№ 1806
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110133138 по описа за 2021 година
Предявени са от обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
с чл.411 КЗ – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сума, представляваща платено
от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало
по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, участвало в реализирано ПТП на
територията на Леонберг, посока Леонберг – Изток – Щутгарт, Република Германия. Към
МПС –то било прикрепено ремарке, със сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното дружество. МПС-то с прикрепеното ремарке нанесло щети на
друго МПС. Била определена претенция по Зелена карта в размер на 1478,39 евра или
левовата равностойност 3197,44 лева. Ищецът изплатил сумата от 3197,44 лева.С писмо ЗД
„Евроинс“ било поканено да заплати ½ от изплатената сума, но ответното дружество се
произнесло с мотивиран отказ. Претендира разноски.
Ответникът счита исковете за неоснователни. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето.
Обезщетението следвало да бъде определено съгласно разпоредбите на Регламент „Рим I”. В
условията на евентуалност, ако съдът счете, че е приложим Регламент „Рим II”, то счита, че
следвало да се приложи чл. 4, ал. 2 от същия. Оспорва да е настъпило ПТП на 28.03.2018 г.
около 08:19 часа на магистрала А8 на територията на Леонберг, посока Леонберг – Изток –
Щутгарт, Република Германия. Оспорва, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
влекача и ремаркето – Мирослав Маринов. Оспорва, че увреденият детайл да е бил за
подмяна. Обезщетението от 1488,50 лева надвишавала стойността на действително
претърпените вреди. Неоснователен бил и предявеният акцесорен иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се даде отговор на основния спорен между страните въпрос:
кое е приложимото материално право - на ФРГ или българското. Такъв е даден в решение на
Съда (четвърти състав) от 21 януари 2016 година по съединени дела C-359/14 и C-475/14.
Съгласно даденото в него разрешение Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I) и Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
1
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II),
трябва да се тълкуват в смисъл, че приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещо превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалите лица при причинено от водача на това превозно средство произшествие,
срещу застрахователя на тегленото по време на произшествието ремарке, се определя
съгласно член 7 от Регламент № 593/2008, ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент №
864/2007, предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Съгласно т. 61 и
62 от цитираното решение на първо място следва да се определи по какъв начин следва да
бъде разпределено обезщетението за претърпени вреди в полза на пострадалите лица между
водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна,
държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по
силата на Регламент „Рим II“, а на второ място следва да се определи, в съответствие с член
7 от Регламент „Рим I“, кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка,
сключени между застрахователите — ищци в главните производства, и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат
по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя
на ремаркето. От изложеното следва, че член 7 от Регламент № 593/2008 се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това
произшествие по силата на член 4 и следващите от Регламент № 864/2007, предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Такъв е и настоящият случай – 2
приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя на
влекача е това на ФРГ, което /на съда му е служебно известно/ предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и на ремаркето. Поради това приложимото
материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него
ремарке следва да се определи по реда на член 7 от Регламент № 593/2008. Съгласно чл. 7,
пар 2, доколкото приложимото право не е било избрано от страните, договорът за
застраховка се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
застрахователя. В случая страните не са избрали приложимо право, като и двамата
застрахователи са със седалище и място на дейност в РБ, поради което и приложимо е
българското право /в този смисъл решение № 261552/29.11.2021 г. по т. д. № 873 / 2020 г. на
ТО VI-15 състав на Софийски градски съд и др./.
По предявения иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД по делото следва да бъде установено, следното: валидно сключени договори за
„Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в
срока на застрахователното покритие, по които и вследствие на виновно и противоправно
поведение на водача на влекач марка „ДАФ“ , модел „ФТ 105.460 4Х2“ с рег. № ********, с
прикрепено към него ремарке, застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което
ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
пълния размер до действителните вреди.
Предвид изложеното, след като съдът съобрази разпоредбата на чл. 479, ал. 1 КЗ,
съгласно която вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство
и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или
когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с
притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство, както и
обстоятелството, че в настоящето производство се установява, че към момента на
процесното ПТП ремаркето е било свързано със застрахования при ищеца влекач, намира че
застрахователят на гражданската отговорност на ремаркето не отговаря за нанесените от
събитието вреди.
По изложените съображения, съдът намира, че процесното събитие, не представлява
покрит по застраховката на ремаркето риск, поради което предявеният иск се явява
2
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 3 ответникът има право на разноски.
Ответникът е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация по чл. 422 вр. чл. 411, изр. 2 КЗ
от /фирма/, ЕИК ***********, с адрес: ************************* срещу ************,
ЕИК ************** с адрес: ************* за установяване на вземане за сумата 1 488,50
лева, представляваща ½ от дължима сума по регрес във връзка с ПТП, настъпило на
28.03.2018 г. на територията на Република Германия, от влекач с прикрепено към него
ремарке.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** да заплати на ************, ЕИК
************** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3