РЕШЕНИЕ
№ 9960
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110163014 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че В. Й. В. и Н. В. В. са били потребители на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставял в имота на същите топлинна енергия, чиято цена
последните не са заплатили. Твърди, че лицата са починали, поради което техните
наследници, а именно И. Й. З. и Й. В. В., действаща лично и със съгласието на своята майка
Н. П. Л., следва да отговарят за стойността на неплатената топлинна енергия. Ето защо,
ищецът моли съда да осъди ответниците И. Й. З. и Й. В. В., действаща лично и със
съгласието на своята майка Н. П. Л., да му заплатят при условията на разделност следните
суми: сумата от 1492,56 лв. - главница, представляваща стойност на доставената топлинна
енергия за периода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 272,51 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата от 22,40
лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 4,88 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга
1
"дялово разпределение" за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г. Претендира разноски.
Ответницата Й. В. В., действаща лично и със съгласието на своята майка Н. П. Л.,
оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени.
Ответницата И. Й. З. твърди плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца - /фирма/ не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и наследидателите на ответниците и самите ответници, по
силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
неоснователни.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия
за битови нужди, следва да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение.
Въз основа на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че
процесният имот е топлофициран, както и че сградата – етажна собственост (в която се
намира) е присъединена към топлопреносната мрежа. Не се установява обаче да е било
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответниците, респективно техните наследодатели, доколкото липсват
2
доказателства, въз основа на които да се направи извод, че през процесния период същите са
била собственици или титуляри на вещно право на ползване по отношение на имота, за
който се твърди да е доставяна топлинна енергия. Ето защо, според настоящия състав
ответниците не се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени, още повече, че е налице цялостно плащане на
претендираните с исковата молба суми, което обстоятелство ищецът не оспорва.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главни дългове, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главни дългове, то акцесорните
претенции за лихви се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, още повече че и
по отношение на тях е налице плащане.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ищецът неоснователно
претендира от ответниците суми за доставена топлинна енергия и лихви за забава, поради
което и същият дължи на последните разноски за производството. Доколкото такива обаче
не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
...., срещу И. Й. З., ЕГН **********, и Й. В. В., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Н. П. Л., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните
суми: на сумата от 1492,56 лв. - главница, представляваща стойност на доставената
топлинна енергия за периода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен
№ ....., находящ се на адрес: ...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 21.11.2022 г. до окончателното й изплащане, на
сумата от 272,51 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг
за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., на сумата от 22,40 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда - 21.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 4,88 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., като неоснователни и като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, ЕИК , като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4