№ 366
гр. Перник, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720100528 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от В. А. Р., ЕГН **********,
**********, чрез адвокат К. П. от АК - *****, съдебен адрес: гр.*****,
******** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, ЕИК
*********, гр.Перник, ул.“Средец“ № 11, представлявано от управителя
Борислав Иванов.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1334/2008 г., по описа на ПРС, за
принудително събиране на вземанията, по който е образувано изп.д. №
69/2008 г., по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие РС Перник.
Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно от образуването му през 2009 година, поради което правото на
принудително изпълнение било погасено поради изтичане на петгодишна
давност.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност в полза
на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо
ищеца за следните суми: в размер на 1266.24 лева - главница, представляваща
1
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води, за периода от 28.02.2006г. до 31.12.2007 г.; сумата в размер на 133.24
лева - законна лихва за забава от 21.04.2006г. до 31.01.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 12.02.2008г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата в размер на 30.99 лева - направени по делото
разноски, тъй като са погасени по давност.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК. Прави признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта,
че сумите са начислени така както е посочено в исковата молба, но действия
по изпълнение не са предприемани, поради което са погасени по давност.
Намира, че материалното право съществува като естествено задължение, но
то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
доброволно платено. Представя доказателства, че изпълнителното дело е
било прекратено по силата на постановление от 18.08.2023 година, на ЧСИ
С.Д., на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
Излага съображения за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за отричане на съществуващо в
полза на ответника право на принудително изпълнение и притезания,
посочените в исковата молба суми, поради погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ
начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от
него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай,
като такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от
ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от ответника право
и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната сфера
на ищеца.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в
2
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да
установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
В процесния случай ответникът е признал иска, като изрично е
признал и всички факти, пораждащи спорното материално право, а с доклада
по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване твърденията относно образуването на изп.д. №
69/2008 г., по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие РС Перник по
изпълнителен лист, издаден в полза на ответното дружество срещу ищеца по
гр.д. № 1334/2008 г., по описа на ПРС и че от 2009 година насетне не били
предприемани действия по изпълнението.
Налице е изрично изявление на ищеца за постановяване на решение при
признание на иска, не са налице отрицателните процесуални предпоставки,
визирани в чл. 237, ал. 3 ГПК, с оглед на което съдът е прекратил съдебното
дирене и дължи произнасяне на решение по процесуалния ред на чл. 237, ал. 1
ГПК, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове, без да
излага мотиви по същество.
По разноските:
Доколкото след 2009 година взискателят не е поискал или предприемал
каквито и да е изпълнителни действия за оспорените вземания, същият не е
станал повод за завеждане на производството, преди завеждане на настоящия
иск изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ поради настъпила
перемпция, поради което и доколкото с отговора на исковата молба
ответникът е признал иска, съдът счита, че са налице кумулативните
предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне
отговорността за разноските в процеса и същите следва да се възложат в
тежест на ищеца.
В случая с извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала
повод за завеждане на делото. Ответникът не следва да дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че
различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора
нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение
само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
да осчетоводи евентуално последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
3
направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова поведение и
доколкото не разполага с изпълнителен титул, и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г.,
III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г.,
ВКС, IV г. о.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал.
8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лева от съда,
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на казуса.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. А. Р., ЕГН
**********, ********** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, ЕИК *********, гр.Перник, ул.“Средец“ № 11, представлявано от
управителя Борислав Иванов отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК ********* НЕ съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение по изп.д. № 69/2008 г., по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие
РС Перник) срещу В. А. Р., ЕГН ********** за следните суми: в размер на
1266.24 лева - главница, представляваща стойност на доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, за периода от 28.02.2006г. до
31.12.2007 г.; сумата в размер на 133.24 лева - законна лихва за забава от
21.04.2006г. до 31.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в
размер на 30.99 лева - направени по делото разноски, тъй като са погасени по
давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК В. А. Р. да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД сумата от 100,00 лева –
4
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5