О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.07. 2019
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1501 2019
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ю.С., срещу П.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
При извършване на преценка за редовност на
подадената молба, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните
съображения:
В исковата си молба ищцата сочи, че е придобила от родителите си Иван Т. и Надежда Терзийска, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том III, дело № 800/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница „Първи жилищен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който етаж се състои от две стаи, ВЕДНО с първи жилищен етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, която пристройка се състои цялата от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който жилищен етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, ведно с мазето от сутерена на пристройката, построени в парцел XVIII за имот пл. № 413, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м.
На същата дата, на която родителите на ищцата са й прехвърлили описания недвижим имот, същите, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница, са продали на своя син и брат на ищцата-ответника П.И.Т., следните имоти, описани в нотариалния акт по следния начин: „Сутеренен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ВЕДНО с таванския стаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка, състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански стаж, който тавански етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. № 4135, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м.
Ищцата твърди, че сделката, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на нотариус Сийка Милева, с която родителите й са прехвърлили на ответника гореописания имот, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 62 от ЗТСУ (действала към момента на изповядване на сделката), както и с разпоредбата на действащия към момента чл. 202 от ЗУТ.
Твърди, също така, че ответникът се е настанил в стая и мазе от старата постройка и в двата тавана на старата и новата постройка, като ползва тези помещения за живеене, без надлежно извършено преустройство и промяна на предназначението им, тъй като не са одобрявани нито арх. проекти, нито инвестиционни проекти за това. Същите представляват прилежащи части към единствения жилищен етаж и не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка.
Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с посочения нотариален акт, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав намира, че в разглеждани казус е налице хипотезата на чл. 299,
вр. с чл. 297 ГПК, а именно забрана за пререшаване на правния спор, разрешен
със силата на пресъдено нещо.
На съда е
служебно известно, че между същите страни е налице влязло в сила решение № 600
от 21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 699/2017г., по описа на РС-Дупница
(потвърдено с решение № 136 от 20.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 19/2018г.
по описа на ОС-Кюстендил, недопуснато до касационно обжалване с определение №
903 от 21.11.2018г., по гр.д.№ 3339/2018г. на ВКС, ІVг.о.), с което са
отхвърлени предявените от Т.И.Х. срещу П.И.Т. искове с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 от ЗС за прогласяване
за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот - „Сутеренен етаж
от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и
жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ВЕДНО с
таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка
състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се
състои от хол, кухня - трапезария и баня -
тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. №
4135, кв. 240 по плана на гр. Дупница, с площ от 975 кв.м., оформен в
Нотариален акт № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при
Районен съд Дупница, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на сграда с
идентификатор 68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи
1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, изградена в Поземлен имот е идентификатор
68789.13.548, по КК и КР па гр.Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-56/30.07.2004г. на ИД па АГКК, последно изменение със Заповед №
18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления
имот: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” № 271 - 271а, с площ от 1248 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: 68789.13.102;
68789.13.101, номер по предходен план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при
съседи: 68789.13.431, 68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105,
68789.13.108” и осъждане на ответника да
й предаде владението на стая, мазе и помещение за гориво от първоначално
изградената сграда и тавана от първоначалната сграда и пристройката към нея.
С посоченото съдебно решение е разрешен със
сила на пресъдено нещо спорът между страните относно противоречието на
посочения договор за покупко-продажба на недвижим имот с императивни разпоредби
на ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в
сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то
за разрешеното с него основание. Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК спор,
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван. Силата на
пресъдено нещо по смисъла на тази разпоредба е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно.
Законът установява императивна забрана правен спор, разрешен с влязло в сила
съдебно решение, да бъде пререшаван повторно от съда, поради което
предявяването на нов иск между едни и същи страни, основан на същите
обстоятелства и за същото искане, е недопустим и образуваното въз основа на
такъв иск съдебно производство подлежи на прекратяване. Сила на пресъдено нещо
е налице в случаите, когато има пълна идентичност в обективните, субективните и
времевите предели на спорното правоотношение. Само при наличието на нови факти
и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на пресъдено нещо ищецът би
могъл да води нов иск.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 299, ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1501/2019г. по описа на РС-Дупница поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА с вх. №9719/10.07.2019г., подадена от Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ю.С..
Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Районен съдия: