№ 134
гр. Варна, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600170 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-
Варна срещу определение от 23.05.2022 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД №313/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, с което се констатира допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалите, прекратява се съдебното
производство и делото се връща в предходната процесуална фаза за
отстраняване на недостатъците.
В резюме, по отношение на подсъдимия И.К. се води наказателно
производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК. На 18.01.2022
година същият е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по
транспорта, чиято бланкетна диспозиция е запълнена с нормата на чл.50, ал.1
от ЗДвП, индивидуализирана в съответствие с указанията на т.7 от ТР 2-2016-
ОСНК цифрово и словесно. По-нататък, с обвинителен акт ПД №12/2022
година, прокурор от Окръжна прокуратура-Варна повдигнал обвинение на
И.К. пред съда за престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, вписвайки само в
диспозитива цифровото изражение на запълващата правна норма по чл.50,
ал.1 от ЗДвП. В този подход по отношение на правото, първоинстанционният
съд съзрял съществен недостатък, накърняващ правото на защита на
подсъдимото лице, с последица по чл.248, ал.5, т.1 от НПК. Съблюдавайки
доводите в частния протест, решението на окръжния съд се атакува като
незаконосъобразно, т.к. в обвинителния акт изпълнителното деяние на
престъплението е описано и като факти, и като юридическа квалификация,
1
без да е необходимо словесно възпроизвеждане на чл.50, ал.1 от ЗДвП в
диспозитива.
Въззивният състав, като прецени фактическите положения, аргументите
в проверяваното определение и оспорващите съображения в частния протест,
обмисли същите на плоскостта на ТР 2-2002-ОСНК и на ТР 2-2016-ОСНК,
констатирайки допуснато несъществено процесуално нарушение в
досъдебното производство. С оглед съдържанието на постановлението по
чл.219, ал.3 от НПК (л.34 от ДПр) и указанията в т.4.1 от ТР 2-2002-ОСНК,
правото на защита на И.К. е надлежно гарантирано. В постановлението е
посочено престъплението, за което К. се привлича като обвиняем,
наказателният закон е конкретизиран в съответствие с т.4.1. от ТР 2-2002 и
т.7 от ТР 2-2016-ОСНК, съдържат се и останалите реквизити по чл.219, ал.3
от НПК.
Окончателното обвинение по отношение на И.К. е повдигнато с
обвинителен акт, който развива в пълнота обвинителната теза, формулирайки
обвинението от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
дееца в него. Не се набелязва съществен недостатък в аспекта на чл.246, ал.2
от НПК, на т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК и на т.7 от ТР 2-2016-ОСНК, което
обстоятелство пряко рефлектира върху изявленията на подсъдимия и на
защитника в разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд, че
нямат основания за оплаквания от процесуални нарушения в досъдебното
производство, ограничаващи правото на защита на обвиненото лице.
Проверяваното определение съдържа и втора фактологична група
съображения, които самият първоинстанционен съд е определил като
факултативни по отношение на резултата по чл.248, ал.5, т.1 от НПК, касаещи
нарушение на правата на възходящи от втора степен да се установят като
участници по чл.74 от НПК с произтичащите от това качество процесуални
права. И законосъобразността на този извод се атакува с частния протест, с
доводи че органите на наказателното производство нямат за задача да
издирват потенциално пострадали лица, които се намирали в особено близка
връзка с починалия (по аргумент от ТР 1-2018-ОСНГТК).
Погледнато в принципен план, атакуваното становище на окръжния съд
почива на закона и на задължителните указания в посоченото тълкувателно
решение. Допуснатото процесуално нарушение, ограничило права на
възходящи от втора степен на починалия да участват в досъдебното
производство в качеството на пострадали обаче е било отстранено с
правомощието по чл.247в, ал.2 от НПК, като съобщения до К.Г. З.Т. Х.М. и
Й.М. (л.28, л.29, л.31 и л.39 от първоинстанционното дело) доказват знанието
на лицата за съдебното производство, а отсъствието им от проведеното
разпоредително заседание следва да се тълкува като нежелание да се
установят като страни в същото.
В обобщение, настоящият въззивен състав не констатира някоя измежду
предпоставките по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, поради което
2
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 23.05.2022 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД №313/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Варна и връща делото на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3