№ 602
гр. ***, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Д. Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д. Банкова Гражданско дело №
20234430104708 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Т***” ЕАД-*** против И. М. М., в която
се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр.***, ул.“*** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че
е предоставена топлинна енергия за периода 01.02.2021г.-28.02.2023г., която
не е заплатена и чиято цена възлиза на 957,57лв. Твърди се, че ответникът
дължи и лихва за забава 95,07лв. за периода 02.04.2021г.-05.04.2023г.Твърди
се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена
заповед спрямо него за посочената сума по ч.гр.д.№2102/23г. на ПлРС.Твърди
се, че вземането произтича от следните обстоятелства ответникът е абонат на
“Топлофикация-***”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се,
че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на
1
потребители за битови нужди в гр. ***, които се изготвят от 'Топлофикация "
ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от стрА. на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т***"
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. *** от 2007 и приложени по
делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди се, че тъй като не е заплатена
сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена
заповед по ч. гр.д.№2102/2023г.Не е открит длъжникът и е разпоредено
кредиторът да предяви иск. Ищецът е предявил иск за съществуване на
вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи посочените суми, както и да осъди ответника да
заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител е взел
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№2102/2023г. по описа на ПлРС е, че от
стрА. на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено
2
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№1173/20.04.2023г., както следва: 957,57лв.-главница за периода
01.02.2021г.-28.02.2023г., сумата от 95,07лв. - лихва за периода 02.04.2021г.
до 05.04.2023г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски – сумата от 25 лв. платена държавна такса и сумата от 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането на заявителя произтича от следните обстоятелства: доставена
топлинна енергия от дружеството заявител в недвижим имот на длъжника за
битови нужди.
В срок кредиторът е предявил иск по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, след
указание на съда, при хипотезата, че не е открит длъжника.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното
от правна стрА.:
Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ,
обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр.
18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./,
съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от 'Т*** ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***,
които се изготвят от 'Т***" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им
3
приемане от стрА. на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от "Т***" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
***- приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано
в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на
сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се
прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Спорно по делото е въпросът дали е собственик/ ползвател ответницата
на имота.По делото е представен НА-л.24, от който е видно, че в нейна полза
е учредено право на ползване.
По делото е назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на ищеца,
като е посочва, че дължимите суми са тези за периода посочен в ИМ.
Заключението е прието като обективно и компетентно.
4
Назначена е СТЕ, като ВЛ посочва, че сградата е топлоснабдена,
спазени са правилата за дялове разпределение, съобразно Закона за
енергетиката и Наредба за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение.Правилно е изчислен обема в имота.ВЛ е посочило, че при
проверка при трето неучастващо лице, на място, по документи е установено,
че е за ТЕ замерването и отговоря на законовите разпоредби.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените искове
следва да се уважат.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са стА.ли
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Разноските на ищеца са: за
д.т.75лв., за 405лв. за особен представител и разноски ВЛ 480лв. Следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца направени разноски в настоящето
производство общо 1060лв.
Водим от горното, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, че И. М. М.,
ЕГН**********, ДЪЛЖИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със
седалище и адрес на управление гр.***, Източна индустриална зона” №***,
ЕИК ***, следните суми: 957,57лв.-главница за периода 01.02.2021г.-
28.02.2023г., сумата от 95,07лв. - лихва за периода 02.04.2021г. до
05.04.2023г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-19.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед №1173/20.04.2023г.,по ч.гр.д.№2102/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, , ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление гр.***, Източна индустриална зона” №***, ЕИК ***, сумата общо
1060лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление
гр.***, Източна индустриална зона” №***, ЕИК ***, сумата 75лв.- разноски
по ч.гр.д. №2102/2023г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6