Р Е Ш Е Н И Е
…………./………….
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, проведено на втори октомври две хиляди и
двадесета година, публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 11878 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба, уточнена с допълнителна молба
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, с която против Х.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, е
предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3941/23.05.2019
г. по ч.гр.д. № 7741/2019 г., по описа на ВРС, а именно сума в общ размер на
1784,23 лева, от която: 962,55 лева – неплатен остатък от главница по Договор
за потребителски кредит № *****/12.03.2014 г.,
сключен между „П.К.Б.” ЕООД като кредитор и Х.С.Б. като кредитополучател, ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 821,68 лева – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 15.06.2018 г. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит. В изпълнение
на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният
е усвоил парична сума в размер на 1450 лева, при насрещно задължение да върне
същата в срок от 48 месеца от сключване на договора. Размерът на месечната
погасителна вноска е в размер на 98,03 лева, при уговорен ГПР в размер на 110,99
% и ГЛП – 77,03 %. Падежът на всяка от погасителните вноски е 15-то число на
съответния месец. След подадена молба от ответника за отлагане падежа
на 2-ра, 3-та и 4-та погасителни вноски, крайният падеж е определен да бъде
15.06.2018 г. Твърди се, че поради настъпване на крайния падеж, задължението на
ответника е изискуемо в пълен размер. Сочи, че последният е изплатил сума общо
в размер на 2952,10 лева, от които: 2921,21 лева – част от номинал по договора
за кредит и лихви за забава в размер на 30,89 лева, начислени на основание
чл.12.1. ОУ.
Въз
основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №7741/2019 г. по описа на ВРС,
по което съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
длъжникът представя възражение в законоустановения едномесечен срок. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е представил искова молба,
с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез пълномощник, подава писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Ответникът
оспорва да се намира в облигационна обвързаност с ищеца. Оспорва истинността на
представените в доказателство договор за потребителски кредит №
**********/12.03.2014 г., молба за отлагане на погасителни вноски от 26.05.2014
г. и анекс № 1/05.06.2014 г., ведно с погасителен план. Твърди се, че подписът
на документите не принадлежи на ответника, съответно същият не е бил запознат с
параметрите на кредита, посочени в тях и не е изразил несъмнено съгласие.
Оспорва подписа положен от негово име и в Общите условия към договора за кредит Така оспорва приемането им. Оспорва писмото с
приложен договор за кредит да е достигнало до получателя - длъжник. Твърди се,
че кредиторът не е представил на кредитополучателя ясен погасителен план и не е
разяснил условията на кредита. Не е предоставил преддоговорна
информация, стандартен европейски формуляр, липсвало и искане за отпускане на
потребителски кредит. Не бил предложен погасителен план на ответника и не му
била дадена възможност предварително да се запознае с условията на финансовата
институция, да сравни условията им с тези на други финансови институции. Не му
били разяснени и конкретизирани съществени разпоредби, като ГПР, ГЛП, които в
съвкупност формират размера на задължението му по договора.
Налага
възражение за противоречие на договора за потребителски кредит с изискванията
на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК, т.к. не съдържа информация за размера на
съответните уговорени плащания и срокове и съответно недействителност съгласно
чл. 22 ЗПК поради липсата на изискуемо по закон съдържание на договора за
кредит. Твърди се, че този пропуск не е могъл да бъде саниран
с Анекс №1 към договора, към който вече бил приложен погасителен план, но
отново без ясна представа как всяка вноска се отразява на общото задължение. В
тази връзка твърди, че, с текста и съдържанието на Анекса и приложения погасителен
план, едва сега се запознава. Същият не е достигнал до него в по-ранен момент,
а съобразно съобщението, придружаващо документите, Анексът влиза в сила едва
след получаването му и подписването му. Оспорва се подписът на Анекса, положен
над изписаните имена на ответника.
Оспорва
договора, като нищожен нищожност в неговата цялост и/или на отделни негови
клаузи и поради противоречие със закона (вкл. европейското законодателство) и
поради накърняване на добрите нрави. Оспорва като нищожна уговорката за
договорна лихва, с твърдения за противоречие с добрите нрави, т.к. размерът ѝ
съставлява над 77% от основното задължение, поради прекомерност и
несъразмерност, представляваща над 3 пъти главницата.
Налага
основание за нищожност с аргумент за нарушение на чл. 11 aл.
2 ЗПК, както и поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11
т.5, т.6, т.7, т.9, т.10, т.П, т.12, т.13, т.15, т.16, т.20 и aл.2 ЗПК, тъй като кредиторът е посочил единствено като
абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното
оскъпяване на заема. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния
лихвен процент на разходите по кредита. В евентуалност въвежда възражение за
плащане на сумите по кредита, с твърдението, че е платил по Договор за кредит №
***** суми в общ размер от 3 009,10 лева, като общо
изплатеното задължение по договора е два пъти и повече размера на ползваната в
заем сума.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна, следното:
Исковата
молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по което въз
основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение е образувано
ч.гр.д.№ 7741/2019 г. по описа на ВРС, и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3941 от 23.05.2019 г. В полза на заявителя
са присъдени следните суми: 1784,23 лева, представляваща незаплатена главница
по Договор за потребителски кредит № *****12.03.2014 г.,
ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до окончателното изплащане; 384,28
лева – представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит № *****/12.03.2014 г., както и сторените разноски в
заповедното производство.
Заповедта
е връчена на ответника, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК представя възражение
срещу издадената заповед. С разпореждане на съда, на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415,
ал.1 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя на 25.06.2019 г., който с
искова молба, изпратена чрез куриерска служба на 25.07.2019 г. и постъпила в
съда на 26.07.2019 г., предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №7741/2019
г. по описа на ВРС.
Договорът
за потребителски кредит е сключен при следните параметри: сума на кредита - 1450
лева, срок - 48 месеца; размер на месечна погасителна вноска – 98,03 лева; ГПР –
110,99 % и ГЛП – 77,03 %, при лихвен процент на ден – 0,21%. Общото задължение
по договора възлиза на сумата от 4705,44 лева, от което следва, че уговореното
договорно възнаграждение е в размер на
3255,44 лева /4705,44 – 1450/ или сума представляваща 224,51 % от
размера на предоставената в заем сума.
Ищецът
изпълнява поетото по договора задължение, като превежда сумата от 1450 лева по
банкова сметка ***, посочена в договора. Потвърждение, че сумата е изплатена на
длъжника се съдържа и в заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда. Според
вещото лице, на дата 12.03.2014 г., сумата от 1450 лева е изплатена по банкова
сметка ***змер. От заключението се установява, че
общото задължение по кредита, към датата на сключване на процесния
договор е в размер на 4705 лева, от които: 1450 лева – главница и 3255,45 лева
– лихва.
С
молба от 27.05.2014 г. кредитополучателят заявява желанието си да отложи
заплащането на три последователни месечни вноски, поради прекратяване на
трудовото му правоотношение.
На
05.06.2014 г., между страните по делото е сключен анекс №1 към договор за
потребителски кредит №**********, с който е постигнато съгласие, отложените три
вноски да бъдат заплатени в края на погасителния план, като се изготвя и нов
погасителен план, съгласно който крайният падеж настъпва на 15.06.2018 г., а броят
на погасителните вноски се увеличава от 48 на 51.
Видно
от извлечение по сметка към процесния договор,
ответникът е извършвал плащания за погасяване на вноските, като в по-голямата
си част същите са изплатени изцяло, а по-малка част – частично. Неплатени към
23.07.2019 г. са останали: 49-та, 50-та и 51-ва погасителни вноски. Според
посоченото от ищеца в извлечението, към 23.07.2019 г., извършените плащания по
договора за кредит са в общ размер на 2952,10 лева, като неплатено е остатъчно
задължение в общ размер на 1784,23 лева. Според ищеца, с извършените плащания,
ответникът е погасил сумата от 487,45 лева за главница, като неплатена е
останала сумата от 962,55 лева.
По
делото е допуснато провеждане на съдебно-почеркова
експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че подписите,
положени за „Клиент“ е Договор за потребителски кредит №**********/14.11.2013
г. и в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит от 13.11.2012 г. са изпълнени от Х.С.Б..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и
чл.240 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради
което съдът дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника.
На
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По въведеното възражение за налични на
неравноправни клаузи от страна на ответника, в тежест на ищеца е възложено да
докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално
уговорени с ответника. При възражение от страна на ответника, в тежест на
последния е да установи и докаже
възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им. По
отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва.
По
делото се установи, че страните са обвързани в облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за потребителски кредит. Разпоредбата
на чл.9 ЗПК, който намира приложение в процесния
случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения
законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването
на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Процесният договор е
сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК, писмена форма. В същия ясно са
посочени размера на предоставения кредит, броя на погасителните вноски, размера
на същите, годишния процент на разходите и годишния лихвен процент. Разпоредбата на чл.11 ЗПК определя като
задължителни реквизити на договора за потребителски кредит, посочване на ГЛП и
на ГПР. Видно от текста на процесния договор,
годишният лихвен процент е в размер на 77,03 %, а годишният процент на
разходите – 110,99 %. На основание чл.9 ЗЗД, страните по договора разполагат
със свободата сами да определят съдържанието му, но само ако същото не
противоречи на закона и на добрите нрави, като последното ограничение е
въведено с нормата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Според чл.19, ал.4 ЗПК, годишният лихвен
процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Актуалната
редакция на сочената разпоредба е в сила от 23.07.2014 г., т.е. след датата на
сключване на процесния договор и анекс №1 към него,
поради което следва да се преценява действителността на договора, именно съгласно
общото правило на чл.26 ЗЗД.
