РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330107033 по описа за 2021 година
„Изи Финанс“ ЕООД е предявило против М. П. ЦВ. обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв. –
главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****
г.; сумата от 69,30 лв. – договорна лихва за периода от 30.05.2020 г. – 26.11.2020
г.; сумата от 15,17 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г. до
24.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2501/
05.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4154 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, III
брачен състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***** г. с предоставена заемна сума в размер на 600 лв.
Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес *****, на който били публикувани общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние. При кандидатстването
ответникът използвал телефонен номер ***** и имейл *****, като активиращият
1
код бил ****. Ответникът предоставил при сключване на договор и снимка на
личната си карта и снимка тип „селфи“ за идентифицирането му. Ищецът твърди,
че съгласно чл.2, ал.2 от процесния договор заемната сума от 600 лв. била
предоставена на ответника на каса на Изипей АД, за което била издадена разписка
№ ***** Заемната сума следвало да се върне на 6 месечни вноски, всяка в размер
на 100 лв. за периода от 29.06.2020 г. – 26.11.2020 г. Между страните била
уговорена договорна лихва в чл.2, ал.1, т.3 от договора, при ГПР 40,15 % в размер
на 69,30 лв. за периода 30.05.2020 г. – 26.11.2020 г. Вземанията по кредита била с
настъпил падеж на дата 26.11.2020 г. Поради неизпълнение в срок се претендира и
лихва за забава в размер на 15,17 лв. за периода 26.11.2020 г. до 24.02.2021 г. За
процесните суми било подадено заявление по чл.410 ГПК, станало повод за
образуване на ч.гр.д. № 4154/2021 г. на ПРС, III бр.с. Длъжникът възразил срещу
заповедта за изпълнение, поради което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. П.
ЦВ., чрез адв. Д. В. М., със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за кредит, както и получаването на заетата сума. Прави
възражение за недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК, във вр. чл.10,
ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. Оспорва като нищожна клаузата, уговаряща
възнаградителна лихва в размер на 69,30 лв. и обезщетение за забава от 15,17 лв.,
поради противоречие с добрите нрави. Сочи нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК,
тъй като в договора не е посочен реалният годишен лихвен процент. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски. Моли за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 4154 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, III брачен състав, образувано по депозирано от „Изи
Финанс“ ЕООД – гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 2501/
05.03.2021 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника 18.03.2021 г., като в
2
срока по чл.414, ал.2 ГПК на 05.04.2021 г. е постъпило възражение. Поради това и
на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД:
За основателността му следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки – юридически факти, а
именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***** г., сключен между ответника и
ищцовото дружество, спазване на изискванията за сключване на такъв вид
договори; кредитодателят да е предоставил и кредитополучателят е усвоил
процесната заемна сума в размер на 600 лв.; да е настъпила изискуемост на
вземането.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние, като се намира в
приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ). В разпоредбата на чл.6 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно това е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече. Законът изрично регламентира и тежестта на доказване при тези
договори, която е изключително за доставчика (кредитодателят). Съгласно чл.18,
ал.1, т.3 ЗПФУР доставчикът следва да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
договора. За доказването на предоставянето на преддоговорна информация, както
и за изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 ТЗ, а за
електронни изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ – за
3
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или
логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3
ЗЕДЕУУ. Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на
подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
В този смисъл – определение № 169/ 06.04.2017 г., постановено по ч.т.д. № 672 по
описа за 2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 70/ 19.02.2014 г., постановено по гр.д.
№ 868 по описа за 2012 г. на ВКС.
За установяване на възникването на валидно облигационно правоотношение
между страните по договора за кредит, бе изслушана съдебно-техническа
експертиза. От заключението й се установява, че в базата данни на дружеството
„Изи Финанс“ ЕООД се открива договор за кредит № *****. В раздел Документи
по кредита се намират основните документи, те се генерират от системата на база
попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В
раздел История на статусите се намират всички етапи от заявката на кредита до
окончателното погасяване и съответно закриване. След етапа „парите са
преведени“, сумата по договора е отпусната. В базата данни на дружеството
фигурира лице на име М. П. ЦВ., ЕГН: **********. Откриват се личните данни на
ответника, като предвид спецификата на въвеждане на данни в сайта на ищцовото
дружество, се прави заключението, че потребителят е въвел тези данни и е
натиснал бутон за продължаване. Във връзка с процесния договор за кредит са
изпратени от електронна пощенска кутия ********* на електронна пощенска
кутия ********* имейли, на 30.05.2020 г. в 14,06 часа, както и в 14,21 часа.
Изпратени са и множество SMS-и на мобилен номер *****, в един от който е
изпратен и код за потвърждение на сключването на договора.
От експертизата се установява още, че при отваряне на сайта, с плъзгачите
4
се задават параметрите на кредита, като с натискане на бутона „вземи сега“ се
преминава към следващата стъпка. Отваря се страница, в която се намира
преддоговорната информация, както и поле с отметка за съгласие за обработка на
лични данни. При опит за продължаване с натискане на бутон „Напред“, без да е
поставена отметката „Приемам декларацията за обработка на личните данни“ се
получава съобщение, което не позволява продължаването на процеса до поставяне
на отметката. При поставена отметка „Приемам декларацията за обработка на
личните данни“, след като се натисне бутона „Напред“ се зарежда страница
формуляр за попълване на личните данни. След попълване на личните данни и
създаване на профил, той се запаметява в сървъра на дружеството, както и начина
на превод на сумата по договора за кредит. Личните данни може да се променят
само по искане на клиента след потвърждение на самоличността му. В базата
данни на дружеството фигурира потребител с име М. П. ЦВ., ЕГН: **********.
Съдът споделя изводите на СТЕ, от които следва, че между кредитора и
кредитополучателя по процесния договор за кредит е възникнало валидно
облигационно правоотношение, при спазване на специалните законови
изисквания, посочени по-горе. Страните са постигнали съгласие по съществените
елементи на договора – размер на предоставената сума и срок за връщането й.
Заемодателят е изпълнил и основното си задължение по договора – да предостави
заемната сума на кредитополучателя. Това се установява от представената
разписка № *****, видно от която ответникът е получил лично сумата от 600 лв. с
основание именно процесния договор за кредит № *****. Получаването на сумата
от 600 лв. от ответника се потвърждава и от заключението на ССчЕ. Срокът за
връщане на сумата е 26.11.2020 г., като на падежа не било налице плащане.
Не е основателно възражението на ответника, че между страните не е
възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото се установи
спазване на специалните изисквания за сключване на договор за кредит от
разстояние. Както се изтъкна, в случая не е необходимо страните да подпишат
договора, доколкото тяхното електронно изявление е достатъчно, за да
обективира съгласие по основните елементи от съглашението. Фактът, че именно
ответникът е направил изявлението за сключване на договора се потвърди, както
от заключението на СТЕ, така и от представените от ищеца към исковата молба
писмени доказателства. Ответникът е получил лично заемната сума, за което е
положил собственоръчен подпис, чиято автентичност не бе оспорена от страната в
законовите преклузивни срокове. Именно поради това съдът приема, че страните
са постигнали съгласие за сключване на процесния договор, а ищцовото
5
дружество е изпълнило основното си задължение по реалния заемен договор да
предаде заемната сума на кредитополучателя. Поради това ищецът има право да
претендира връщането и.
Не се споделят и възраженията на ответника за недействителност на
договора за кредит поради неспазване на законовите изисквания на чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В случая законовото изискване е спазено,
доколкото в чл.2, ал.1, т.3 е посочен фиксираният лихвен процент в размер на
40,15 %, както и общият размер на сумата, която следва да се върне, а именно
669,30 лв., включваща главница в размер на 600 лв. и договорна лихва от 69,30 лв.
Спазено е и изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно което в договора
следва да е посочено ГПР и общата дължима сума от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, което е видно от самия текст на
договора за кредит – чл.2, ал.1, т.5. Също така в погасителния план, който е
обективиран в чл.4, ал.3 от договора за кредит е посочена информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както се
изисква в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Поради това възраженията на ответната страна за
нарушение на законовите изисквания за съдържание съгласно ЗПК са
неоснователни, поради което договорът е валидна сделка, която е обвързала
страните със своето съдържание. Не се споделят и доводите на страната във
връзка с уговорката за неустойка, доколкото същата не се претендира от ищеца в
настоящото производство.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск следва да се
уважи до пълния му размер от 600 лв. Като законна последица от неговото
уважаване е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е съда – 04.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 240, ал.2 ЗЗД:
За уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се
установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. валидно сключен договор за кредит; 2. наличие на уговорка за
6
заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на
заемодателя.
