№ 7
гр. Б., 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. в публично заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело
№ 20233210100396 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от
Топлофикация П. АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., кв
„***“, *** представлявано от изп.директор инж. Ч. К. С., чрез юрк. Е. М.,
против Е. Т. Д. с ЕГН********** от гр. П., ул. “***, настоящ адрес в гр. Б., ул.
***, с цена на иска 440,67лв. и пр.основание чл. 422, ал. 1, във вр.с чл.124,
ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че след депозирано възражение по
реда на чл. 414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ЧГД №150/2023 г. по описа на Балчишки районен съд
за “Топлофикация - П.” АД е налице правен интерес от предявяваме на иск,
относно вземането си за сумата от 440,67 лв. /четиристотин и четиридесет
лева и 67 ст./ срещу лицето — Е. Т. Д. ЕГН:**********, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, изходящ се в град П., ул.***, от които главница в размер на
396,63 лв.. за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., включително: законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 44,04 лв. за периода от
08.01.2022 г. до 31.01.2023 г.: както и законната лихва върху главницата от
396,63 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ
до окончателното изплащане на сумата.
Между топлофикационното дружество от една страна и титулярът по
партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се
доказва с представените общи условия за битови нужди действали за
процесния период.
С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на
енергетиката действа Наредба № Е-РД-04 -I от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването.
1
Съгласно разпоредбата на чл.150. ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС
/сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени
от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата
на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите
условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия клиентите ,които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия.
Дружеството твърди, че няма доказателства, удостоверяващи
несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или
предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията
между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът
или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите
условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Съгл.чл.
150. ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Твърди се че взаимоотношения между клиент и топлопреносното
предприятие се уреждат по силата на закона и изготвянето и одобряването на
общи условия от държавен контролен орган, поради което не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител, като такъв и в
случая не е сключен.
Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението
на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита
и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да
заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да
става: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска: на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска: по реална месечна консумация.
Съгласно чл.41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
- в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за
плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката ма
топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума
изпада в забава.
В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на
дължимото от страна на ответника.
2
Това е породило правния интерес на ищеца, да предяви настоящият
иск,като моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответника - Е. Т. Д. ЕГН:**********, дължи сумата в размер на 440,67 лв.
/четиристотин и четиридесет лева и 67 ст./, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град П., ул.***, от които главница в размер на 396,63 лв.. за
периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г., включително; законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 44,04 лв., за периода от 08.01.2022
г. до 31.01.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 396,63 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна-съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК е изгубила
възможността да подаде писмен отговор,не е изразила становище и не е
направила възражения е изгубила възможността да направи това по-
късно,като не са представени и доказателства този пропуск да се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове намират своето материалноправно основание в
разпоредбите на чл. 422, ал. 1, от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр.с чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Ответникът е направил признание на исковете,като в срока до първото
по делото с.з. е заплатил претендираното задължение-главница и лихви на
27.10.2023г.
С молба до съда ищеца е приел това плащане ,но е направил искане за
присъждане на сторените по делото разноски в общ размер от 350,00 лева от
които 75,00 лева по заповедното производство по ч.гр.д.№150/2023г.и . и
275,00 лева по исковото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е
достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Въпреки направеното признание на иска от страна на ответника, ищецът не е
направил искане съдът да се произнесе съобразно признанието на иска,
поради което не са налице предпоставките за произнасянето на съда с
неприсъствено решение.
Представена от ответника е справка по блокирана сметка от дата
10.11.2023г.от която е видно, че извършено плащане в размер на
440,67лева,на 30.10.2023г., по сметка на ищеца, който от своя страна заявява,
че приема извършеното плащане за погасяването на главницата и
претендираната лихва, предмет на исковата претенция.Не е заплатено
единствено както бе посочено по-горе разноските по делото.
В с.з.ответника Д. декларира, че ще заплати разноските. Доказателства
към днешна дата не са приложени в кориците на делото относно извършено
3
плащане на разноски.
Това дава основание на съдът да счита, че с погасяването на главния
дълг са погасени и всички акцесорни вземания.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото
го пораждат или защото го погасяват. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на съдебното дирене.
Съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК.
В тази връзка и съобразявайки факта, че задължението на ответника е
погасено в хода на процеса, тъй като е извършено плащане на претендираните
от ищеца суми с исковата молба, съдът намира, че в случая е налице
хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършените плащания след подаване на
исковата молба, следва да бъдат взети предвид като установени по делото
факти.
С оглед изложеното предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 440,67 лв. /четиристотин и четиридесет
лева и 67 ст./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.***, от
които главница в размер на 396,63 лв.. за периода от 01.11.2021 г. до
30.11.2021 г., включително; законна лихва за забава ма месечните плащания в
размер на 44,04 лв. за периода от 08.01.2022 г. до 31.01.2023 г.; както и
законната лихва върху главницата от 396,63 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата поради погасяването им се явява за неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Основателно е искането за заплащане на разноските направени в
настоящото производство, поради което и същите се дължат от ответника.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация П.“ АД с ЕИК***,със
седалище и адрес на управление гр. П., кв.“***“, ***“ представлявано от
изп.директор инж.Ч. К. С., против Е. Т. Д. ЕГН:********** от гр. П., ул. „***,
настоящ адрес в гр. Б., ул. ***, с който се иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи сумата в размер на 440,67 лв. /четиристотин
и четиридесет лева и 67 ст./, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
П., ул. ***, от които главница в размер на 396,63 лв., за периода от 01.11.2021
г. до 30.11.2021 г., включително; законна лихва за забава ма месечните
плащания в размер на 44,04 лв. за периода от 08.01.2022 г. до 31.01.2023 г.;
4
както и законната лихва върху главницата от 396,63 лв.; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата,като неоснователен .
ОСЪЖДА Е. Т. Д. ЕГН:********** от гр. П., ул. „***, настоящ адрес в
гр. Б., ул. ***, да заплати на „Топлофикация П.“ АД с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление гр. П., кв. „***“, ***“ представлявано от изп.директор
инж.Ч. К. С., сумата в размер на 350,00 лева, представляваща съдебно
деловодни разноски по настоящото дело и Ч.ГР.Д.№150/2023г. по описа на
РС-Б..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5