№ 17318
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110126602 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Г.
Ж. Ж. и Д. Ж. Ж. с искане да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 28927/16.09.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53143/2024 г.
по описа на СРС, 76 с-в, равняващи се на по 1/4 от задълженията за имота, а
именно:
1/ Г. Ж. Ж. – 401.50 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се гр.София, ***,
аб. № 55128, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /30.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 73.23 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 9.52 лева, представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 2.36 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г.;
2/ Д. Ж. Ж. – 401.50 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се гр.София, ***,
1
аб. № 55128, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда /30.08.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 73.23 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 9.52 лева, представляваща цена за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 2.36 лева – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г.;
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот, се явява клиенти на топлинна енергия и дължат
заплащането й. Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че последните са ползвали енергията, като за процесния период не е заплатена
дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал правен интерес да
подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, в срока по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск.
Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така
както са описани в издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. Ж. Ж. и Д. Ж. Ж. не по дават
отговор на исковата молба.
С писмена молба от 09.09.2025 г., поддържана в проведеното открито
съдебно заседание, ответникът Г. Ж. сочи, не оспорва претенциите, като е
заплатила същите в цялост, включително по отношение на втория ответник.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по
основателността на исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и изявленията на
страните и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, вр. с чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на възникнало на твърдяното основание облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е доставил топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода в посочения в исковата молба
обем, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
2
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, с оглед процесуалното поведение на ответниците
по делото, безспорни между страните се явяват обстоятелствата, че в рамките
на исковия период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот,
а ищецът е доставил твърдяното в исковата молба количество топлинна
енергия, отговарящо по стойност на цената на искове.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за изцяло
доказани по основание и размер.
По исковете с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се
твърди главното задължение да е срочно/, респективно – оправянето на
покана.
С оглед изразеното от ответниците становище, съдът намира че и
акцесорните искови претенции се явяват доказани по основание и размер.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за
спорното право.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
представеното към молба от 09.09.2025 г. платежно нареждане /л.68/, че на
02.09.2025 г. – т.е. в хода на настоящото производство ответниците са
заплатили цялата сума по исковите претенция, в това число: главници за
топлинна енергия и дялово разпределение – общо 822.04 лева, мораторни
лихви върху главниците – общ 151.17 лева, законни лихви върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането – общо 115.96
лева, както и съдебни разноски за заплатена държавна такса в исковото и
заповедното производство – общо 400.01 лева.
Предвид изложеното, предявените установителни искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото ответниците не твърдят и не
представят доказателства, че не са дали повод за завеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за
основателност на предявения иск/, има единствено ищецът в производството.
Същият изрично сочи, че претендира единствено разноски в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни
производства, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и
като взе предвид ниската правна сложност на спора, определя общо на сумата
от 50 лева – за исковото производство, както и общо на сумата от 25 лева за
заповедното производство /съобразявайки обстоятелството, че длъжници в
последното са били четири физически лица, всяко от които с квота от ¼ от
общото дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева/.
Установява от представените към молбата на ответника от 09.09.2025 г.
3
платежни документи, че ответниците са заплатили в полза на ищеца и така
определените от съда и претендирани от ищеца суми за юрисконсултско
възнаграждение /сумата от 25 лева – с фискален бон от 02.09.2025 г., 14:58:12
часа, а сумата от 50 лева – с фискален бон от 02.09.2025 г., 14:58:42 часа/.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за
присъждане на допълнителни разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Ж. Ж., ЕГН **********, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена Заповед № 28927/16.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53143/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, равняващи
се на по 1/4 от задълженията за имота, а именно: 401.50 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19,
находящ се гр.София, ***, аб. № 55128, за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от
73.23 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 9.52 лева,
представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2.36 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с искане да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена Заповед № 28927/16.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53143/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, равняващи
се на по 1/4 от задълженията за имота, а именно: 401.50 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19,
находящ се гр.София, ***, аб. № 55128, за периода от 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
в съда /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от
73.23 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2024 г., сумата от 9.52 лева,
представляваща цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
4
от подаване на заявлението /30.08.2024 г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2.36 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 19.08.2024 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5