По делото се установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника и ищеца по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
***** г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,15
%, като размерът на възнаградителната лихва възлиза на 69,30 лв. Доколкото,
както се посочи по-горе, е настъпил падежът на всички погасителни вноски, които
включват както главница, така и договорна лихва, то искът за признаване за
установена дължимостта на това акцесорно вземане, следва да се уважи. Неговият
размер се установява от заключението на вещото лице, а именно – дължима е
сумата от 69,30 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.05.2020 г.
до 26.11.2020 г., до която сума предявеният иск е основателен.
Не се възприемат доводите на ответника, че уговорката за лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. В съдебната практика трайно се приема, че
противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала. Значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Свободата на
договаряне пък е рамкирана от императивните разпоредби на закона. Така –
решение № 119/ 22.03.2012 г., постановено по гр.д. № 485/ 2011 г. на ВКС. В
случая липсва нееквивантност в престациите на страните във връзка с уговорената
договорна лихва. Последната представлява възнаграждението на кредитора, който
по занятие отпуска кредити, като в случая тя е размер, който е справедлив и
съответен, а именно – 69,30 лв. при предоставен заем от 600 лв. Не се споделят
възраженията на ответника, че лихвата не може да бъде повече от 30 %, а в случая
е 40,15 %. Както се посочи по-горе преценката за наличие на противоречие с
добрите нрави е винаги конкретна, като се отчитат спецификите на
правоотношението. В случая се касае за т.нар. „бърз кредит“, предоставен от
небанкова финансова институция, от разстояние (по „интернет“), със срок за
връщане от 6 месеца. Тези обстоятелства обосновават уговорения размер на
договорната лихва и оправдават същата като валидна клауза, непротиворечаща на
нравствените правила. Поради валидността на уговорката, ищецът има право на
уговорената между страните договорна лихва в размер на 69,30 лв. за периода на
договора от 30.05.2020 г. до 26.11.2020 г. Затова и вторият предявен иск следва да
7
се уважи.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на 15,17 лв. за периода от
26.11.2020 г. – окончателния падеж на задължението, до 24.02.2021 г. Съдът
намира, че доколкото не е налице изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на главницата, то последният е в забава и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
дължи обезщетение.
За установяване на размера на дължимото обезщетение за забава е
изслушана ССчЕ, съгласно чието заключение, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, размерът на
обезщетението за забава за периода от 26.11.2020 г. до 24.02.2021 г. е 15,17 лв., за
която сума следва да се уважи иска.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника за нищожност на
обезщетението за забава е неоснователно, доколкото неговият размер е законово
определен и не би могло да се стигне до накърняване на добрите нрави.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е доказал
заплащането на държавна такса в исковото производство в размер на 50 лв., както
и депозит за СТЕ и ССчЕ в общ размер на 270 лв. Претендира се и на основание
чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. НЗПП да бъде присъдено в полза на ищеца и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100
лева. Общият размер на разноските на ищеца възлиза на сумата от 420 лв. В полза
на ищеца следва да се присъдят и разноските, сторени в заповедното
производство, а именно за ДТ от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100
лв., или общо 125 лв., за които съдът дължи постановяване на осъдителен
диспозитив съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общият размер на
разноските в полза на ищеца е 545 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявените от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап.1, против М. П.
ЦВ., ЕГН: **********, адрес: село *****, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лв. –
главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****
г.; сумата от 69,30 лв. – договорна лихва за периода от 30.05.2020 г. – 26.11.2020
г.; сумата от 15,17 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.11.2020 г. до
24.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2501/
05.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4154 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, III
брачен състав.
ОСЪЖДА М. П. ЦВ., ЕГН: **********, адрес: село ***** на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17,
ап.1 сумата в размер на 545 лв. (петстотин четиридесет и пет лева) – съдебно-
деловодни разноски пред районния съд в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9