Съгласно чл.147а ЗЗП, при
сключване на договор при общи условия с потребител, същите обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, като последнито се удостоверява с неговия подпис. Тъй като това
правило е приложимо от 25.07.2014 г., по отношение на процесния
договор приложение следва да намери отново общо правило - нормата на чл.16 ЗЗД /възпроизведена
в чл.147а ЗЗП/. Съгласно раздел VI от договора за
кредит, неразделна част от същия са общите условия към договор за потребителски
кредит, които са предадени на кредитополучателя с подписване на договора.
Размерът на текста е изключително дребен и труден за възприемане от
потребителя. В същия са използвани множество съкращения, които допълнително
затрудняват разбирането му. Видно от представените по делото общи условия,
същите не носят подпис на ответника. Не се представят доказателства, чрез които
да се установи изричното му съгласие със същите.
Отделно, ищецът не
доказа със сключване на процесния договор да е
предоставил на ответника погасителен план, от който да се установи размер на
главница и договорна лихва – изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗКП.
Съдът
намира, че размерът на договорната
лихва значително надхвърля справедливия размер на възнаграждение на кредитора
за предоставяне на сумата по кредита. Уговорката, с която се определя годишна лихва
в размер на 77,03 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Налице явна
несправедливост и неравенство между страните, но и несъобразяване с
разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП. Клаузата за определяне на ГПР в размер на
110,99% също е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Налице е категорична
неравнопоставеност между страните. Физическото лице – кредитополучател е
икономически по-слабият участник в облигационната връзка. Договарянето се
извършва чрез попълване на бланка на кредитора, по съдържанието, на която
ответникът не може да влияе. Последният отправя искане да му бъде предоставен
кредит в размер на 1450 лева, като срещу усвояването на тази сума, той дължи
както връщането ѝ, така и договорно възнаграждение в размер на 3255,44
лева – сума надвишаваща почти два пъти и половина размера на предоставената
сума.
Нееквивалентността на престациите е очевидна – предоставената в заем сума е в
размер на 1450 лева, а се дължи връщане на сумата от 4705,44 лева,
представляваща 324,51% от размера на усвоения кредит. Ищецът не доказа клаузите
да са уговорени индивидуално с ответника, както и да са налице особени
обстоятелства, които да налагат определяне на ГЛП, а оттам и ГПР, в толкова
високи размери. Последните се определят
едностранно от кредитора и кредитополучателят няма никаква възможност да влияе
при определянето им.
Клаузите с които се
определят ГЛП и ГРП са нищожни на основание чл.26, ал.1, ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД не може да бъде
приложена, тъй като тези клаузи не могат да бъдат заместени по право от
повелителните правила на закона, нито може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните ѝ части, доколкото включването на клаузи
с които се определят ГЛП и ГРП е въведено като изрично изискване по чл.11,
ал.1, т.9 и 10 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. След като клаузите, с които са
уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, то същите не пораждат правно действие, като
недействителността им влече недействителност на целия договор. На основание чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице се изяснява, че
кредитната сума от 1450 лева е била усвоена от кредитополучателя, който, според
признанието на ищеца, е извършил плащания за погасяване на дълга в общ размер
от 2952,10 лева – значително над дължимата сума. Искът за установяване дължимостта на сумата от 1784,23 лева, претендирана
от ищеца като сбор от главница в размер на 962,55 лева – главница и 821,68 лева
– договорно възнаграждение, е
неоснователен, поради което подлежи на отхвърляне.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски в настоящото
производство. В тежест на ищеца следва да се възложи отговорността за заплащане
на сумата от 600 лева, от която – 450 лева – адвокатско възнаграждение и 150
лева – депозит за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, против Х.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск по реда на
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3941/23.05.2019 г. по ч.гр.д.
№ 7741/2019 г., по описа на ВРС, а именно сума в общ размер на 1784,23 лева, от
която: 962,55 лева – неплатен остатък от главница по Договор за потребителски
кредит № ****/12.03.2014 г., сключен между „П.К.Б.” **** като кредитор и Х.С.Б. като кредитополучател, ведно
със законната лихва, считано от 22.05.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 821,68 лева – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 15.06.2018 г.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото, в общ размер на 600
лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: