,96 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
9
съразмерност и 5,00 лева за внесена държавна такса за издадено
удостоверение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски до
пълния предявен размер от 2205,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕМ. М. Р. с постоянен адрес гр. Козлодуй, .... с ЕГН:
********** да заплати на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”,
ЕИК *********, със законен представител Дилян Милков Петров –
изпълнителен директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична,
район „Изгрев”, бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6 направени разноски в
процеса за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на
128,88 лева.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, ЕИК
*********, със законен представител Дилян Милков Петров – изпълнителен
директор, адрес на управление гр. София, общ. Столична, район „Изгрев”,
бул. „Д-р Г.М.Димитров”, № 52 А, ет.6, да заплати по сметка за държавните
такси на Районен съд град Козлодуй сумата от 823,38 лева, както и сумата от
200,00 лева платен депозит от бюджета на съда за изслушаната експертиза по
делото.
Решението може да се обжалва пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10